Учителите казваха колко възпитана била, но как се чувстваше Анджела, така и никой не разбра
Когато Анджела беше дребна,
На две-три годинки дете,
Майка й и баща й
Я учеха да не споделя НЕ.
Учеха я, че с всичко, което й споделят те,
Тя би трябвало да се съгласява,
А в случай че не, я пошляпваха
И я изпращаха да си ляга.
Ето че Анджела порасна
Образец на образование и доброта;
Не правеше никакви пакости,
Никога не даваше воля на яда.
Винаги къщовна и грижовна,
Не се заяждаше, с мил манталитет,
Каквото кажеше някой от родителите й,
майка й или татко й,
Тя постоянно смяташе, че е прав.
В учебно заведение Анджела се учеше чудесно,
Представяте си – държеше се изцяло
изрядно и прилично;
Учителите споделяха какъв брой възпитана била,
Колко кротка и добра,
Но по какъв начин се усещаше Анджела
Така и никой не разбра.
Анджела си имаше другари,
Които харесваха нейната усмивка;
Знаеха, че тя е момиче,
Което поради теб и на край света прави отбивка;
Дори когато се разболееше
и трябваше да почива, както си му е реда,
Ако я помолеха за нещо,
Тя постоянно отвръщаше с ДА.
На трийсет и три Анджела бе брачна половинка на юрист,
Имаше дом, семейство, живееха в квартал богат,
Дъщеричката бе на четири
А синът – деветгодишен;
Щом я питаха по какъв начин е,
Винаги отвръщаше „ Добре съм “.
Но една зимна нощ, малко преди Коледа,
Докато цялото семейство спеше,
С ужасни мисли в главата тя будна лежеше;
Кой знае за какво и кой знае по какъв начин,
Прииска й се живота си да отнеме;
Затова се помоли на Който я бе оставил тук,
Ако може, да си я вземе.
И тогава чу, някъде доста от вътрешната страна,
Едно надълбоко и нежно гласче,
Което рече единствено една дума
И думата беше … НЕ.
От този миг нататък тя си показа
Достатъчно добре какво би трябвало да прави.
Животът й зависеше от тази дума,
И ето какво околните й взеха да чуват:
НЕ, не желая;
НЕ, не съм съгласна;
НЕ, това е работа за теб;
НЕ, от това се дразня;
НЕ, аз желаех друго;
НЕ, това не ми се нрави!
НЕ, уморих се, в този момент съм заета,
НЕ, няма, не ми се прави!
Близките й се смаяха ужасно,
Изненадата на всички беше огромна;
Но Анджела не бе към този момент същата,
Промяната в погледа бе преломна;
Защото от онази предколедна нощ
В него липсваше онази благост и послушание,
Когато Ангелчето Анджела
Да споделя НЕ получи позволение.
Днес тя е на първо време персона,
А по-късно майка, брачна половинка,
Знае къде стартира и свършва,
Живее собствен живот, без да слугува.
Има свои способности и свои упоритости,
Има усеща, потребности, стремления.
Има лична сметка в банката
И изрича лично мнение.
А на децата си споделя следното:
„ Добре е, когато сме съгласни един с друг;
Но в случай че не можеш да кажеш НЕ,
от теб няма да стане
Това, поради което си се появил тук.
И тъй като ви обичам ужасно доста,
Понеже знам, че от време на време и аз съм същата,
За мен вие си оставате ангелчета,
Дори когато с НЕ ми отвръщате.
Картини: William-Adolphe Bouguereau (1825-1905)
