Очертанията на войната: За особеностите на украинската контраофанзива
Кое работи и кое не
Ето че пристигна август и някак си незабелязано почналата с толкоз очаквания на 4 юни украинска контраатака навлезе в третия си месец. Изминалите повече от 60 дни дейни настъпателни дейности на ЗСУ (украинските въоръжени сили) са задоволително дълъг интервал с цел да им се даде някаква оценка, както и на сегашния стадий на войната като цяло и да се създадат съответните заключения. Като да вземем за пример, кои решения взети от двете страни проработиха, кои – не, каква тактика следват към този миг Киев и Москва, кои оръжия оправдаха напъните по докарването им на бойното поле, кои – разочароваха. И най-много за какво?
Въпросът, който измества всички останали, когато стане дума за хода на войната в Украйна сега и който безусловно виси във въздуха от много време насам е - провали ли се шумно обявеното контранастъпление на ЗСУ или то продължава съгласно замисъла си ? Вече неколкократно съм изразявал мнението си по тематиката и към този момент не виждам аргументи да го трансформирам – настъплението изрично не се е провалило, то продължава с неотслабваща мощ, само че бе обременено с нералистични свръхочаквания надалеч преди да е почнало. Украински и неукраински медийни персони, които се вживяват като „ експерти по всичко “, през последните месеци наговориха такива невероятни нелепости и използваха талкова доста сексапил и сила да промотират тезите си, че елементарният човек остана с усещане, че е задоволително единствено ударните батальони на ЗСУ да тръгнат в офанзива и съветският фронт ще рухне за часове. Е, не се случи, и в този момент в душите на толкоз доста хора в Украйна и на всички места по света се е загнездила сянката на подозрението в крайния триумф и горчилката от рухването на заслепяващите илюзии за неотдавнашен завършек на войната.
Когато приказваме за създаване на нереалистични упования у хората, част от упреците би трябвало да бъдат отправени и към някои от така наречен съветници от непосредственото обграждане на Зеленски, както и към министъра на защитата Резников, които на моменти бяха прекомерно оптимистични и много безапелационни в изявленията си прогнозирайки скорошна победа на Украйна. От друга страна, не би трябвало и да бъдем прекомерно сериозни към тях, тъй като страната им се намира във война и тяхно обвързване е да вдъхват убеденост и да дават вяра на сънародниците си.
За мен персонално огромната въпросителна е дали главнокомандващият Залужни и неговият щаб са предвиждали подобен сюжет, при който на подчинените им войски им се постанова безусловно да изгризват съветската защита, придвижвайки се напред на броени метри, а не на километри както се очакваше до напълно наскоро. Вероятно да, тъй като още през първите дни на настъплението, когато стана ясно че бърз пробив към Азовско море няма по какъв начин да бъде сбъднат, в Киев взеха решение да сменят тактиката на бойното поле и това сякаш даде някакъв резултат.
Тактиката на НАТО не работи
Винаги съм следял с огромен интерес какво мислят за нас, източно европейците от някогашния руски блок тези, които условно сме приели да назоваваме западняци. Дали ни схващат като хора, дали са наясно с манталитета и проблемите ни или пък просто ни поставят под един общ знаменател и се отнасят към нас като към някаква индивиди второкласен, с едвам скрито неуважение и възприятието за лично предимство. Вероятно го има и едното и другото и по тази причина аз постоянно отвръщам непринудено, когато чета или чувам „ западни “ разбори написани от позиция на обществения дарвинизъм и това кой се намира по-високо в международната хранителна верига. Един подобен материал ми попадна предни дни, в който създателите, следващите западни „ военни специалисти “, се опитваха да потвърдят, че огромната лятна атака на ЗСУ не оправдавала упованията, просто тъй като украинците били неспособни да организират широкомащабни съвременни военни интервенции. С други думи, тъй като били тъпи и елементарни. И че НАТО в никакъв случай не би воювало по този метод и впрочем излияния в жанр „ Абе за какво изобщо си губим времето с тези “.
