Защо Испания и Англия водиха война за едно ухо
Когато има предпочитание, една война може да се води за всичко от до човешко ухо. В този случай не приказваме за ухото на ван Гог, а за един доста забавен спор сред Англия и Испания. Историята ни връща някъде в XVIII век, когато въпросното ухо се озовава в английския парламент. Много скоро се появява и човек без ухо, който твърди, че тази част от човешкото тяло е напълно негова.
По предписание, когато не бъде потърсена, тя се мумифицира. В този случай, притежателят упорствал да си го получи назад. Историята на Робърт Дженкинс е малко странна, само че същинска. Преди епохи е бил капитан на комерсиалния транспортен съд Ребека. На 9 април 1731 година испанската брегова защита от Хавана взема решение да ревизира кораба.
Мотивите са, че на борда се крият контрабандни артикули. След обширен обзор на товара и манифеста, съмненията се оказват правилни. Не е ясно какво е изпитал Винсент ван Гог, само че бедният Робърт имал едно крепко ухо, с цел да чуе думите на своя към този момент смъртен зложелател:
„ Ако на борда беше британският крал, транспортира ли неразрешени артикули, получава същото наказване! “
Снимка: By The original uploader was Lobsterthermidor at English Wikipedia. – Transferred from en.wikipedia to Commons., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18026592
След чуването на едноухия капитан, Англия афишира война на Испания. Мотивите на Дженкинс са малко странни, първо прекарва към 7 години с ухото си, преди да опише за случая. Именно неговите показания са искрата за разпалването на войната, която ще носи името „ Войната за ухото на Дженкинс “.
В такива моменти можем да бъдем признателни на Фандино, че не е срязал друга част от тялото на контрабандиста. Отношенията сред двете страни от дълго време са били напрегнати и явно всички търсили опция за туширане на напрежението с един от най-хубавите човешки детайли – експанзията.
Конфликтът стартира още в края на XVII век, когато кралят на Испания – Чарлз II умира и няма правоприемник за трона.
Снимка: By Published pursuant to Act of Parliament Feb. 9 1739/40. by G. Foster at the White Horse in S. Pauls Church – John Carter Brown Library, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=55972923
Още по-комичното е, че всички благородници даже не чакали горкия Чарлз II да напусне този свят и към този момент търсили персона, която ще е задоволително угодна на Франция и Испания. Междувременно Австрия и Франция договарят за испанските земи към Италия. Изненадващо за всички, а може би и от потребността да натрие за финален път носа на своите съперници, испанският крал номинира френски принц за трона. Внезапно внезапна амнезия удря френското кралство и спогодбата за делба на територии с Австрия се изпарява. Австрия не чака доста и афишира война на Франция. Много скоро в Европа ще се водят борби за испанската последователност.
До тук добре, само че каква роля има ухото на Дженкинс? През целият този спор Англия и Испания се презират и по този начин или другояче няма по какъв начин да вземат участие в тази борба. Единственият им късмет е да търсят разнообразни мотиви, с цел да започат война. Договорът в Утрехт поставя завършек на спора за испанската последователност и визира Испания и Англия. Испания се нагърбва с тази тежка задача и усилва фрапантно флота си към района на Флорида.
Самата конвенция е неуместна проформа, тъй като всеки транспортен съд, без значение от неговия байрак, внасял контрабандни артикули. Испанците постоянно проверявали всяка британска лодка, конфискували товари и въобще не се интересували дали има контрабанда или не, въпреки всичко помним, че даже британският крал може да изгуби ухо. Очевидно стоката можела да бъде прежалена, само че ухото и думите – в никакъв случай. Войната се води 3 години от 1739 – 1741 година Театър на военните дейности ще бъде Новият свят, където спорове не липсвали. Англичаните към този момент не изпълнявали спогодбата и постоянно употребявали шпагите и оръдията с цел да отстраняват доста повече от уши, декларирайки освен това от стока.
На територията на днешните два американски щата, сраженията също не били непознати. Впрочем съвсем всяка империалистка в Северна Америка имала потребност от такова стълкновение. Индианските племена партнирали доста добре с англичаните. Именно те се трансформирали в естествена бариера сред френските, испанските и британските колонии. Основателят на Джорджия – Джеймс Оглеторпе потегля в офанзива против Флорида и първата му цел е Св. Августин. Битката не е сполучлива и се отдръпва. Испанците връщат жеста и атакуват остров Сейнт Симонс (близо до крайбрежията на Джорджия).
На идната година Дон Мануел де Монтаньо атакува Форт Фредерик през юли 1742 година Оглеторп се пробва да върне острова, само че претърпява проваляне. Водените военни дейности не дават необикновен резултат и не могат да излъчат финален победител. В следствие през 1740 година ще избухне войната на крал Джордж, само че към този момент сраженията ще се водят сред Франция и Англия – Испания въобще няма да бъде фактор. Последният напор в тази война идва с изпращането на към 3000 колонизатора, които би трябвало да прокарат въздействието си в Карибите и Централна Америка.
Преди да се стигне до по-сериозни сражения, тропическите заболявания взимат своето и едвам 600 души съумяват да се завърнат. Във въпросната война умират към 20 000 англичани, изгубени са към 407 кораба, до момента в който испанците дават едвам 5000 жертви и губят към 186 кораба. И всичко това поради едно ухо и засегнато его.
