Кавказ прави трудното - сближава Байдън и Ердоган
Когато американският президент Джо Байдън и турският му сътрудник Реджеп Таийп Ердоган направиха среща тези дни, въпреки и на гърба на Г-20 в Рим, човек мъчно би могъл да се сети за по-малко логически миг за такова (превърнало се към този момент в) събитие. Това е по този начин, защото тази намира се реализира доста скоро след поръчката на турския държавен глава да изгони 10 посланика, един от които би бил точно американският.
Да, въпросната закана по този начин и не бе осъществена. Включително поради старанието на Вашингтон рецесията с Анкара да бъде преодоляна, което се изрази в излизането с изказване на американското посолството в Турция, че то ще се придържа към спазването на законите и регламентите на страната хазаин и правилото за невмешателство във вътрешните й каузи (т.е чл.41 от Виенската конвенция). Но реализирането на среща сред Ердоган и Байдън - освен това, траяла повече от плануваното - след подобен прясно полемичен епизод в двустранните връзки на страните им, бе по-скоро изненадващо решение от страна на американците.
Страничният наблюдаващ стартира да се пита: би трябвало ли някоя страна, чиято власт желае да си обезпечи среща с ръководителя на Белия дом, в прелиминарен порядък да заплаши, че ще разгласи американския дипломат за личност нон грата, та да получи такава среща?
Много по-логично би било, в случай че Байдън и Ердоган бяха провели подобен диалог, когато турският президент пътува до Ню Йорк около Общото заседание на Организация на обединените нации в края на септември. Още повече, че главната цел на въпросната аудиенция на турския президент в Съединени американски щати бе тъкмо тази: да има диалог с американския президент. Да не приказваме, че към оня миг проблемите сред Вашингтон и Анкара бяха с няколко по-малко.
Междувременно обаче, в границите на последния един месец, се появиха и нови проблеми сред Турция и Съединени американски щати.
Така да вземем за пример, южната ни съседка бе вкарана в " сивия лист " на страни, които попадат под засилено наблюдаване, заради незадоволително положени старания в битката с финансирането на тероризма и прането на пари (това се случва около основаната от Г-7 Работна група за финансово деяние, FATF). А в Съединени американски щати Апелативният съд на Втори окръг излезе с решение, че Halkbank, в която банка турската страна е мажоритарен притежател, би трябвало да бъде глобена поради заобикаляне на глобите против Иран.
Тези условия обогатиха другояче общоприетите различия в турско-американските връзки: поддръжката на Вашингтон за кюрдите в Северна Сирия, закупуването на съветския зенитно-ракетен комплекс С-400 от страна на Анкара, изключването на Турция от програмата на многоцелевия изтребител F-35 и забавянето на някои производства на турската военна промишленост около отхвърли на американци и германци да издават лицензи за износ към страната на значими елементи и технологии. Към последните администрацията на Джо Байдън не пропусна да даде и своя отпечатък, определяйки по-рано тази година всеобщото изтребване на арменци през 1915-та като геноцид.
В подобен подтекст - на добавяне на нови проблеми към старите - пристигна заканата и за изгонването на американския дипломат от Анкара, паралелно на още девет негови сътрудници. Към оня миг изглеждаше по този начин, че даже и съдействието сред Съединени американски щати и Турция, около изтеглянето на НАТО от Афганистан, не е съумяло да преобърне низходящата наклонността в връзките сред двете страни.
Но да си дойдем на думата: по този начин или другояче, по какъв начин е минала срещата сред турския и американския президент? Все отново, вместо да бъде двадесетминутна, тя е траяла малко над час.
Ако насочна точка за разбор са прессъобщенията, пуснати след срещата от Белия дом и президентския замък в Бештепе, то първото, което прави усещане, е, че те се разграничават. Турското такова е доста по-общо, ограничаващо се до това да каже, че срещата е " протекла в положителен дух " и е " адресирала двустранните връзки и районни тематики " (кои тъкмо обаче не се споменава). Единствената конкретика в турското изказване е, че двете страни са се разбрали да основат общ механизъм за одобряване на връзките посред им, а също по този начин са разискали климатичните промени, двустранната търговия и съдействието им в границите на НАТО (уви, сходен текст може да съществува в прессъобщение след среща, сред които и да е две членки на Алианса).
Американското изказване обаче бе по-пунктуално. От него разбираме кои са били разискваните тематики (Сирия, Либия, Афганистан, Източното Средиземноморие и Южен Кавказ; различен е въпросът дали за час и пет минути могат да бъдат обходени задълбочено всички тези теми), по този начин както и това, че са повдигнати въпроси, които имат противоречив за двете страни темперамент (С-400, демократичните институции, човешките права и върховенството на закона).
От листата с тематики, които Байдън и Ердоган са обсъждали, най-изненадваща е тази за Южен Кавказ. Именно в този район обаче се крие и една от мотивацията на Вашингтон и Анкара въпреки всичко да поддържат връзки, които не се изчерпват единствено със напрежението, станало извънредно особено за двете столици напоследък. А когато става дума за Южен Кавказ, то характерното в турско-американските връзки е следното: в този топос двете страни към момента имат преобладаващо съвпадане на интересите; в него турската страна има повече принадлежности, в сравнение с са разполагаем за американската и това е едно от немногото места, в които Анкара може да наложи думата си по отношение на тази на Вашингтон.
