Матео Салвини – Центурион на легион
Когато италианският министър-председател Джузепе Конте встъпи в служба на 1 юни тази година, с цел да се постави завършек на продължаващата с месеци политическа рецесия на Ботуша, болшинството от наблюдаващите бяха единомислещи, че ролята му ще е на кукла на конци. В смисъл на: решенията ще се взимат от двамата му заместници и съдружни сътрудници в ръководството, които го избраха, с цел да се скрият про-форма зад него, в очите на президента Серджио Матарела. А Конте единствено ще наподобява авторитетно пред камерите като 58-ия министър-председател на 66-ото държавно управление на Италия от Втората международна война насам.
Ако младият водач на популисткото придвижване “Пет Звезди ”, вицепремиер и министър на икономическото развиване Луиджи ди Майо до момента не показва толкоз апетит за медийно внимание, другият “заместник ” на Джузепе Конте, италианският вътрешен министър и лидер на крайно-дясната “Лига ” Матео Салвини последните месеци намерено дава поръчка за съществени упоритости. И то такива, които отиват оттатък рамките на Алпите и Апенините.
От отхвърли на италиански кей за избавителен транспортен съд на неправителствена организация, претрупан със 600 незаконни мигранти, извадени от водите на Средиземно море, до сполучливото яхване на националния яд след ужасяващата покруса в Генуа отпреди две седмици, Матео Салвини към този момент ясно се откроява като действителния водач на страната. Двустранната среща на високо ниво на италианският вътрешен министър с премиера на Унгария Виктор Орбан, който бе по покана на Салвини във вторник в Милано, е просто следващото удостоверение за това. Заключенията от “плодотворните диалози ”, изложени на конференция след срещата, също: врагът и на двамата е президентът на Франция Еманюел Макрон. Заради “лицемерната политика ” за приемане на мигранти в Европейски Съюз. И Италия, в лицето на Салвини, е изцяло на страната на Унгария по тези въпроси. Още повече, че водачът на “Лигата ” и настоящ вътрешен министър нееднократно е споделял в предишното, че вижда в Орбан модел за подражателство като политик. Както се споделя: “и станаха двама ”.
Ако към това уравнение прибавим и опитите на австрийския канцлер Себастиян Курц да се присламчи към Вишеградската група (Чехия, Полша, Словакия, Унгария), на която отявленият водач и представител е на практика Орбан, и такава централноевропейска обсада по миграционните въпроси от Балтийско до Средиземно море може да се заформи на някой от идните срещи на Европейския съвет, че на Еманюел Макрон и Ангела Меркел да им избият обриви. Нас ни поставят в един или различен кюп без да ни питат от дълго време, по този начин или другояче. А и европейски избори се задават на хоризонта през май следващата година – Орбан предизвести във вторник в Милано, че ще желае единна позиция на Европейската национална партия (ЕНП) по миграционната политика на Европейски Съюз, която да отразява неговите и на Матео Салвини паники преди да е почнала акцията.
С което към този момент християндемократите на Меркел, които са гръбнака на европейското дясно обединяване, напълно ще се изприщят. Скандал и допустимо демонстративно излизане на партията “Фидеш ” на Орбан от ЕНП преди изборите ще е сериозен риск за европейските консерватори. Най-малкото от позиция на политическия баланс в Европарламента след вота, поради съвсем сигурния резултат на доминото, който ще провокира такова деяние с продължаващия напредък на евроскептиците в Централна и Източна Европа. Агонизиращата на последните два вота европейска левица също се надява този път да прилапа обезверени от популистите гласоподаватели. Стои и теоретичният въпрос в коя политическа група ще отидат евродепутатите от партията на Еманюел Макрон, които до момента не са влизали в Европарламента, и в случай че президентът на Франция успее да вдигне още веднъж гребена на петела зад себе си до май 2019 година, също ще има своя тежест във образуването на фракциите. И ЕНП надалеч няма да е първият му избор.
Именно в този подтекст стои и опцията растящата известност на Салвини на Ботуша също да го трансформира във фактор в идващия състав на законодателното заседание на Европа. След Брекзит Италия ще има 76 места в Европарламента, на трето място след Германия (96) и Франция (79) – с висок резултат и задоволително поддръжка от ЦИЕ-страните, и от Рим/Милано Матео Салвини като нищо може да се окаже “центурион на легион ” евроскептици в идващия мандат на Екологичен потенциал. Амбиции не му липсват.