Да, правилно е, че през последните месеци хиляди украински бойци и офицери организираха дейна подготовка на полигони на страни-членки на НАТО следвайки способени директиви на най-хубавите локални и командировани инструктори. И тези месеци в никакъв случаи не са минали на вятъра, тъй като сега ЗСУ са по-добре въоръжени, екипирани и готови след като и да било. Вярно е, също по този начин, че в някои връзки украинската войска продължава да бъде от руски вид, с всичките произхождащи от това проблеми и недъзи. Но е вярна и констатацията, че на никого от западните инструктори подготвящи украинците не му се налагало да взе участие в такава война, каквато сега се води на североизток от нас, т.е. против равносилен упорит и добре въоръжен съперник, който на всичкото от горната страна има количествено и качествено предимство в избрани типове оръжия. Затова не е чудно, че някои от препоръките, които украинците получават от наставниците си чужденци са неприложими на процедура към сегашния миг на бойното поле. Така, да вземем за пример, наскоро украински танкист показа пред локални медии, че когато попитали немския си инструктор какво да вършат когато на пътя им се изправи минно поле той им дал отговор нещо от рода на „ Ами предвижете се 100-200 метра наляво/надясно и просто го заобиколете “. Когато, обаче, украинските екипажи го репликирали, че „ при нас на фронта широчината и дълбочината на съветските противотанкови полета се мери в километри “ немецът просто нямал отговор.
В тази връзка си заслужава да си напомним, че в първите дни на лятната атака ЗСУ се опитваха да настъпват тъкмо по метода, по който ги бяха учили на Запад, т.е. с мощни ударни групи включващи значителен брой съвременни танкове и бронетранспортьори. И не се получи съвсем нищо. Бронираните машини напредваха в колони, тъй като пространствата сред пътищата бяха гъсто минирани и по този начин ставаха лесна цел за съветската артилерия, авиация и дронове. На основното командване в Киев не му лиши доста време да стигне до извода, че в случай че продължава да пробва да напредва по „ новия метод “ загубите бързо ще се умножат, а злополуката ще бъде неизбежна. Затова ЗСУ бързо се върнаха към потвърдилата се към този момент тактичност „ прегърни врага “, при която неголеми пехотни групи (след съответното разминиране) инфилтрират съветските позиции и отстраняват съперника в непосредствен, от време на време даже ръкопашен пердах. Може да звучи средновековно, ретроградно и примитивно, само че се оказа, че същинското знамение на украинците сега е положителната остаряла ръчна граната изпращана от човешка ръка на отдалеченост от няколко метра, а не прословутите Леопарди, Ейбръмси и впрочем чуждоземни лъскави „ играчки “. Като че ли за следващ път източноевропейската деловитост, еластичност и прозорливост надви над западната праволинейност и „ игра по разпоредбите “.
Не ме разбирайте неправилно – това че военачалник Залужни е решил да се преориентира към неведнъж потвърдилата се украинска тактичност за пробив с дребни ударни отряди изобщо не значи, че натовските правила за водене на пердах не костват и са изначално неправилни. Напротив. От теоретична позиция те безспорно са доста положителни, само че просто са основани за напълно различен вид войска. Армия, която разполага с мощна авиация и противовъздушна защита, с ракети и самолети с огромен обсег, със сателитно наблюдаване на цялото земно кълбо, с съвременен флот и на практика безгранични финансови запаси. Украйна, обаче, не разполага с нищо от изброеното и за това се постанова да импровизира. Тя води войната на бедния човек, а от опит знаем, че богатите по предписание не схващат манталитета на бедните. Затова никой няма право да упреква Зеленски, Залужни и другите виновни фактори в Киев, че не са подкарали като някое стадо войските си през съветските минни полета единствено и единствено да се потвърдят на този или оня и да получат нечие утвърждение.
Руската логистика е под напън
Ако има някой аспект от доктрината на НАТО за водене на война, който в действителност работи добре то това несъмнено е широкомащабната украинска акция против съветската логистика, връзки и пунктове за ръководство. С огромен триумф се нападат мостове, хранилища, горивни бази, ремонтни работилници, военни летища, казарми, места за настаняване, пристанища, гари, щабове и всичко друго от този жанр, което подкрепя действието на войските на агресора. Средствата употребявани за задачата са допустимо най-разнообразни и варират от изстрелвани от въздуха крилати ракети с половин звук експлозив до дронове, командоси проникнали надълбоко във вражеския гръб и дори партизани, настоящи на окупираните от руснаците територии. В изгода на украинците работи и събитието, че те водят война по този начин да се каже „ вкъщи “ и чудесно познават освен терена, само че дори и всяка частичка от него. Информация, пък, за това кои следващи цели си заслужава да бъдат ударени идва в Киев по най-разнообразни канали – посредством подслушвани на съветски диалози, посредством образно наблюдаване (например, с дронове), от въздушно и сателитно разузнаване предоставено им от НАТО и Пентагона, да не приказваме за хилядите всевиждащи очи на украинци останали на окупираните земи, които не желаят нищо по-силно от това агресорите да бъдат прокудени час по-скоро. С толкоз огромна агентурна мрежа от видимо неугледни цивилни никое съветско придвижване не остава прикрито. Така в офиса на военачалник Буданов (шефа на украинското разузнаване) идва допустимо най-детайлна информация, която му разрешава безусловно в действително време да следи всяка стъпка на съперника.
