Когато Александър Велики тръгва да завладява познатия свят, създава градове

Когато Александър Велики потегля да превзема познатия свят, основава градове след себе си. 17 от тях носят неговото име. Най-известен е град Александрия в Египет. Тази Александрия била домът на Александрийската библиотека – същинска енциклопедия на международното знание в античния свят.

Макар Александрийската библиотека да надживява няколко разрушителни сили в историята си, най-разрушителната се дължала на Юлий Цезар. Случайна жертва на война, библиотеката понесла изключителни вреди по време на Птолемеевата блокада през 48 г.пр.Хр. Продължила да работи по-късно и въпреки и да е нестабилно до каква степен е била разрушена, безспорно е имало безчет изгубени незаменими текстове.

От всеки нов транспортен съд, който пристигал на пристанището, бордовите книги били иззети, копирани, а по-късно копията били връщани на първичните им притежатели. Това основало най-големия източник на знание в света. Или най-малко по този начин гласят легендите.

Съществува доктрина, че Александрийската библиотека може да е съдържала истината за извънземните, както и че античните египтяни са получили инструкции от различен свят, когато са установявали цивилизацията си. Макар и да нямаме безапелационни оживели доказателства за това, Александрийската библиотека може да е съхранявала знание от други елементи на космоса.

Friedrich Wilhelm Putzger (1849-1913), nach O. Puchstein in Pauly, Real-Encycl.

Разкази на очевидци, записи, срещи – всичко това може да се е съхранявало в библиотеката, с цел да се учат бъдещите генерации. Само че опцията това знание да е оживяло до момента е малко евентуална заради изгарянето на библиотеката.

Гръцкият историк и биограф Плутарх, който живял сред 46 и 120 г.сл.Хр. написа за човек на име Лукул. Той бил политик, който служил както в държавното управление, по този начин и в армията. Важното тук не е самият човек, а един случай, който Плутарх записал в биографията. Историята споделя, че Лукул водел армия против Митридат, царя на Понт. Конфликтът сред римляните и Митридат бил дълъг, като Лукул се изправил против него в Третата митридатова война. Въпросното събитие се случило преди една борба с Митридат, преди спорът да стартира. Разказът за извънземни за мнозина наподобява сходен на актуалните разкази. Докато Лукул се придвижвал към борбата, небето ясно се отворило, с цел да посрещне идващия обект.

Той бил разказан като “бързо спускащ се обект, наподобяващ на пламък, който имал формата на ваза и като блестящ нагрян метал на цвят ”. Това изложение е взето непосредствено от плутарховата биография на Лукул.

Трябва да се означи, че Плутарх е живял дълго след всеки от тези римляни. Обаче живял и дълго след първичното изгаряне на Александрийската библиотека. Плутарх бил прочут с изследванията си, включващи цитати и източници за всеки живот, който описвал. По създание, откакто той научил за това извънземно събитие, евентуално е друга документи за сходни събития също да е оживяла.

Повечето откриватели са на мнение, че няма по-добър източник от самия човек, основал Александрия. Александър Велики се счита за един от най-великите военни водачи на човечеството. Според историческите записи, Александър е претърпял сходни феномени, които елементарно могат да се опишат като извънземни. Съвременният взор върху историята е открит от Франк Едуардс през 1959 година

Според историята до момента в който Александър Велики водел обсадата на Тир, му помогнали “големи сребърни щитове ” в небето. Описанието на НЛО свършва до летенето на обектите в триъгълна групировка. След това НЛО-тата изстреляли лъч към стените на Тир, отваряйки път на войската на Александър към града.

Тези щитове се появявали и при други боеве, които Александър водел. Докато се сражавал с индийската армия, същите щитове се появили над реката, за която воювали. Спускането им стреснало и двете войски, а откакто Александър Велики спечелил борбата, решил да не продължава във вътрешността в индийската територия.

Франк Едуардс не цитира никакви източници, когато написа за прекарването, а историческите летописи за подвизите на Александър за изгубени. Макар и да има късмет да има истории, описващи извънземни наличия при акциите на Александър Велики, все още няма уважавани източници, които правдиво да се съгласят, че тези събития са се случили.

Ако Франк Едуардс скрито е имал документи, описващи тези истории, те по този начин и не са били оповестени. Истината дали извънземни са помагали на Александър Велики, евентуално би се намирала в Александрийската библиотека.

Тит Ливий Патавински, разговорно прочут като Ливий, е различен добре прочут римски историк. Въпреки че той също живял след пожара в Александрия, всички римски документи се считат за исторически значими поради обширните им практики за надеждна документи. Самият Ливий е почитан, което му печели още повече меродавност, когато става дума за история.

Историческите книги на Ливий, а той написал доста, са в основата на огромна част от откритата римска история. Пише за “кораби фантоми ” в небето. Ливий разказва събитие, което се е случило през 218 г.пр.Хр., в границите на времето на съществуването на Александрия.