Емоционална интелигентност
Когато приказваме за просветеност като че ли отдаваме по-голямо значение на рационалната, познавателна просветеност. Умението да се вземат решение избрани задания може да бъде измерено с прословутия коефициент на просветеност. На практиката обаче се оказва, че по този начин наречената прочувствена просветеност играе доста по-значителна роля в сполучливата ни реализация и като персони, и като обществени същества. И в случай че логическото, математическото, пространственото, словесното, двигателно умеене в огромна степен са генетично заложени, то прочувствената просветеност стартира да се развива от най-ранното другарство в фамилията и продължава цялостен живот.
“Емоционалната просветеност е способността да разбираме и одобряваме страстите, възприятията и скритите механизми, които ни карат да реагираме по един или различен метод. ”
Това самопознание ни прави отворени и към страстите на близките, води до насърчаване на емпатията (умението да се поставяш на непознато място, да съпреживяваш), кара ни да разбираме непознатите претекстове у причинно-следствените връзки в общуването. Щом разпознаваме страстите и тяхната роля, идващото умеене е да ги използваме за разрешаване на оплетени житейски обстановки. Това значи, при смяна на прочувственото положение, да реагираме съответно, а въпреки това да не разрешаваме на страстите да ни пречат и заслепяват, а да ни оказват помощ и стимулират. Това е базата, на която сполучливо се оправяме с спорове, влияем на другите (както и те на нас), работим в групи, понасяме рецензия, усещаме слабите моменти, както в себе си, по този начин и в близките.
Често назоваваме този тип просветеност вътрешен глас. Да се вслушаш във вътрешния си глас е точно резултат от умелото различаване и боравене с страстите, разкодирането на избрани връзки в общуването. Жените са по- положителни в това отношение, тъй като отдават нужното значение на прочувствената страна на живота, само че и поради по-силната си връзка с децата, което рядко се управлява от „ рационални ” доводи и пояснения.
Развиването на прочувствената просветеност е от огромно значение за работната среда. Дори и да се представим добре на изявление или на по този начин известните напоследък ролеви задания и проби, това не може да подсигурява приемливост, сполучливото другарство и работата в колектив, разрешаването на спорове, понасянето, отправянето на рецензия и впрягането й в градивни цели.
“И в случай че това звучи като следващата психична прищявка, то ниската прочувствена просветеност може да е отговорът на доста проблеми в персонален проект, за които постоянно нямаме никакво приемливо, обективно пояснение. ”
„ Защо съм сама? ”, „ Защо не се разбирам с родителите си? ”, „ Защо ми е мъчно да приказвам пред хора ”, „ Защо ми мъчно да показвам възприятията си пред децата? ”, “Защо мъчно се сработвам? ”. Осъзнаването на личните ни страсти ще изгони депресията, негативизма, хаоса, които са действителните спънки в ползотворното другарство и себереализация. Ако съм подтисната, това не значи да се затворя и да се тъпча с шоколад или в противоположния случай - да се върша пред близките, че всичко е наред. Ако съм подтисната е добре да схвана тъкмо за какво, в случай че е в моята власт да пренебрегвам повода за неприятното въодушевление и да намеря такава, поради която ще се усмихвам.
Да сме прочувствено интелигентни е да признаем, че не всичко е в нашата власт и да отпуснем контрола, да приемем грешките и да продължим напред без задържане на страсти. В същото време, слагането на действителни условия към себе си и близките подсигурява връзки, лишени от виновност, фрустрация и отчаяние. Емоционално интелигентните хора са устойчиви, в комфорт със себе си, умеят да се показват и отстояват, имат действителна самокритика.
Ако през последните десетилетия интелектуалните умения порастват, поради технологиите и развиването на научните достижения, то обществените мощно се занижават. Модерните хора са в спор с възприятията си, потискат ги или ги пренебрегват изцяло. Това от своя страна поражда доста необяснима на пръв взор експанзия, самоубийства, отчуждение и меланхолия. Днес можем да сложим камери на всички места, а забравяме да отправим взор към най-важното – самите себе си и децата.
“Емоционалната просветеност е способността да разбираме и одобряваме страстите, възприятията и скритите механизми, които ни карат да реагираме по един или различен метод. ”
Това самопознание ни прави отворени и към страстите на близките, води до насърчаване на емпатията (умението да се поставяш на непознато място, да съпреживяваш), кара ни да разбираме непознатите претекстове у причинно-следствените връзки в общуването. Щом разпознаваме страстите и тяхната роля, идващото умеене е да ги използваме за разрешаване на оплетени житейски обстановки. Това значи, при смяна на прочувственото положение, да реагираме съответно, а въпреки това да не разрешаваме на страстите да ни пречат и заслепяват, а да ни оказват помощ и стимулират. Това е базата, на която сполучливо се оправяме с спорове, влияем на другите (както и те на нас), работим в групи, понасяме рецензия, усещаме слабите моменти, както в себе си, по този начин и в близките.
Често назоваваме този тип просветеност вътрешен глас. Да се вслушаш във вътрешния си глас е точно резултат от умелото различаване и боравене с страстите, разкодирането на избрани връзки в общуването. Жените са по- положителни в това отношение, тъй като отдават нужното значение на прочувствената страна на живота, само че и поради по-силната си връзка с децата, което рядко се управлява от „ рационални ” доводи и пояснения.
Развиването на прочувствената просветеност е от огромно значение за работната среда. Дори и да се представим добре на изявление или на по този начин известните напоследък ролеви задания и проби, това не може да подсигурява приемливост, сполучливото другарство и работата в колектив, разрешаването на спорове, понасянето, отправянето на рецензия и впрягането й в градивни цели.
“И в случай че това звучи като следващата психична прищявка, то ниската прочувствена просветеност може да е отговорът на доста проблеми в персонален проект, за които постоянно нямаме никакво приемливо, обективно пояснение. ”
„ Защо съм сама? ”, „ Защо не се разбирам с родителите си? ”, „ Защо ми е мъчно да приказвам пред хора ”, „ Защо ми мъчно да показвам възприятията си пред децата? ”, “Защо мъчно се сработвам? ”. Осъзнаването на личните ни страсти ще изгони депресията, негативизма, хаоса, които са действителните спънки в ползотворното другарство и себереализация. Ако съм подтисната, това не значи да се затворя и да се тъпча с шоколад или в противоположния случай - да се върша пред близките, че всичко е наред. Ако съм подтисната е добре да схвана тъкмо за какво, в случай че е в моята власт да пренебрегвам повода за неприятното въодушевление и да намеря такава, поради която ще се усмихвам.
Да сме прочувствено интелигентни е да признаем, че не всичко е в нашата власт и да отпуснем контрола, да приемем грешките и да продължим напред без задържане на страсти. В същото време, слагането на действителни условия към себе си и близките подсигурява връзки, лишени от виновност, фрустрация и отчаяние. Емоционално интелигентните хора са устойчиви, в комфорт със себе си, умеят да се показват и отстояват, имат действителна самокритика.
Ако през последните десетилетия интелектуалните умения порастват, поради технологиите и развиването на научните достижения, то обществените мощно се занижават. Модерните хора са в спор с възприятията си, потискат ги или ги пренебрегват изцяло. Това от своя страна поражда доста необяснима на пръв взор експанзия, самоубийства, отчуждение и меланхолия. Днес можем да сложим камери на всички места, а забравяме да отправим взор към най-важното – самите себе си и децата.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