Антиутопията 1984: Къде не позна Оруел
Когато авторските права на Джордж Оруел в Обединеното кралство изтекоха през 2021 година, двама писатели се заеха с неговите шедьоври - " 1984 " и " Фермата на животните " - и ги премислиха през актуалния взор. Дориан Линки открива някои забавни неща, които споделя пред BBC.
Преди съвсем четири години писателят Адам Байлс беседва с другар за това, че творчеството на Джордж Оруел е трябвало да стане публично притежание на Нова година 2021. Според законите на Обединеното кралство авторските права изтичат 70 години след края на календарната година на гибелта на автора; Оруел умира през 1950 година Двамата мъже се майтапят за вероятни продължения: последствията от " Деветнайсет години осемдесет и четири " могат да бъдат прегледани в " Деветнайсет години осемдесет и пет " или " Да запазиш аспидистрата в полет " може да породи " Да запазиш аспидистрата в полет ". Може би ще има даже продължение на " Фермата на животните "? " В продължение на няколко месеца не мислех интензивно за това, само че то все се връщаше към мен ", споделя Байлс пред BBC Culture. " Беше една от тези несериозни хрумвания, които се запечатаха. "
В отпуск от работата си като книжовен шеф в фамозната парижка книжарница " Шекспир и компания " по време на блокирането на COVID-19, Бийлс стартира да написа това, което ще се трансформира в " Зверовете на Англия ". " Започнах с това като с книжовен опит ", споделя той. " Винаги съм се надявал, че ще го завърша и ще го изпратя на хората, само че в никакъв случай не съм чувствал някаква гаранция. Не знаех сигурно, че някое издателство ще желае да се допре до нея. " Той добре осъзнава, че си играе с една от най-обичаните книги на британски език. " Когато я загатвах на хората, те споделяха: " Ооо, това е самоуверено ", което аз разбирах като: " Ооо, ще получиш доста гадости за това ". Оруел е един от тези писатели, към които хората се отнасят с възприятие на благосъстоятелност. "
Приблизително по същото време Бил Хамилтън от литературната организация AM Heath също се замисля за живота след авторското право. Агенцията съставлява наследството на Оруел от 1950 година, а Хамилтън персонално дава отговор за него от 1989 година насам. Той искаше да излезе на напред във времето, като поръча на някого да премисли " Деветнайсет и осемдесет и четири " от гледната точка на Джулия, любовницата на Уинстън Смит и негова колежка дисидентка. " Винаги съм считал, че " Фермата на животните " е не просто неповторима, а неподражаема ", споделя Хамилтън пред BBC Culture. " Деветнайсет осемдесет и четири " е доста друга. Пълна е с дупки в описа, които желаят да бъдат запълнени: коя, по дяволите, е била Джулия? Откъде е пристигнала? Тя ли го е шпионирала? Ами в случай че Джулия е разказвала тази история? Тя молеше да бъде написана и трябваше някой с огромна изисканост да се заеме с нея. " Той избира Сандра Нюман, американска писателка, чието творчество включва антиутопичните романи " Хората " и " Страната на сладоледената звезда ". След като препрочита " Деветнайсет и осемдесет и четири " и вижда капацитета на описа, Нюман се възползва от опцията. " Оруел остави доста пари на масата за мен ", споделя тя пред BBC Culture. " Опитах се да ги похарча рационално. "
Всяко литературно завещание трепери за приключването на авторските права, както по финансови, по този начин и по креативен аргументи. До гибелта си през 1980 година ревнив страж на наследството на Оруел е неговата вдовица Соня, която осуетява многочислени бъдещи биографи. Най-известната от тях е, че отхвърля на Дейвид Боуи позволение да напише рок мюзикъл по " Деветнайсет години и осемдесет и четири " - план, който се трансформира в албума му " Diamond Dogs " от 1974 година Хамилтън е доста по-щедър към биографите и учените, само че държи под око това, което през днешния ден бихме нарекли интелектуална благосъстоятелност. " Те са били много тежки за хората, които са измислили неща като " Фермата на животните ": Музиката ", споделя DJ Тейлър, създател на " Оруел ": Оруел, създател на книгата " Новият живот ". " Всичко беше строго следено от позиция на запазването на целостта на " марката ", в случай че използваме тази ужасна фраза. "
George Orwell’s 1984 Final Warning!!
