Кога духът оживява в майчината утроба, какво са Адът и

...
Кога духът оживява в майчината утроба, какво са Адът и
Коментари Харесай

Огънят на неосъществените желания - това е адът ~ Слава СЕВРЮКОВА

Кога духът „ оживява ” в майчината вътрешност, какво са Адът и Раят и какво иде след гибелта? Отговорите на допряната от светлината на галактическия разсъдък пророчица Слава Севрюкова.  

~ Кога духът слиза в майчината вътрешност след забременяване

В завършения зародиш дух към момента няма. По-късно зародишът прераства в плод - основа на бъдещо човешко създание. Изграждат се органи.

Едва тогава духът, който следва „ да се роди в плът ”, прониква в тялото. Той е идеален придатък към душата.

Знакът за навлизане е първото трепкане на детето в майчината вътрешност.

***

~ Адът и раят

Ако мислиш, че съществува пъкъл, ти „ ще го видиш ", като идеш там.

Ад няма. Раят и пъкълът са на земята - това е положението на човешката душа.

Адът е, когато духът се разсъни и стартира да съди душата. Това е Божият съд.

Адът е в човешката душа - когато припламне в нея съвестта. 

Огънят на неосъществените стремежи - това е пъкълът. А не някакви нереални безконечни пламъци.

***

~ Прераждане 

С физическия край небето и земята „ разменят ” места. Били сме тук, отиваме отвъд, понесли нектара на загатна.

Тогава земята се трансформира в Отвъд-ност...

Убедена съм, живее ли човек почтено, искреността ще го резервира да се върне в този си тип на земята.

Не е ли честен, с прераждането ще се изроди в противен субект с тежък темперамент.

Тук и в Отвъдното нищо не се губи. Животът не изгаря с края.

Нито раждането е начало, нито гибелта край.

Никой не умира вечно. Освен това във всяка душа блещука искрица от Бога. И коя по-рано, коя по-късно се устремява към Него.

Половината ни живот е тук, другата - Отвъд. И оная не всеки път е половина...

Превъплъщаваме се нееднократно. Живот и гибел са в непрекъснат кръговрат. 

Мнозина са уверени - живее се единствено един път. Открехнат ли се небесата, с изненада осъзнават - животът не стопира.

Животът е придвижване. Правил си милиони крачки. Една неправилна - и... ще потрошиш кости.

На финала на пътя всеки вижда и осъзнава грешките си. Дори килърът, присвоил си право да редуцира човешки живот, в минутата преди да издъхне се разкайва. И се готви светото отмъщение. С ново съществувание.

Съдбата е предначертана. Но съществува и сила на свободната воля. Тя я дооформя и приключва. С нея почистваме карма.

***

~ За мястото на компликациите при реинкарнация

Изпитанията се предопределят от нашите дефекти. С тях би трябвало да се преборим в себе си. И с деспотичното Его.

Изгуби ли качества, човек „ минава през огън и вода ”, с цел да възвърне религия в положителното, в хората и в Бога.

Трудностите са нужни като бич - пробуждат силата на заспалите и мързеливите.

Не би трябвало да се боите от тестванията. На всяка душа свише се дава толкоз, колкото тя може да понесе.

Трудностите са по-необходими от всичко на света. Извисяват душите на земята и в Космоса.

Доброто се ревизира със зло. Злото се преборва с положително.

Сила е потребна да се откажеш от лека орис и поемеш към компликациите - благословена опора в посоката Растеж.

Избрано от: „ Слова и видения на Слава Саврюкова ” (извадки от диалози, изявления, изявленията, дневници, спомени), асортимент и редакция Христо Нанев, Изд. Факел

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР