Книгите за оплаквания, или за дефицитите през социализма
Книгите за оферти, похвали и недоволства са източник за опознаване на всекидневието при социализма. Те са въведени в България по руски модел от началото на 50-те години. Появяват се и в други социалистически страни, да вземем за пример Полша, в магазини, заведения и публични места със същите им възлагани задания като в Съюз на съветските социалистически републики.
По концепция на Ленин
Макар и изолирано, да вземем за пример на железопътни гари, книги за тъжби са съществували още в досъветска Русия. Нормативното им и навсякъде въвеждане във всички браншове на търговията на дребно и услугите е акт на руската власт по концепция на Ленин и се реализира последователно от 1926 година нататък, изначало в магазините, след това в заведенията за публично хранене, хотелите, лечебните заведения (болници, родилни домове, санаториуми), ателиета и други места за услуги (бръснарски и фризьорски салони) или за поръчка и корекция на разнообразни движимости, гарите и автогарите и на редица други места, където потребителите на артикули и услуги влизат в контакт с обслужващ личен състав. Там книгата е трябвало да бъде сложена на видно и налично за клиентите място. На книгите са били предоставени функционалностите да служат за връзка с потребителите и бърза реакция при установени нередности в обслужването, а отсам – и като инструмент за надзор на работата в упоменатите сфери и браншове.
Кой и за какво се оплаква?
В книгите за недоволства у нас пишат най-различни хора. Стилът, почеркът и правописът на едни подсказва, че клиентът не се отличава с добра езикова и писмена просвета. В други случаи, назад, те свидетелстват за висока езикова подготвеност, за обиграност в административното писане.
В книги от Габрово няколко от оплакващите се жители се базират на държавни или локални нормативни актове (постановления, указания, заповеди), които в дадените случаи считат за неизпълнени или нарушени; препращат и към сериозни изявления по съответния проблем в пресата. Тези позовавания биха могли да се преглеждат като удостоверение за проявяван интерес, най-малко от част от жителите, към настоящи проблеми в стопанската система и в частност в търговията.
Клиентите най-често се оплакват от невежливо, от време на време жестоко отношение на продавачи и други обслужващи, неспазване на работното време, липса или дефицит на артикули – било то шлифери, училищен чанти, бира или дребни хлебчета; от проблеми при покупка или неспособност за пазаруване на артикули, изложени във витрините, или при връщането на стъклени бутилки и буркани. При направа на продукти по поръчка и при корекция на движимости – от неспазен период за осъществяване, потребление на нискокачествени материали, недостатъци в направата и промени в поръчания дизайн. И не на последно място – от връзкарство при покупка на артикули, от време на време даже напълно обикновени като кибрит.
За какво приказва всичко това?
Какво е социалистическото тук? Проблеми с връщането на стъклен амбалаж човек може да има и в днешна Германия. В нашия случай водеща е връзката на тези проблеми със " системата ". На пръв взор клиентите на магазина-ателие за кожени произведения пишат безусловно за дреболии – кожи, ципове, копчета. Но от звучащите като оправдания отговори на шефа на магазина и ръководителя на предприятието разбираме, че дребните проблеми се дължат на по-големи проблеми в плановата стопанска система: продължителен дефицит или липса на първични материали и/или погрешно обмисляне, липса на или недобра съгласуваност сред обособени предприятия, в частност тези, които доставят първични материали на кожарското дружество. Същото усещане оставят книгите в останалите три обекта, изключително в сладкарницата. В последна сметка на тези места клиентите се сблъскват не просто с липса на ципове или кибрит, а с недостатъци и дефицити на плановата стопанска система.
Примерите са от София, 1956-1958 година – Показен магазин на ТПК " Кожиздел " за лично и поръчково произвеждане на чанти и други кожени произведения, както и за корекция, централно ситуиран, ул. " Алабин " ; София, 1957-1958 година, 1960-1964 година – Магазин №43 на " Нармаг " за облекло, централно ситуиран, ул. " Г. Кирков " ; Габрово, 1971-1976 година – Сладкарница №27 , на оживено място (срещу жп гарата); Габрово, 1971-1975 година – Ресторант " Могильов " , нов, първокласен, в центъра на града).