— Project TABS (@ProjectTabs)
През 1983 година унгарският публицист Дьорд Далош разгласява нелицензирано продължение, 1985 година, само че спазването на авторските права зад Желязната завеса не е било главен приоритет. В Обединеното кралство любопитните към Оруел романисти трябваше да се извърнат към живота на писателя, а не към неговите думи, предпазени с авторски права, като сътвориха полубиографични романи като Barnhill на Норман Бисел, Dr Orwell and Mr Blair на Дейвид Каут и Orwell Calling на Питър Ходжкинсън. " Почти всички съблюдаваха разпоредбите ", споделя Хамилтън. " Работата на литературния реализатор е да филтрира, само че би трябвало да бъде много отворен и внимателен. Аз се интересувах от контрола на качеството. "
Отпадането на авторските права провокира лавина от нови издания от разнообразни издателства, само че не и цялостно безвластие. Писма и непубликувани есета, открити след гибелта на Оруел от починалия академик Питър Дейвисън, остават с стеснен достъп. Хамилтън е записал търговски марки на изречения като " Големият брат те следи ", с цел да подсигурява, че стоките на Оруел не престават да поддържат избрани стандарти, и с цел да печели пари за фондация " Оруел ". А в Съединени американски щати, където авторските права не престават 95 години след публикуването, " Фермата на животните " е предпазена до 2040 година, а " Деветнайсет и осемдесет и четири " - до 2044 година Като се има поради, че доста Тръмп-консерватори са уверени, че последната книга приказва за тях, може би това ни е избавило от разказ, в който Джо Байдън е " събуденият " Голям брат.
Любопитните към Оруел режисьори са изправени пред още по-голямо затруднение . Само няколко дни преди гибелта си Соня Оруел продава правата за филмиране на чикагския юрист Марвин Розенблум, който продуцира акомодацията на Майкъл Радфорд по " 1984 ". Дори и в този момент американските права към момента са владеене на вдовицата на Розенблум - Джина. " Толкова доста ухажори през годините са отивали да приказват с нея, а шест месеца по-късно са се прибирали, като са си скубели косите ", споделя Хамилтън. От години се създава нова версия с продуцент Скот Рудин и режисьор Пол Грийнграс, само че сегашният ѝ статус не е явен. " Тя не съумя да направи римейк, което съгласно мен е скандално ", споделя Хамилтън. " Това е неуместно пропиляване на опцията. "
Един паметен фиктивен свят
Оруел написва шест романа, три типичен творби на нехудожествената литература и повече от един милион думи в публицистиката, само че във връзка с ПР всичко останало е засенчено от двойния връх на кариерата му: " Деветнадесет и осемдесет и четири " и " Фермата на животните ". Това са две доста разнообразни книги с обща политическа стратегия. Първо Оруел изяснява възхода на руския тоталитаризъм под формата на притча за селския двор; четири години по-късно той употребява антиутопична научна фантастика, с цел да анатомизира методите на една всемогъща тоталитарна страна. Едното е поука от близкото минало, а другото - предизвестие към бъдещето. Докато режимите се стремят да изопачават действителността и да потискат свободата, тези книги ще имат тревожни читатели.
Тейлър си спомня за неотдавнашно събитие за разпространение на биографията си: " Казах: " Вдигнете ръка, в случай че сте чели " Деветнайсет, осемдесет и четири ", и 48 от 50 ръце се подвигнаха. Същото беше и с " Фермата на животните ". Но никой не е чел по-ранните романи ". През последните три години бяха основани две нови театрални версии на " Фермата на животните ", а сега след десетгодишно отсрочване се приготвя анимационната версия на Анди Серкис. И Нюман, и Байлс подозираха, че ще има поток от романи за Оруел след приключването на авторските права, само че до момента единственият различен опит е едва рецензираната " Сестринство " на Катрин Брадли, още една история за Джулия. " Чувствах се като в конкуренция с времето ", споделя Байлс. " Като че ли излишно. Учуди ме фактът, че не сме чували за сходни неща, които се случват ".
С " 1984 " Оруел построява един паметен фиктивен свят, който обаче е посипан със загадки. Някои от въпросите, на които няма отговор - съществува ли в действителност Големият брат? Работила ли е Джулия за Полицията на мисълта от самото начало? - се усещат като стратегически двусмислици. Други, като действието на телеекран или детайлности за живота в " квартала на пролите ", наподобяват по-скоро като пропуски. Може би Оруел е решил, че те са без значение за задачата му да изясни логиката на психиката на тоталитаризма. Може би, защото е бил обезверено болен от туберкулоза и е бързал да приключи книгата сред хоспитализациите, просто не е имал време или сила да запълни пропуските. От друга страна, всички романисти имат своите слепи зони и недостатъци, тъй че е допустимо Оруел даже да не е забелязал какъв брой доста неща е оставил необяснени.
