"Алфа рисърч": Шестпартиен парламент, ако изборите бяха днес
ко изборите бяха през днешния ден, с най-голяма възможност бихме имали шестпартиен парламент, който поради позициите и (не)съвместимостите сред съществени политически сили би бил изправен пред съществени компликации да излъчи държавно управление, разясняват от "Алфа рисърч " въз основата на проучване, част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите настройки на българските жители.
Данните са от извършено в интервала 21 - 30 септември национално-представително изследване измежду извадка от 1031 пълнолетни жители. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Методът на интервюиране е директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.
Двете съществени характерности на публичните настройки към края на септември - сериозен спад на доверието към ръководещите и неизясненост по отношение на изхода от политическата рецесия, оказват директно отражение върху електоралните настройки, разясняват анализаторите.
Сред твърдо решилите да гласоподават, ГЕРБ и Българска социалистическа партия сближават позиции, като ГЕРБ продължава да води с 0.9 на 100 пред левицата (20.5 % против 19.6 на сто). Анализът демонстрира, че парадоксалното на пръв взор удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два съществени фактора - ре-мобилизацията на твърдото ядро и на слабото прекосяване на негови гласоподаватели към конкурентни партии вдясно.
Протестите започнаха със мощна модернизационна поръчка, само че в хода им най-силен подтик получи протестният ляво-популистки избор, отливащ се към следващите "нови " планове, означават социолозите.
Точно заради този резултат, "Има подобен народ " на Слави Трифонов продължава да бъде трета политическа мощ (с 14.9 на 100 поддръжка от гласуващите), само че с прочут спад в мобилизацията за гласоподаване измежду неговите последователи. "Демократична България " резервира сериозния скок в поддръжката си от началото на митингите, само че за момента без по-високо струпване (9.4 на 100 от гласуващите).
Така, тя дели 4-то-5-то място с Движение за права и свободи, което също бележи вътрешна готовност и доближава 9.9 на 100 избор. Бонусът, който новите протестни планове получиха от всеобщите демонстрации, проличава и в растежа на "Изправи се БГ " на Мая Манолова (до 4.6 на 100 от гласуващите.) Като най-сериозни губещи се обрисуват Обединени патриоти (3.8 на сто) и Воля (0.3 на сто), които към този момент остават под чертата. "Републиканци за България " биха получила 0.2 на 100, съгласно данните.
От "Алфа рисърч " означават, че 10.1 на 100 от твърдо решилите да гласоподават към момента избират кого да поддържат, което може да пренареди редица позиции в действителна обстановка на избор.
Две са основите провокации в развоя на публичните настройки пред изборите , без значение дали постоянни или предварителни - първо, дали ще израсне мощна дясна модернизационна опция на ГЕРБ и второ, дали новите партийни планове ще запазят притегателността си, когато показват новите си лица и стратегии, считат анализаторите.
Регулярното тримесечно национално-представително изследване на "Алфа рисърч " демонстрира продължаваща поддръжка за митингите, задълбочаваща се ерозия на доверието към институциите, премиера и държавното управление, неразбираем излаз от политическата рецесия и консолидация на вътрешното ядро на ГЕРБ.
Около две трети от пълнолетните българи (66.2 на сто) не престават да показват кардинална поддръжка за митингите в страната , макар запасите към техния състав и изразни средства. Наблюдава се обаче забавна наклонност по отношение на в началото записаните през юли данни - понижава безапелационната поддръжка за тях в София, а се усилва тази в по-малките обитаеми места.
Изследването демонстрира, че обособените обществени групи проектират върху митинга своите лични проблеми и упования, което му дава по-широк прочит и отзив от ангажираността на непосредствените участници в него.
