Тъмната страна на възхода на Америка като петролна суперсила
Когато американските производители добиваха по 10 милиона барела нефт на ден, в Белия дом бе Ричард Никсън. Първата петролна рецесия към момента не бе наплашила американците да купуват тойоти, а фракингът бе пробна техника, която шепа инженери се опитваха да разпространяват със непретенциозен триумф. Годината бе 1970-а и петролът се търгуваше за 1,80 $ за барел.
Почти пет десетилетия по-късно, при цената на черното злато колебаеща се към 65 $ за барел, дневният рандеман на американски недопечен нефт още веднъж е на път да доближи осемцифрената граница. Това е значим предел по пътя към осъществяване на фантазията, която преди едно потомство изглеждаше безпределно далечна - до края на годината Съединени американски щати могат да станат най-големия производител на нефт в света. По този метод Америка прави огромна стъпка към енергийната си самостоятелност.
Изкачването на Съединени американски щати до върха, който дълго бе владян от Саудитска Арабия или Русия, ще промени геополитиката, допустимо е да възникне нов международен ред в енергетиката. Това пренареждане ще бъде положително за Америка, само че в не толкоз огромна степен за планетата.
От една страна, въздействието на една от най-могъщите сили на миналия половин век, модерната петродържава, ще бъде отслабено. Дипломатите на " Америка преди всичко " повече няма да би трябвало да пристъпват на пръсти към снабдители на нефт като Саудитска Арабия. За ОПЕК ще стане по-трудно да договаря рекомендации за производството, в следствие цените на петрола могат да спаднат, отваряйки още веднъж старите рани в картела. Това ще отнеме част от силата на външната политика на Владимир Путин, а за съветските олигарси ще бъде по-трудно да поддържат метода на живот, с който са привикнали.
Усещайки опция, президентът Доналд Тръмп подминава независимостта, насочвайки се към това, което той назовава енергийна доминация.
Администрацията му възнамерява да даде достъп до голяма океанска повърхност за употреба на офшорни находища и за първи път от 40 години да позволи сондажи в Арктическото национално леговище за диви животни и растения. За да се стигне до залежите, могат да са нужни години, само че предстоящата облага единствено от Аляска е впечатляваща - механически наличните запаси на недопечен нефт се правят оценка на 11,8 милиарда барела.
Това звучи добре, само че с желанията би трябвало да се внимава. Последните три години бяха най-топлите от началото на статистиката през 19 век, а в проекта на Тръмп за енергийните източници няма доста място за грижливо отношение към планетата. Губернатори на крайбрежни щати към този момент предизвестиха, че офшорен разлив може да опустоши туризма - различен бранш за трилиони долари - без даже да загатваме нежната крайбрежна екосистема. Флорида към този момент подаде молба за правото да откаже сходни сондажи.
По-голямо предложение може да намали цените, обезсърчавайки на собствен ред потреблението на възобновими източници като вятър и слънце. Възобновяемата енергетика демонстрира наклонност да нараства, когато петролът нараства, тъй че ентусиазмът за незамърсяваща сила, която не води до стопляне на климата, в бъдеще може да намалее.
Триумфът на шистовия нефт изглеждаше неосъществим преди няколко години. В края на 2014 година Саудитска Арабия взе на прицел съперниците си, в това число американските производители. Вместо да понижи производството, с цел да поддържа цените високи, Саудитска Арабия убеди ОПЕК да остави кранчетата отворени. Това срина цените до под 40 $ за барел след над 100 $ за барел единствено четири месеца по-рано. Саудитците се надяваха да задушат шистовата гражданска война.
Първоначално изглеждаше, че ще реализиран триумф, както се е случвало и преди. Американският рандеман спадна от пика от 9,6 милиона барела на ден до 8,5 милиона барела на ден. Фалити набраздиха полетата за добие на шистов газ от Тексас до Северна Дакота, а десетки хиляди служащи изгубиха местата си.
Почти пет десетилетия по-късно, при цената на черното злато колебаеща се към 65 $ за барел, дневният рандеман на американски недопечен нефт още веднъж е на път да доближи осемцифрената граница. Това е значим предел по пътя към осъществяване на фантазията, която преди едно потомство изглеждаше безпределно далечна - до края на годината Съединени американски щати могат да станат най-големия производител на нефт в света. По този метод Америка прави огромна стъпка към енергийната си самостоятелност.
Изкачването на Съединени американски щати до върха, който дълго бе владян от Саудитска Арабия или Русия, ще промени геополитиката, допустимо е да възникне нов международен ред в енергетиката. Това пренареждане ще бъде положително за Америка, само че в не толкоз огромна степен за планетата.
От една страна, въздействието на една от най-могъщите сили на миналия половин век, модерната петродържава, ще бъде отслабено. Дипломатите на " Америка преди всичко " повече няма да би трябвало да пристъпват на пръсти към снабдители на нефт като Саудитска Арабия. За ОПЕК ще стане по-трудно да договаря рекомендации за производството, в следствие цените на петрола могат да спаднат, отваряйки още веднъж старите рани в картела. Това ще отнеме част от силата на външната политика на Владимир Путин, а за съветските олигарси ще бъде по-трудно да поддържат метода на живот, с който са привикнали.
Усещайки опция, президентът Доналд Тръмп подминава независимостта, насочвайки се към това, което той назовава енергийна доминация.
Администрацията му възнамерява да даде достъп до голяма океанска повърхност за употреба на офшорни находища и за първи път от 40 години да позволи сондажи в Арктическото национално леговище за диви животни и растения. За да се стигне до залежите, могат да са нужни години, само че предстоящата облага единствено от Аляска е впечатляваща - механически наличните запаси на недопечен нефт се правят оценка на 11,8 милиарда барела.
Това звучи добре, само че с желанията би трябвало да се внимава. Последните три години бяха най-топлите от началото на статистиката през 19 век, а в проекта на Тръмп за енергийните източници няма доста място за грижливо отношение към планетата. Губернатори на крайбрежни щати към този момент предизвестиха, че офшорен разлив може да опустоши туризма - различен бранш за трилиони долари - без даже да загатваме нежната крайбрежна екосистема. Флорида към този момент подаде молба за правото да откаже сходни сондажи.
По-голямо предложение може да намали цените, обезсърчавайки на собствен ред потреблението на възобновими източници като вятър и слънце. Възобновяемата енергетика демонстрира наклонност да нараства, когато петролът нараства, тъй че ентусиазмът за незамърсяваща сила, която не води до стопляне на климата, в бъдеще може да намалее.
Триумфът на шистовия нефт изглеждаше неосъществим преди няколко години. В края на 2014 година Саудитска Арабия взе на прицел съперниците си, в това число американските производители. Вместо да понижи производството, с цел да поддържа цените високи, Саудитска Арабия убеди ОПЕК да остави кранчетата отворени. Това срина цените до под 40 $ за барел след над 100 $ за барел единствено четири месеца по-рано. Саудитците се надяваха да задушат шистовата гражданска война.
Първоначално изглеждаше, че ще реализиран триумф, както се е случвало и преди. Американският рандеман спадна от пика от 9,6 милиона барела на ден до 8,5 милиона барела на ден. Фалити набраздиха полетата за добие на шистов газ от Тексас до Северна Дакота, а десетки хиляди служащи изгубиха местата си.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