Каквито и да са аргументите, Оруел е оставил доста завладяващи празни пространства в света на " Първа аерогара ". Сандра Нюман споделя, че Джулия е незаличимо ослепителен персонаж: " Тя се усеща като действителен човек, макар че не се вписва в действителността. Може би Уинстън не е бил в действителност влюбен в нея, само че Оруел евентуално е бил ". В същото време Джулия е мистерия, изпълнена с неосъществен капацитет. " Много хора намират за разочароващо това, че тя сякаш е влюбена в Уинстън, който е показан като извънредно неапетитна персона ", споделя Нюман. " Така че поражда въпросът: какво вижда тя в него? Има неща, които ми се сториха неубедителни като същински разкази за живота ѝ, само че безапелационни като неща, които едно " готино момиче " би споделило на мъж, който се пробва да впечатли. Някои неща имат смисъл единствено в случай че приемете, че тя не споделя истината. Оруел не ѝ отдава задоволително доверие. В доста връзки тя е по-истински бунтовник, в сравнение с е Уинстън ".
“A scrupulous writer, in every sentence that he writes, will ask himself at least four questions, thus: 1. What am I trying to say? 2. What words will express it? 3. What image or idiom will make it clearer? 4. Is this image fresh enough to have an effect? ”
― George Orwell
— Poetic Outlaws (@OutlawsPoetic)
Нюман преразказва събитията от " 1984 " от гледната точка на Джулия в първите две трети от романа си, преди да си показа какво би могла да направи тя след бруталния разпит в Министерството на любовта. През погледа на Джулия авторката осветява непоказвани до момента кътчета на Първа аерогара. " Опитах се всичко да подхожда на действителните думи на страницата, тъй че да можете да четете двете книги една до друга и всичко да се свързва ", споделя тя. " Много от изборите, които направих, бяха единствените вероятни разновидности, които биха се получили. "
Бивша съветска студентка, прекарала известно време в Съюз на съветските социалистически републики през 80-те години на ХХ в., Нюман внася в " Юлия " личния си взор върху живота по време на руския комунизъм, както и гледната си точка на читателка . " В романа има доста израз на същински яд към дамите ", споделя тя. " За мен това беше тревожно. Срещнах доста хора, които в действителност не можаха да довършат книгата или я намразиха поради това. " Въпреки това тя остава негова почитателка. " Едно от нещата, за които Оруел не може да бъде упрекнат, е разбирането му за логиката на психиката на тоталитаризма. Това ме впечатляваше съвсем всякога, когато отварях книгата. Мисля, че това е годно и в този момент за властническите придвижвания. Обувката към момента пасва. "
Създаване на нещо ново
Адам Байлс не е изискал позволение от наследството, тъй че въпросът за публикуването в Съединени американски щати не е решен. И в книжовен проект той е изправен пред напълно друго предизвикателство. По-скоро продължение, в сравнение с преразказ, " Зверовете на Англия " вкарва нов състав от скотски герои няколко години след събитията във " Фермата на животните " и сатиризира популизма на 21-ви век в Обединеното кралство и на други места. Макар че първата му чернова е със същата дължина като книгата на Оруел ( " Възрастните читатели може би имат несъмнено равнище на самообладание към говорещи животни " ), Байлс се оказва, че от чернова на чернова разхлабва наложените от него правила. " Не желаех това да е план, който да е изпълнен с респект, като че ли съм имитатор на Оруел ", споделя той. " Исках да употребявам инструментите, които той е основал, само че да направя нещо ново с тях. "
Оруел написа с съответна политическа цел: да предизвести читателите за действителността на сталинизма. Ето за какво " Фермата на животните " е удивително дисциплинирана притча на историята на Съюз на съветските социалистически републики, като основните фигури и събития са тъкмо отразени от животните от " Фермата на животните ". Макар и подхранван от откровен яд към английското държавно управление - от строгите икономии през Брекзит до неприятното справяне с пандемията, Байлс счита, че бъркотията в демократичната политика изисква по-гъвкав метод: " Всеки път, когато усещах, че се придържам прекомерно покрай избран воин или събитие, се пробвах да намеря метод да се отклоня от това. Оруел виждаше доста ясно какво се случва в Съюз на съветските социалистически републики и откри метод да го опише доста ясно. Аз се заех с това съвсем от противоположната позиция - желаех да развия разбирането си за това, което се случваше. "