Протестите, конфликтът сред институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията усилват ерозията на доверието към ръководещите. Одобрението към държавното управление се открива на сериозните 12.8 на 100, а към Народното събрание спада до 7.6 на 100, при над 60 % съмнение. Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27 на 100 поддръжка, в този момент се утвърждава от 12.2 %, при 54.6 на 100 сериозни оценки. Единствено полицията съумява да усили равнищата си на доверие, като през септември позитивните оценки за активността й, назад на обстановката през юли, стартират леко да преобладават над негативните (30.2 на 100:27.7 процента).
Основната политическа линия на борба от началото на митингите "президент- министър председател " води до растеж на недоверието и към двете съществени институционални фигури. Загубите обаче са доста по-съществени за Бойко Борисов, в сравнение с за Румен Радев.
Президентът Радев бележи слаб спад на позитивните оценки (с 1.6 на сто), сериозните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), само че със съответствие 42 на 100 утвърждение: 28.6 на 100 отрицание той резервира положителен баланс в персоналния си рейтинг.
Премиерът Борисов губи нови три пункта доверие по отношение на юли, а недоверието също нараства с 6 на 100. С 20.3 на 100 утвърждение, рейтингът му е покрай равнищата на К.Нинова (19.8 на сто). Непосредствено след тях се подрежда водачът на "Демократична България " Христо Иванов (15.5 на сто).
От съдружните сътрудници на ГЕРБ релативно най-високи са оценките за Красимир Каракачанов (12.1 процента), само че и при него, както при всички водачи от този набор, е налице напредничав спад в доверието.
Като цяло, обичайните играчи в политическото поле са засенчени по личен рейтинг от други две известни фигури, стартирали наскоро нови политически планове - Слави Трифонов (36 на 100 доверие:26.8 % недоверие) и Мая Манолова (32.9 на 100:33.7 процента). Коренно друга е обстановката при водача на третия нов план, Цветан Цветанов, който все още на лансирането на "Републиканците " започва с 3 % персонално утвърждение.
Българите посрещат есенно-зимния сезон със забележителна доза скептицизъм и неустановеност, съгласно проучването. За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха към избухналата пандемия от COVID-19, сега най-голяма паника буди не здравната, а икономическата и политическа обстановка. 50 на 100 чакат утежняване на стопанската система в околните месеци, против 15.3 на 100 - усъвършенстване. 14.9 % чакат разрешаване на политическата рецесия, 54 на 100 - изострянето й.
На този декор, безпокойството от разпространяването на ковид отстъпва на по-заден проект - 22.6 % са оптимисти, 31.9 на 100 - песимисти. Сами по себе си тези цифри обаче не дават съображение за оптимизъм, тъй като подценяването на вируса и защитните ограничения може да има бумерангов резултат - задълбочаване на здравната, а оттова - ескалация и на икономическата, и на политическата рецесии.
Ако диагнозата на сегашната обстановка с преобладаващата рискова наклонност към делегитимиране на институциите е ясно забележима, то изходът от нея остава прекомерно неразбираем, разясняват социолозите. При 66 на 100 поддръжка за митингите, единствено 44 на 100 упорстват за незабавна оставка на кабинета и бързи предварителни избори, означават анализаторите. Общо 56 на 100 са за постоянни избори, като от тях 31 на 100 считат, че държавното управление би трябвало да продължи работата си до произвеждането им, а 25 % са за експертен кабинет, който да довърши мандата.
Неяснота царува и по различен основен проблем - каква е най-хубавата опция на настоящето ръководство , установяват от "Алфа рисърч ".
Мненията са извънредно разнопосочни - освен в обществото, само че и измежду симпатизантите на главните политически сили. 17.6 на 100 припознават в Румен Радев политическия конкурент на Борисов и считат, че решението е в основаването на негов партиен план. 15 на 100, главно последователи на Слави Трифонов, залагат на формулата "всички против ГЕРБ ". 9.4 на 100 са за "лява опция ", като симпатизантите на Българска социалистическа партия и Мая Манолова се двоумят сред тази алтернатива и обединяване към Радев. 12.2 на 100 са за "дясна опция ".
