Гроздан Караджов: Заедно с Гърция и Румъния ще търсим общо финансиране за жп линията Солун-София-Букурещ
През 2027 година ще се електрифицира жп линията на Дунав мост при Русе, което ще понижи транспортните разноски с близо 30%
България, Гърция и Румъния ще желаяме финансиране за взаимен план за рационализация на жп линията Солун-София-Букурещ. Идеята на това партньорство е елементарна - дружно да планираме, да проектираме, да издаваме позволения и да строим в синхрон, тъй че Север - Юг бързо да стане работещ кулоар без спирания, без забавяния и без бюрократични оправдания. Това съобщи вицепремиерът и министър на превоза и известията Гроздан Караджов, който беше хазаин на първата работна среща сред България, Гърция, Румъния и Европейската комисия за кулоар „ Черно море - Егейско море ". Участие в нея взеха различният министър на инфраструктурата и превоза на Гърция Константинос Киранакис, държавният секретар на инфраструктурата и превоза на Румъния Йонут Кристиан Савою, координаторът на европейския транспортен кулоар Балтийско море-Черно море-Егейско море Марио Мауро, министърът на районното развиване и благоустройството Иван Иванов, министърът на защитата Атанас Запрянов, изпълнителният шеф на Европейската железопътна организация Оана Гергинеску. В събитието се включиха още вицепрезидентът на Европейската капиталова банка Робърт де Грот, шефовете на инфраструктурните компании в региона на жп превоза и пътищата, представители на транспортните министерства на трите страни, на Европейската комисия, на Европейската банка за възобновяване и развиване.
„ След десетгодишно спиране, през идната година възвръщаме постоянната жп връзка сред София и Солун. Последният пряк трен, който е стигал от София до Солун е бил през 2017 година ", сподели вицепремиерът Караджов.
Като първи български приоритет Гроздан Караджов уточни Дунав мост 3 при Русе - Гюргево. По думите му планът е основен за целия кулоар. Целта е планът за нов мост да излезе от стадия на анализите и да влезе в действителна подготовка за строителство с ясно написани стъпки и отговорности, бе безапелационен българският министър.
Вицепремиерът изясни, че ремонтът на съществуващия Дунав мост 1 ще завърши до юни тази година, а дотогава ще бъде подготвен и техническият план за електрификация на железопътната част на моста. „ Електрификацията на Дунав мост е измежду значимите действия от реализацията на коридора. България приготвя електрифицирането на 11-километров сектор от Русе-разпределителна доникъде на Дунав мост. Преди края на годината ще бъде определен реализатор. Това ще разреши безпрепятственото придвижване на влаковете от България до Румъния. Електрическата двигателна сила може да понижи транспортните разноски на товарите с към 30%, единствено след електрифицирането на тази дребна права ", изясни Караджов.
Вторият значим за България план са новите мостове на Дунав при Никопол - Турну Мъгуреле и Силистра - Кълъраш. „ Предпроектните изследвания за двата моста би трябвало да стартират час по-скоро, а също по този начин и възобновяването на фериботната линия Русе - Гюргево, която ще обезпечи спомагателен потенциал ", акцентира вицепремиерът.
По време на форума бе изтъкната значимостта и на жп оста Свиленград-Пловдив-Стара Загора-Русе с нов тунел през Стара планина. Целта е обединен, непрестанен кулоар със съгласувани стандарти и оперативна съгласуемост сред трите страни.
Алтернативният министър на инфраструктурата и превоза на Гърция Константинос Киранакис поддържа българските цели и акцентира, че плановете би трябвало да се преглеждат като единна европейска транспортна система. Той разгласи, че в ход е електрификацията на двойната жп линия Пирея-Атина-Солун, модернизации по линията Солун-Кулата, и връзка от пристанище Александруполис към българската граница.
Държавният секретар на инфраструктурата и превоза на Румъния Йонут Кристиан Савою сложи акцент върху нуждата от непрекъснатост на пътните и жп връзките и интеграцията сред типовете превоз.
Меморандумът за новия кулоар, който трите страни подписаха през декември 2025 година е доста ясно обръщение към света, че освен ще пазят националните си ползи, само че и европейските полезности, съобщи координаторът на европейския транспортен кулоар Балтийско море - Черно море - Егейско море Марио Мауро.