При всичките си разлики и Нюман, и Байлс почитат дълга си към Оруел със звучната изясненост на прозата си и с възприятието си за морална цел. Диджей Тейлър се притеснява, че класиката на Оруел не всеки път ще попада в толкоз деликатни ръце. Той си спомня, че преди десетилетие Wall Street Journal му е упълномощил да направи критика на последните романи за Шерлок Холмс. " Три щайги с книги пристигнаха през Атлантика и бяха банани ", споделя той. " До този миг Холмс се беше трансформирал в плаващ знак - той можеше да значи безусловно всичко за всекиго. Страхувам се, че Оруел може да тръгне по този път. При Холмс имаш единствено личността и криминалистичните качества, до момента в който при Оруел имаш набор от политически убеждения. " Макар че " Джулия " на Нюман е в духа на " Широко саргасово море ", фамозната предистория на " Джейн Еър " на Жан Рис от 1966 година, какъв брой ли време ще мине, преди някой да напише нещо в по-кавалерския дух на " Гордост и предубеждения и зомбита " на Сет Греъм Смит, който се подиграва с Остин? Или книга, която напълно пародира политиката на Оруел?
" The further a society drifts from truth the more it will hate those who speak it. "
~George Orwell~
— Hasudi (@hasudi)
Може би обаче актът на очевидно преосмисляне на класика не е напълно друг от това, което романистите вършат като нещо всекидневно. " Романистите са много паразитни в метода си към материала, без значение дали става дума за личния ни живот или за превръщането на хора, които сме срещнали, в герои ", споделя Байлс. " Винаги има детайл на събиране на материал и основаване на нещо ново с него. "
" Подценяваме какъв брой огромна част от литературата е пренаписването на съществуващата литература ", съгласява се Нюман. " Искаш да напишеш нещо, което споделя това, което последната книга, която си прочел, не е споделила. Когато се ограничиш до една книга, люспите падат от очите ти и осъзнаваш, че тъкмо това си правил от самото начало. "
Преди съвсем четири години писателят Адам Байлс беседва с другар за това, че творчеството на Джордж Оруел е трябвало да стане публично притежание на Нова година 2021. Според законите на Обединеното кралство авторските права изтичат 70 години след края на календарната година на гибелта на автора; Оруел умира през 1950 година Двамата мъже се майтапят за вероятни продължения: последствията от " Деветнайсет години осемдесет и четири " могат да бъдат прегледани в " Деветнайсет години осемдесет и пет " или " Да запазиш аспидистрата в полет " може да породи " Да запазиш аспидистрата в полет ". Може би ще има даже продължение на " Фермата на животните "? " В продължение на няколко месеца не мислех интензивно за това, само че то все се връщаше към мен ", споделя Байлс пред BBC Culture. " Беше една от тези несериозни хрумвания, които се запечатаха. "
В отпуск от работата си като книжовен шеф в фамозната парижка книжарница " Шекспир и компания " по време на блокирането на COVID-19, Бийлс стартира да написа това, което ще се трансформира в " Зверовете на Англия ". " Започнах с това като с книжовен опит ", споделя той. " Винаги съм се надявал, че ще го завърша и ще го изпратя на хората, само че в никакъв случай не съм чувствал някаква гаранция. Не знаех сигурно, че някое издателство ще желае да се допре до нея. " Той добре осъзнава, че си играе с една от най-обичаните книги на британски език. " Когато я загатвах на хората, те споделяха: " Ооо, това е самоуверено ", което аз разбирах като: " Ооо, ще получиш доста гадости за това ". Оруел е един от тези писатели, към които хората се отнасят с възприятие на благосъстоятелност. "
Приблизително по същото време Бил Хамилтън от литературната организация AM Heath също се замисля за живота след авторското право. Агенцията съставлява наследството на Оруел от 1950 година, а Хамилтън персонално дава отговор за него от 1989 година насам. Той искаше да излезе на напред във времето, като поръча на някого да премисли " Деветнайсет и осемдесет и четири " от гледната точка на Джулия, любовницата на Уинстън Смит и негова колежка дисидентка. " Винаги съм считал, че " Фермата на животните " е не просто неповторима, а неподражаема ", споделя Хамилтън пред BBC Culture. " Деветнайсет осемдесет и четири " е доста друга. Пълна е с дупки в описа, които желаят да бъдат запълнени: коя, по дяволите, е била Джулия? Откъде е пристигнала? Тя ли го е шпионирала? Ами в случай че Джулия е разказвала тази история? Тя молеше да бъде написана и трябваше някой с огромна изисканост да се заеме с нея. " Той избира Сандра Нюман, американска писателка, чието творчество включва антиутопичните романи " Хората " и " Страната на сладоледената звезда ". След като препрочита " Деветнайсет и осемдесет и четири " и вижда капацитета на описа, Нюман се възползва от опцията. " Оруел остави доста пари на масата за мен ", споделя тя пред BBC Culture. " Опитах се да ги похарча рационално. "
