Музикални хроники: Великата вражда, която не позволи на Deep Purple да угаснат
Когато приказваме за икони на хард рока, измежду първите изникнали имена неизбежно е това на едни английски митове в тъмнолилав цвят с техния непрекъсващ към този момент над половин век пламък. На пръсти се броят бандите, които могат да съперничат на Deep Purple по въздействие върху музикалната история. Основаната през 1968 година група продължава да обикаля света с музиката си и направи необикновено шоу в България на 7 декември предходната година като част от дългото си прощално турне.
С шлагери като Burn, Smoke on the Water, Hush, Highway Star, Child In Time и Soldier of Fortune в арсенала си, и с редица албуми с многомилионни продажби, те от дълго време са си подсигурили величие на музикалния хоризонт.
През годините тази толкоз обичана у нас тайфа е оцелявала след тежки раздели, събирания и промени в състава, както и след един героичен огън, който проваля звукозаписните им проекти, само че въодушевява класиката Smoke on the Water.
„ Може да я наречеш хеви метъл парче, само че в основата си е блус “, изяснява най-дълго задържалият се фронтмен на Deep Purple Иън Гилън, който е лицето на групата и през днешния ден. Вдъхновението за Smoke on the Water пристигнало една нощ в Швейцария през 1971 година Членовете на бандата следили по какъв начин цялото локално казино се запалило и изгоряло по време на концерт на Франк Запа и гъсти облаци от пушек се издигнали над Женевското езеро. Purple трябвало да вършат записи в казиното на идващия ден, само че проектите им пропаднали. „ Бях вътре и слушах Франк Запа, когато индивидът зад мен стреля в тавана със предупредителен револвер “, споделя Гилън. „ Беше дървена постройка и незабавно пламна. Задърпах гаджето си за палтото и побегнахме, пламъците в действителност бяха големи “.
Снимка: By Selbymay – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=60220321
Освен Гилън, другите двама, останали до през днешния ден от златната групировка от 70-те, са басистът Роджър Глоувър и барабанистът Иън Пейс. Сегашният състав включва още китариста Стив Морс и клавириста Дон Еъри, а именитият Джон Лорд умря през 2012-а след тежко заболяване.
Блекмор не свири с Deep Purple от над 25 години, само че си остава най-прочутият китарист на бандата. А за нетърпимостта сред двамата аргументите не са една и две и сблъскват както твърдите им характери, по този начин и разнопосочните им музикални възгледи.
Трудно е за възприемане по какъв начин при такава злоба двама души могат да основават безконечна и неувяхваща музика дружно, само че великите години на рока са ни дали задоволително образци за този абсурд.
„ Веднъж споделих, че по-скоро бих си прерязал гърлото, в сравнение с да се върна в Purple, само че звукозаписната компания ме искаше назад. След това Ричи напусна през 1993-а, облаците се подвигнаха и беше прелестно “, изяснява Гилън. „ Той се трансформира в фанатик на тематика надзор. На два пъти сложи въпроса по този начин – или той си потегля, или аз. Тогава постоянно аз отстъпвах “.
Снимка: By Tetragrammaton Records – itemfrontback, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57174374
„ Месеци по-рано бях дал на останалите от групата писмото, с което се оттеглях “, спомня си фронтменът, който тази година ще навърши 75. „ Но тогава никой не ми сподели нищо за решението ми. Просто продължихме да вършим новия албум Who Do We Think We Are и след това започнахме турнето. Последният концерт от него беше в Осака, това щеше да е финалното ми шоу с бандата. Все още никой не ми споделяше нищо. Излязохме на сцената, изкарахме концерта… и това беше! Тръгнах си самичък, прибрах се. Никой не се сбогува с мен. Атмосферата в Purple тогава беше ужасна, за мен просто беше облекчение да приключа с това. За да схванеш какво ставаше в бандата тогава трябваше да си професионален психолог.
Раздялата с Иън Гилън води до привличането на един чужд вокал от Солтбърн, който след това също ще се трансформира в легенда – Дейвид Ковърдейл.
През 1976-а обаче Блекмор към този момент също е напуснал Deep Purple и бандата се разпада, като стопира всякаква интензивност до 1984 година, когато е възобновена в класическия си тип с Гилън и Блекмор. През 1989-а разликите сред тях още веднъж взимат връх, вокалистът е изхвърлен и го заменя Джо Лин Търнър.
През ноември 1993 година Deep Purple са пред нов цялостен разпад, тъкмо когато турнето за 25-годишнината им стига до Англия. Гилън и Блекмор към този момент са враждували десетилетия наред и точно в този интервал взаимоотношенията им са рекордно обтегнати.
Това стартира да се отразява и на участията, като най-видното доказателство е шоуто в Бирмингам на 9 ноември.
Purple откриват вечерта с Highway Star, само че Ричи Блекмор изобщо не се появява на сцената и първите близо три минути песента звучи без китара. Все отново виртуозът изниква отнякъде и стартира бясно соло, само че един от операторите го раздразва като се доближава прекалено много и Блекмор хвърля чаша с вода по него.
Снимка: By EMI Records – itemphoto frontphoto back, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=39969770
След това той самичък напуща Purple и ги слага в извънредно неловко състояние посред турнето.
Тогава Джо Сатриани се съгласява да замести краткотрайно Блекмор, с цел да не им се постанова да анулират останалите концерти. През идната година новият китарист Стив Морс се причислява към Purple и остава в групата до ден-днешен. Постепенно се утвърждава най-устойчивата групировка на Deep Purple, дейна чак до през днешния ден.
Турнето от 1993 година обаче си остава последният път, в който Ричи Блекмор изсвирва и нота дружно с останалите от бандата.
14 година по-късно, тотално срещу волята на всички от Purple, Sony BGM издаде дискове от злощастното шоу през 93-а в Бирмингам. Тогава Гилън прикани почитателите да не си ги купуват.
През 2016-а Deep Purple най-накрая бяха признати в Залата на славата на рокендрола, само че отхвърлиха да свирят дружно с Блекмор и по тази причина той въобще не посети церемонията. Всички още веднъж говореха за напрежението сред Блекмор и Гилън, а почитателите продължаваха да се надяват емблемите на Purple да се обединят някой ден.
Това обаче надали ще се случи, въпреки че съгласно Гилън, с китариста са се помирили и дори си поддържат връзка. „ Но когато си се развел е мъчно да се върнеш при някого “, добавя артистът. „ Държах се като гъз колкото и той. Само че той продължи малко по-дълго.
