Починал е Льоди. Людмил Стоилов от Бараби блус бенд, съобщи

Починал е Льоди. Людмил Стоилов от Бараби блус бенд, заяви основният редактор на " ОFFNews " Владимир Йончев. 

" Един от най-готините блусари, които познавам. Виждали сте го на Графа, сред Славейков и Седмочисленици, тъкмо до 6-то учебно заведение. Там свиреше в последните години. Често спирах да го чувам, от време на време стоях дълго. Имах едно заричане към него, което по този начин и не изпълних.

В събота особено минах от там, само че него го нямаше.

Бараби блус бенд евентуално са най-истинската група, която в миналото е имало у нас. Тежки, тегави, извънредно некомерсиални. Родени от мизерията на 90-те. Минали са 30 години отогава, аз още знам наизуст всяка тяхна ария. Никога в българската музика не е имало толкоз яд и толкоз болежка.

Вечер дълго не заспивах,

а сгънат във мрака слушах по какъв начин

съседът биеше жена си - 

оперирана от рак.
 
евентуално е най-гадният стих изпят в миналото в българска ария. Песента, в която е той - " Булевард Никола Петков ", за мен е химнът на 90-те. Белег от раната на това десетилетие, в което мина младостта ни.

Никога не станаха доста известни. За един стеснен кръг от почитатели бяха богове. 

Така се случи, че през годините най-хубав другар ми стана Митко Генчев, фронтменът на друга именита група от това време " Академик Неделчев ". Покрай него постоянно виждах Льоди, обичаха да свирят дружно.

Не съм сигурен дали в записа на тази ария е взел участие Льоди, само че доста пъти съм ги слушал дружно с Митко да я свирят.

Автор на текста е Румен Янев. Легендарният глас на радио " Тангра ", поради който през 90-те години постоянно се прибирах в понеделник преди 22 часа, с цел да чувам настървено предаването му.

Когато основахме OFFNews, направихме и радио - OFFRoad Radio, в което гласовете бяха на Румен Янев и Емил Братанов. За страдание не просъществува дълго.

Льоди все ме навиваше да го възстановим. Казваше, че ще провежда с часове джем-сешъни с музиканти, а аз единствено би трябвало да си дрънча на микрофона това, което така и така си приказвам.

Льоди беше един от най-хубавите ни читатели. Имали сме няколко такива през годините, които при всяка неточност ни пишат, при всяка калпава дописка ни изясняват по какъв начин е трябвало да я създадем. На няколко пъти, когато съм бил на някакъв кръстопът, съм отивал при него на Графа да го чувам с часове по какъв начин свири, а в действителност и да се поучавам с него.

Аз съм айляк, споделяше той. Нямам к`во да върша - чета OFFNews и изсвирвам на китара.

Митко Генчев ме беше понаучил на няколко акомпанимента, Льоди все ми споделяше, че е време да довършим започнатото и напираше да ме учи още - не било комплицирано - ще отидем в парка, където няма кой да ни слуша и за два дни ще ме научи.

Убеждавах го да се реалокира от " Графа " на " Витошка ", с цел да чувам и аз хубава музика, а не оня саксофонист, който се беше заселил под моя прозорец.

Буги, Вуйчото, Румен Янев и Митко Генчев към този момент ги няма. Отдавна съм си дал сметката, че това блус-поколение се възпламени доста за малко в най-бедните години на 90-те и след това изчезна, тъй като към този момент нямаше потребност да се възпява мизерията - тя си беше отишла и никой не искаше да си спомня за нея. Льоди беше една от последните ми връзки с тази ера. Сега и него го няма.

Сбогом, Льоди! Сбогом, приятелю! Ще ми липсваш ", написа Йончев.