Всяко литературно завещание трепери за приключването на авторските права, както по финансови, по този начин и по креативен аргументи. До гибелта си през 1980 година ревнив страж на наследството на Оруел е неговата вдовица Соня, която осуетява многочислени бъдещи биографи. Най-известната от тях е, че отхвърля на Дейвид Боуи позволение да напише рок мюзикъл по " Деветнайсет години и осемдесет и четири " - план, който се трансформира в албума му " Diamond Dogs " от 1974 година Хамилтън е доста по-щедър към биографите и учените, само че държи под око това, което през днешния ден бихме нарекли интелектуална благосъстоятелност. " Те са били много тежки за хората, които са измислили неща като " Фермата на животните ": Музиката ", споделя DJ Тейлър, създател на " Оруел ": Оруел, създател на книгата " Новият живот ". " Всичко беше строго следено от позиция на запазването на целостта на " марката ", в случай че използваме тази ужасна фраза. "
George Orwell’s 1984 Final Warning!!
— Project TABS (@ProjectTabs)
През 1983 година унгарският публицист Дьорд Далош разгласява нелицензирано продължение, 1985 година, само че спазването на авторските права зад Желязната завеса не е било главен приоритет. В Обединеното кралство любопитните към Оруел романисти трябваше да се извърнат към живота на писателя, а не към неговите думи, предпазени с авторски права, като сътвориха полубиографични романи като Barnhill на Норман Бисел, Dr Orwell and Mr Blair на Дейвид Каут и Orwell Calling на Питър Ходжкинсън. " Почти всички съблюдаваха разпоредбите ", споделя Хамилтън. " Работата на литературния реализатор е да филтрира, само че би трябвало да бъде много отворен и внимателен. Аз се интересувах от контрола на качеството. "
Отпадането на авторските права провокира лавина от нови издания от разнообразни издателства, само че не и цялостно безвластие. Писма и непубликувани есета, открити след гибелта на Оруел от починалия академик Питър Дейвисън, остават с стеснен достъп. Хамилтън е записал търговски марки на изречения като " Големият брат те следи ", с цел да подсигурява, че стоките на Оруел не престават да поддържат избрани стандарти, и с цел да печели пари за фондация " Оруел ". А в Съединени американски щати, където авторските права не престават 95 години след публикуването, " Фермата на животните " е предпазена до 2040 година, а " Деветнайсет и осемдесет и четири " - до 2044 година Като се има поради, че доста Тръмп-консерватори са уверени, че последната книга приказва за тях, може би това ни е избавило от разказ, в който Джо Байдън е " събуденият " Голям брат.
Любопитните към Оруел режисьори са изправени пред още по-голямо затруднение . Само няколко дни преди гибелта си Соня Оруел продава правата за филмиране на чикагския юрист Марвин Розенблум, който продуцира акомодацията на Майкъл Радфорд по " 1984 ". Дори и в този момент американските права към момента са владеене на вдовицата на Розенблум - Джина. " Толкова доста ухажори през годините са отивали да приказват с нея, а шест месеца по-късно са се прибирали, като са си скубели косите ", споделя Хамилтън. От години се създава нова версия с продуцент Скот Рудин и режисьор Пол Грийнграс, само че сегашният ѝ статус не е явен. " Тя не съумя да направи римейк, което съгласно мен е скандално ", споделя Хамилтън. " Това е неуместно пропиляване на опцията. "
Един паметен фиктивен свят
Оруел написва шест романа, три типичен творби на нехудожествената литература и повече от един милион думи в публицистиката, само че във връзка с ПР всичко останало е засенчено от двойния връх на кариерата му: " Деветнадесет и осемдесет и четири " и " Фермата на животните ". Това са две доста разнообразни книги с обща политическа стратегия. Първо Оруел изяснява възхода на руския тоталитаризъм под формата на притча за селския двор; четири години по-късно той употребява антиутопична научна фантастика, с цел да анатомизира методите на една всемогъща тоталитарна страна. Едното е поука от близкото минало, а другото - предизвестие към бъдещето. Докато режимите се стремят да изопачават действителността и да потискат свободата, тези книги ще имат тревожни читатели.