Тя се поддържа от към 75 % от симпатизантите на "Демократична България ", само че и от към една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти. 14.5 на 100 от гласоподавателите, главно от средите на подкрепящите ръководството партии, са на мнение, че няма допустима опция.
Данните са от извършено в интервала 21 - 30 септември национално-представително изследване измежду извадка от 1031 пълнолетни жители. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка, с асортимент на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и обучение. Методът на интервюиране е директно стандартизирано изявление по домовете с таблети.
Двете съществени характерности на публичните настройки към края на септември - сериозен спад на доверието към ръководещите и неизясненост по отношение на изхода от политическата рецесия, оказват директно отражение върху електоралните настройки, разясняват анализаторите.
Сред твърдо решилите да гласоподават, ГЕРБ и Българска социалистическа партия сближават позиции, като ГЕРБ продължава да води с 0.9 на 100 пред левицата (20.5 % против 19.6 на сто). Анализът демонстрира, че парадоксалното на пръв взор удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два съществени фактора - ре-мобилизацията на твърдото ядро и на слабото прекосяване на негови гласоподаватели към конкурентни партии вдясно.
Протестите започнаха със мощна модернизационна поръчка, само че в хода им най-силен подтик получи протестният ляво-популистки избор, отливащ се към следващите "нови " планове, означават социолозите.
Точно заради този резултат, "Има подобен народ " на Слави Трифонов продължава да бъде трета политическа мощ (с 14.9 на 100 поддръжка от гласуващите), само че с прочут спад в мобилизацията за гласоподаване измежду неговите последователи. "Демократична България " резервира сериозния скок в поддръжката си от началото на митингите, само че за момента без по-високо струпване (9.4 на 100 от гласуващите).
Така, тя дели 4-то-5-то място с Движение за права и свободи, което също бележи вътрешна готовност и доближава 9.9 на 100 избор. Бонусът, който новите протестни планове получиха от всеобщите демонстрации, проличава и в растежа на "Изправи се БГ " на Мая Манолова (до 4.6 на 100 от гласуващите.) Като най-сериозни губещи се обрисуват Обединени патриоти (3.8 на сто) и Воля (0.3 на сто), които към този момент остават под чертата. "Републиканци за България " биха получила 0.2 на 100, съгласно данните.
От "Алфа рисърч " означават, че 10.1 на 100 от твърдо решилите да гласоподават към момента избират кого да поддържат, което може да пренареди редица позиции в действителна обстановка на избор.
Две са основите провокации в развоя на публичните настройки пред изборите , без значение дали постоянни или предварителни - първо, дали ще израсне мощна дясна модернизационна опция на ГЕРБ и второ, дали новите партийни планове ще запазят притегателността си, когато показват новите си лица и стратегии, считат анализаторите.
Регулярното тримесечно национално-представително изследване на "Алфа рисърч " демонстрира продължаваща поддръжка за митингите, задълбочаваща се ерозия на доверието към институциите, премиера и държавното управление, неразбираем излаз от политическата рецесия и консолидация на вътрешното ядро на ГЕРБ.
Около две трети от пълнолетните българи (66.2 на сто) не престават да показват кардинална поддръжка за митингите в страната , макар запасите към техния състав и изразни средства. Наблюдава се обаче забавна наклонност по отношение на в началото записаните през юли данни - понижава безапелационната поддръжка за тях в София, а се усилва тази в по-малките обитаеми места.
Изследването демонстрира, че обособените обществени групи проектират върху митинга своите лични проблеми и упования, което му дава по-широк прочит и отзив от ангажираността на непосредствените участници в него.
Протестите, конфликтът сред институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията усилват ерозията на доверието към ръководещите. Одобрението към държавното управление се открива на сериозните 12.8 на 100, а към Народното събрание спада до 7.6 на 100, при над 60 % съмнение. Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27 на 100 поддръжка, в този момент се утвърждава от 12.2 %, при 54.6 на 100 сериозни оценки. Единствено полицията съумява да усили равнищата си на доверие, като през септември позитивните оценки за активността й, назад на обстановката през юли, стартират леко да преобладават над негативните (30.2 на 100:27.7 процента).
