Състоянието на бюджета- между политическите декларации и безпристрастните числа
Когато администрацията на Министерството на финансите вкара правила за акредитация на публицистите, които отразяват работата му, аргументът бе, че на конференциите на финансовото ведомство се разискват професионални тематики, а на политическите въпроси министърът на финансите ще дава отговор в Министерския съвет.
Явно изказванията на Асен Василев в Министерския съвет във връзка осъществяването на бюджета ще бъдат много по-чести от тези в Министерството на финансите. Само пред политически кореспонденти безрезервно могат да минат изказванията, които финансовият министър направи в Министерския съвет след последното съвещание на държавното управление.
Изявленията му, че държавното управление е заварило 1.2 милиарда недостиг, а в този момент (в края на юли) е на половин милиард остатък, кардинално са правилни. Но това е констатация на фактическо положение. Твърдението, че за последните 60 дни, с помощта на напъните на са събрани към 2 милиарда лева повече доходи, в сравнение с страната направила разноски, също са кардинално правилни. Но това не значи, че при сегашната правна рамка старите управления нямаше да съберат същите доходи, в случай че не и повече. Защото, в случай че излезем от сферата на политическите заявления и се върнем на терена на безпристрастните цифри, ще забележим, че тези увеличени по думите на финансовия министър доходи е много противоречиво да се обвързват с някакви изключителни триумфи на новите управления на приходната администрация.
Ще се опитаме без политически причини да разгледаме сегашната обстановка на държавната хазна. За задачата ще употребяваме наличните статистически данни, като създадем съпоставяне сред месеците май и юни. За юли към момента имаме единствено прогнозите на Министерството на финансите.
За юни, когато бе заличен съществуващия до началото на този месец недостиг от 1.17 милиарда лв., ведомството на Асен Василев дава следната информация: " приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на юни 2023 година са в размер на 31 404,0 млн. лева Постъпленията нарастват с 3 156,1 млн. лева (11,2 %) по отношение на регистрираните към юни 2022 година Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24 580,4 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2 341,4 млн. лева (10,5 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година ".
За предходния месец- май, в бюджетната статистика на същото това министерство написа: " за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на май 2023 година са в размер на 24 922,5 млн. лева Постъпленията нарастват с 2 073,0 млн. лева (9,1 %) по отношение на регистрираните към май 2022 година "
Ще кажете: Ето го резултата от работата на новото управление на данъчната администрация - единствено за един месец има растеж на приходите с цели 2.1 процентни пункта. Това обаче единствено на пръв взор е правилно, тъй като както написа в същата тази статистика на финансовото ведомство за май: " Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19 795,5 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2 027,1 млн. лева (11,4 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година ".
С други думи, безпристрастната статистика на самото финансово ведомство демонстрира, че през последния месец на активността на служебния кабинет- май, растежът (следователно и събираемостта) на данъчните и осигурителни доходи (11.4%) е по-висок, в сравнение с през първия месец- юни, от работата на постоянното държавно управление, когато той е бил 10.5 %. Впрочем съгласно прогнозите на самото финансово министерство за юли упования растеж на данъчните доходи - 10.5%, също са по-ниски от тези през май.
На фона на тези данни е меко казано манипулативно да се твърди, че финансовият резултат на бюджета се е подобрил с помощта на двумесечните старания на новите управления на приходните администрации.
На какво обаче тогава се дължи стопяването на близо 1.2 милиарда недостиг и излизането на хазната на остатък? Ами на неданъчните доходи. За месец май техният годишен растеж е 4.5%, до момента в който за юни той е 22.4%, а за юли по прогнози - 21.9 %. Както написа самото ведомство на Асен Василев за юни:
" Неданъчните доходи са в размер на 5 620,8 млн. лева (ръст от 1 029,5 млн. лева, 22,4 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. През месец юни постъпиха доходи (в размер на 384,5 млн. лева.) от Европейската капиталова банка (ЕИБ) по плановете, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените планове са в региона на производството на електрическа енергия от възобновими източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната успеваемост. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България за ускорена електрификация на превоза, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа сила. Модернизационният фонд се финансира посредством постъпленията от търговете за квоти за излъчвания от схемата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания, като неговата цел е да се подкрепи преходът към индиферентност във връзка с климата в 10 страни от Европейски Съюз с по-ниски приходи. "
Като се има поради, че от дивиденти на държавните компании за същия този интервал страната е получила 407.3 млн. лв., излиза, че над три четвърти (76.56%) от регистрирания за юни растеж на неданъчните доходи се дължи на дивидента и на приходите от Европейска инвестиционна банка.
