Кога животът си струва да продължи и какво се случва, когато установиш, че не си заслужава?
Кога животът си коства да продължи и какво се случва, когато установиш, че не си заслужава? Този екзистенциален въпрос предизвика героите на известния английски създател Уилям Бойд в един от най-новите му романи „ Трио “, определян от рецензията и като негов шедьовър. Книгата излезе на български на 21 ноември в превода на Майре Буюклиева, корица - Наталия Чайкина.
Годината е 1968-а. Политически и обществени революции раздрусват света – кулминационна точка на процеси, след които нищо в никакъв случай няма да бъде същото, триото основни герои също. В британския град Брайтън се снима ексцентричната кино продукция „ Изключително потребната стълба към луната на Емили Брейсгърдъл “. Тя преплита орисите на трима души: Елфрида Уинг – брачна половинка на режисьора и сполучлива писателка, изпаднала в креативен блокаж, която има сериозен проблем с алкохола; Талбът Кид – продуцент на лентата и затулен гей, залутан в опит да открие себе си; и Ани Виклунд – известна американска актриса с ранима същина, пристрастена към разнородни лекарства.
Докато Талбът поставя неимоверни старания да подсигури снимачния развой, стартира да подозира, че бизнес-партньорът му се пробва да го измами. Междувременно продукцията е заложена на карта, когато основната актриса Ани изчезва безследно. Тя е преследвана от ФБР, поради връзката й с краен политически деятел в предишното й.
Всеки от тримата се бори със своите демони в опит да оцелее в суровата действителност на живота. Но събитията не престават да ги провокират до прекаленост. Колко може да понесе всеки от тях преди да рухне?
В „ Трио “ Уилям Бойд предлага безмилостна дисекция на вътрешния свят на героите си и съумява да доближи жесток психически натурализъм.
Шотландецът Уилям Бойд (р. 1952) е един от най-добре признатите писатели в британската литература, добре прочут и на българските читатели. Освен че е плодотворен създател, превеждан на над 30 езика, в биографията си той има заглавие от поредицата за Джеймс Бонд. Наследниците на Иън Флеминг персонално му разпореждат да напише 38-ия разказ от серията за сътрудник 007, оповестен през 2013 година Носител голям брой литературни и университетски награди, измежду които са Командор на Ордена на Британската империя за цялостната си литературна активност (2005) и лекар хонорис идея от университетите в Сейнт Андрюс, Стърлинг, Глазгоу и Дънди.
Представяме ви фрагмент:
***
Стюърт-Хей беше облечен в тъмносиньо сако с кавалерийска плетка и високи лъснати ботуши за езда до глезена. На врата имаше алено фишу, а четинестата му сива коса беше разграничена наляво и пригладена по главата с някакво олио или „ Макасар “. Черната превръзка на едното око допълваше сухия му невъзпитан сексапил. Сигурно към този момент беше минал седемдесетте, осъзна Талбът: централна закалка, мислеше той, съвършеният член на интелектуалната класа на британското войнство, с изключение единствено на едно основно нещо.
– Как си, Талбът? – попита ухилен Стюърт-Хей. – Още не са ти видели сметката?
– О, а по какъв начин се пробват единствено.
Докато вървяха назад към къщата, Талбът им описа за визитата от специфичния отдел на полицията и ФБР на снимачната площадка.
– Не е нещо всекидневно, разбирам – сподели Стюърт-Хей.
– Горкото момиче – продължи Талбът, – пробва се да резервира наличие на духа, само че ми се коства, че доста се разстрои. Това е спомагателен стрес за нея.
Вътрешността на къщата отразяваше строгия и грациозен жанр на фасадата. Светъл паркет с тъмносини килими, практични и комфортни фотьойли и дивани и няколко елементарни маслени пейзажа на стените. Най-силното усещане, което прави, мислеше си Талбът всякога, е за съвсем маниакална непорочност. Предполагаше, че се дължи на армейската закалка на Джордж Трилоуни. Кучетата не се допускаха вътре.
Седнаха в гостната, а Джордж забърка на всички по едно мощно мартини. Леденият джин беше тъкмо това, от което се нуждаеше Талбът, а и полковникът като че ли ставаше по-разговорлив от него. Поклюкарстваха за армейските си приятели, а полковникът срина със земята новата книга, която беше излязла неотдавна за Осма войска в Италия – „ деветдесет и пет % нелепости “ беше присъдата му.
Джордж изчезна в кухнята, с цел да подготви обяд, след което прилежно ги извика в трапезарията.
