Когато Борис Немцов е застрелян близо до Кремъл в Москва,

Когато Борис Немцов е убит покрай Кремъл в Москва, доста от неговите близки и другари ще продължат делото му и ще се опитат да бъдат съпротива на съветската тирания. Руската федерация в никакъв случай не е била раят, който се показва, следвайки старите реклами от социалистическо време, всички осъзнават, че единственият страдаш е елементарният руснак, който цялостен живот би трябвало да се бори с корупция, нестабилно бъдеще и редица други гениални хрумвания, родени в уродливата „ народна власт “, доставена с общителното подпомагане на тогавашните наследници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Борис Немцов

Сред въпросните борци за независимост и смяна е и Владимир Кара-Мурза. Той е непосредствен до Немцов, само че даже той не е подозирал, че същинският конкурент на Путин ще бъде толкоз нахално отстранен. Кара-Мурза постоянно се е опитвал да приказва за правдивост и да бъде опозицията, която Немцов завещава, само че когато войната в Украйна избухва, той е арестуван за нарушение на военна цензура, държавна измяна и редица други дребни обвинявания.

2022 година е прекарана в пандиза, до момента в който се изчаква решението на съда, присъдата не е изненадваща – 25 години в затвор, а началото на присъдата е през април 2023 година През септември е изместен в затвор с оптималната сигурност, това най-вероятно е подарък за рождения му ден. Седмици наред е съвсем невероятно да бъде открит от юристите си, управляващите отхвърлят да дават информация.

Открит е в град Омск, настанен е в карцера и няма право да излиза от там. Кара-Мурза не се счита за страдалец, а за човек, който желае нещо по-добро за страната си. Неговата брачна половинка – Евгения, продължава неговата битка, до момента в който е в заточение в чужбина и демонстрира някои от главните и наболели проблеми в Русия. Според нея, управляващите са побързали да реалокират Владимир Кара-Мурза по-бързо, тъй като не са желали да получи писма за рождения си ден.

Владимир Кара-Мурза

Пречупването на един човек с откъсването от света, който познава, е остаряла процедура в Руската федерация. Липсата на информация по отношение на прехвърлянията е и най-големият боязън за политическия пандизчия. Никой не може да бъде безапелационен през какъв брой центъра ще мине един пандизчия. Магнитски минава от един център в различен, до момента в който най-после не е екзекутиран без съд и присъда. Руското законодателство не е задължено да дава информация за местоположението на арестувания. Един човек може да изчезне безследно и никой да не разбере какво се е случило с него, от време на време това може да стане и за цялата присъда.

Кара-Мурза е настанен непосредствено в карцера, като надзирателите са изпразнили всички останали килии авансово. Тоталната изолираност е една от най-жестоките му присъди. По конституция, един човек може да бъде съден единствено за четвърт век със строга присъда, само че постоянно има процедура да се злоупотребява даже с конституцията. През идващите години ще живее в килия с размери от 3 метра на половин метър с легло, заварено за стената и училищен стол, това са всичките му налични мебели.

Няма право на телефонни позвънявания, няма право на визити. Има право да се види с юриста си по един път на седмица или един път на две седмици. Само и само юристът има право да разбере дали той е жив или не. Владимир има право да написа и чете за час и половина дневно, а по-късно всичко се лишава. Ако получи писма, получава ги за 90 минути и има тъкмо толкоз време да отговори. Затворническата система е безмилостна, защото му остава към 13.5 часа, които да се прекарат в една празна килия.

Лишен е от връзка с другите пандизчии. Сибирският затвор е обезвредил всички контакти, с цел да не му се постанова да заразява и останалите пандизчии. По думите на юриста му, Владимир е бил наказван съвсем всеки ден, от време на време не си е поставил възглавницата вярно, различен път не е станал от леглото на време. Единствената сполучлива битка е, че към този момент имал право да има по две книги в килията си – максимумът преди този момент е бил единствено една книга.

