Нови правила: вижда ли се краят на експлоатацията на болногледачките от Източна Европа
Когато болната ѝ от деменция майка към този момент не можела да грижи сама за себе си, Сандра Майлер (името ѝ е променено от редакцията) наела посредством организация болногледачка от Румъния. Тя трябвало да живее в жилището на старата жена, да ѝ готви, да ѝ прави компания, да ѝ оказва помощ при обличане и събличане и да я пере. На всеки три месеца тя трябвало да бъде сменяна от друга жена.
„ С майка ми не е елементарно. Никоя от дамите не искаше да пристигна повторно, заради което непрекъснато ангажирахме нови “, изяснява Майлер. Имало проблеми и с дамите: едната едвам говорела немски, друга пък била толкоз опърничава, че непрекъснато се карала с майката на Майлер.
Петер Шмел (неговото име също е променено) пък не може да се нахвали от македонката Ида, която се грижи за полупарализираната му след инсулт брачна половинка. „ Имали сме няколко болногледачки от чужбина, само че Ида е първата, с която жена ми се усеща добре. Когато влезе в стаята, жена ми засиява “, споделя Шмел.
Според някои оценки, към 300 хиляди дами (мъжете се броят на пръсти) от Централна и Югоизточна Европа се грижат за нуждаещи се възрастни хора в Германия в техните лични домове. Точният им брой е незнаен, защото те не са регистрирани на никое място. Наемани са, с цел да чистят жилищата, да подготвят храната, да оказват помощ при ходенето до тоалетна или при персоналната хигиена. Те са един тип аварийна трудова войска, съществуваща главно поради разликата в стандарта на живот.
Създаден е сив бранш на пазара
Полякините, румънките, българките или словенките се наемат от фамилии, които нямат опция сами да се грижат за своите родственици. Болногледачките от чужбина попълнят тази празнота. Наемат ги или посредством посреднически организации, или пък те независимо оферират услугите си. Но, както отбелязва професорката по геронтология Таня Зегмюлер от университета в Бохум: „ Политиците пренебрегват казуса в продължение на години и са позволили основаването на сив пазар “.
Някои организации пласират фрагменти без каквато и да било подготовка и с минимални знания по немски. Много от дамите работят на черно, нерядко при доста тежки условия, а получават ниско възнаграждение.
Всичко това е известно от години, само че безмълвно се толерира. Разбира се, има и съществени организации и болногледачки, само че на потребителя му е мъчно да се ориентира. Именно в това отношение – за установяването на повече бистрота на пазара – би трябвало да се погрижи новият стандарт DIN SPEC 33454, оповестен от Германския институт за стандартизация (DIN) на 22-ри януари.
На какви условия би трябвало да дават отговор двете страни?
Екип от експерти е създал условия за качество, според които ще бъдат сертифицирани компаниите. Стандартът предписва изискванията, които би трябвало да изпълнят организациите, медиаторите, болногледачките и фамилиите. Наред с множеството правни въпроси, става дума и за най-практични неща – като да вземем за пример за това, че при идването на болногледачката медиаторът би трябвало да бъде разполагаем и при положение на потребност да обезпечи заместител в границите на 96 часа. Регламентирано е и какви са условията към болногледачките: да имат обикновени знания по немски, както и по типичните старешки болести, да имат опит в обслужването на хората и за поддържане на тяхната хигиена. Освен това би трябвало да показват и удостоверение за съдимост.
Изискванията към фамилиите пък включват даването на независима стая на назначената болногледачка, задоволително средства за осъществяването на трудовите ѝ отговорности, както и определянето на човек, с който тя да може да разисква зараждащите проблеми. Освен това от болногледачката не може да се изисква да работи по 24 часа дневно – немското трудово право повелява, че може да се работи оптимално по осем часа дневно, единствено в изключителни случаи по 10. При това състояние за обезпечаването на 24-часово обслужване би трябвало да се наемат три болногледачки.
Засега обстановката обаче наподобява иначе и постоянно не се прави разлика сред работното и свободното време на наетите – както се вижда и от едно правосъдно дело от предходната година, за което Дъждовни води е писало и преди. Българка подала тъжба, че в трудовия ѝ контракт е записано 30-часово работно време, до момента в който в действителност от нея се изисквало да се грижи за една стара дама от 6 до 22-23 часа, а от време на време и нощем. Тя поискала по-високо възнаграждение и регионалният трудов съд в Берлин-Бранденбург отсъдил в нейна изгода.
До 3400 евро на месец
За да не пораждат сходни проблеми като гореописания, новият стандарт DIN дефинира, че агенцията-посредник би трябвало да ревизира каква е действителната натовареност на фрагментите. За наеманите болногледачи важат минимални почасови ставки за възнаграждение на техния труд. Според потребителските организации, в това число най-голямата измежду тях – Stiftung Warentest, фамилиите би трябвало плануват месечни разноски сред 1500 и 3400 евро за болногледач. Отделно от това са разноските за издръжка, за пътувания до родината и за фирмата-посредник.
