Защо египетските фараони носели изкуствени бради?
Когато гледаме филми или исторически илюстрации на тематика Древен Египет, безспорно сме забелязали, че фараоните постоянно са изобразени с разнообразни изкуствени бради. Естествено е да се запитаме: за какво те изобщо се нуждаели от тези подправени козметични детайли и дали се е влагал някакъв прикрит смисъл в сходни аксесоари?
Мнозина историци са създали някои много забавни догатки, версии и догадки по отношение на носенето на изкуствени бради от фараоните.
По принцип, отношението към косата в Древен Египет има много невероятна и доста забавна история, за която си коства да бъде разказано малко по-подробно.
Очевидно по време на Преддинастичния интервал на Египет (4000-3100 година прочие Хр.) мъжете постоянно носели мустаци и бради. Това може елементарно да се види, да вземем за пример, върху статуята на престолонаследника Рахотеп (синът на фараона Снофру), който е изобразен с грижливо подстригани мустаци и наподобява на Фреди Меркюри. Също по този начин, изображения с гъсти бради постоянно се срещат от археолозите върху маските на мумиите на египетските владетели от Първия временен интервал (2150-2040 г прочие Хр.) и Средното царство (2040-1640 година прочие Хр.).
Независимо от това, в самото начало на Династичния интервал (3100 година прочие Хр.) косата измежду египтяните надалеч не била на респект и бръсненето става доста публикувано – най-малко в благородните пластове на обществото. Само за няколко генерации то се усвоява и от останалата част от египетското население. Окосмяването по лицето се трансформирало в символ за невисок обществен статус на човек (например, роб).
Някои учени настояват, че бръсненето в Древен Египет по едно време почнало да се изисква от закона – и единствено на хора в печал или на тези, които щели да отидат на задгранично пътешестване, било позволено да не се бръснат. Това се удостоверява и от известния древногръцки историк Херодот, посетил Египет през V в. прочие Хр., който написа в своите писания, че дългата коса и бради на египтяните са знак на огромна тъга, а в ежедневния живот не им е разрешено да имат косми по лицето.
С развиването на металургията през II хил . прочие Хр. египтяните стартират интензивно да употребяват тънки медни бръсначи с форма на полумесец – а по време на Средното царство стартират да се появяват бронзови трапецовидни бръсначи, които са открити от археолозите в Кносос на остров Крит. По-късно (приблизително през I хилядолетие прочие Хр.) бръсначите стартират да се вършат основно от желязо. Очевидно тази мощно развита просвета на бръснене бързо води до появяването на първите фризьори в света, които посещавали домовете на аристократите, с цел да си изкарват прехраната – само че също работели и за елементарни клиенти навън. Археолозите постоянно откриват и изображения на бръснари по стените на антични египетски гробници.
Например, добре е известно, че египетските жреци премахвали безусловно всички косми по тялото си, в това число веждите и миглите, с принадлежности за бръснене, с цел да могат да заемат мястото си съгласно религиозните традиции (вярвало се, че окосмеността е присъща на животните и мръсните бедуини). Жените пък премахвали космите единствено от най-важните зони: бикините, подмишниците и краката посредством средства за депилация във тип на пасти от мед и масло; това правели освен за хигиена, само че и за хубост. По-бедните дами употребявали арсен и вар – точно този способ в далечното бъдеще ще се ползва в европейските страни.
Интересно е, че брадите в египетското изкуство нормално демонстрират „ варварска “, едва развита човешка природа – само че като се изключи фараона. Всички врагове на Древен Египет (а съвсем всички хора, живеещи отвън долината на Нил, били считани за врагове) постоянно били изобразявани с бради. Предвид враждебността на античните египтяни към чужденците, това може да изясни и известността на бръсненето в родината им, както и повода, заради която служителите от време на време не се бръснели, когато пътували в чужбина.
Египтяните от висшите съсловия постоянно носели перуки, направени от ароматна смола, които били направени от вълна или отрязана коса; можели да носят и къси изкуствени бради. Хората от по-ниските съсловия също можели да се украсяват с изкуствени перуки – само че единствено фараонът имал право да носи дълга изкуствена брада, а след неговата гибел при мумифицирането му слагали заоблена тънка плетена брада със златни влакна.
Най-разпространената догадка е, че брадите на фараоните в античното египетско изкуство, без значение от техния подтекст, постоянно са въплъщение на божествена природа; макар че, несъмнено, не всички богове-мъже носели бради.
Някои историци считат, че подправената брада на фараона е символизирала безоблачен лъч! И защото самият фараон се считал за господ, наследник на бога на слънцето Ра, брадата от златни влакна можела да символизира божествеността, която фараон излъчвал от лицето си по време на тържествени събития.
Мнението, че фараонът е носил изкуствена брада с дълги хоризонтални линии, с цел да прилича същинското слънце, греещо над Нил, в действителност е постоянно срещано. Всъщност, в сходство с тази религиозна формула, фараонът изразявал статута си на жив господ, носейки в избрани случаи подправена брада, закрепена с връвчица.
Също по този начин, някои историци допускат, че подправената брада на фараона може да е била елементарен царски признак или аксесоар – и нищо повече. На тези изказвания се възразява, че единствено фараонът е изобразен с брадата на Озирис на всевъзможни скулптури и рисунки – което може да демонстрира ясната му връзка с божествена същина.
Този признак бил толкоз публикувана в формалните царски реквизити, че даже известната кралица Хатшепсут се изобразявала с подправена брада на Озирис след гибелта й – само че никой не може да каже сигурно дали е носила изкуствена брада, до момента в който царувала.
По един или различен метод, изкуствената брада на фараона несъмнено не била елементарен аксесоар – а индикативен знак на божествената мощ на фараона, сходно на жезъла „ уас “, асоцииран със признака на властта и могъществото на боговете Сет и Анубис.
–