Оплакванията от отхвърли да се изкупува стъклен амбалаж без замяна, въпреки той да е бил заплатен от клиента; от практиката да не се оферират по-евтини артикули преди изчерпването на по-скъпите от същия тип (например " Обикновена " бира, преди да е продадена онази с марката " Оригинал " ); от нежеланието на сервитьорите да обслужват клиенти с дребни поръчки или, както се жалва една група в габровския ресторант, от " насилственото сервиране " на повече и по-скъпи ястия и питиета Оплакванията от този тип водят към преплитането на партийната и държавна заръка за осъществяване на проекта и персоналния интерес на търговците да реализират по-голям оборот, а с това – и награди. Оттук техните всекидневни практики влизат в спор с всекидневните практики на потребителите.
Книгите за недоволства като източник за социалистическото ежедневие
Макар да употребявам книги от разнообразни места и времена и въпреки недоволствата да са писани от най-различни хора, те, както и отговорите на тях могат да се преглеждат като източник за основаването на картина на всекидневния живот през социализма. Поради актуалността на недоволствата по отношение на момента на съответните случки и заради – в множеството случаи – реалистичността и фактологичността на недоволствата книгите са огледало, отразяващо неща от действителния живот.
За разлика от биографичните разкази при изявление единствено с един човек, в което той споделя за живота, тук голям брой хора пишат за единични неща от живота, които от време на време са локализирани напълно тъкмо във времето – с час и минута. Именно заради тази единичност и конкретика те разрешават прозрения да вземем за пример за това по какъв начин дефицитите в стопанска система дефинират някои всекидневни дейности и планирането на времето, т.е. те са един от факторите, структуриращи всекидневния живот.
Стратегии и тактики на купувача и продавача
За да получи най-накрая продукта, чиято направа или корекция се бави, човек би трябвало от време на време за втори или дори трети път да напусне работното си място или да се отклони от някаква друга активност и да отиде до магазина в избран час – всеобщи са недоволствата от " изгубено време ". За да си купи бира през лятото, би трябвало да знае, че не би трябвало да разчита на кварталния магазин, а да отиде до централната част на града, където магазините се зареждат предпочитано. За да върне стъкления амбалаж, би трябвало да възнамерява обиколен маршрут, през няколко магазина. Тоест би трябвало да усвои и ловко да употребява познания, тактики и тактики за разрешаване на всекидневните проблеми в действително прекарвания социализъм.
Повечето недоволства са фактологични, само че не липсват и такива с подигравка, реторични фигури, субективни оценки или рецензии, които са ориентирани освен към дребния ежедневен проблем, с който някой се сблъсква, а към проблеми на " системата ". В недоволства от този вид могат да бъдат разчетени показа на хората за точност и неточност на света, в който те живеят. От тях разбираме и нещо за оценките, които те дават, за пропастта сред желанията, упованията им и действителността.
Оплакванията за нередности, които управите на предприятията за търговия и услуги са оценявали като основателни, са водили до санкции по Кодекса на труда или административни наказания, вариращи от забележка и мъмрене до пренасяне на друга работа. Клиентите са знаели за следствията, до които може докара едно недоволство, и при зародил проблем напълно целеустремено са желали книгата и, в случай че това към момента не е пособие, започвали са да пишат недоволство. Интересен образец идва от книгата на магазина за кожени произведения, в която клиент се оплаква, че, първо, поправката на двете му чанти не била изпълнена в уречения период, второ, това налагало да си губи времето за наново идване в магазина и, трето, магазинерката проявявала индиферентност към казуса. След това е задраскал недоволството си и под него е написал хвалба. Очевидно написаното недоволство е трансформирало държанието на продавачката в мечтаната от клиента посока и той е получил чантите си.
© Авторът
От недоволство
От своя страна магазинерите също създават и ползват тактики – за отбягване на наказания. Търсят способи по какъв начин при поискване да откажат даването на книгата, която нормално държат на прикрито вместо на очевидно място. Всъщност в част от недоволствата с изключение на по основния проблем клиентите се оплакват и от първичния отвод да им бъде дадена книгата. " С огромен напън ми се даде книгата ", написа клиентка на габровската сладкарница. Друга тактичност е набирането на очевидец, който под недоволството да напише опровергаване или да показа друга версия за случката. В едно недоволство магазинерът си е намерил много влиятелен очевидец, добавил пред името си " доцент " и след него – " консултант към Столичния градски национален съвет ", и отбелязал в текста: " Оплакването на жителя по мое надълбоко разбиране не е основателно. "
Прочетено в книгите
(запазен е достоверният правопис):
Нареждаме Ви да държите на видно място в магазина книгата за похвали и недоволства, както и да я представяте на ръководителя на кооперацията, най-късно на идващия ден след всяко регистриране в нея. За неспазване на горното ще Ви държим виновна.
