Как се намаляват отпадъците, когато се въведат екотакси за т...
Когато приказваме за промяна на текстилната промишленост се постанова да първо да поговорим за това какво толкоз има да се трансформира.
Според последни данни, едвам 17% от стилните марки дават транспарантна информация по отношение на годишния си въглероден отпечатък и количеството употребявани първични материали. Не е мъчно да предположим, че с тези 17% се изчерпва броя на компании, чийто имидж не би бил окончателно срутен при даване на изчерпателна информация по тези въпроси.
Според данни на Европейската организация за околната среда, за производството на всички облекла, обувки и домашен текстил, закупени от семействата в Европейски Съюз през 2020 година, са употребявани почти 175 милиона тона първични материали. Това възлиза на 391 кг на човек. Приблизително 40% от това количество се дължи на облеклата, 30% на домакинския текстил и 30% на обувките (включително кожени обувки). Това класира текстила като петата най-висока област на ползване във връзка с използването на първоначални първични материали.
Процесите по заличаване на непродадени и върнати артикули в текстилната промишленост, от своя страна, остават загадка. Липсата на системи за надзор генерира по един камион с текстил, пътуващ към сметището на всяка секунда. И това е проблем.
Как биха помогнали екотаксите за текстил?
Екотаксите за текстил са част от разширената отговорност на производители и търговци, пускащи произведения от текстил на пазара в Европейски Съюз. Те се заплащат на лицензирани организации по оползотворяване, които наемат фирми-подизпълнители за събиране, подбиране, подготовка и преработване на текстила и обувките.
Целта на екотаксите е да обезпечи съществуването на тази единна система за кръгово ръководство на текстила. А крайната цел е по-малко боклук, по-ефективно оползотворяване на ресурсите и по-малко потребление на нови първични материали за сметка на повторна приложимост на остарели материали.
Като част от тази система, ще бъде неразрешено унищожаването на непродадени артикули, включително “изостанали в склада ” или върнати текстилни произведения. Вместо това, тези “отпадъци ” ще намират приложение в както производството на нови текстилни артикули, по този начин и в строителството и автомобилостроенето.
Обобщено в резюме, екотаксите за текстил ще покачат екологичната резистентност в промишлеността по следните способи:
● Изхвърляне на по-малко текстилни боклуци на сметищата;
● Използване на по-малки количества нерециклируем текстил за горене;
● Използване на по-малко първоначални естествени запаси за изработка на нови изделия;
● Употреба на по-малко сила в индустриалния процес;
● Оскъпяване на бързата мода за сметка на качествените и издръжливи продукти;
● Увеличаване на каузи на употребяваната сила от възобновими източници и повишение на енергийната ефективност;
● Насърчаване на производството на рационални количества текстил за потребностите на пазара;
● Използване повече на рециклируеми материали и текстилни смеси за сметка на нерециклируемите и така нататък
В допълнение, Европейски Съюз ще подтиква консолидираното на нови кръгови бизнес модели, в това число предложение на услуги за връщане, събиране за повторна приложимост и услуги за ремонт на текстилните произведения.
Европейската комисия създава насоки за поощряване на тези кръгови бизнес модели посредством вложения, финансиране и други тласъци, в това число удобни данъчни условия в бранша за облеклата втора ръка и ателиетата за корекция на текстил.
Кога се чака въвеждането на екотаксите за текстил в България?
В закона за ръководство на отпадъците към този момент е заложен текст за въвеждането на наложителни екотакси за текстил и обувки. Предстои приемането на разпоредба и влизането на този закон в деяние, като точните времеви рамки остават в ръцете на ръководещите.
Колкото повече се отсрочва влизането на закона, обаче, толкоз по-стремително изостава локалния бизнес от процесите в Европейски Съюз. И в случай че в кратковременен проект това е “бягане по тъча ”, в дълготраен може да се окаже цялостна неприспособимост на локалната продукция към общите стандарти на европейския пазар. Ето за какво, снишаването не е спестовна тактика, а пропусната изгода - и то пропусната изгода, чийто размер пораства с всеки минал ден.
Нещо повече - това е пропусната изгода освен за бизнеса, а и за естествената ни среда, която тъне в нерегламентиран боклук, микропластмаса и отровен смог от горене на нискокачествен текстил.