Един от най-любопитните аспекти на така наречен логистична война е, че тя в никакъв случай няма ясни параметри и ясно забележим резултат. Ние надали ще разберем, да вземем за пример, какво тъкмо се е оказало решаващо за преодоляването на обещано село от ЗСУ – дали положителната подготовка на бойците, верните решения на техния пълководец или пък тъй като в най-критичния миг на багра склад за муниции е изхвърчал във въздуха и руснаците са останали без патрони. А може би е било цялост от всички изброени фактори? В последна сметка би трябвало да гледаме на логистичната война като на ерозията, корозията, вулканите и други сходни феномени, на които не сме привикнали да отдаваме дължимото внимание, до момента в който не се случи нещо шумно и грандиозно поради тях.
Друг въпрос на който не намирам за момента явен отговор е, за какво Русия не организира своя целенасочена война против логистиката на ЗСУ макар съществуването на голям личен боеприпас и на практика безграничен избор от благоприятни условия за това от кое място да изстрелва ракетите и дроновете си. Дали тъй като не може да го направи или пък просто тъй като не желае? Всеки ден чуваме за изумени украински жилищни здания и потърпевши цивилни; предходната зима, пък, Москва с ужасяваща системност разрушаваше украинската енергийна инфраструктура, а неотдавна, въпреки и за малко, посегна и на зърнения експорт. Рядко, обаче, чуваме за изумени украински хранилища, горивни бази, летища и фабрики с военно предопределение. Защо това е по този начин? Може би тъй като съветското разузнаване и агентурна мрежа не са по този начин ефикасни и не могат толкоз сполучливо да откриват заслужаващи внимание цели? Или, пък, може би в Москва са се примирили, че не могат да завоюват войната с военни средства и се надяват да пречупят духа на украинското общество чрез гнет?
Война на дронове
Ако има някое оръжие, което сега работи добре и за двете страни, то това несъмнено са дроновете. Докато при започване на войната ЗСУ разчитаха съвсем извънредно на позабравените към този момент турски Байрактари, то те последователно натрупаха задоволително познания и опит за форсират домашните си разработки и към този момент залагат най-вече на тях. От една страна създават високотехнологични модели, които доближават Крим, Кавказ и дори Москва. От друга страна, в Украйна към този момент съвсем 100 компании са се сдобили с лиценз да създават за армията комерсиални дронове за военна приложимост. „ Произвеждат “ е малко пресилено разбиране в тази ситуация, тъй като най-често става въпрос за дребни летателни апарати, който могат да се държат с една ръка и които постоянно се сглобяват от китайски елементи в съвсем гаражни условия. По-важното е обаче, че работят убийствено добре. И то в дословния смисъл на думата.
В общи линии дребните комерсиални дронове се употребяват по три метода – за наблюдаване, като бомбардировачи и като „ самоубийци “ (т.нар. дронове-камикадзе). Дроновете-наблюдатели оказват помощ на артилерията в намирането на задачите, служат на разузнаването, както и оказват помощ на пехотните командири да придобият по-ясна визия за обстановката на бойното поле. На дроновете-бомбардировачи нормално се закача някаква най-стандартна ръчна граната, която по-късно ловък оператор безусловно пуска върху главите на съперниците. Може, да вземем за пример, върху група бойци укрили се в окоп или дори в отворен люк на танк. И въпреки последното да наподобява съвсем невероятно, в профилираните осведомителни канали към този момент има премного клипове показващи тъкмо такива подиуми. Крайният резултат в множеството случай е ефектна експлозия.
