„Всичко зависи от основите!“ – Глас от класната стая за рухването в българското образование
Когато една постройка се срути, постоянно търсим отговорните в структурата . Но рядко задаваме въпроса: „ Какви бяха основите? “
Същият въпрос стои и пред българското обучение . Особено в преподаването на математика – предмет, който изисква не просто познания, а непоклатимост, конструкция, повтаряне, самообладание.
– начален преподавател , споделя вълнуващи и тревожни размисли. Глас от първа линия. Глас, който рядко се чува, тъй като образованието постоянно се разисква в профил. А тя приказва за „ основите, които не построяваме “ и за следствията , които следват – не в оценките, а в живота на децата.
„ Темпото на преподаване оставя мнозина обратно – като бегачи, които изостават с обиколки до финалната права. “
Това не е метафора. Това е действителност . Учителите до 4. клас имат време и право да упражняват материал, до момента в който детето в действителност го усвои. След това идва внезапна смяна – „ повече учители, по-малко самостоятелно внимание, по-голямо движение “ . И по този начин се случва подмяната: „ асимилиране “ с „ ревизиране “, „ учене “ с „ оцеляване в класа “.
„ Материалът е взет. “ А детето – забравено
Стига се до 7. клас и изпитите . Тогава се оказва, че фантазиите за положително учебно заведение се разпадат. Не тъй като децата са слаби, а тъй като в тези ранни години „ не е положена здрава основа “. А без нея, както Манчева припомня, няма какво да се „ наваксва “.
И тук прозира не обвиняване, а „ апел “ . Учителката не сочи с пръст – тя държи огледало . Насочено към родители, институции, общество.
„ Ако желаеме децата ни да употребяват математиката, с цел да градят постоянен живот, би трябвало да им дадем опция да я научат още през цялото време. “
Повече време. Повече поддръжка. Повече внимание.
Манчева споделя простата истина: знанията не се изливат – те се построяват . Както се построява постройка. С чертеж. С основа. С време. С грижа.
„ Всяко дете има потребност от късмет. “ – от преподавател , който не просто предава, а построява. От среда , в която знанието не е съревнование по оцеляване, а развой на личностно подсилване.
Въпрос към всички ни:
„ Какви основи би трябвало да поставим в началното обучение, с цел да изградим мощни, уверени и готови възпитаници? “
Споделете мнение – „ всяка концепция има значение. “ Защото образованието не е нереален приоритет . То е действителната основа на всяка постройка, в която желаеме децата ни да живеят на следващия ден.
Присъединете се към нашия
Когато детската фантазия се сбъдне: Концертът на VeroniQue трогна Бургас
