Когато бях на 10, пътувах във влака и ми хрумна

Комунистката, която не вярва в красотата ~ Тилда СУИНТЪН

Когато бях на 10, пътувах във влака и ми хрумна мисълта, че нито един от пътуващите в купето в действителност не знае що за тъпо създание съм. И това беше същинско изобретение – това, което показваш на хората към теб, напълно не е наложително и да го чувстваш.

Родена съм в семейство на военни. Братята ми имаха житейски проекти още с раждането си – предсказуеми, честни, подредени. Те учеха в същото учебно заведение като баща, дядо и прародител, от дребни се учеха на пукотевица и живееха с ритуали. На мен ми се струваше, че да бъдеш момче е някак по-удобно. Те разполагат с повече занимания.

Винаги съм знаела, че не съм красива. Това е огромно предимство. Всичките ми красиви другари рано или късно пуснаха своята осанка в оборот. Те от самото начало се съобразяваха с това, че имат светли коси, сини очи, сочни устни, и са длъжни да се държат уместно. Това е голямо задължение, от което бях лишена. Мен не ме възприемаха като момиче, а и аз себе си не намирах за такова. Отрязах сексуалността в себе си и разбрах, че това е доста комфортно.

На 19 постъпих в компартията- под въздействие на професорите ми от Кеймбридж. Много съм им признателна, тъй като ми демонстрираха опциите на груповата работа и старания. Това ме притегли на 19, привличаме и до момента.

Постоянно ни втълпяват, че алкохолиците са безнадеждни. Повечето същински забавни, енергични, живи хора, са били алкохолици. Мисля, че точно вярата ги кара да пият.

От пиянство ми става неприятно, от опиати – още повече. Преди доста години в Ню Йорк пробвах екстази и 4 дни прекарах седнала и мълчаща в един ъгъл. Това беше поучително, въпреки да чаках различен резултат.

Аз съм спокоен човек. Най-щастлива съм, когато мълча.

(Tilda Swinton in We Need to Talk about Kevin directed by Lynne Ramsay, 2011)

(Tilda Swinton sleeps inside a glass box at the Museum of Modern Art, 2013)

В последна сметка аз съм натурщик. И още – дизайнерски артикул. Не ми е забавно да уча актьорско майсторство. Какво може да промени това? Всяка история, която играеш, даже да се случва в действителни условия, все едно – изкуствена е. Ти просто се превъплъщаваш. Имаш 90 минути, с цел да представиш облика на своя персонаж.

Не мисля за бъдещето и не желая да зная какво ще се случи. Нямам потребност от никакви гаранции.

По моему подозрението ни прави хора. Без подозрения даже праведникът губи освен възприятието за действителност, само че и възприятието за самия себе си. В отсъствието на подозрения има нещо безумно.

Никога не диря функции и даже филми, аз диря сътрудници. Снимайки кино, ти създаваш връзки през годините – такива са всекидневно филмите, в които съм ангажирана. „ Орландо ” е филм, който снимахме 5 години. Затова би трябвало да си убеден, подготвен ли си да се допуснеш тези хора в своя живот.

На Оскарите отидох като екскурзиант. Представете си, че са ви дали билет за финала на Уимбълдън, седнали сте на трибуната, а внезапно ви викат на корта и ви дават ракета. Такъв смут ме обзе, когато назоваха името ми. Да застана на сцената пред 3 милиарда фенове – това е контузия. По-добре да ми бяха пратили премията по пощата.

Случвало се е да ме нарекат „ сър ” в асансьора или на улицата. Навярно тъй като съм висока и не спекулирам с грима. Веднъж, като минавах през контрола на летището, ме ревизираха мъже.

Харесвам козметиката, само че в случай че искаш да приличаш на себе си, не това е най-хубавият метод. Гримът те прави да изглеждаш някой различен.

(Tilda Swinton by Simon Annaud, 2009)

(David Bowie as Tilda Swinton, with Tilda Swinton as David Bowie by Jeff Cronenweth, 2013)

Като млада постоянно бягах от основните и сантиментални функции. Ужасно доста желаех да стана 40-годишна. Може би е добре, че не съм била в светлините на прожекторите, с цел да не омръзна до гибел на всички.

Никога не съм преставала на бъда комунистка. Просто Комунистическата партия към този момент не съществува във Англия. Тя стана партия на левите демократи. Моето участие в партията беше акт на вярата ми в идеалите на справедливостта и обществената страна. Парламентарните леви се отхвърлиха от тези идеали.

Когато съм на работа, аз съм сегашен боец. Само дето възможностите ми за оцеляване са по-големи.

Живеем във властта на хора, представящи се за божии посланици, които ни въвличат във война. Праведноста на задачите през днешния ден оправдава всичко, което е угодно. И е поразително, с каква лекост това се продава. Религиозният екстремизъм към този момент е всеобщ, само че виновност за това имат фашисткия метод и езика на абсолютизма, идващи от Вашингтон.

Воювам за достоверност. За негримирано лице и неравна походка. За прочувствено достоверна фамилна сцена. За непосилен асортимент на думите. За открит, а може би даже трагичен край. За счупено яйце и разлято мляко. За филмите, в които нищо не се случва, само че всичко е допустимо.

Твърде сериозна съм, с цел да бъда аматьор, а да бъда експерт – не ми доближава подготовка.

Аз съм доста смешна – просто никой не го вижда. Всички се плашат от хора-дългучи със съществени лица.

(Tilda Swinton by Tim Walker for W Magazine, August 2011)

(Tilda Swinton by Murdo Macleod, 2000)

Когато родих близнаците, се пробудих във всяко едно отношение. Престанах да нехая. В продължение на години нямах и секунда свободно време.

Три неща могат да ме изкарат от леглото – моите деца, филм, който фотографирам и филм, който желая да виждам. Аз съм доста мързелива.

Живея с бащата на децата ми, само че всеки от нас към този момент има персонален живот. Не мисля, че това е доста необичайно. За нас нищо не се е трансформирало. Ние щастливо живяхме в такава настройка 5 години. После завоювах премия БАФТА и внезапно избрани хора от пресата се заинтересуваха от мен. И малко по-късно се трансфорах в урод. За мен и скандалния ми брак правеха радиопредавания. Моят другар го слушаше и споделяше, че всички хора, които звънели в студиото питали: „ И какъв е казусът? ”

Разказват, че вкъщи ни се правели оргии. Това са мечти. Всичко е доста просто – една двойка има деца, само че престава да бъде двойка, основава нови връзки и възпитава децата. За жал, ние не спим всички дружно. Всичко е много скучно.

Не ме вълнуват тирадите на пресата. Както не са ме вълнували насмешките на съучениците ми. Това по никакъв начин не въздейства на моя живот.

Моят дом е зона, свободна от позор.

Изглеждам съвсем като моя татко. Приличам също и на Дейвид Бауи. Не единствено външно, само че и по неопределеността на пола.

Никога не съм разчитала, че ще бъда разбрана.

(Tilda Swinton and David Bowie in The Stars (Are Out Tonight) video clip for David Bowie, directed by Floria Sigismondi, 2013)