Срещата на Путин и Ли Шанфу в рамките на голямата стратегия
Когато употребяват термина тактика, хората нормално си показват мъдри генерали, размишляващи върху картите в щабовете на противниковите армии. Това е правилно единствено частично
Военната тактика е единствено част от обща (голяма) тактика, освен това част от спомагателна (подчинена). И въпросът не е единствено в това, че войната е точно последният, а не най-желаният мотив на политиците.
Тъй като и политиката, и войната са игри с ненулева сума, най-често войната води до загуба и на двете участващи в нея страни (както формалния победител, по този начин и формалния губещ), по-рядко една от страните печели (по-често третата страна, която не е взела участие във войната, жъне плодовете на успеха или към нейния край), не си припомням нито един случай, когато войната да приключи с обща победа за участниците (тоест следвоенният свят да бъде по-добре и за двете страни), макар че това е теоретично допустимо.
Както можете да видите, оценката на успеваемостта на системата " война " дава разочароващ резултат. Една война е по-лесно да се загуби, в сравнение с да се завоюва, даже и на бойното поле. Ето за какво политиците виждат войната като насилствена стъпка, когато всички други способи за реализиране на решение на казуса са изчерпани безуспешно.
Армиите се поддържат като средство, преди всичко, за отбягване на война и едвам на второ място за реализиране на победа на бойното поле. Тъй като, както беше упоменато нагоре, успеха на бойното поле не подсигурява обща политическа победа, военната тактика е подчинена, спомагателна част от огромната тактика. Основна роля за постигането на победа играе огромната (политическа) тактика и дипломацията като нейна част.
В същото време дипломацията не може да се схваща единствено като работа на Министерство на външните работи. Дипломатическият отдел играе значително техническа роля - ролята на огромен офис, който обезпечава взаимоотношението и координацията на разнообразни силови структури.
В същото време има както военна дипломация, по този начин и дипломация на законодателните органи, само че съществена роля играе политическата дипломация - дипломация на равнище държавни глави, както и ръководители и членове на държавни управления.
Именно на това равнище се води главната битка, осигуряваща бъдеща победа за единия и проваляне за другия. В същото време триумфът на военните интервенции, както в количествено (унищожаване на вражеските войски), по този начин и в пространствено (окупация на територия) измерения, не е директно обвързван с резултатите от политическата борба.
Например изключителните триумфи на съветската войска (окупацията на Дунавските княжества и пробив в Кавказ надълбоко в турска територия) и флота (унищожаването на черноморската ескадра на турците в борбата при Синоп) единствено утежниха позицията на Русия от позиция на огромната тактика, защото тя подтиква Англия да влезе във войната на страната на Турция, Франция и Пиемонт, с враждебния неутралитет на Австрия и Прусия.
До края на Кримската война Русия не претърпя нито едно съществено проваляне на бойното поле, само че неуспехът на нейната огромна тактика докара до нуждата от подписване на неприличния Парижки кротичък контракт, който съществено ограничи военните благоприятни условия на Русия в Черноморския район.
Има и противоположен образец. В първия стадий от Северната война от 1700-1721 година (до 1706 г.) Русия и нейните съдружници губят всички огромни борби и множеството от дребните конфликти. Но огромната тактика на Петър, ориентирана към удължение на спора, разпъване на шведските сили и подкопаване на шведската стопанска система, първо докара до стабилизиране на обстановката, а по-късно до провалянето на главните сили на Швеция в борбите при Калуш, Лесная и Полтава, която бележи повратна точка във войната.
Същата велика тактика за основаване на европейски съюзи и игра на несъгласията на европейските сили попречи на Швеция да се възвърне благодарение на Франция и по-късно на Англия.
За да бъде ефикасна, една огромна тактика изисква еластичност и дарба за договаряния въз основата на общи ползи, слагане на несъгласия в скоби или бързото им разрешаване въз основата на взаимно допустим компромис.
