Когато интернетът спре, спира и икономиката Представете си утро, в

Когато интернетът спре, стопира и стопанската система

Представете си утро, в което телефоните нямат обсег, банковите карти не работят, лечебните заведения нямат достъп до пациентски досиета, летищата стопират полети, логистичните системи блокират, а предизвестията за злополучие не доближават до хората. Това не е сюжет от софтуерен трилър, а реален сюжет, разказан в отчета “Когато цифровите системи отхвърлят “ на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) и Службата на Организация на обединените нации за понижаване на риска от бедствия (UNDRR).

Документът вкарва понятието „ цифрова пандемия “ — огромен, бързо разпространяващ се срив на сериозни цифрови системи, който може да засегне по едно и също време стопанска система, опазване на здравето, превоз, финанси и държавно ръководство. Посланието е ясно: светът е цифровизиран по-бързо, без да е построил съответна отбрана против систематични цифрови произшествия.

Още по тематиката

Втори телекомуникационен подводен кабел бе пресечен в Балтийско море Икономика / Свят 19 ное 2024 Първият в света висококапацитетен подводен кабел сред Латинска Америка и Европа построен с компания, работеща и в България Технологии 1 дек 2021 Русия прокарва първия си подводен оптичен кабел в Арктика Икономика / Технологии 7 авг 2021

Невидимата инфраструктура, върху която стои актуалният свят

Големият принос на отчета е, че реалокира диалога за цифровата сигурност оттатък хакерските атаки. Обичайно, когато се приказва за риск за цифровите системи, фокусът пада върху хакери, рансъмуер (злонамерен програмен продукт, който блокира достъпа до компютър, система или файлове — нормално посредством криптиране — и по-късно желае откуп, с цел да ги отключи) и злонамерени държавни сътрудници. ITU и UNDRR обаче предизвестяват за различен клас закани — непреднамерени, физически и естествени събития, които могат да доведат до същия или даже по-голям мащаб на вредите.

Това могат да бъдат слънчеви стихии, рискови горещини, наводнения, повреди в електропреносни мрежи, сривове в центрове за данни, прекратени подводни кабели или блокирана сателитна навигация. Общото сред тях е, че първичният удар може да е местен, само че резултатът се популяризира през взаимосвързани системи.

Именно тук е икономическият риск. Дигиталната инфраструктура към този момент не е спомагателен пласт върху стопанската система. Тя е самата операционна система на стопанската система. Без нея не работят заплащанията, складовете, тържищата, електронното опазване на здравето, енергийните мрежи, обществените услуги и световната търговия.

Каскадният резултат: дребна щета, огромна рецесия

Докладът акцентира, че цифровите сривове съвсем в никакъв случай не остават изолирани. До 89% от цифровите спирания при естествени бедствия са резултат от вторични резултати, а не от първичното физическо увреждане. Това значи, че най-голямата вреда постоянно идва не от самото злополучие, а от метода, по който системите стартират да падат една след друга.

Примерът е елементарен. Гореща вълна натоварва електропреносната мрежа. Центровете за данни стартират да имат проблеми с охлаждането. Облачни услуги минават в стеснен режим. Мобилните оператори губят потенциал. Болниците не могат да обменят данни. Плащанията блокират. Системата за предизвестие на популацията не доближава до всички.

Това е логиката на цифровата пандемия: не един огромен гърмеж, а верига от „ дребни “ отводи, които в цялост сковават обществото.

Слънчевата стихия: риск, който всички знаят, само че не ръководят

Първият сюжет в отчета е обвързван с галактическото време. Слънчева стихия от мащаба на събитието „ Карингтън “ от 1859 година би имала несравнимо по-голям резултат през днешния ден, в сравнение с в епохата на телеграфа. Тя може да наруши сателитната навигация, връзките, авиацията, финансовите системи и електропреносните мрежи.

Особено значим е рискът за GNSS системите — сателитната навигация, която обезпечава освен позициониране, само че и тъкмо време. Финансовите пазари, клиринговите системи и електронните транзакции зависят от синхронизирани времеви печати. Ако те станат ненадеждни, системите не могат да дефинират реда на преводите и стартират да ги отхвърлят.

Най-тежкият риск обаче е в електропреносните мрежи. Геомагнитно индуцирани токове могат да повредят огромни трансформатори, а тяхната замяна при естествени условия може да отнеме 12–18 месеца. Докладът отбелязва, че няма задоволителен стратегически запас и няма явен интернационален протокол за координирано възобновяване.

Това е типичен систематичен риск: прочут, разказан, научно аргументиран — само че незадоволително интегриран в националните регистри за бедствия и в проектите за непрекъсваемост.

Горещата вълна: климатичният риск към този момент е цифров риск

Вторият сюжет е наземен и евентуално непосредствен до европейската действителност. Продължителна гореща вълна слага под напън електропреносната мрежа, реките, охлаждането на центровете за данни и мобилната инфраструктура.

На пръв взор всяка обособена щета наподобява управляема — къси спирания на електрозахранването, местни проблеми с охлаждането, закъснение на мрежата. Но когато всички тези фактори съвпаднат, се появява каскаден риск. Болнични системи губят достъп до данни, търговците не могат да одобряват картови заплащания, мобилните мрежи се претрупват, а системите за незабавно предизвестие се оказват подвластни от същата инфраструктура, която към този момент е компрометирана.

