Когато го срещнах за първи път, бях в един от

Когато го срещнах за първи път, бях в един от най-тежките интервали в живота си. Знаех, че съм разрушена от всичко и се опасявах, че той няма да ме обича поради бъркотията, която бях.

Но той в никакъв случай не ме съди. Той просто разтвори ръце по-широко и ме прегърна по-силно и бъркотията, която бях, просто не го интересуваше.

Той в никакъв случай не ме е виждал по този начин, както аз се виждах, а вместо това ме убеди, че съм някой, който си коства да обичам. Че имах положителни качества в себе си, че не бях неуспех и че имах достижения, с които да се гордея.
Той видя нещо в мен, което в никакъв случай не съм виждала в себе си. Никога не е съдил метода, по който смачквах личното си самочувствие.

Да живееш с комплекс за непълноценност е повече от мъчно.

Това са непрекъснатите мисли в главата ви, които шушукат: „ Не си задоволително добър “. Но той заглуши тези мисли, като одобри изцяло това, което бях и метода, по който се виждах. Никога не съм била вкопчена или нуждаеща се в очите му. Вместо това той видя добрина в мен. Той избра да види добрина, съчувствие и съпричастност вместо отрицателните качества, които мразех.

И можех да дойда при него за всичко, тъй като той не беше сериозен към моите дефекти и в никакъв случай не се опита да промени нищо по дяволите. Той ме обичаше абсолютно такава, каквато бях, а не такава, каквато искаше да бъда.

Това е смисълът на любовта.

Когато видите някого в уязвимо положение, когато очите му са ориентирани надолу от позор от това кой е, тогава го обичате по-силно. Когато ми е неловко просто да бъда себе си, той безшумно ми промърмори: „ Обичам те поради това, което си “. Успокояването и утехата, които получавам от думите му и спомените ми с него, са това, което ме кара да не преставам през тежките дни.

В момента работя върху себелюбието. Всеки ден обричам време на себелюбието и грижата за себе си. Това е в развой на работа и аз несъмнено не съм съвършен шедьовър, само че той ме обичаше все пак. Въпреки моите недостатъци, той показва цялостно приемане.

Никога няма да не помни по какъв начин ме накара да се усещам, тъй като ме научи по какъв начин да обичам себе си.

Че е добре да си уязвим, да се разкриеш за най-лошите си страни пред някого и да не изпитваш потребност да се срамуваш или срамуваш. Че е добре да обичаш себе си и някой да те обича.

Най-голямото страдалчество в живота ми е, че поради бъркотията, която бях, го повличах надолу с мен.

Не може да си показва тежестта, която би трябвало да носи, като би трябвало непрекъснато да ме поддържа, успокоява и утешава. Можеше да бъде толкоз по-щастлив с някой различен, който беше по-емоционално зрял и постоянен. И въпреки всичко в един миг въпреки всичко се избрахме един различен. Но изпитвам толкоз огромно виновност, че го подложих на всичко, което не си струваше, че го накарах да се усеща съкрушен от моите проблеми.

Той имаше капацитета да бъде какъвто желае и да направи всичко, което пожелае на този свят, без значение по какъв метод.

Толкова доста се пробвах да му дам света, тъй като знаех, че той коства доста повече от това, което мога да предложа. И все пак, той въпреки всичко избра да ме обича, макар бъркотията, която бях…