Всеки самичък може да се замисли и да си отговори на въпроса какво отношение към неданъчните приходи, които не са мита и акцизи, имат управленията на приходните администрации, без значение дали става дума за старите или новите шефове.
Като стана дума за приходните администрации, някои данъчни резултати, също дават мотив за подозрения във връзка с хвалебствията на Асен Василев от сорта на " те парите постоянно са били там, просто е трябвало да бъдат събрани ".
Данните за май и юни демонстрират, че в действителност данъчните доходи постоянно са били там и постоянно са били събирани. Като основни разлики в растежа на данъчните доходи (тези в Държавния бюджет, а не в КФП) сред месеците май и юни съвсем няма. Според министерството на финансите за май: " Размерът на данъчните приходи по държавния бюджет към май 2023 година е 12 245,5 млн. лева В съпоставяне със същия интервал на 2022 година постъпленията в групата нарастват с 484,4 млн. лв. (4,1 %). "
За юни същото това ведомство написа следното: " Размерът на данъчните приходи по държавния бюджет към юни 2023 година е 15 612,0 млн. лева В съпоставяне със същия интервал на 2022 година постъпленията в групата нарастват с 649,9 млн. лв. (4,3 %) ".
Вижда се, че постигнатият резултат от сполучливите едномесечни старания на новото управление на Национална агенция за приходите и Митниците, е растеж от 0.2 процентни пункта. Но в случай че се вгледаме в структурата на самите данъчни доходи и " тези сполучливи " старания стават съмнителни.
В анализите си и за май (при служебното правителство) и за юни (при редовното) Министерството на финансите признава, че главната причина за растежа на данъчните доходи в Държавния бюджет са директните налози и по особено Данъка върху приходите на физическите лица.
" Приходите в групата на директните налози са в размер на 4 939,7 млн. лева Съпоставени със същия интервал на миналата година постъпленията нарастват с 634,9 млн. лева (14,7 %).
Повишението се дължи главно на по-високите приходи от ДДФЛ, които нарастват с 365,2 млн. лева (14,7 %) на годишна база ", се споделя в юнския разбор на ведомството на Асен Василев. А апропо за май растежа на приходите по ДДФЛ е 14.6 %. Излиза, че героичните едномесечни старания на новите управления на приходните организации са обезпечили нарастване на растежа по този налог с цели 0.1 процентни пункта. Друг е въпросът, че регистрираните нараствания и за май, и за юни мъчно могат да се обвържат с някакви изключителни старания на приходните администрации. Иначе за какво от трудови контракти растежа на данъчните доходи за май е 17.6%, а за юни- 17.5%, а по отвън трудови правни отношения е единствено 2.3% за май и 2.2 % за юни. Къде е скритият от данъчните приход в трудовите контракти или в отвън трудовите правни отношения (граждански контракти, свободни специалности и еднолични търговци)?
За трудовите контракти, откъдето идва високият растеж по ДДФЛ, всичко е ясно. Там главен фактор за него са растежа на минималната работна заплата, нарастването на заплатите в редица бюджетни браншове и дефицита на работна ръка, която кара частния бизнес непрекъснато да подвига възнагражденията в редица браншове. Евентуалните спомагателни старания на данъчната администрация за повишение на събираемостта нямат нищо общо с тези процеси.
А по какъв начин да оценим данъчната администрация при новото й управление, когато приказваме за косвените налози - Данък добавена стойност, акцизи и мита. За юни там е маркиран спад по отношение на май. През май годишното понижение в приходите по тези налози е било 0.2%, до момента в който през юни - 0.9 %. Голям " триумф " за един месец активност при новия (редовен) кабинет. Само, че в тази ситуация данъчните не могат да бъдат винени, тъй като свиването идва от конюнктурата на интернационалните пазари - внезапно намалелите за една година цени на главните вноски артикули в България.
Поради тази причина свиването на приходите от косвени налози е от Данък добавена стойност от импорт - с 9% за май и с 12.8% за юни и от мита - с и от акцизи - с 21.8% за май и с 24% за юни. Като триумф на новото управление на приходните администрации може да се регистрира растежа за един месец с близо 5.1 процентни пункта на приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната. Но номиналната стойност на юнския растеж от 7.3% по това перо - 305.5 млн. лв., не може да компенсира спада на приходите по Данък добавена стойност от импорт, който е 430.6 млн. лв..
От всичко записано до тук се вижда, че забележителното възстановяване на бюджетното салдо през юни няма нищо общо с новите управления на приходните организации. То се дължи на напълно други фактори, поради които неколкократно сме поставяли въпроса до каква степен сходна конструкция на приходите и на бюджетното салдо е устойчива и дали в средносрочен проект изгодите от нея са повече от вредите.