Още повече, че във въпросния район настъпиха няколко динамични развития след последния спор в Нагорни Карабах. Покрай сполучливата военна самодейност на Азербайджан против Република Арцах, Турция получи спомагателни геополитически активи (установявайки кулоар с Централна Азия през Нахичеван, Сюник, Азербайджан и Туркменистан от другата страна на Каспийско море). Подобно развиване на събитията бе за сметка на Иран и Русия: Техеран виждаше по какъв начин по северните си граници, в това число посредством правата " Зангезур " в Южна Армения, Турция построява една културно-лингвистична, тюркска линия, а Москва не желаеше да позволява " сглобяване " на турските компании и вложения със залежите на природен газ на Азербайджан и Туркменистан. За Иран и Русия споделено основание е и опитът за построяването на турския " Среден кулоар ", който пресича Международния транспортен кулоар Север - Юг, планиран тъкмо през Кавказ. Последният е от извънредно значение за Техеран и Москва (особено за Русия, която желае през този кулоар да свърже в комерсиална линия Индия и Европа, главен търговски пункт през който маршрут се явява иранското пристанище Бандар Абас).
Скорошното и към момента настоящо напрежение сред Азербайджан и Иран е функционалност точно на нервността на управляващите в Техеран по отношение на това, което се случва освен в Южен Кавказ, само че и като цяло в тяхно съседство (включително и в Афганистан, където Техеран към този момент не съумява да завоюва задоволително от това, че американците напуснаха). За Иран все по-тясното съдействие сред Турция, Азербайджан и Пакистан, в това число посредством осъществяване на общи военни учения на територията на страната от Южен Кавказ, е извънредно провокативно.
Но този сюжет, в който съществува напрежение сред Баку и Техеран, а Турция, Азербайджан и Пакистан си сътрудничат военно-оперативно и военно-търговски, е съгласно усета на Вашингтон. Съединени американски щати биха предпочели да виждат по какъв начин Исламабад и Баку си партнират от ден на ден с члена на НАТО Анкара, когато това е допустимо, за сметка на Русия (в случая на Азербайджан) и на Китай (в случая на Пакистан).
Констелацията в Кавказ е такава, че без значение от това какъв брой проблематични са връзките сред Съединени американски щати и Турция и какъв брой персонално съмнение има сред Байдън и Ердоган, то те нямат различен избор, въпреки и рядко, само че да си приказват. Дори и когато това се случва чрез скърцането със зъби.
Да, въпросната закана по този начин и не бе осъществена. Включително поради старанието на Вашингтон рецесията с Анкара да бъде преодоляна, което се изрази в излизането с изказване на американското посолството в Турция, че то ще се придържа към спазването на законите и регламентите на страната хазаин и правилото за невмешателство във вътрешните й каузи (т.е чл.41 от Виенската конвенция). Но реализирането на среща сред Ердоган и Байдън - освен това, траяла повече от плануваното - след подобен прясно полемичен епизод в двустранните връзки на страните им, бе по-скоро изненадващо решение от страна на американците.
Страничният наблюдаващ стартира да се пита: би трябвало ли някоя страна, чиято власт желае да си обезпечи среща с ръководителя на Белия дом, в прелиминарен порядък да заплаши, че ще разгласи американския дипломат за личност нон грата, та да получи такава среща?
Много по-логично би било, в случай че Байдън и Ердоган бяха провели подобен диалог, когато турският президент пътува до Ню Йорк около Общото заседание на Организация на обединените нации в края на септември. Още повече, че главната цел на въпросната аудиенция на турския президент в Съединени американски щати бе тъкмо тази: да има диалог с американския президент. Да не приказваме, че към оня миг проблемите сред Вашингтон и Анкара бяха с няколко по-малко.
Междувременно обаче, в границите на последния един месец, се появиха и нови проблеми сред Турция и Съединени американски щати.
Така да вземем за пример, южната ни съседка бе вкарана в " сивия лист " на страни, които попадат под засилено наблюдаване, заради незадоволително положени старания в битката с финансирането на тероризма и прането на пари (това се случва около основаната от Г-7 Работна група за финансово деяние, FATF). А в Съединени американски щати Апелативният съд на Втори окръг излезе с решение, че Halkbank, в която банка турската страна е мажоритарен притежател, би трябвало да бъде глобена поради заобикаляне на глобите против Иран.
Тези условия обогатиха другояче общоприетите различия в турско-американските връзки: поддръжката на Вашингтон за кюрдите в Северна Сирия, закупуването на съветския зенитно-ракетен комплекс С-400 от страна на Анкара, изключването на Турция от програмата на многоцелевия изтребител F-35 и забавянето на някои производства на турската военна промишленост около отхвърли на американци и германци да издават лицензи за износ към страната на значими елементи и технологии. Към последните администрацията на Джо Байдън не пропусна да даде и своя отпечатък, определяйки по-рано тази година всеобщото изтребване на арменци през 1915-та като геноцид.