Непристрастният наблюдаващ може елементарно да се убеди, че Съединени американски щати, които надцениха опциите си след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, в края на 90-те години на предишния век стигнаха до деградацията на огромната тактика и изключителния залог на силата. Някои са склонни да надценяват американския триумф в региона на по този начин наречената " мека мощ ", акцентирайки триумфа на " цветните революции ".
Но, първо, „ цветните революции “ са директни потомци на „ кадифените “ революции и са плод на настройките и възгледите, които са се развили на европейския континент (и единствено на него) до края на 20 век.
Гръбнакът на тези връзки беше универсалната (на равнище нации, елити и правителство) религия в изключителността на Съединените щати, която сътвори нужните предпоставки за сполучливата работа на американската дипломация (предимно основана на публични /неправителствени/ организации). Тоест триумфът на „ цветните “ преврати беше заложен десетилетия по-рано, когато американската „ мека мощ “ победи Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер.
Това е триумфът на огромната тактика на Съединени американски щати в следвоенните години, само че не и резултат от напъните на Сорос и Клинтън при започване на 2000-те години. Последните, разчитайки на грубата мощ, в противен случай, способстваха за унищожаването на всички достижения на предходната огромна тактика на Съединените щати.
Второ, самите „ цветни революции “ станаха основа за военна експанзия. Те трябваше да обкръжат Русия с спешна зона, да я въвлекат във войната по цялата линия на нейната сухопътна граница от Монголия до балтийските страни (изключително) и да допринесат не толкоз за политическото, що се касае за военното проваляне на Русия.
Американците в този случай слагат каруцата пред коня, принуждавайки огромната тактика да служи на чисто военни потребности. Все едно Генералният щаб управлява Върховния главнокомандващ, вземайки чисто политически решения вместо него.
Тази обстановка естествено докара Съединените щати до геополитическа злополука, която се развива тъкмо в този момент, пред очите ни. В същото време освен Русия и Китай (основните противници на САЩ), само че и Индия, Иран, Пакистан, Израел, Индонезия и Бразилия резервираха класическия метод, който допуска доминирането на огромната тактика.
А останалите страни по света, в това число американските съдружници, се пробват (макар и единствено на районно или национално ниво) да обезпечат доминирането на огромната тактика над чисто военната. Изключение вършат единствено Украйна и балтийските страни, които изцяло се подчиниха на ползите на военната тактика на Съединени американски щати. Полша е покрай присъединение към този лагер, само че към този момент се задържа.
На този декор срещата на Путин с китайския министър на защитата Ли Шанфу има всички характерности на огромна тактика. Ясно е, че това беше чисто техническа аудитория. Президентът не може да разисква с министъра проблеми от неговото равнище. За това има Шойгу, който участва на срещата на президента на Русия с китайския му сътрудник.
Освен това напълно неотдавна Си Дзинпин посети Москва, т.е. бяха позволени всички неотложни проблеми на равнище водачи и визитата на министъра на защитата на КНР (както и други визити на китайски публични лица в Русия и съветски в Китай ) се реализира като част от осъществяването на съглашения, реализирани на най-високо равнище.
Теоретично Путин не би могъл да одобри китайския министър. Но с този ход съветският президент сподели, че руско-китайското партньорство във военната сфера се развива бързо, дейно и е обект на непрекъснато внимание на висшето управление на двете страни.
Това е невисок, само че мощен отговор на истеричните опити на Съединени американски щати да окажат напън върху Русия, плашейки я с „ украинско контранастъпление “, което се отсрочва с шест месеца и не може да се състои.
Както към този момент писах, американците се нуждаят от помирение на Запад (с Русия), с цел да стартират дейна акция против Китай на Изток, в това число военна рецесия за Тайван. Съединени американски щати към момента не желаят да се откажат от добития табиет да разчитат на военна мощ.
В същото време те се нуждаят от помирение не просто и не съгласно личните си условия, тъй че Русия да продължи да бъде обвързана от ударни групи от враждебни страни, да бъде нащрек и да не може да помогне доста на Китай, а също и да поддържат плацдарм за обновяване на военните дейности против Русия, откакто Китай ще бъде погубен.