Тейлър си спомня за неотдавнашно събитие за разпространение на биографията си: " Казах: " Вдигнете ръка, в случай че сте чели " Деветнайсет, осемдесет и четири ", и 48 от 50 ръце се подвигнаха. Същото беше и с " Фермата на животните ". Но никой не е чел по-ранните романи ". През последните три години бяха основани две нови театрални версии на " Фермата на животните ", а сега след десетгодишно отсрочване се приготвя анимационната версия на Анди Серкис. И Нюман, и Байлс подозираха, че ще има поток от романи за Оруел след приключването на авторските права, само че до момента единственият различен опит е едва рецензираната " Сестринство " на Катрин Брадли, още една история за Джулия. " Чувствах се като в конкуренция с времето ", споделя Байлс. " Като че ли излишно. Учуди ме фактът, че не сме чували за сходни неща, които се случват ".
С " 1984 " Оруел построява един паметен фиктивен свят, който обаче е посипан със загадки. Някои от въпросите, на които няма отговор - съществува ли в действителност Големият брат? Работила ли е Джулия за Полицията на мисълта от самото начало? - се усещат като стратегически двусмислици. Други, като действието на телеекран или детайлности за живота в " квартала на пролите ", наподобяват по-скоро като пропуски. Може би Оруел е решил, че те са без значение за задачата му да изясни логиката на психиката на тоталитаризма. Може би, защото е бил обезверено болен от туберкулоза и е бързал да приключи книгата сред хоспитализациите, просто не е имал време или сила да запълни пропуските. От друга страна, всички романисти имат своите слепи зони и недостатъци, тъй че е допустимо Оруел даже да не е забелязал какъв брой доста неща е оставил необяснени.
Каквито и да са аргументите, Оруел е оставил доста завладяващи празни пространства в света на " Първа аерогара ". Сандра Нюман споделя, че Джулия е незаличимо ослепителен персонаж: " Тя се усеща като действителен човек, макар че не се вписва в действителността. Може би Уинстън не е бил в действителност влюбен в нея, само че Оруел евентуално е бил ". В същото време Джулия е мистерия, изпълнена с неосъществен капацитет. " Много хора намират за разочароващо това, че тя сякаш е влюбена в Уинстън, който е показан като извънредно неапетитна персона ", споделя Нюман. " Така че поражда въпросът: какво вижда тя в него? Има неща, които ми се сториха неубедителни като същински разкази за живота ѝ, само че безапелационни като неща, които едно " готино момиче " би споделило на мъж, който се пробва да впечатли. Някои неща имат смисъл единствено в случай че приемете, че тя не споделя истината. Оруел не ѝ отдава задоволително доверие. В доста връзки тя е по-истински бунтовник, в сравнение с е Уинстън ".