На особена известност в последно време се радват камикадзе-дроновете. Това са същите тези комерсиални дронове, само че планувани за еднократен полет. Смъртоносният им товар, най-често противотанкова граната, е прикован към тях с няколко ката компактно тиксо. Дотук – нищо изключително. Страшното стартира откакто дронът излети във въздуха. Използвайки камерата в предната му част, операторът се стреми да го насочи към най-уязвимата част на задачата, даже когато последната се движи. Ако това е камион, то стремежът е да се улучи кабината, тъй като по този начин дружно с товара се ликвидира лидерът и възможните му спътници. Ако е някаква установка за миниринане или изстрелване на ракети, то разумно дронът се насочва към мините или ракетите, с цел да се провокира мощен разрушителен гърмеж. Ако е танк, пък, дребната бръмчаща гадиника се стреми да го удари откъм гърба, сред купола и мотора, където бронята е най-тънка. При бронетранспортьорите майсторлъкът е да бъдат улучени от горната страна, където са люковете на водачите. Каквато и да е задачата, разликите в вредите са несъпоставими – непокътнат дрон коства сред 300 и 500 $, до момента в който цените на що годе актуален танк по предписание стартират от милион. Да не приказваме за загубата на екипажа.
Всичко казано дотук важи и за руснаците с ангажимента, че те разполагат с професионално изпълнен модел дрон-камикадзе - „ Ланцет “ – и по този индикатор доста превъзхождат ЗСУ. За разлика от комерсиалните дронове с гранати прикрепени с тиксо, чийто радиус на деяние е едвам няколко километра, Ланцетите могат да летят до 50 км, а бойната им глава съдържа от 1 до 3 кг взривно вещество. За това не е чудно, че сега те са едно от най-ефективните оръжия в арсенала на агресорите и един от най-големите кошмари за украинците.
Вълненията, които „ резултатът Ленцет “ провокира, излизат надалеч отвън рамките на бойното поле в Украйна. Работата е там, че страховитият ударен дрон е на 100% комплектуван от вносни елементи. И то не какви да е - чешки мотори, нидерландски микрочипове, съставни елементи от Германия и Съединени американски щати, т.е. все от страни, които от дълго време са наложили строги наказания на путинова Русия. Как тогава в това дейно оръжие попадат детайли, чиито място изобщо не би трябвало да е там? Въпросът няма безапелационен отговор. Според една от версиите, съветската компания-производител се е запасила с тях много преди началото на пълномащабната експанзия. Според другау руснаците съумяват да заобиколят рестрикциите като употребяват междини компании в другарски настроени страни като Турция, Киргизия и Армения. Според трета, за всичко е виновен Китай, както за черната контрабанда, по този начин и за произвеждане на фалшификати на истинските артикули. По-неприятната вест за свободния свят е, че за момента не е открито изрично противопоставяне на противозаконния съветски импорт и към момента няма работещо решение. Както се изрази един европейски експерт, „ това което вършим сега наподобява повече на гасене на към този момент зародили пожари, а не предотвратяването им “.
Няма тъкмо избрана контрамярка, за която да се каже, че е безусловно ефикасна против дроновете. Единият метод е типичен – да бъдат унищожавани във въздуха с някакво стрелково оръжие. Другият е да се нарушава сигнала, който получава от оператора със особено оръжие, да вземем за пример така наречен противодронови пушки. Някои разпореждат своите очаквания и на разнородни пасивни ограничения, да вземем за пример мрежа, която да покрива напълно съответния обект, и в която дронът вероятно да се заплете. Руснаците също по този начин инсталират на своите машини (камиони, танкове, бронетранспортьори и пр.) спомагателни отбрани, които на пръв взор наподобяват на скари за барбекю. Идеята е същата както с мрежите – дронът се заплита в тях и избухва преди да доближи същинската цел.
Разпространяваните фрагменти от двете страни оставят лъжливото усещане, е дроновете имат надали не безспорна успеваемост и са безпогрешни оръжия. Но действителността е напълно друга – едвам към 10% от дроновете доближават задачите си. Горе-долу същите са и данните за дроновете-бомбардировачи – една от 10 гранати хвърлени от високо попадат в задачата. По тази индикатор Ланцетите също са отпред – към 23% от тях удрят задачите си, което се смята за доста висока успеваемост и което също по този начин изяснява за какво са толкоз рискови.
фотоси: Българска телеграфна агенция
Ето че пристигна август и някак си незабелязано почналата с толкоз очаквания на 4 юни украинска контраатака навлезе в третия си месец. Изминалите повече от 60 дни дейни настъпателни дейности на ЗСУ (украинските въоръжени сили) са задоволително дълъг интервал с цел да им се даде някаква оценка, както и на сегашния стадий на войната като цяло и да се създадат съответните заключения. Като да вземем за пример, кои решения взети от двете страни проработиха, кои – не, каква тактика следват към този миг Киев и Москва, кои оръжия оправдаха напъните по докарването им на бойното поле, кои – разочароваха. И най-много за какво?
Въпросът, който измества всички останали, когато стане дума за хода на войната в Украйна сега и който безусловно виси във въздуха от много време насам е - провали ли се шумно обявеното контранастъпление на ЗСУ или то продължава съгласно замисъла си ? Вече неколкократно съм изразявал мнението си по тематиката и към този момент не виждам аргументи да го трансформирам – настъплението изрично не се е провалило, то продължава с неотслабваща мощ, само че бе обременено с нералистични свръхочаквания надалеч преди да е почнало. Украински и неукраински медийни персони, които се вживяват като „ експерти по всичко “, през последните месеци наговориха такива невероятни нелепости и използваха талкова доста сексапил и сила да промотират тезите си, че елементарният човек остана с усещане, че е задоволително единствено ударните батальони на ЗСУ да тръгнат в офанзива и съветският фронт ще рухне за часове. Е, не се случи, и в този момент в душите на толкоз доста хора в Украйна и на всички места по света се е загнездила сянката на подозрението в крайния триумф и горчилката от рухването на заслепяващите илюзии за неотдавнашен завършек на войната.
Когато приказваме за създаване на нереалистични упования у хората, част от упреците би трябвало да бъдат отправени и към някои от така наречен съветници от непосредственото обграждане на Зеленски, както и към министъра на защитата Резников, които на моменти бяха прекомерно оптимистични и много безапелационни в изявленията си прогнозирайки скорошна победа на Украйна. От друга страна, не би трябвало и да бъдем прекомерно сериозни към тях, тъй като страната им се намира във война и тяхно обвързване е да вдъхват убеденост и да дават вяра на сънародниците си.
За мен персонално огромната въпросителна е дали главнокомандващият Залужни и неговият щаб са предвиждали подобен сюжет, при който на подчинените им войски им се постанова безусловно да изгризват съветската защита, придвижвайки се напред на броени метри, а не на километри както се очакваше до напълно наскоро. Вероятно да, тъй като още през първите дни на настъплението, когато стана ясно че бърз пробив към Азовско море няма по какъв начин да бъде сбъднат, в Киев взеха решение да сменят тактиката на бойното поле и това сякаш даде някакъв резултат.
Тактиката на НАТО не работи
Винаги съм следял с огромен интерес какво мислят за нас, източно европейците от някогашния руски блок тези, които условно сме приели да назоваваме западняци. Дали ни схващат като хора, дали са наясно с манталитета и проблемите ни или пък просто ни поставят под един общ знаменател и се отнасят към нас като към някаква индивиди второкласен, с едвам скрито неуважение и възприятието за лично предимство. Вероятно го има и едното и другото и по тази причина аз постоянно отвръщам непринудено, когато чета или чувам „ западни “ разбори написани от позиция на обществения дарвинизъм и това кой се намира по-високо в международната хранителна верига. Един подобен материал ми попадна предни дни, в който създателите, следващите западни „ военни специалисти “, се опитваха да потвърдят, че огромната лятна атака на ЗСУ не оправдавала упованията, просто тъй като украинците били неспособни да организират широкомащабни съвременни военни интервенции. С други думи, тъй като били тъпи и елементарни. И че НАТО в никакъв случай не би воювало по този метод и впрочем излияния в жанр „ Абе за какво изобщо си губим времето с тези “.