Мнозина се смеят и споделят, че американците не могат да разчитат Русия, която е в преференциална позиция, да одобри изискванията им. Но такова несъответстващо пресмятане е резултат от обстоятелството, че обратно на нормата, военната тактика е почнала да господства над политическата тактика и не политиците споделят на военните какви интервенции да правят и с каква скорост, а военните изискват от политиците да им обезпечат условия за осъществяване на плануваните интервенции.
Мисля, че за страна, която е трансформирала перверзията в обществена норма, няма нищо изненадващо в изкривеното схващане на тактиката. Те ползват тактика за развъждане на деца от хомосексуални фамилии, които физически не могат да родят дете. Така че в този случай имаме нещо като военно-политически хомосексуализъм. Американските стратези не могат да родят " бебе ", само че доста се стараят.
В този подтекст този половин час, прекаран от Путин в другарски диалог с Ли Шанфу, значи повече от дузина взаимни учения. Те показват на американците, че вярата им да разбият руско-китайския съюз се провали с приказки за украинска „ контраатака по целия фронт “ (и другаде), както и готовността на Америка да се бие с Китай за Тайван.
Тоест Вашингтон може да капитулира още в този момент или да утежни обстановката, като отприщи и тайванската рецесия, както и да глоби нови военни закононарушения на киевския режим.
Засега приказваме за денацификация единствено на Украйна, само че няма граници за съвършенство и под денацификация могат да попаднат освен балтийските страни и Полша, само че и главната цитадела на нацистите по света във Вашингтон. Никой не желае да се бие, само че щом започнете, би трябвало да завършите работата.
Ако Съединените щати, откакто са предизвикали война, не могат да я завоюват, тогава те ще я изгубят. Ако не побързат да признаят провалянето си, тогава ще би трябвало да бъдат принудени.
Но колкото по-дълго продължава войната и колкото повече страни вземат участие в нея, толкоз по-високи са руско-китайските разноски, за които някой би трябвало да дава отговор. Днес това е Украйна и нейното несъответстващо управление. А кой ще бъде на следващия ден, когато мащабът на осъществените закононарушения надвиши политическата тежест на украинските водачи?
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Военната тактика е единствено част от обща (голяма) тактика, освен това част от спомагателна (подчинена). И въпросът не е единствено в това, че войната е точно последният, а не най-желаният мотив на политиците.
Тъй като и политиката, и войната са игри с ненулева сума, най-често войната води до загуба и на двете участващи в нея страни (както формалния победител, по този начин и формалния губещ), по-рядко една от страните печели (по-често третата страна, която не е взела участие във войната, жъне плодовете на успеха или към нейния край), не си припомням нито един случай, когато войната да приключи с обща победа за участниците (тоест следвоенният свят да бъде по-добре и за двете страни), макар че това е теоретично допустимо.
Както можете да видите, оценката на успеваемостта на системата " война " дава разочароващ резултат. Една война е по-лесно да се загуби, в сравнение с да се завоюва, даже и на бойното поле. Ето за какво политиците виждат войната като насилствена стъпка, когато всички други способи за реализиране на решение на казуса са изчерпани безуспешно.
Армиите се поддържат като средство, преди всичко, за отбягване на война и едвам на второ място за реализиране на победа на бойното поле. Тъй като, както беше упоменато нагоре, успеха на бойното поле не подсигурява обща политическа победа, военната тактика е подчинена, спомагателна част от огромната тактика. Основна роля за постигането на победа играе огромната (политическа) тактика и дипломацията като нейна част.
В същото време дипломацията не може да се схваща единствено като работа на Министерство на външните работи. Дипломатическият отдел играе значително техническа роля - ролята на огромен офис, който обезпечава взаимоотношението и координацията на разнообразни силови структури.
В същото време има както военна дипломация, по този начин и дипломация на законодателните органи, само че съществена роля играе политическата дипломация - дипломация на равнище държавни глави, както и ръководители и членове на държавни управления.
Именно на това равнище се води главната битка, осигуряваща бъдеща победа за единия и проваляне за другия. В същото време триумфът на военните интервенции, както в количествено (унищожаване на вражеските войски), по този начин и в пространствено (окупация на територия) измерения, не е директно обвързван с резултатите от политическата борба.
Например изключителните триумфи на съветската войска (окупацията на Дунавските княжества и пробив в Кавказ надълбоко в турска територия) и флота (унищожаването на черноморската ескадра на турците в борбата при Синоп) единствено утежниха позицията на Русия от позиция на огромната тактика, защото тя подтиква Англия да влезе във войната на страната на Турция, Франция и Пиемонт, с враждебния неутралитет на Австрия и Прусия.
До края на Кримската война Русия не претърпя нито едно съществено проваляне на бойното поле, само че неуспехът на нейната огромна тактика докара до нуждата от подписване на неприличния Парижки кротичък контракт, който съществено ограничи военните благоприятни условия на Русия в Черноморския район.
Има и противоположен образец. В първия стадий от Северната война от 1700-1721 година (до 1706 г.) Русия и нейните съдружници губят всички огромни борби и множеството от дребните конфликти. Но огромната тактика на Петър, ориентирана към удължение на спора, разпъване на шведските сили и подкопаване на шведската стопанска система, първо докара до стабилизиране на обстановката, а по-късно до провалянето на главните сили на Швеция в борбите при Калуш, Лесная и Полтава, която бележи повратна точка във войната.
Същата велика тактика за основаване на европейски съюзи и игра на несъгласията на европейските сили попречи на Швеция да се възвърне благодарение на Франция и по-късно на Англия.
За да бъде ефикасна, една огромна тактика изисква еластичност и дарба за договаряния въз основата на общи ползи, слагане на несъгласия в скоби или бързото им разрешаване въз основата на взаимно допустим компромис.
Непристрастният наблюдаващ може елементарно да се убеди, че Съединени американски щати, които надцениха опциите си след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, в края на 90-те години на предишния век стигнаха до деградацията на огромната тактика и изключителния залог на силата. Някои са склонни да надценяват американския триумф в региона на по този начин наречената " мека мощ ", акцентирайки триумфа на " цветните революции ".
Но, първо, „ цветните революции “ са директни потомци на „ кадифените “ революции и са плод на настройките и възгледите, които са се развили на европейския континент (и единствено на него) до края на 20 век.
Гръбнакът на тези връзки беше универсалната (на равнище нации, елити и правителство) религия в изключителността на Съединените щати, която сътвори нужните предпоставки за сполучливата работа на американската дипломация (предимно основана на публични /неправителствени/ организации). Тоест триумфът на „ цветните “ преврати беше заложен десетилетия по-рано, когато американската „ мека мощ “ победи Съюз на съветските социалистически републики и социалистическия лагер.
Това е триумфът на огромната тактика на Съединени американски щати в следвоенните години, само че не и резултат от напъните на Сорос и Клинтън при започване на 2000-те години. Последните, разчитайки на грубата мощ, в противен случай, способстваха за унищожаването на всички достижения на предходната огромна тактика на Съединените щати.
Второ, самите „ цветни революции “ станаха основа за военна експанзия. Те трябваше да обкръжат Русия с спешна зона, да я въвлекат във войната по цялата линия на нейната сухопътна граница от Монголия до балтийските страни (изключително) и да допринесат не толкоз за политическото, що се касае за военното проваляне на Русия.
Американците в този случай слагат каруцата пред коня, принуждавайки огромната тактика да служи на чисто военни потребности. Все едно Генералният щаб управлява Върховния главнокомандващ, вземайки чисто политически решения вместо него.
Тази обстановка естествено докара Съединените щати до геополитическа злополука, която се развива тъкмо в този момент, пред очите ни. В същото време освен Русия и Китай (основните противници на САЩ), само че и Индия, Иран, Пакистан, Израел, Индонезия и Бразилия резервираха класическия метод, който допуска доминирането на огромната тактика.