Източник:
„ С майка ми не е елементарно. Никоя от дамите не искаше да пристигна повторно, заради което непрекъснато ангажирахме нови “, изяснява Майлер. Имало проблеми и с дамите: едната едвам говорела немски, друга пък била толкоз опърничава, че непрекъснато се карала с майката на Майлер.
Петер Шмел (неговото име също е променено) пък не може да се нахвали от македонката Ида, която се грижи за полупарализираната му след инсулт брачна половинка. „ Имали сме няколко болногледачки от чужбина, само че Ида е първата, с която жена ми се усеща добре. Когато влезе в стаята, жена ми засиява “, споделя Шмел.
Според някои оценки, към 300 хиляди дами (мъжете се броят на пръсти) от Централна и Югоизточна Европа се грижат за нуждаещи се възрастни хора в Германия в техните лични домове. Точният им брой е незнаен, защото те не са регистрирани на никое място. Наемани са, с цел да чистят жилищата, да подготвят храната, да оказват помощ при ходенето до тоалетна или при персоналната хигиена. Те са един тип аварийна трудова войска, съществуваща главно поради разликата в стандарта на живот.
Създаден е сив бранш на пазара
Полякините, румънките, българките или словенките се наемат от фамилии, които нямат опция сами да се грижат за своите родственици. Болногледачките от чужбина попълнят тази празнота. Наемат ги или посредством посреднически организации, или пък те независимо оферират услугите си. Но, както отбелязва професорката по геронтология Таня Зегмюлер от университета в Бохум: „ Политиците пренебрегват казуса в продължение на години и са позволили основаването на сив пазар “.
Някои организации пласират фрагменти без каквато и да било подготовка и с минимални знания по немски. Много от дамите работят на черно, нерядко при доста тежки условия, а получават ниско възнаграждение.
Всичко това е известно от години, само че безмълвно се толерира. Разбира се, има и съществени организации и болногледачки, само че на потребителя му е мъчно да се ориентира. Именно в това отношение – за установяването на повече бистрота на пазара – би трябвало да се погрижи новият стандарт DIN SPEC 33454, оповестен от Германския институт за стандартизация (DIN) на 22-ри януари.
На какви условия би трябвало да дават отговор двете страни?
Екип от експерти е създал условия за качество, според които ще бъдат сертифицирани компаниите. Стандартът предписва изискванията, които би трябвало да изпълнят организациите, медиаторите, болногледачките и фамилиите. Наред с множеството правни въпроси, става дума и за най-практични неща – като да вземем за пример за това, че при идването на болногледачката медиаторът би трябвало да бъде разполагаем и при положение на потребност да обезпечи заместител в границите на 96 часа. Регламентирано е и какви са условията към болногледачките: да имат обикновени знания по немски, както и по типичните старешки болести, да имат опит в обслужването на хората и за поддържане на тяхната хигиена. Освен това би трябвало да показват и удостоверение за съдимост.
Изискванията към фамилиите пък включват даването на независима стая на назначената болногледачка, задоволително средства за осъществяването на трудовите ѝ отговорности, както и определянето на човек, с който тя да може да разисква зараждащите проблеми. Освен това от болногледачката не може да се изисква да работи по 24 часа дневно – немското трудово право повелява, че може да се работи оптимално по осем часа дневно, единствено в изключителни случаи по 10. При това състояние за обезпечаването на 24-часово обслужване би трябвало да се наемат три болногледачки.
Засега обстановката обаче наподобява иначе и постоянно не се прави разлика сред работното и свободното време на наетите – както се вижда и от едно правосъдно дело от предходната година, за което Дъждовни води е писало и преди. Българка подала тъжба, че в трудовия ѝ контракт е записано 30-часово работно време, до момента в който в действителност от нея се изисквало да се грижи за една стара дама от 6 до 22-23 часа, а от време на време и нощем. Тя поискала по-високо възнаграждение и регионалният трудов съд в Берлин-Бранденбург отсъдил в нейна изгода.
До 3400 евро на месец
За да не пораждат сходни проблеми като гореописания, новият стандарт DIN дефинира, че агенцията-посредник би трябвало да ревизира каква е действителната натовареност на фрагментите. За наеманите болногледачи важат минимални почасови ставки за възнаграждение на техния труд. Според потребителските организации, в това число най-голямата измежду тях – Stiftung Warentest, фамилиите би трябвало плануват месечни разноски сред 1500 и 3400 евро за болногледач. Отделно от това са разноските за издръжка, за пътувания до родината и за фирмата-посредник.
Източник:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