Този сюжет е изключително значим за Европа. Континентът се затопля по-бързо от междинното за света, а горещите талази към този момент не са изключение. Така климатичната акомодация към този момент не е единствено въпрос на води, земеделие и здраве, а и на цифрова резистентност.

Подводните кабели: тънките влакна на световната стопанска система

Третият сюжет демонстрира какъв брой уязвима е интернационалната съгласуваност. Подводните кабели придвижват над 99% от интернационалния интернет трафик, само че са стеснен брой, съсредоточени в основни направления и поддържани посредством профилирани ремонтни кораби, които са малко и постоянно се намират на хиляди километри от повредата.

Докладът напомня изригването на вулкана Хунга Тонга–Хунга Хаапай през 2022 година, което прекъсна единствения подводен кабел на Тонга и остави страната съвсем без връзка със света за седмици. Ако сходен случай засегне огромен информационен хъб, резултатът няма да бъде местен, а финансов, логистичен и търговски потрес с интернационалните последствия.

Проблемът е управнически. Кабелите са благосъстоятелност на частни консорциуми, ремонтът зависи от търговски контракти, разрешенията минават през разнообразни страни и зони, а няма задоволително ясна световна рамка за приоритизация при многокабелна рецесия. В такава обстановка всички имат част от отговорността, само че никой няма цялостната власт и потенциал да ръководи рецесията.

Загубената аналогова памет

Един от най-силните заключения в отчета е, че обществата са изгубили способността си да действат без цифрови системи. Плановете за непрекъсваемост постоянно допускат, че при срив може да се премине към ръчни процедури. Но при огромна и продължителна рецесия това съмнение се проваля.

Болнични чиновници, подготвени единствено на електронни досиета, мъчно намират информация на хартия. Банкови клонове без налични пари не могат да обслужват клиенти. Администрации, които са премахнали аналогови процеси, не могат бързо да ги възстановят. Радиовръзки, хартиени архиви, офлайн карти и аварийни информационни канали се оказват не демодиран разкош, а сериозна застраховка.

Това не значи връщане обратно. Означава, че дигитализацията без авариен режим е форма на накърнимост.

Икономическата цена: нов вид систематичен риск

За стопанската система „ цифровата пандемия “ би имала няколко канала на влияние. Първо, директни загуби от прекратени заплащания, произвеждане, логистика и услуги. Второ, загуба на доверие — в банки, институции, здравни системи и снабдители на сериозни услуги. Трето, дълготрайно закъснение на вложения, в случай че бизнесът стартира да регистрира цифровата инфраструктура като по-рискова.

Това прави тематиката директно обвързвана с конкурентоспособността. Държавите, които могат да подсигуряват устойчива съгласуваност, резервирани центрове за данни, сигурни енергийни мрежи и ефикасна спешна съгласуваност, ще бъдат по-привлекателни за промишленост, финанси и софтуерни вложения.

Какво би трябвало да се промени?

Докладът предлага шест целта, които могат да бъдат сведени до една съществена концепция: цифровата инфраструктура би трябвало да бъде ръководена като сериозна система за национална и икономическа сигурност, а не като елементарна софтуерна услуга.

Най-важните направления са: създаване на база познания за сериозните зависимости сред сектори; включване на непреднамерените цифрови сривове в рамките за ръководство на риска; интернационалните стандарти за устойчивост; поддържане на аналогови аварийни способности; взаимно сценарийно обмисляне сред страни, бизнес и интернационалните организации; по-добра ситуационна информираност и доверие сред институциите и операторите.

Това изисква нов вид публично-частно партньорство. Голямата част от инфраструктурата е частна, само че следствията от нейния срив са публични. Следователно не може нито страната сама да ръководи риска, нито бизнесът самичък да взема решение кои услуги са сериозни.

Българският прочит: накърнимост и опция

За България тематиката е изключително значима. Страната ускорено цифровизира обществени услуги, опазване на здравето, заплащания, превоз и енергетика, само че устойчивостта на тези системи рядко е в центъра на дебата. Обичайно приказваме за електронно ръководство, киберсигурност и цифрови умения, само че доста по-рядко за това какво се случва, в случай че основни системи спрат по едно и също време.

България има мощен IT бранш и добър човешки капацитет, само че има и уязвимости: взаимозависимост от външни облачни услуги, неравномерна съгласуваност, стеснен авариен потенциал, незадоволителна просвета на спешни симулации и институционална фрагментация. Ако цифровата резистентност се трансформира в нов аршин за капиталова сигурност, страната би трябвало да го третира като стопански приоритет, а освен като механически въпрос.

Дигиталната резистентност е новата инфраструктурна политика

Докладът на ITU и UNDRR слага обезпокоителен, само че нужен въпрос: какво става, когато невидимите системи, които държат обществото дружно, спрат да работят?

Отговорът е неуместен. Съвременните стопански системи са построени върху цифрови зависимости, които постоянно не са добре картографирани, не са постоянно тествани и не са покрити с задоволително ясни проекти за възобновяване. Дигиталната пандемия не е неизбежна, само че е допустима. А най-големият риск е, че ще я разпознаем като рецесия едвам откакто към този момент е почнала.

Следващият стадий на дигитализацията не би трябвало да бъде единствено повече услуги онлайн. Той би трябвало да бъде по-устойчива цифрова страна и стопанска система — с запаси, сюжети, аналогови fallback механизми, интернационална съгласуваност и ясна отговорност. Защото в свят, в който всичко зависи от свързаността, устойчивостта на цифровата инфраструктура към този момент е равнозначна на икономическа сигурност.