А останалите страни по света, в това число американските съдружници, се пробват (макар и единствено на районно или национално ниво) да обезпечат доминирането на огромната тактика над чисто военната. Изключение вършат единствено Украйна и балтийските страни, които изцяло се подчиниха на ползите на военната тактика на Съединени американски щати. Полша е покрай присъединение към този лагер, само че към този момент се задържа.
На този декор срещата на Путин с китайския министър на защитата Ли Шанфу има всички характерности на огромна тактика. Ясно е, че това беше чисто техническа аудитория. Президентът не може да разисква с министъра проблеми от неговото равнище. За това има Шойгу, който участва на срещата на президента на Русия с китайския му сътрудник.
Освен това напълно неотдавна Си Дзинпин посети Москва, т.е. бяха позволени всички неотложни проблеми на равнище водачи и визитата на министъра на защитата на КНР (както и други визити на китайски публични лица в Русия и съветски в Китай ) се реализира като част от осъществяването на съглашения, реализирани на най-високо равнище.
Теоретично Путин не би могъл да одобри китайския министър. Но с този ход съветският президент сподели, че руско-китайското партньорство във военната сфера се развива бързо, дейно и е обект на непрекъснато внимание на висшето управление на двете страни.
Това е невисок, само че мощен отговор на истеричните опити на Съединени американски щати да окажат напън върху Русия, плашейки я с „ украинско контранастъпление “, което се отсрочва с шест месеца и не може да се състои.
Както към този момент писах, американците се нуждаят от помирение на Запад (с Русия), с цел да стартират дейна акция против Китай на Изток, в това число военна рецесия за Тайван. Съединени американски щати към момента не желаят да се откажат от добития табиет да разчитат на военна мощ.
В същото време те се нуждаят от помирение не просто и не съгласно личните си условия, тъй че Русия да продължи да бъде обвързана от ударни групи от враждебни страни, да бъде нащрек и да не може да помогне доста на Китай, а също и да поддържат плацдарм за обновяване на военните дейности против Русия, откакто Китай ще бъде погубен.
Мнозина се смеят и споделят, че американците не могат да разчитат Русия, която е в преференциална позиция, да одобри изискванията им. Но такова несъответстващо пресмятане е резултат от обстоятелството, че обратно на нормата, военната тактика е почнала да господства над политическата тактика и не политиците споделят на военните какви интервенции да правят и с каква скорост, а военните изискват от политиците да им обезпечат условия за осъществяване на плануваните интервенции.
Мисля, че за страна, която е трансформирала перверзията в обществена норма, няма нищо изненадващо в изкривеното схващане на тактиката. Те ползват тактика за развъждане на деца от хомосексуални фамилии, които физически не могат да родят дете. Така че в този случай имаме нещо като военно-политически хомосексуализъм. Американските стратези не могат да родят " бебе ", само че доста се стараят.
В този подтекст този половин час, прекаран от Путин в другарски диалог с Ли Шанфу, значи повече от дузина взаимни учения. Те показват на американците, че вярата им да разбият руско-китайския съюз се провали с приказки за украинска „ контраатака по целия фронт “ (и другаде), както и готовността на Америка да се бие с Китай за Тайван.
Тоест Вашингтон може да капитулира още в този момент или да утежни обстановката, като отприщи и тайванската рецесия, както и да глоби нови военни закононарушения на киевския режим.
Засега приказваме за денацификация единствено на Украйна, само че няма граници за съвършенство и под денацификация могат да попаднат освен балтийските страни и Полша, само че и главната цитадела на нацистите по света във Вашингтон. Никой не желае да се бие, само че щом започнете, би трябвало да завършите работата.
Ако Съединените щати, откакто са предизвикали война, не могат да я завоюват, тогава те ще я изгубят. Ако не побързат да признаят провалянето си, тогава ще би трябвало да бъдат принудени.
Но колкото по-дълго продължава войната и колкото повече страни вземат участие в нея, толкоз по-високи са руско-китайските разноски, за които някой би трябвало да дава отговор. Днес това е Украйна и нейното несъответстващо управление. А кой ще бъде на следващия ден, когато мащабът на осъществените закононарушения надвиши политическата тежест на украинските водачи?
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