Шокиращ процент невролози смятат, че спомени могат да се извличат от мозъци на починали
Когато човек си отиде, неговите мемоари си отиват с него — или най-малко до момента по този начин се смяташе. Ново изследване, оповестено в научното списание PLOS One, разкрива, че изненадващо огромен % невролози — цели 70,7% — имат вяра, че спомените могат да се съхраняват в структурата на мозъка даже след гибелта.
Изследването е извършено измежду 312 невролози, които са били запитани дали е допустимо спомените да „ преживеят “ гибелта на притежателя им. Около 40% от тях считат, че в бъдеще ще е допустимо тези мемоари да се извличат от непокътнати елементи или даже от целия мозък на умрял човек, написа Futurism.
Учените даже обрисуват ориентировъчен път за това по какъв начин тази футуристична концепция би могла да се осъществя: първо ще бъдат възобновени мемоари от мозъци на мъртви кръгли червеи (до 2045 г.), по-късно — от мозъци на лабораторни мишки (до 2065 г.), а при хора — едвам след повече от век — към 2125 година
„ Това е забележителен дял от невролозите, които имат вяра, че шансът е действителен. Смятам, че този % ще се усилва с времето, защото развиваме мозъчни импланти, емулации и други технологии “, разяснява Ариел Зелезников-Джонстън, теоретичен помощник в Университета Монаш в Австралия и водещ създател на проучването.
Най-голямото предизвикателство обаче остава фактът, че науката към момента не е изцяло наясно по какъв начин тъкмо се съхраняват спомените в мозъка. Според Зелезников-Джонстън ключът евентуално се крие в съхраняването на конектома — комплицираната мрежа от невронни връзки, които построяват нашата памет и еднаквост.
Въпреки че сходни технологии звучат като научна фантастика, специалистите са единомислещи, че изкуственият разсъдък може да се окаже решителен фактор за напредъка на тези проучвания и за бъдещото декодиране на човешкия мозък — даже след гибелта.
Изследването е извършено измежду 312 невролози, които са били запитани дали е допустимо спомените да „ преживеят “ гибелта на притежателя им. Около 40% от тях считат, че в бъдеще ще е допустимо тези мемоари да се извличат от непокътнати елементи или даже от целия мозък на умрял човек, написа Futurism.
Учените даже обрисуват ориентировъчен път за това по какъв начин тази футуристична концепция би могла да се осъществя: първо ще бъдат възобновени мемоари от мозъци на мъртви кръгли червеи (до 2045 г.), по-късно — от мозъци на лабораторни мишки (до 2065 г.), а при хора — едвам след повече от век — към 2125 година
„ Това е забележителен дял от невролозите, които имат вяра, че шансът е действителен. Смятам, че този % ще се усилва с времето, защото развиваме мозъчни импланти, емулации и други технологии “, разяснява Ариел Зелезников-Джонстън, теоретичен помощник в Университета Монаш в Австралия и водещ създател на проучването.
Най-голямото предизвикателство обаче остава фактът, че науката към момента не е изцяло наясно по какъв начин тъкмо се съхраняват спомените в мозъка. Според Зелезников-Джонстън ключът евентуално се крие в съхраняването на конектома — комплицираната мрежа от невронни връзки, които построяват нашата памет и еднаквост.
Въпреки че сходни технологии звучат като научна фантастика, специалистите са единомислещи, че изкуственият разсъдък може да се окаже решителен фактор за напредъка на тези проучвания и за бъдещото декодиране на човешкия мозък — даже след гибелта.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