Да кажем няколко думи и за него персонално. Матео Салвини е роден на 9 март 1973 година в Милано. Там получава началното и междинното си обучение, преди да запише политология в локалния университет. Впоследствие сменя специалността си с история, само че след 16 години следване по този начин или другояче не се дипломира с нито една от двете. В политиката влиза през 1990 година като член на тогавашната крайнодясна “Северна лига ”. През 1993 година е определен за общински консултант в Милано, пост, който държи до 2012 година Между 2004 и 2006 година е самостоятелен член на Европейския парламент. Избиран е за народен представител в европейското законодателно заседание през 2009 и 2014 година, само че и двата пъти се отдръпва преди края на мандата, с цел да заеме вътрешно-политически постове в Италия. За водач на “Северна Лига ” е определен през 2013 година и избран отново през 2017 година, когато и трансформира името за да сътвори по-широко обединяване на десни и крайнодесни италиански политически придвижвания. Което и реализира на парламентарните избори през март 2018 година, трансформирайки “Лигата ” в третата най-голяма партия в Италия.
Евроскептик и съперник на еврото
Трите думи в заглавието споделят всичко за позициите на Матео Салвини по отношение на Европейски Съюз и за какво Еманюел Макрон е “врагът ”. Иначе Салвини е и съвременен политик, похватите му да употребява обществените мрежи, с цел да притегля непрекъснато внимание и почитатели – както по време на предизборната акция като водач на “Лигата ”, по този начин и като настоящ вицепремиер (особено към нещастието в Генуа) – свидетелстват за ясна и отработена тактика за експлоатирането им. Човекът има проект. И е в развой да го осъществя.
За него
Върши отлична работа
Лично имам вяра че Матео Салвини свърши отлична работа като се зае с въпроса за имиграцията още в първите седмици от ръководството на новото държавно управление. Особено поради, че е лято и рецесията може само да продължи. Но той също по този начин разкри цялостното двуличие на Макрон и считам че е значимо за народа на Италия да види какво е подготвен да отстоява за тях.
Стийв Банън, някогашен медиен консултант на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп
Има поддръжката на хората
Спирането на кораба с мигрантите не коства на Салвини нищо, а конфликтът с Макрон му завоюва спомагателна поддръжка даже измежду тези италианци, които не поддържат „ Лигата ”. Педвид италианската позиция, че останалата част на Европейски Съюз, и в частност Франция, са изоставили Италия да се оправя сама с миграционната рецесия.
Джовани Орсина, италиански историк и политолог
Застана в центъра
Матео Салвини трансформира въпроса за имиграцията в най-важния за бъднините на страната. И оттова последва, че министърът, който се занимава с въпросите за миграцията, е най-важният водач в страната. Движението „ Пет звезди ” да вземем за пример (б.р. – съдружният сътрудник на „ Лигата ”) няма никакъв съответен проект или тактика по този въпрос.
Серджио Фабрини, италиански политолог
Ако младият водач на популисткото придвижване “Пет Звезди ”, вицепремиер и министър на икономическото развиване Луиджи ди Майо до момента не показва толкоз апетит за медийно внимание, другият “заместник ” на Джузепе Конте, италианският вътрешен министър и лидер на крайно-дясната “Лига ” Матео Салвини последните месеци намерено дава поръчка за съществени упоритости. И то такива, които отиват оттатък рамките на Алпите и Апенините.
От отхвърли на италиански кей за избавителен транспортен съд на неправителствена организация, претрупан със 600 незаконни мигранти, извадени от водите на Средиземно море, до сполучливото яхване на националния яд след ужасяващата покруса в Генуа отпреди две седмици, Матео Салвини към този момент ясно се откроява като действителния водач на страната. Двустранната среща на високо ниво на италианският вътрешен министър с премиера на Унгария Виктор Орбан, който бе по покана на Салвини във вторник в Милано, е просто следващото удостоверение за това. Заключенията от “плодотворните диалози ”, изложени на конференция след срещата, също: врагът и на двамата е президентът на Франция Еманюел Макрон. Заради “лицемерната политика ” за приемане на мигранти в Европейски Съюз. И Италия, в лицето на Салвини, е изцяло на страната на Унгария по тези въпроси. Още повече, че водачът на “Лигата ” и настоящ вътрешен министър нееднократно е споделял в предишното, че вижда в Орбан модел за подражателство като политик. Както се споделя: “и станаха двама ”.
Ако към това уравнение прибавим и опитите на австрийския канцлер Себастиян Курц да се присламчи към Вишеградската група (Чехия, Полша, Словакия, Унгария), на която отявленият водач и представител е на практика Орбан, и такава централноевропейска обсада по миграционните въпроси от Балтийско до Средиземно море може да се заформи на някой от идните срещи на Европейския съвет, че на Еманюел Макрон и Ангела Меркел да им избият обриви. Нас ни поставят в един или различен кюп без да ни питат от дълго време, по този начин или другояче. А и европейски избори се задават на хоризонта през май следващата година – Орбан предизвести във вторник в Милано, че ще желае единна позиция на Европейската национална партия (ЕНП) по миграционната политика на Европейски Съюз, която да отразява неговите и на Матео Салвини паники преди да е почнала акцията.