За предястие хапнаха пушена сьомга, по-късно печено агнешко с грах и варени картофи, съпроводени с отлично бордо „ Пишон Лонгвил “ от петдесет и осма. Пудингът беше с малини и сметана, както и половинка сирене „ Стилтън “ за портото. Прекараха 10 минути с лист и химикал, до момента в който си припомняха и проучиха битката, в която беше влезнал батальонът в Уади Муса през четиресет и втора година – полковникът най-накрая се беше захванал да написа записките си.
– Цялата ми документи е в Лондон – сподели Талбът. – Щях да я донеса, в случай че знаех.
– Всъщност може да е доста потребна. Прекрасно. Историята на батальона е доста мътна – изискват се точни цифри, действителни имена, какво е било времето.
– Мина доста време, Иво. Остаряваме, паметта отслабва.
– Вярно, само че не сме напълно рухнали.
Джордж стана и сподели, че отива да достави две кутрета на клиент от Рамсгейт. Щял да се върне преди шест часа.
– Приятно ми беше да се забележим отново, сър – обърна се той към Талбът, а по-късно се поправи – Талбът.
Доближи се до полковника и го целуна по устните.
– Карай деликатно, скъпи – инструктира го полковникът. – Не забравяй, че няма по-опасно нещо от селския път.
След като Джордж потегли, полковникът добави чашите с порто и двамата се върнаха назад в гостната. Полковникът възпламени пурета, Талбът – цигара.
– Как е твоят „ живот “, Талбът? – попита полковникът с очевидна предумишленост. – Как е „ неразвитата част от сърцето ти “, както ми го разказа един път?
Талбът продължи тази мисъл.
– О, развива се – отвърна и си разреши палава усмивка.
– Радвам се да го чуя.
– Няма огромна смяна. Все още върша фотографиите. Някои от младежите са доста сладки.
– Жени?
– Има няколко модела. Една или две професионалистки. Не съм изгубил усета си. Просто съм доста характерен в търсенията си.
– Винаги си бил скрита лимонка, Талбът.
– Всички сме по този начин, нали? Всички сме загадки.
Полковникът се замисли върху забележката му с леко намръщено лице, като че ли съществено размишляваше върху нея.
– Предполагам, че нищо не продължава дълго въпреки всичко – отвърна най-после.
– Не. Ден или два най-вече. Някои от тях се връщаха, само че аз не насърчавам това. Така е най-добре. Така ми харесва.
– Е, в този момент към този момент можем да вършим всичко – сподели полковникът. – Откак се появи благословеният Закон.
– Знам. Просто ми се искаше да се споделя иначе, нали разбираш? „ Закон за половите закононарушения от хиляда деветстотин шейсет и седма година “. Защо не е
„ Закон за половата същина “, „ Закон за половата ориентировка “? Никога не съм считал, че правя „ закононарушение “. – Замълча за малко. – В армията е нелегално. Но пък ние всички се пенсионирахме.
– Именно – отвърна полковникът. – Никога не съм се замислял от тази позиция. – Погледна Талбът със компетентен взор. – Е, възползваш ли се от преимуществата на новите ни свободи?
– Доволен съм от обстановката си. От „ живота “ си.
– Ами Наоми?
– Не мисля, че има действителна визия.
Полковникът изтръска пепелта от пуретата си.
– Със сигурност има някаква визия. Жените имат вътрешен глас – отвърна. – Сигурно знае, че си противоположен. Майка ми твърди, че е знаела още когато съм бил на осем. Макар че в никакъв случай и дума не продума. Призна ми го на смъртния си одър.
– С Наоми живеем и си даваме независимост да живеем – съобщи Талбът. – Всичко е доста цивилизовано.
Полковникът си сипа още порто. Талбът отхвърли – изясни, че би трябвало да се връща на снимачната площадка.
Пред къщата, на чакълената алея, полковникът го спря тъкмо когато щеше да се качи в алвиса.
– Миналата седмица вървях с Джордж в един клуб в Брайтън – Джордж ме заведе, споделяше се „ Айсбокс “.
– „ Айсбокс “?
– Беше същинско признание – замислено сподели полковникът. – Да си на място с нашите хора, с нашите „ събратя “, по този начин да го кажем. Никакви задръжки, никакъв риск, никакъв скандал. Всичко е изцяло законно. Не смятах, че ще доживея да го видя.
– Сигурно е удивително. Имам поради смяната в закона.