Според последни данни, едвам 17% от стилните марки дават транспарантна информация по отношение на годишния си въглероден отпечатък и количеството употребявани първични материали. Не е мъчно да предположим, че с тези 17% се изчерпва броя на компании, чийто имидж не би бил окончателно срутен при даване на изчерпателна информация по тези въпроси.
Според данни на Европейската организация за околната среда, за производството на всички облекла, обувки и домашен текстил, закупени от семействата в Европейски Съюз през 2020 година, са употребявани почти 175 милиона тона първични материали. Това възлиза на 391 кг на човек. Приблизително 40% от това количество се дължи на облеклата, 30% на домакинския текстил и 30% на обувките (включително кожени обувки). Това класира текстила като петата най-висока област на ползване във връзка с използването на първоначални първични материали.
Процесите по заличаване на непродадени и върнати артикули в текстилната промишленост, от своя страна, остават загадка. Липсата на системи за надзор генерира по един камион с текстил, пътуващ към сметището на всяка секунда. И това е проблем.
Как биха помогнали екотаксите за текстил?
Екотаксите за текстил са част от разширената отговорност на производители и търговци, пускащи произведения от текстил на пазара в Европейски Съюз. Те се заплащат на лицензирани организации по оползотворяване, които наемат фирми-подизпълнители за събиране, подбиране, подготовка и преработване на текстила и обувките.
Целта на екотаксите е да обезпечи съществуването на тази единна система за кръгово ръководство на текстила. А крайната цел е по-малко боклук, по-ефективно оползотворяване на ресурсите и по-малко потребление на нови първични материали за сметка на повторна приложимост на остарели материали.
Като част от тази система, ще бъде неразрешено унищожаването на непродадени артикули, включително “изостанали в склада ” или върнати текстилни произведения. Вместо това, тези “отпадъци ” ще намират приложение в както производството на нови текстилни артикули, по този начин и в строителството и автомобилостроенето.
Обобщено в резюме, екотаксите за текстил ще покачат екологичната резистентност в промишлеността по следните способи:
● Изхвърляне на по-малко текстилни боклуци на сметищата;
● Използване на по-малки количества нерециклируем текстил за горене;
● Използване на по-малко първоначални естествени запаси за изработка на нови изделия;
● Употреба на по-малко сила в индустриалния процес;
● Оскъпяване на бързата мода за сметка на качествените и издръжливи продукти;
● Увеличаване на каузи на употребяваната сила от възобновими източници и повишение на енергийната ефективност;
● Насърчаване на производството на рационални количества текстил за потребностите на пазара;
● Използване повече на рециклируеми материали и текстилни смеси за сметка на нерециклируемите и така нататък
В допълнение, Европейски Съюз ще подтиква консолидираното на нови кръгови бизнес модели, в това число предложение на услуги за връщане, събиране за повторна приложимост и услуги за ремонт на текстилните произведения.
Европейската комисия създава насоки за поощряване на тези кръгови бизнес модели посредством вложения, финансиране и други тласъци, в това число удобни данъчни условия в бранша за облеклата втора ръка и ателиетата за корекция на текстил.
Кога се чака въвеждането на екотаксите за текстил в България?
В закона за ръководство на отпадъците към този момент е заложен текст за въвеждането на наложителни екотакси за текстил и обувки. Предстои приемането на разпоредба и влизането на този закон в деяние, като точните времеви рамки остават в ръцете на ръководещите.
Колкото повече се отсрочва влизането на закона, обаче, толкоз по-стремително изостава локалния бизнес от процесите в Европейски Съюз. И в случай че в кратковременен проект това е “бягане по тъча ”, в дълготраен може да се окаже цялостна неприспособимост на локалната продукция към общите стандарти на европейския пазар. Ето за какво, снишаването не е спестовна тактика, а пропусната изгода - и то пропусната изгода, чийто размер пораства с всеки минал ден.
Нещо повече - това е пропусната изгода освен за бизнеса, а и за естествената ни среда, която тъне в нерегламентиран боклук, микропластмаса и отровен смог от горене на нискокачествен текстил.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