Заразяването на пандизчиите е нещо, което Владимир е направил в Москва. След като е арестуван в килия с други дребни нарушители, мнозина гледали телевизия и следили пропагандните вести. След няколко седмици, всички в килията обсъждали политиката, по-късно се интересували от историята на Владимир Буковски, четат неговите записки, разискват войната в Украйна и репресиите на Русия.

Властите схващат това и местят Владимир в друга килия, само че там обстановката се повтаря, а на финала се постанова да го закарат в единична килия. Иронично е, че съветската система, която съумява да докара няколко нервни срутва, да докара до два опита за несполучливо ликвидиране, в този момент се опасява от един човек. Евгения се опасява единствено от обстоятелството, че Владимир би трябвало да прави специфични физически извършения, с цел да не изгуби сетивност в крайниците си, би трябвало да е на чист въздух и да се движи, само че това право е отказано в пандиза. Наказателната килия – карцерът е локация, в която стоят всички рискови политически пандизчии.

Така Алексей Горинов получава белодробни проблеми, по този начин се унищожава и здравето на Навални, по същият метод и доста други пандизчии редуцират живота си. Евгения не стопира да мисли за различен живот в една по-различна Русия. Тъй като към момента чака своя брачен партньор да се върне от пандиза, както и някаква помощ от Англия, Владимир разполага с английски паспорт, тя вижда единствено една вярна посока – повече хора да се опълчат на режима и да търсят опити за премахването му.

С унищожаването на единствената съпротива, която Путин в миналото е имал, Русия в никакъв случай няма да направи своята последваща стъпка напред. Ако няма съпротива и няма никакво деяние, то короната остава във Владимир Путин, а след него може да пристигна даже нещо по-лошо от него. Евгения работи с тези хора, които отхвърлят да отидат на фронта и не желаят да имат кървавите ръце на Кремъл, те са принудени да бягат, изключително откакто не са комфортни.

Познавайки до болежка действителността в Русия, тя вижда и ясно по какъв начин Путин основава една друга картина и се разказва като идеален воин и всички го поддържат. Липсата на митинги, обвиняването, което мнозина насочат към Русия, е обяснено обикновено – в тоталитарните режими не се случват такива, а когато се случат, приключват с кръв. Подобен беше случая в Беларус и след последното проливане на кръв, никой даже не си мисли за по-добър живот.

Ако сте останали с чувството, че историята се повтаря още веднъж и още веднъж, то не сте единствени. Мнението на Евгения е, че в миналото войната в Афганистан е помогнала за рухването на Съюз на съветските социалистически републики и в този момент ще е войната в Украйна, която ще докара до абсолютния завършек на Путинска Русия. Странно е, че мнозина виждат успеха на Украйна като единственото избавление, тук приказваме за руснаци, а не за украинци. Още повече са хората, които чакат да видят боен арбитражен съд и санкции за породеното страдалчество.

Общественото мнение на руснаци зад граница е, че мнозина биха желали да видят и осъдени тези, които са изпратили мъжете им на сигурна гибел. Проблемът, който Евгения вижда е, че даже и след свалянето на Путин, популацията би трябвало да получи своето лекуване, никой не чака, че това е естествена страна, изключително откакто две десетилетия е сложена на тествания, откраднати избори и непрекъсната агитация.

За мислещият руснак е ясно, че тази война клати трона на въздесъщият император, изключително откакто стартираната война не може да приключи толкоз елементарно. За огромна изненада се оказва, че в случай че войната свърши, Путин ще има потребност от няколко години да се прегрупира и да нападне друга страна, употребявайки същите способи. Никой не харесва концепцията, че Украйна би трябвало да договаря с насилника, с цел да може да му даде по-добра опция за нахлуване. Съгласието ще укрепи позициите и скоро по-късно ще стане ясно, че ще има нова война, а това ще е единствено въпрос на време.