Ерик декор Бреска от Групово дело „ Мобилност и превоз " на Европейската комисия съобщи, че тристранни планове с подготвеност за реализация до 2030 година могат да получат финансиране по Механизма за свързване на Европа, в случай че взаимните оферти бъдат подадени доникъде на септември 2026 година
България, Гърция и Румъния ще желаяме финансиране за взаимен план за рационализация на жп линията Солун-София-Букурещ. Идеята на това партньорство е елементарна - дружно да планираме, да проектираме, да издаваме позволения и да строим в синхрон, тъй че Север - Юг бързо да стане работещ кулоар без спирания, без забавяния и без бюрократични оправдания. Това съобщи вицепремиерът и министър на превоза и известията Гроздан Караджов, който беше хазаин на първата работна среща сред България, Гърция, Румъния и Европейската комисия за кулоар „ Черно море - Егейско море ". Участие в нея взеха различният министър на инфраструктурата и превоза на Гърция Константинос Киранакис, държавният секретар на инфраструктурата и превоза на Румъния Йонут Кристиан Савою, координаторът на европейския транспортен кулоар Балтийско море-Черно море-Егейско море Марио Мауро, министърът на районното развиване и благоустройството Иван Иванов, министърът на защитата Атанас Запрянов, изпълнителният шеф на Европейската железопътна организация Оана Гергинеску. В събитието се включиха още вицепрезидентът на Европейската капиталова банка Робърт де Грот, шефовете на инфраструктурните компании в региона на жп превоза и пътищата, представители на транспортните министерства на трите страни, на Европейската комисия, на Европейската банка за възобновяване и развиване.
„ След десетгодишно спиране, през идната година възвръщаме постоянната жп връзка сред София и Солун. Последният пряк трен, който е стигал от София до Солун е бил през 2017 година ", сподели вицепремиерът Караджов.
Като първи български приоритет Гроздан Караджов уточни Дунав мост 3 при Русе - Гюргево. По думите му планът е основен за целия кулоар. Целта е планът за нов мост да излезе от стадия на анализите и да влезе в действителна подготовка за строителство с ясно написани стъпки и отговорности, бе безапелационен българският министър.
Вицепремиерът изясни, че ремонтът на съществуващия Дунав мост 1 ще завърши до юни тази година, а дотогава ще бъде подготвен и техническият план за електрификация на железопътната част на моста. „ Електрификацията на Дунав мост е измежду значимите действия от реализацията на коридора. България приготвя електрифицирането на 11-километров сектор от Русе-разпределителна доникъде на Дунав мост. Преди края на годината ще бъде определен реализатор. Това ще разреши безпрепятственото придвижване на влаковете от България до Румъния. Електрическата двигателна сила може да понижи транспортните разноски на товарите с към 30%, единствено след електрифицирането на тази дребна права ", изясни Караджов.
Вторият значим за България план са новите мостове на Дунав при Никопол - Турну Мъгуреле и Силистра - Кълъраш. „ Предпроектните изследвания за двата моста би трябвало да стартират час по-скоро, а също по този начин и възобновяването на фериботната линия Русе - Гюргево, която ще обезпечи спомагателен потенциал ", акцентира вицепремиерът.
По време на форума бе изтъкната значимостта и на жп оста Свиленград-Пловдив-Стара Загора-Русе с нов тунел през Стара планина. Целта е обединен, непрестанен кулоар със съгласувани стандарти и оперативна съгласуемост сред трите страни.
Алтернативният министър на инфраструктурата и превоза на Гърция Константинос Киранакис поддържа българските цели и акцентира, че плановете би трябвало да се преглеждат като единна европейска транспортна система. Той разгласи, че в ход е електрификацията на двойната жп линия Пирея-Атина-Солун, модернизации по линията Солун-Кулата, и връзка от пристанище Александруполис към българската граница.
Държавният секретар на инфраструктурата и превоза на Румъния Йонут Кристиан Савою сложи акцент върху нуждата от непрекъснатост на пътните и жп връзките и интеграцията сред типовете превоз.
Меморандумът за новия кулоар, който трите страни подписаха през декември 2025 година е доста ясно обръщение към света, че освен ще пазят националните си ползи, само че и европейските полезности, съобщи координаторът на европейския транспортен кулоар Балтийско море - Черно море - Егейско море Марио Мауро.
Ерик декор Бреска от Групово дело „ Мобилност и превоз " на Европейската комисия съобщи, че тристранни планове с подготвеност за реализация до 2030 година могат да получат финансиране по Механизма за свързване на Европа, в случай че взаимните оферти бъдат подадени доникъде на септември 2026 година
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