В подобен подтекст - на добавяне на нови проблеми към старите - пристигна заканата и за изгонването на американския дипломат от Анкара, паралелно на още девет негови сътрудници. Към оня миг изглеждаше по този начин, че даже и съдействието сред Съединени американски щати и Турция, около изтеглянето на НАТО от Афганистан, не е съумяло да преобърне низходящата наклонността в връзките сред двете страни.
Но да си дойдем на думата: по този начин или другояче, по какъв начин е минала срещата сред турския и американския президент? Все отново, вместо да бъде двадесетминутна, тя е траяла малко над час.
Ако насочна точка за разбор са прессъобщенията, пуснати след срещата от Белия дом и президентския замък в Бештепе, то първото, което прави усещане, е, че те се разграничават. Турското такова е доста по-общо, ограничаващо се до това да каже, че срещата е " протекла в положителен дух " и е " адресирала двустранните връзки и районни тематики " (кои тъкмо обаче не се споменава). Единствената конкретика в турското изказване е, че двете страни са се разбрали да основат общ механизъм за одобряване на връзките посред им, а също по този начин са разискали климатичните промени, двустранната търговия и съдействието им в границите на НАТО (уви, сходен текст може да съществува в прессъобщение след среща, сред които и да е две членки на Алианса).
Американското изказване обаче бе по-пунктуално. От него разбираме кои са били разискваните тематики (Сирия, Либия, Афганистан, Източното Средиземноморие и Южен Кавказ; различен е въпросът дали за час и пет минути могат да бъдат обходени задълбочено всички тези теми), по този начин както и това, че са повдигнати въпроси, които имат противоречив за двете страни темперамент (С-400, демократичните институции, човешките права и върховенството на закона).
От листата с тематики, които Байдън и Ердоган са обсъждали, най-изненадваща е тази за Южен Кавказ. Именно в този район обаче се крие и една от мотивацията на Вашингтон и Анкара въпреки всичко да поддържат връзки, които не се изчерпват единствено със напрежението, станало извънредно особено за двете столици напоследък. А когато става дума за Южен Кавказ, то характерното в турско-американските връзки е следното: в този топос двете страни към момента имат преобладаващо съвпадане на интересите; в него турската страна има повече принадлежности, в сравнение с са разполагаем за американската и това е едно от немногото места, в които Анкара може да наложи думата си по отношение на тази на Вашингтон.
Още повече, че във въпросния район настъпиха няколко динамични развития след последния спор в Нагорни Карабах. Покрай сполучливата военна самодейност на Азербайджан против Република Арцах, Турция получи спомагателни геополитически активи (установявайки кулоар с Централна Азия през Нахичеван, Сюник, Азербайджан и Туркменистан от другата страна на Каспийско море). Подобно развиване на събитията бе за сметка на Иран и Русия: Техеран виждаше по какъв начин по северните си граници, в това число посредством правата " Зангезур " в Южна Армения, Турция построява една културно-лингвистична, тюркска линия, а Москва не желаеше да позволява " сглобяване " на турските компании и вложения със залежите на природен газ на Азербайджан и Туркменистан. За Иран и Русия споделено основание е и опитът за построяването на турския " Среден кулоар ", който пресича Международния транспортен кулоар Север - Юг, планиран тъкмо през Кавказ. Последният е от извънредно значение за Техеран и Москва (особено за Русия, която желае през този кулоар да свърже в комерсиална линия Индия и Европа, главен търговски пункт през който маршрут се явява иранското пристанище Бандар Абас).
Скорошното и към момента настоящо напрежение сред Азербайджан и Иран е функционалност точно на нервността на управляващите в Техеран по отношение на това, което се случва освен в Южен Кавказ, само че и като цяло в тяхно съседство (включително и в Афганистан, където Техеран към този момент не съумява да завоюва задоволително от това, че американците напуснаха). За Иран все по-тясното съдействие сред Турция, Азербайджан и Пакистан, в това число посредством осъществяване на общи военни учения на територията на страната от Южен Кавказ, е извънредно провокативно.
Но този сюжет, в който съществува напрежение сред Баку и Техеран, а Турция, Азербайджан и Пакистан си сътрудничат военно-оперативно и военно-търговски, е съгласно усета на Вашингтон. Съединени американски щати биха предпочели да виждат по какъв начин Исламабад и Баку си партнират от ден на ден с члена на НАТО Анкара, когато това е допустимо, за сметка на Русия (в случая на Азербайджан) и на Китай (в случая на Пакистан).
Констелацията в Кавказ е такава, че без значение от това какъв брой проблематични са връзките сред Съединени американски щати и Турция и какъв брой персонално съмнение има сред Байдън и Ердоган, то те нямат различен избор, въпреки и рядко, само че да си приказват. Дори и когато това се случва чрез скърцането със зъби.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