“A scrupulous writer, in every sentence that he writes, will ask himself at least four questions, thus: 1. What am I trying to say? 2. What words will express it? 3. What image or idiom will make it clearer? 4. Is this image fresh enough to have an effect? ”
― George Orwell
— Poetic Outlaws (@OutlawsPoetic)
Нюман преразказва събитията от " 1984 " от гледната точка на Джулия в първите две трети от романа си, преди да си показа какво би могла да направи тя след бруталния разпит в Министерството на любовта. През погледа на Джулия авторката осветява непоказвани до момента кътчета на Първа аерогара. " Опитах се всичко да подхожда на действителните думи на страницата, тъй че да можете да четете двете книги една до друга и всичко да се свързва ", споделя тя. " Много от изборите, които направих, бяха единствените вероятни разновидности, които биха се получили. "
Бивша съветска студентка, прекарала известно време в Съюз на съветските социалистически републики през 80-те години на ХХ в., Нюман внася в " Юлия " личния си взор върху живота по време на руския комунизъм, както и гледната си точка на читателка . " В романа има доста израз на същински яд към дамите ", споделя тя. " За мен това беше тревожно. Срещнах доста хора, които в действителност не можаха да довършат книгата или я намразиха поради това. " Въпреки това тя остава негова почитателка. " Едно от нещата, за които Оруел не може да бъде упрекнат, е разбирането му за логиката на психиката на тоталитаризма. Това ме впечатляваше съвсем всякога, когато отварях книгата. Мисля, че това е годно и в този момент за властническите придвижвания. Обувката към момента пасва. "
Създаване на нещо ново
Адам Байлс не е изискал позволение от наследството, тъй че въпросът за публикуването в Съединени американски щати не е решен. И в книжовен проект той е изправен пред напълно друго предизвикателство. По-скоро продължение, в сравнение с преразказ, " Зверовете на Англия " вкарва нов състав от скотски герои няколко години след събитията във " Фермата на животните " и сатиризира популизма на 21-ви век в Обединеното кралство и на други места. Макар че първата му чернова е със същата дължина като книгата на Оруел ( " Възрастните читатели може би имат несъмнено равнище на самообладание към говорещи животни " ), Байлс се оказва, че от чернова на чернова разхлабва наложените от него правила. " Не желаех това да е план, който да е изпълнен с респект, като че ли съм имитатор на Оруел ", споделя той. " Исках да употребявам инструментите, които той е основал, само че да направя нещо ново с тях. "
Оруел написа с съответна политическа цел: да предизвести читателите за действителността на сталинизма. Ето за какво " Фермата на животните " е удивително дисциплинирана притча на историята на Съюз на съветските социалистически републики, като основните фигури и събития са тъкмо отразени от животните от " Фермата на животните ". Макар и подхранван от откровен яд към английското държавно управление - от строгите икономии през Брекзит до неприятното справяне с пандемията, Байлс счита, че бъркотията в демократичната политика изисква по-гъвкав метод: " Всеки път, когато усещах, че се придържам прекомерно покрай избран воин или събитие, се пробвах да намеря метод да се отклоня от това. Оруел виждаше доста ясно какво се случва в Съюз на съветските социалистически републики и откри метод да го опише доста ясно. Аз се заех с това съвсем от противоположната позиция - желаех да развия разбирането си за това, което се случваше. "
При всичките си разлики и Нюман, и Байлс почитат дълга си към Оруел със звучната изясненост на прозата си и с възприятието си за морална цел. Диджей Тейлър се притеснява, че класиката на Оруел не всеки път ще попада в толкоз деликатни ръце. Той си спомня, че преди десетилетие Wall Street Journal му е упълномощил да направи критика на последните романи за Шерлок Холмс. " Три щайги с книги пристигнаха през Атлантика и бяха банани ", споделя той. " До този миг Холмс се беше трансформирал в плаващ знак - той можеше да значи безусловно всичко за всекиго. Страхувам се, че Оруел може да тръгне по този път. При Холмс имаш единствено личността и криминалистичните качества, до момента в който при Оруел имаш набор от политически убеждения. " Макар че " Джулия " на Нюман е в духа на " Широко саргасово море ", фамозната предистория на " Джейн Еър " на Жан Рис от 1966 година, какъв брой ли време ще мине, преди някой да напише нещо в по-кавалерския дух на " Гордост и предубеждения и зомбита " на Сет Греъм Смит, който се подиграва с Остин? Или книга, която напълно пародира политиката на Оруел?
" The further a society drifts from truth the more it will hate those who speak it. "
~George Orwell~
— Hasudi (@hasudi)
Може би обаче актът на очевидно преосмисляне на класика не е напълно друг от това, което романистите вършат като нещо всекидневно. " Романистите са много паразитни в метода си към материала, без значение дали става дума за личния ни живот или за превръщането на хора, които сме срещнали, в герои ", споделя Байлс. " Винаги има детайл на събиране на материал и основаване на нещо ново с него. "
" Подценяваме какъв брой огромна част от литературата е пренаписването на съществуващата литература ", съгласява се Нюман. " Искаш да напишеш нещо, което споделя това, което последната книга, която си прочел, не е споделила. Когато се ограничиш до една книга, люспите падат от очите ти и осъзнаваш, че тъкмо това си правил от самото начало. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