С което към този момент християндемократите на Меркел, които са гръбнака на европейското дясно обединяване, напълно ще се изприщят. Скандал и допустимо демонстративно излизане на партията “Фидеш ” на Орбан от ЕНП преди изборите ще е сериозен риск за европейските консерватори. Най-малкото от позиция на политическия баланс в Европарламента след вота, поради съвсем сигурния резултат на доминото, който ще провокира такова деяние с продължаващия напредък на евроскептиците в Централна и Източна Европа. Агонизиращата на последните два вота европейска левица също се надява този път да прилапа обезверени от популистите гласоподаватели. Стои и теоретичният въпрос в коя политическа група ще отидат евродепутатите от партията на Еманюел Макрон, които до момента не са влизали в Европарламента, и в случай че президентът на Франция успее да вдигне още веднъж гребена на петела зад себе си до май 2019 година, също ще има своя тежест във образуването на фракциите. И ЕНП надалеч няма да е първият му избор.
Именно в този подтекст стои и опцията растящата известност на Салвини на Ботуша също да го трансформира във фактор в идващия състав на законодателното заседание на Европа. След Брекзит Италия ще има 76 места в Европарламента, на трето място след Германия (96) и Франция (79) – с висок резултат и задоволително поддръжка от ЦИЕ-страните, и от Рим/Милано Матео Салвини като нищо може да се окаже “центурион на легион ” евроскептици в идващия мандат на Екологичен потенциал. Амбиции не му липсват.
Да кажем няколко думи и за него персонално. Матео Салвини е роден на 9 март 1973 година в Милано. Там получава началното и междинното си обучение, преди да запише политология в локалния университет. Впоследствие сменя специалността си с история, само че след 16 години следване по този начин или другояче не се дипломира с нито една от двете. В политиката влиза през 1990 година като член на тогавашната крайнодясна “Северна лига ”. През 1993 година е определен за общински консултант в Милано, пост, който държи до 2012 година Между 2004 и 2006 година е самостоятелен член на Европейския парламент. Избиран е за народен представител в европейското законодателно заседание през 2009 и 2014 година, само че и двата пъти се отдръпва преди края на мандата, с цел да заеме вътрешно-политически постове в Италия. За водач на “Северна Лига ” е определен през 2013 година и избран отново през 2017 година, когато и трансформира името за да сътвори по-широко обединяване на десни и крайнодесни италиански политически придвижвания. Което и реализира на парламентарните избори през март 2018 година, трансформирайки “Лигата ” в третата най-голяма партия в Италия.
Евроскептик и съперник на еврото
Трите думи в заглавието споделят всичко за позициите на Матео Салвини по отношение на Европейски Съюз и за какво Еманюел Макрон е “врагът ”. Иначе Салвини е и съвременен политик, похватите му да употребява обществените мрежи, с цел да притегля непрекъснато внимание и почитатели – както по време на предизборната акция като водач на “Лигата ”, по този начин и като настоящ вицепремиер (особено към нещастието в Генуа) – свидетелстват за ясна и отработена тактика за експлоатирането им. Човекът има проект. И е в развой да го осъществя.
За него
Върши отлична работа
Лично имам вяра че Матео Салвини свърши отлична работа като се зае с въпроса за имиграцията още в първите седмици от ръководството на новото държавно управление. Особено поради, че е лято и рецесията може само да продължи. Но той също по този начин разкри цялостното двуличие на Макрон и считам че е значимо за народа на Италия да види какво е подготвен да отстоява за тях.
Стийв Банън, някогашен медиен консултант на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп
Има поддръжката на хората
Спирането на кораба с мигрантите не коства на Салвини нищо, а конфликтът с Макрон му завоюва спомагателна поддръжка даже измежду тези италианци, които не поддържат „ Лигата ”. Педвид италианската позиция, че останалата част на Европейски Съюз, и в частност Франция, са изоставили Италия да се оправя сама с миграционната рецесия.
Джовани Орсина, италиански историк и политолог
Застана в центъра
Матео Салвини трансформира въпроса за имиграцията в най-важния за бъднините на страната. И оттова последва, че министърът, който се занимава с въпросите за миграцията, е най-важният водач в страната. Движението „ Пет звезди ” да вземем за пример (б.р. – съдружният сътрудник на „ Лигата ”) няма никакъв съответен проект или тактика по този въпрос.
Серджио Фабрини, италиански политолог
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