Да, правилно е, че през последните месеци хиляди украински бойци и офицери организираха дейна подготовка на полигони на страни-членки на НАТО следвайки способени директиви на най-хубавите локални и командировани инструктори. И тези месеци в никакъв случаи не са минали на вятъра, тъй като сега ЗСУ са по-добре въоръжени, екипирани и готови след като и да било. Вярно е, също по този начин, че в някои връзки украинската войска продължава да бъде от руски вид, с всичките произхождащи от това проблеми и недъзи. Но е вярна и констатацията, че на никого от западните инструктори подготвящи украинците не му се налагало да взе участие в такава война, каквато сега се води на североизток от нас, т.е. против равносилен упорит и добре въоръжен съперник, който на всичкото от горната страна има количествено и качествено предимство в избрани типове оръжия. Затова не е чудно, че някои от препоръките, които украинците получават от наставниците си чужденци са неприложими на процедура към сегашния миг на бойното поле. Така, да вземем за пример, наскоро украински танкист показа пред локални медии, че когато попитали немския си инструктор какво да вършат когато на пътя им се изправи минно поле той им дал отговор нещо от рода на „ Ами предвижете се 100-200 метра наляво/надясно и просто го заобиколете “. Когато, обаче, украинските екипажи го репликирали, че „ при нас на фронта широчината и дълбочината на съветските противотанкови полета се мери в километри “ немецът просто нямал отговор.
В тази връзка си заслужава да си напомним, че в първите дни на лятната атака ЗСУ се опитваха да настъпват тъкмо по метода, по който ги бяха учили на Запад, т.е. с мощни ударни групи включващи значителен брой съвременни танкове и бронетранспортьори. И не се получи съвсем нищо. Бронираните машини напредваха в колони, тъй като пространствата сред пътищата бяха гъсто минирани и по този начин ставаха лесна цел за съветската артилерия, авиация и дронове. На основното командване в Киев не му лиши доста време да стигне до извода, че в случай че продължава да пробва да напредва по „ новия метод “ загубите бързо ще се умножат, а злополуката ще бъде неизбежна. Затова ЗСУ бързо се върнаха към потвърдилата се към този момент тактичност „ прегърни врага “, при която неголеми пехотни групи (след съответното разминиране) инфилтрират съветските позиции и отстраняват съперника в непосредствен, от време на време даже ръкопашен пердах. Може да звучи средновековно, ретроградно и примитивно, само че се оказа, че същинското знамение на украинците сега е положителната остаряла ръчна граната изпращана от човешка ръка на отдалеченост от няколко метра, а не прословутите Леопарди, Ейбръмси и впрочем чуждоземни лъскави „ играчки “. Като че ли за следващ път източноевропейската деловитост, еластичност и прозорливост надви над западната праволинейност и „ игра по разпоредбите “.
Не ме разбирайте неправилно – това че военачалник Залужни е решил да се преориентира към неведнъж потвърдилата се украинска тактичност за пробив с дребни ударни отряди изобщо не значи, че натовските правила за водене на пердах не костват и са изначално неправилни. Напротив. От теоретична позиция те безспорно са доста положителни, само че просто са основани за напълно различен вид войска. Армия, която разполага с мощна авиация и противовъздушна защита, с ракети и самолети с огромен обсег, със сателитно наблюдаване на цялото земно кълбо, с съвременен флот и на практика безгранични финансови запаси. Украйна, обаче, не разполага с нищо от изброеното и за това се постанова да импровизира. Тя води войната на бедния човек, а от опит знаем, че богатите по предписание не схващат манталитета на бедните. Затова никой няма право да упреква Зеленски, Залужни и другите виновни фактори в Киев, че не са подкарали като някое стадо войските си през съветските минни полета единствено и единствено да се потвърдят на този или оня и да получат нечие утвърждение.
Руската логистика е под напън
Ако има някой аспект от доктрината на НАТО за водене на война, който в действителност работи добре то това несъмнено е широкомащабната украинска акция против съветската логистика, връзки и пунктове за ръководство. С огромен триумф се нападат мостове, хранилища, горивни бази, ремонтни работилници, военни летища, казарми, места за настаняване, пристанища, гари, щабове и всичко друго от този жанр, което подкрепя действието на войските на агресора. Средствата употребявани за задачата са допустимо най-разнообразни и варират от изстрелвани от въздуха крилати ракети с половин звук експлозив до дронове, командоси проникнали надълбоко във вражеския гръб и дори партизани, настоящи на окупираните от руснаците територии. В изгода на украинците работи и събитието, че те водят война по този начин да се каже „ вкъщи “ и чудесно познават освен терена, само че дори и всяка частичка от него. Информация, пък, за това кои следващи цели си заслужава да бъдат ударени идва в Киев по най-разнообразни канали – посредством подслушвани на съветски диалози, посредством образно наблюдаване (например, с дронове), от въздушно и сателитно разузнаване предоставено им от НАТО и Пентагона, да не приказваме за хилядите всевиждащи очи на украинци останали на окупираните земи, които не желаят нищо по-силно от това агресорите да бъдат прокудени час по-скоро. С толкоз огромна агентурна мрежа от видимо неугледни цивилни никое съветско придвижване не остава прикрито. Така в офиса на военачалник Буданов (шефа на украинското разузнаване) идва допустимо най-детайлна информация, която му разрешава безусловно в действително време да следи всяка стъпка на съперника.
Един от най-любопитните аспекти на така наречен логистична война е, че тя в никакъв случай няма ясни параметри и ясно забележим резултат. Ние надали ще разберем, да вземем за пример, какво тъкмо се е оказало решаващо за преодоляването на обещано село от ЗСУ – дали положителната подготовка на бойците, верните решения на техния пълководец или пък тъй като в най-критичния миг на багра склад за муниции е изхвърчал във въздуха и руснаците са останали без патрони. А може би е било цялост от всички изброени фактори? В последна сметка би трябвало да гледаме на логистичната война като на ерозията, корозията, вулканите и други сходни феномени, на които не сме привикнали да отдаваме дължимото внимание, до момента в който не се случи нещо шумно и грандиозно поради тях.
Друг въпрос на който не намирам за момента явен отговор е, за какво Русия не организира своя целенасочена война против логистиката на ЗСУ макар съществуването на голям личен боеприпас и на практика безграничен избор от благоприятни условия за това от кое място да изстрелва ракетите и дроновете си. Дали тъй като не може да го направи или пък просто тъй като не желае? Всеки ден чуваме за изумени украински жилищни здания и потърпевши цивилни; предходната зима, пък, Москва с ужасяваща системност разрушаваше украинската енергийна инфраструктура, а неотдавна, въпреки и за малко, посегна и на зърнения експорт. Рядко, обаче, чуваме за изумени украински хранилища, горивни бази, летища и фабрики с военно предопределение. Защо това е по този начин? Може би тъй като съветското разузнаване и агентурна мрежа не са по този начин ефикасни и не могат толкоз сполучливо да откриват заслужаващи внимание цели? Или, пък, може би в Москва са се примирили, че не могат да завоюват войната с военни средства и се надяват да пречупят духа на украинското общество чрез гнет?
Война на дронове
Ако има някое оръжие, което сега работи добре и за двете страни, то това несъмнено са дроновете. Докато при започване на войната ЗСУ разчитаха съвсем извънредно на позабравените към този момент турски Байрактари, то те последователно натрупаха задоволително познания и опит за форсират домашните си разработки и към този момент залагат най-вече на тях. От една страна създават високотехнологични модели, които доближават Крим, Кавказ и дори Москва. От друга страна, в Украйна към този момент съвсем 100 компании са се сдобили с лиценз да създават за армията комерсиални дронове за военна приложимост. „ Произвеждат “ е малко пресилено разбиране в тази ситуация, тъй като най-често става въпрос за дребни летателни апарати, който могат да се държат с една ръка и които постоянно се сглобяват от китайски елементи в съвсем гаражни условия. По-важното е обаче, че работят убийствено добре. И то в дословния смисъл на думата.
В общи линии дребните комерсиални дронове се употребяват по три метода – за наблюдаване, като бомбардировачи и като „ самоубийци “ (т.нар. дронове-камикадзе). Дроновете-наблюдатели оказват помощ на артилерията в намирането на задачите, служат на разузнаването, както и оказват помощ на пехотните командири да придобият по-ясна визия за обстановката на бойното поле. На дроновете-бомбардировачи нормално се закача някаква най-стандартна ръчна граната, която по-късно ловък оператор безусловно пуска върху главите на съперниците. Може, да вземем за пример, върху група бойци укрили се в окоп или дори в отворен люк на танк. И въпреки последното да наподобява съвсем невероятно, в профилираните осведомителни канали към този момент има премного клипове показващи тъкмо такива подиуми. Крайният резултат в множеството случай е ефектна експлозия.
На особена известност в последно време се радват камикадзе-дроновете. Това са същите тези комерсиални дронове, само че планувани за еднократен полет. Смъртоносният им товар, най-често противотанкова граната, е прикован към тях с няколко ката компактно тиксо. Дотук – нищо изключително. Страшното стартира откакто дронът излети във въздуха. Използвайки камерата в предната му част, операторът се стреми да го насочи към най-уязвимата част на задачата, даже когато последната се движи. Ако това е камион, то стремежът е да се улучи кабината, тъй като по този начин дружно с товара се ликвидира лидерът и възможните му спътници. Ако е някаква установка за миниринане или изстрелване на ракети, то разумно дронът се насочва към мините или ракетите, с цел да се провокира мощен разрушителен гърмеж. Ако е танк, пък, дребната бръмчаща гадиника се стреми да го удари откъм гърба, сред купола и мотора, където бронята е най-тънка. При бронетранспортьорите майсторлъкът е да бъдат улучени от горната страна, където са люковете на водачите. Каквато и да е задачата, разликите в вредите са несъпоставими – непокътнат дрон коства сред 300 и 500 $, до момента в който цените на що годе актуален танк по предписание стартират от милион. Да не приказваме за загубата на екипажа.
Всичко казано дотук важи и за руснаците с ангажимента, че те разполагат с професионално изпълнен модел дрон-камикадзе - „ Ланцет “ – и по този индикатор доста превъзхождат ЗСУ. За разлика от комерсиалните дронове с гранати прикрепени с тиксо, чийто радиус на деяние е едвам няколко километра, Ланцетите могат да летят до 50 км, а бойната им глава съдържа от 1 до 3 кг взривно вещество. За това не е чудно, че сега те са едно от най-ефективните оръжия в арсенала на агресорите и един от най-големите кошмари за украинците.
Вълненията, които „ резултатът Ленцет “ провокира, излизат надалеч отвън рамките на бойното поле в Украйна. Работата е там, че страховитият ударен дрон е на 100% комплектуван от вносни елементи. И то не какви да е - чешки мотори, нидерландски микрочипове, съставни елементи от Германия и Съединени американски щати, т.е. все от страни, които от дълго време са наложили строги наказания на путинова Русия. Как тогава в това дейно оръжие попадат детайли, чиито място изобщо не би трябвало да е там? Въпросът няма безапелационен отговор. Според една от версиите, съветската компания-производител се е запасила с тях много преди началото на пълномащабната експанзия. Според другау руснаците съумяват да заобиколят рестрикциите като употребяват междини компании в другарски настроени страни като Турция, Киргизия и Армения. Според трета, за всичко е виновен Китай, както за черната контрабанда, по този начин и за произвеждане на фалшификати на истинските артикули. По-неприятната вест за свободния свят е, че за момента не е открито изрично противопоставяне на противозаконния съветски импорт и към момента няма работещо решение. Както се изрази един европейски експерт, „ това което вършим сега наподобява повече на гасене на към този момент зародили пожари, а не предотвратяването им “.
Няма тъкмо избрана контрамярка, за която да се каже, че е безусловно ефикасна против дроновете. Единият метод е типичен – да бъдат унищожавани във въздуха с някакво стрелково оръжие. Другият е да се нарушава сигнала, който получава от оператора със особено оръжие, да вземем за пример така наречен противодронови пушки. Някои разпореждат своите очаквания и на разнородни пасивни ограничения, да вземем за пример мрежа, която да покрива напълно съответния обект, и в която дронът вероятно да се заплете. Руснаците също по този начин инсталират на своите машини (камиони, танкове, бронетранспортьори и пр.) спомагателни отбрани, които на пръв взор наподобяват на скари за барбекю. Идеята е същата както с мрежите – дронът се заплита в тях и избухва преди да доближи същинската цел.
Разпространяваните фрагменти от двете страни оставят лъжливото усещане, е дроновете имат надали не безспорна успеваемост и са безпогрешни оръжия. Но действителността е напълно друга – едвам към 10% от дроновете доближават задачите си. Горе-долу същите са и данните за дроновете-бомбардировачи – една от 10 гранати хвърлени от високо попадат в задачата. По тази индикатор Ланцетите също са отпред – към 23% от тях удрят задачите си, което се смята за доста висока успеваемост и което също по този начин изяснява за какво са толкоз рискови.
фотоси: Българска телеграфна агенция
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