– Трябва да отидеш, Талбът. Тези младежи – те не са като нас, като нашето потомство. Очите ти ще се отворят. Просто влез за десетина минути. Много е умерено, нищо заплашително или отвън нормата, в случай че разбираш защо приказвам. За мен беше... – полковникът затърси подобаващата дума. – Много прелестно, вдъхновяващо.
Още по темата
Годината е 1968-а. Политически и обществени революции раздрусват света – кулминационна точка на процеси, след които нищо в никакъв случай няма да бъде същото, триото основни герои също. В британския град Брайтън се снима ексцентричната кино продукция „ Изключително потребната стълба към луната на Емили Брейсгърдъл “. Тя преплита орисите на трима души: Елфрида Уинг – брачна половинка на режисьора и сполучлива писателка, изпаднала в креативен блокаж, която има сериозен проблем с алкохола; Талбът Кид – продуцент на лентата и затулен гей, залутан в опит да открие себе си; и Ани Виклунд – известна американска актриса с ранима същина, пристрастена към разнородни лекарства.
Докато Талбът поставя неимоверни старания да подсигури снимачния развой, стартира да подозира, че бизнес-партньорът му се пробва да го измами. Междувременно продукцията е заложена на карта, когато основната актриса Ани изчезва безследно. Тя е преследвана от ФБР, поради връзката й с краен политически деятел в предишното й.
Всеки от тримата се бори със своите демони в опит да оцелее в суровата действителност на живота. Но събитията не престават да ги провокират до прекаленост. Колко може да понесе всеки от тях преди да рухне?
В „ Трио “ Уилям Бойд предлага безмилостна дисекция на вътрешния свят на героите си и съумява да доближи жесток психически натурализъм.
Шотландецът Уилям Бойд (р. 1952) е един от най-добре признатите писатели в британската литература, добре прочут и на българските читатели. Освен че е плодотворен създател, превеждан на над 30 езика, в биографията си той има заглавие от поредицата за Джеймс Бонд. Наследниците на Иън Флеминг персонално му разпореждат да напише 38-ия разказ от серията за сътрудник 007, оповестен през 2013 година Носител голям брой литературни и университетски награди, измежду които са Командор на Ордена на Британската империя за цялостната си литературна активност (2005) и лекар хонорис идея от университетите в Сейнт Андрюс, Стърлинг, Глазгоу и Дънди.
Представяме ви фрагмент:
***
Стюърт-Хей беше облечен в тъмносиньо сако с кавалерийска плетка и високи лъснати ботуши за езда до глезена. На врата имаше алено фишу, а четинестата му сива коса беше разграничена наляво и пригладена по главата с някакво олио или „ Макасар “. Черната превръзка на едното око допълваше сухия му невъзпитан сексапил. Сигурно към този момент беше минал седемдесетте, осъзна Талбът: централна закалка, мислеше той, съвършеният член на интелектуалната класа на британското войнство, с изключение единствено на едно основно нещо.
– Как си, Талбът? – попита ухилен Стюърт-Хей. – Още не са ти видели сметката?
– О, а по какъв начин се пробват единствено.
Докато вървяха назад към къщата, Талбът им описа за визитата от специфичния отдел на полицията и ФБР на снимачната площадка.
– Не е нещо всекидневно, разбирам – сподели Стюърт-Хей.
– Горкото момиче – продължи Талбът, – пробва се да резервира наличие на духа, само че ми се коства, че доста се разстрои. Това е спомагателен стрес за нея.
Вътрешността на къщата отразяваше строгия и грациозен жанр на фасадата. Светъл паркет с тъмносини килими, практични и комфортни фотьойли и дивани и няколко елементарни маслени пейзажа на стените. Най-силното усещане, което прави, мислеше си Талбът всякога, е за съвсем маниакална непорочност. Предполагаше, че се дължи на армейската закалка на Джордж Трилоуни. Кучетата не се допускаха вътре.
Седнаха в гостната, а Джордж забърка на всички по едно мощно мартини. Леденият джин беше тъкмо това, от което се нуждаеше Талбът, а и полковникът като че ли ставаше по-разговорлив от него. Поклюкарстваха за армейските си приятели, а полковникът срина със земята новата книга, която беше излязла неотдавна за Осма войска в Италия – „ деветдесет и пет % нелепости “ беше присъдата му.
Джордж изчезна в кухнята, с цел да подготви обяд, след което прилежно ги извика в трапезарията.
За предястие хапнаха пушена сьомга, по-късно печено агнешко с грах и варени картофи, съпроводени с отлично бордо „ Пишон Лонгвил “ от петдесет и осма. Пудингът беше с малини и сметана, както и половинка сирене „ Стилтън “ за портото. Прекараха 10 минути с лист и химикал, до момента в който си припомняха и проучиха битката, в която беше влезнал батальонът в Уади Муса през четиресет и втора година – полковникът най-накрая се беше захванал да написа записките си.
– Цялата ми документи е в Лондон – сподели Талбът. – Щях да я донеса, в случай че знаех.
– Всъщност може да е доста потребна. Прекрасно. Историята на батальона е доста мътна – изискват се точни цифри, действителни имена, какво е било времето.
– Мина доста време, Иво. Остаряваме, паметта отслабва.
– Вярно, само че не сме напълно рухнали.
Джордж стана и сподели, че отива да достави две кутрета на клиент от Рамсгейт. Щял да се върне преди шест часа.
– Приятно ми беше да се забележим отново, сър – обърна се той към Талбът, а по-късно се поправи – Талбът.
Доближи се до полковника и го целуна по устните.
– Карай деликатно, скъпи – инструктира го полковникът. – Не забравяй, че няма по-опасно нещо от селския път.
След като Джордж потегли, полковникът добави чашите с порто и двамата се върнаха назад в гостната. Полковникът възпламени пурета, Талбът – цигара.
– Как е твоят „ живот “, Талбът? – попита полковникът с очевидна предумишленост. – Как е „ неразвитата част от сърцето ти “, както ми го разказа един път?
Талбът продължи тази мисъл.
– О, развива се – отвърна и си разреши палава усмивка.
– Радвам се да го чуя.
– Няма огромна смяна. Все още върша фотографиите. Някои от младежите са доста сладки.
– Жени?
– Има няколко модела. Една или две професионалистки. Не съм изгубил усета си. Просто съм доста характерен в търсенията си.
– Винаги си бил скрита лимонка, Талбът.
– Всички сме по този начин, нали? Всички сме загадки.
Полковникът се замисли върху забележката му с леко намръщено лице, като че ли съществено размишляваше върху нея.
– Предполагам, че нищо не продължава дълго въпреки всичко – отвърна най-после.
– Не. Ден или два най-вече. Някои от тях се връщаха, само че аз не насърчавам това. Така е най-добре. Така ми харесва.
– Е, в този момент към този момент можем да вършим всичко – сподели полковникът. – Откак се появи благословеният Закон.
– Знам. Просто ми се искаше да се споделя иначе, нали разбираш? „ Закон за половите закононарушения от хиляда деветстотин шейсет и седма година “. Защо не е
„ Закон за половата същина “, „ Закон за половата ориентировка “? Никога не съм считал, че правя „ закононарушение “. – Замълча за малко. – В армията е нелегално. Но пък ние всички се пенсионирахме.
– Именно – отвърна полковникът. – Никога не съм се замислял от тази позиция. – Погледна Талбът със компетентен взор. – Е, възползваш ли се от преимуществата на новите ни свободи?
– Доволен съм от обстановката си. От „ живота “ си.
– Ами Наоми?
– Не мисля, че има действителна визия.
Полковникът изтръска пепелта от пуретата си.
– Със сигурност има някаква визия. Жените имат вътрешен глас – отвърна. – Сигурно знае, че си противоположен. Майка ми твърди, че е знаела още когато съм бил на осем. Макар че в никакъв случай и дума не продума. Призна ми го на смъртния си одър.
– С Наоми живеем и си даваме независимост да живеем – съобщи Талбът. – Всичко е доста цивилизовано.
Полковникът си сипа още порто. Талбът отхвърли – изясни, че би трябвало да се връща на снимачната площадка.
Пред къщата, на чакълената алея, полковникът го спря тъкмо когато щеше да се качи в алвиса.
– Миналата седмица вървях с Джордж в един клуб в Брайтън – Джордж ме заведе, споделяше се „ Айсбокс “.
– „ Айсбокс “?
– Беше същинско признание – замислено сподели полковникът. – Да си на място с нашите хора, с нашите „ събратя “, по този начин да го кажем. Никакви задръжки, никакъв риск, никакъв скандал. Всичко е изцяло законно. Не смятах, че ще доживея да го видя.
– Сигурно е удивително. Имам поради смяната в закона.
– Трябва да отидеш, Талбът. Тези младежи – те не са като нас, като нашето потомство. Очите ти ще се отворят. Просто влез за десетина минути. Много е умерено, нищо заплашително или отвън нормата, в случай че разбираш защо приказвам. За мен беше... – полковникът затърси подобаващата дума. – Много прелестно, вдъхновяващо.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