Основната политическа линия на борба от началото на митингите "президент- министър председател " води до растеж на недоверието и към двете съществени институционални фигури. Загубите обаче са доста по-съществени за Бойко Борисов, в сравнение с за Румен Радев.
Президентът Радев бележи слаб спад на позитивните оценки (с 1.6 на сто), сериозните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), само че със съответствие 42 на 100 утвърждение: 28.6 на 100 отрицание той резервира положителен баланс в персоналния си рейтинг.
Премиерът Борисов губи нови три пункта доверие по отношение на юли, а недоверието също нараства с 6 на 100. С 20.3 на 100 утвърждение, рейтингът му е покрай равнищата на К.Нинова (19.8 на сто). Непосредствено след тях се подрежда водачът на "Демократична България " Христо Иванов (15.5 на сто).
От съдружните сътрудници на ГЕРБ релативно най-високи са оценките за Красимир Каракачанов (12.1 процента), само че и при него, както при всички водачи от този набор, е налице напредничав спад в доверието.
Като цяло, обичайните играчи в политическото поле са засенчени по личен рейтинг от други две известни фигури, стартирали наскоро нови политически планове - Слави Трифонов (36 на 100 доверие:26.8 % недоверие) и Мая Манолова (32.9 на 100:33.7 процента). Коренно друга е обстановката при водача на третия нов план, Цветан Цветанов, който все още на лансирането на "Републиканците " започва с 3 % персонално утвърждение.
Българите посрещат есенно-зимния сезон със забележителна доза скептицизъм и неустановеност, съгласно проучването. За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха към избухналата пандемия от COVID-19, сега най-голяма паника буди не здравната, а икономическата и политическа обстановка. 50 на 100 чакат утежняване на стопанската система в околните месеци, против 15.3 на 100 - усъвършенстване. 14.9 % чакат разрешаване на политическата рецесия, 54 на 100 - изострянето й.
На този декор, безпокойството от разпространяването на ковид отстъпва на по-заден проект - 22.6 % са оптимисти, 31.9 на 100 - песимисти. Сами по себе си тези цифри обаче не дават съображение за оптимизъм, тъй като подценяването на вируса и защитните ограничения може да има бумерангов резултат - задълбочаване на здравната, а оттова - ескалация и на икономическата, и на политическата рецесии.
Ако диагнозата на сегашната обстановка с преобладаващата рискова наклонност към делегитимиране на институциите е ясно забележима, то изходът от нея остава прекомерно неразбираем, разясняват социолозите. При 66 на 100 поддръжка за митингите, единствено 44 на 100 упорстват за незабавна оставка на кабинета и бързи предварителни избори, означават анализаторите. Общо 56 на 100 са за постоянни избори, като от тях 31 на 100 считат, че държавното управление би трябвало да продължи работата си до произвеждането им, а 25 % са за експертен кабинет, който да довърши мандата.
Неяснота царува и по различен основен проблем - каква е най-хубавата опция на настоящето ръководство , установяват от "Алфа рисърч ".
Мненията са извънредно разнопосочни - освен в обществото, само че и измежду симпатизантите на главните политически сили. 17.6 на 100 припознават в Румен Радев политическия конкурент на Борисов и считат, че решението е в основаването на негов партиен план. 15 на 100, главно последователи на Слави Трифонов, залагат на формулата "всички против ГЕРБ ". 9.4 на 100 са за "лява опция ", като симпатизантите на Българска социалистическа партия и Мая Манолова се двоумят сред тази алтернатива и обединяване към Радев. 12.2 на 100 са за "дясна опция ".
Тя се поддържа от към 75 % от симпатизантите на "Демократична България ", само че и от към една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти. 14.5 на 100 от гласоподавателите, главно от средите на подкрепящите ръководството партии, са на мнение, че няма допустима опция.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