И през юли бюджетът резервира позитивно салдо
Причината за този насърчителен резултат е в растежа на директните налози и осигурителните приходи
Явно изказванията на Асен Василев в Министерския съвет във връзка осъществяването на бюджета ще бъдат много по-чести от тези в Министерството на финансите. Само пред политически кореспонденти безрезервно могат да минат изказванията, които финансовият министър направи в Министерския съвет след последното съвещание на държавното управление.
Изявленията му, че държавното управление е заварило 1.2 милиарда недостиг, а в този момент (в края на юли) е на половин милиард остатък, кардинално са правилни. Но това е констатация на фактическо положение. Твърдението, че за последните 60 дни, с помощта на напъните на са събрани към 2 милиарда лева повече доходи, в сравнение с страната направила разноски, също са кардинално правилни. Но това не значи, че при сегашната правна рамка старите управления нямаше да съберат същите доходи, в случай че не и повече. Защото, в случай че излезем от сферата на политическите заявления и се върнем на терена на безпристрастните цифри, ще забележим, че тези увеличени по думите на финансовия министър доходи е много противоречиво да се обвързват с някакви изключителни триумфи на новите управления на приходната администрация.
Ще се опитаме без политически причини да разгледаме сегашната обстановка на държавната хазна. За задачата ще употребяваме наличните статистически данни, като създадем съпоставяне сред месеците май и юни. За юли към момента имаме единствено прогнозите на Министерството на финансите.
За юни, когато бе заличен съществуващия до началото на този месец недостиг от 1.17 милиарда лв., ведомството на Асен Василев дава следната информация: " приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на юни 2023 година са в размер на 31 404,0 млн. лева Постъпленията нарастват с 3 156,1 млн. лева (11,2 %) по отношение на регистрираните към юни 2022 година Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24 580,4 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2 341,4 млн. лева (10,5 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година ".
За предходния месец- май, в бюджетната статистика на същото това министерство написа: " за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на май 2023 година са в размер на 24 922,5 млн. лева Постъпленията нарастват с 2 073,0 млн. лева (9,1 %) по отношение на регистрираните към май 2022 година "
Ще кажете: Ето го резултата от работата на новото управление на данъчната администрация - единствено за един месец има растеж на приходите с цели 2.1 процентни пункта. Това обаче единствено на пръв взор е правилно, тъй като както написа в същата тази статистика на финансовото ведомство за май: " Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19 795,5 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2 027,1 млн. лева (11,4 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година ".
С други думи, безпристрастната статистика на самото финансово ведомство демонстрира, че през последния месец на активността на служебния кабинет- май, растежът (следователно и събираемостта) на данъчните и осигурителни доходи (11.4%) е по-висок, в сравнение с през първия месец- юни, от работата на постоянното държавно управление, когато той е бил 10.5 %. Впрочем съгласно прогнозите на самото финансово министерство за юли упования растеж на данъчните доходи - 10.5%, също са по-ниски от тези през май.
На фона на тези данни е меко казано манипулативно да се твърди, че финансовият резултат на бюджета се е подобрил с помощта на двумесечните старания на новите управления на приходните администрации.
На какво обаче тогава се дължи стопяването на близо 1.2 милиарда недостиг и излизането на хазната на остатък? Ами на неданъчните доходи. За месец май техният годишен растеж е 4.5%, до момента в който за юни той е 22.4%, а за юли по прогнози - 21.9 %. Както написа самото ведомство на Асен Василев за юни:
" Неданъчните доходи са в размер на 5 620,8 млн. лева (ръст от 1 029,5 млн. лева, 22,4 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. През месец юни постъпиха доходи (в размер на 384,5 млн. лева.) от Европейската капиталова банка (ЕИБ) по плановете, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените планове са в региона на производството на електрическа енергия от възобновими източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната успеваемост. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България за ускорена електрификация на превоза, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа сила. Модернизационният фонд се финансира посредством постъпленията от търговете за квоти за излъчвания от схемата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания, като неговата цел е да се подкрепи преходът към индиферентност във връзка с климата в 10 страни от Европейски Съюз с по-ниски приходи. "
Като се има поради, че от дивиденти на държавните компании за същия този интервал страната е получила 407.3 млн. лв., излиза, че над три четвърти (76.56%) от регистрирания за юни растеж на неданъчните доходи се дължи на дивидента и на приходите от Европейска инвестиционна банка.
Всеки самичък може да се замисли и да си отговори на въпроса какво отношение към неданъчните приходи, които не са мита и акцизи, имат управленията на приходните администрации, без значение дали става дума за старите или новите шефове.
Като стана дума за приходните администрации, някои данъчни резултати, също дават мотив за подозрения във връзка с хвалебствията на Асен Василев от сорта на " те парите постоянно са били там, просто е трябвало да бъдат събрани ".
Данните за май и юни демонстрират, че в действителност данъчните доходи постоянно са били там и постоянно са били събирани. Като основни разлики в растежа на данъчните доходи (тези в Държавния бюджет, а не в КФП) сред месеците май и юни съвсем няма. Според министерството на финансите за май: " Размерът на данъчните приходи по държавния бюджет към май 2023 година е 12 245,5 млн. лева В съпоставяне със същия интервал на 2022 година постъпленията в групата нарастват с 484,4 млн. лв. (4,1 %). "
За юни същото това ведомство написа следното: " Размерът на данъчните приходи по държавния бюджет към юни 2023 година е 15 612,0 млн. лева В съпоставяне със същия интервал на 2022 година постъпленията в групата нарастват с 649,9 млн. лв. (4,3 %) ".
Вижда се, че постигнатият резултат от сполучливите едномесечни старания на новото управление на Национална агенция за приходите и Митниците, е растеж от 0.2 процентни пункта. Но в случай че се вгледаме в структурата на самите данъчни доходи и " тези сполучливи " старания стават съмнителни.
В анализите си и за май (при служебното правителство) и за юни (при редовното) Министерството на финансите признава, че главната причина за растежа на данъчните доходи в Държавния бюджет са директните налози и по особено Данъка върху приходите на физическите лица.
" Приходите в групата на директните налози са в размер на 4 939,7 млн. лева Съпоставени със същия интервал на миналата година постъпленията нарастват с 634,9 млн. лева (14,7 %).
Повишението се дължи главно на по-високите приходи от ДДФЛ, които нарастват с 365,2 млн. лева (14,7 %) на годишна база ", се споделя в юнския разбор на ведомството на Асен Василев. А апропо за май растежа на приходите по ДДФЛ е 14.6 %. Излиза, че героичните едномесечни старания на новите управления на приходните организации са обезпечили нарастване на растежа по този налог с цели 0.1 процентни пункта. Друг е въпросът, че регистрираните нараствания и за май, и за юни мъчно могат да се обвържат с някакви изключителни старания на приходните администрации. Иначе за какво от трудови контракти растежа на данъчните доходи за май е 17.6%, а за юни- 17.5%, а по отвън трудови правни отношения е единствено 2.3% за май и 2.2 % за юни. Къде е скритият от данъчните приход в трудовите контракти или в отвън трудовите правни отношения (граждански контракти, свободни специалности и еднолични търговци)?
За трудовите контракти, откъдето идва високият растеж по ДДФЛ, всичко е ясно. Там главен фактор за него са растежа на минималната работна заплата, нарастването на заплатите в редица бюджетни браншове и дефицита на работна ръка, която кара частния бизнес непрекъснато да подвига възнагражденията в редица браншове. Евентуалните спомагателни старания на данъчната администрация за повишение на събираемостта нямат нищо общо с тези процеси.
А по какъв начин да оценим данъчната администрация при новото й управление, когато приказваме за косвените налози - Данък добавена стойност, акцизи и мита. За юни там е маркиран спад по отношение на май. През май годишното понижение в приходите по тези налози е било 0.2%, до момента в който през юни - 0.9 %. Голям " триумф " за един месец активност при новия (редовен) кабинет. Само, че в тази ситуация данъчните не могат да бъдат винени, тъй като свиването идва от конюнктурата на интернационалните пазари - внезапно намалелите за една година цени на главните вноски артикули в България.
Поради тази причина свиването на приходите от косвени налози е от Данък добавена стойност от импорт - с 9% за май и с 12.8% за юни и от мита - с и от акцизи - с 21.8% за май и с 24% за юни. Като триумф на новото управление на приходните администрации може да се регистрира растежа за един месец с близо 5.1 процентни пункта на приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната. Но номиналната стойност на юнския растеж от 7.3% по това перо - 305.5 млн. лв., не може да компенсира спада на приходите по Данък добавена стойност от импорт, който е 430.6 млн. лв..
От всичко записано до тук се вижда, че забележителното възстановяване на бюджетното салдо през юни няма нищо общо с новите управления на приходните организации. То се дължи на напълно други фактори, поради които неколкократно сме поставяли въпроса до каква степен сходна конструкция на приходите и на бюджетното салдо е устойчива и дали в средносрочен проект изгодите от нея са повече от вредите.
И през юли бюджетът резервира позитивно салдо
Причината за този насърчителен резултат е в растежа на директните налози и осигурителните приходи
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