София, 23 септември 1958 година
Влезнах да си купя шлифер и един жител ми направи неприятно усещане. Закани се на продавачката че ще изхвърчи от магазина и то нямаше никакви особени аргументи от страна на продавачката.
София, 21 октомври 1961 година
Табакова се държи вулгарно, което не подобява на един продавач при социалистическото общество.
София, 22 юни 1961 година
Нема питки на сладкарницата тук е централен пунт или алените книжки ви са в жоба и не мислите понататак БУКЛУК ръководители
Габрово, 15 юли 1971 година
Господа ръководители II ра заран немала питки вие сте некадърници.
Габрово, 16 юли 1971
всека заран баници нема. поиска(м) халва – неме. изобщо закуските от 6:30 като идем, нема. тук 11 влака идват и отпътуват. извънредно време е държавните органи да прочистат тая организация, тъй като тя гнила и некадърна. томозят хората и скапват настроението за работа. молим градски и областен комитет да извърнат внимание. въпроса че отнесеме до Централен комитет НаБКП. нема време да кажа повече, ходя на работа, Без закуска. (с добавени препинателни знаци)
Габрово, 1971 година
Аз съм ученичка. Почти постоянна клиентка на тази сладкарница. Нахално ми беше отнета пастата и бозата от които бях изяла доста малко и бях наругана с доста обидни думи, защото времето е минало и трябвало да си върви. А за какво тогава ми продава, като няма време.
Габрово, 16 февруари 1973 година
Система е в магазина да не се приема амбалажа. Налага се възрастни хора и деца да разнасят празни стъкла от магазин на магазин. Моля стопанското управление да вземе нужните ограничения за подсигуряване на касети и други мероприятия за премахване на установеното.
Габрово, 23 ноември 1973 година
Авторът е етнолог, показа тематиката на интернационалната конференция " (Пре)осмисляйки социализма. Знание, памет и давност за социалистическото минало " /7-9 ноември 2019 г./
Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (47)
По концепция на Ленин
Макар и изолирано, да вземем за пример на железопътни гари, книги за тъжби са съществували още в досъветска Русия. Нормативното им и навсякъде въвеждане във всички браншове на търговията на дребно и услугите е акт на руската власт по концепция на Ленин и се реализира последователно от 1926 година нататък, изначало в магазините, след това в заведенията за публично хранене, хотелите, лечебните заведения (болници, родилни домове, санаториуми), ателиета и други места за услуги (бръснарски и фризьорски салони) или за поръчка и корекция на разнообразни движимости, гарите и автогарите и на редица други места, където потребителите на артикули и услуги влизат в контакт с обслужващ личен състав. Там книгата е трябвало да бъде сложена на видно и налично за клиентите място. На книгите са били предоставени функционалностите да служат за връзка с потребителите и бърза реакция при установени нередности в обслужването, а отсам – и като инструмент за надзор на работата в упоменатите сфери и браншове.
Кой и за какво се оплаква?
В книгите за недоволства у нас пишат най-различни хора. Стилът, почеркът и правописът на едни подсказва, че клиентът не се отличава с добра езикова и писмена просвета. В други случаи, назад, те свидетелстват за висока езикова подготвеност, за обиграност в административното писане.
В книги от Габрово няколко от оплакващите се жители се базират на държавни или локални нормативни актове (постановления, указания, заповеди), които в дадените случаи считат за неизпълнени или нарушени; препращат и към сериозни изявления по съответния проблем в пресата. Тези позовавания биха могли да се преглеждат като удостоверение за проявяван интерес, най-малко от част от жителите, към настоящи проблеми в стопанската система и в частност в търговията.
Клиентите най-често се оплакват от невежливо, от време на време жестоко отношение на продавачи и други обслужващи, неспазване на работното време, липса или дефицит на артикули – било то шлифери, училищен чанти, бира или дребни хлебчета; от проблеми при покупка или неспособност за пазаруване на артикули, изложени във витрините, или при връщането на стъклени бутилки и буркани. При направа на продукти по поръчка и при корекция на движимости – от неспазен период за осъществяване, потребление на нискокачествени материали, недостатъци в направата и промени в поръчания дизайн. И не на последно място – от връзкарство при покупка на артикули, от време на време даже напълно обикновени като кибрит.
За какво приказва всичко това?
Какво е социалистическото тук? Проблеми с връщането на стъклен амбалаж човек може да има и в днешна Германия. В нашия случай водеща е връзката на тези проблеми със " системата ". На пръв взор клиентите на магазина-ателие за кожени произведения пишат безусловно за дреболии – кожи, ципове, копчета. Но от звучащите като оправдания отговори на шефа на магазина и ръководителя на предприятието разбираме, че дребните проблеми се дължат на по-големи проблеми в плановата стопанска система: продължителен дефицит или липса на първични материали и/или погрешно обмисляне, липса на или недобра съгласуваност сред обособени предприятия, в частност тези, които доставят първични материали на кожарското дружество. Същото усещане оставят книгите в останалите три обекта, изключително в сладкарницата. В последна сметка на тези места клиентите се сблъскват не просто с липса на ципове или кибрит, а с недостатъци и дефицити на плановата стопанска система.
Примерите са от София, 1956-1958 година – Показен магазин на ТПК " Кожиздел " за лично и поръчково произвеждане на чанти и други кожени произведения, както и за корекция, централно ситуиран, ул. " Алабин " ; София, 1957-1958 година, 1960-1964 година – Магазин №43 на " Нармаг " за облекло, централно ситуиран, ул. " Г. Кирков " ; Габрово, 1971-1976 година – Сладкарница №27 , на оживено място (срещу жп гарата); Габрово, 1971-1975 година – Ресторант " Могильов " , нов, първокласен, в центъра на града).
Оплакванията от отхвърли да се изкупува стъклен амбалаж без замяна, въпреки той да е бил заплатен от клиента; от практиката да не се оферират по-евтини артикули преди изчерпването на по-скъпите от същия тип (например " Обикновена " бира, преди да е продадена онази с марката " Оригинал " ); от нежеланието на сервитьорите да обслужват клиенти с дребни поръчки или, както се жалва една група в габровския ресторант, от " насилственото сервиране " на повече и по-скъпи ястия и питиета Оплакванията от този тип водят към преплитането на партийната и държавна заръка за осъществяване на проекта и персоналния интерес на търговците да реализират по-голям оборот, а с това – и награди. Оттук техните всекидневни практики влизат в спор с всекидневните практики на потребителите.
Книгите за недоволства като източник за социалистическото ежедневие
Макар да употребявам книги от разнообразни места и времена и въпреки недоволствата да са писани от най-различни хора, те, както и отговорите на тях могат да се преглеждат като източник за основаването на картина на всекидневния живот през социализма. Поради актуалността на недоволствата по отношение на момента на съответните случки и заради – в множеството случаи – реалистичността и фактологичността на недоволствата книгите са огледало, отразяващо неща от действителния живот.
За разлика от биографичните разкази при изявление единствено с един човек, в което той споделя за живота, тук голям брой хора пишат за единични неща от живота, които от време на време са локализирани напълно тъкмо във времето – с час и минута. Именно заради тази единичност и конкретика те разрешават прозрения да вземем за пример за това по какъв начин дефицитите в стопанска система дефинират някои всекидневни дейности и планирането на времето, т.е. те са един от факторите, структуриращи всекидневния живот.
Стратегии и тактики на купувача и продавача
За да получи най-накрая продукта, чиято направа или корекция се бави, човек би трябвало от време на време за втори или дори трети път да напусне работното си място или да се отклони от някаква друга активност и да отиде до магазина в избран час – всеобщи са недоволствата от " изгубено време ". За да си купи бира през лятото, би трябвало да знае, че не би трябвало да разчита на кварталния магазин, а да отиде до централната част на града, където магазините се зареждат предпочитано. За да върне стъкления амбалаж, би трябвало да възнамерява обиколен маршрут, през няколко магазина. Тоест би трябвало да усвои и ловко да употребява познания, тактики и тактики за разрешаване на всекидневните проблеми в действително прекарвания социализъм.
Повечето недоволства са фактологични, само че не липсват и такива с подигравка, реторични фигури, субективни оценки или рецензии, които са ориентирани освен към дребния ежедневен проблем, с който някой се сблъсква, а към проблеми на " системата ". В недоволства от този вид могат да бъдат разчетени показа на хората за точност и неточност на света, в който те живеят. От тях разбираме и нещо за оценките, които те дават, за пропастта сред желанията, упованията им и действителността.
Оплакванията за нередности, които управите на предприятията за търговия и услуги са оценявали като основателни, са водили до санкции по Кодекса на труда или административни наказания, вариращи от забележка и мъмрене до пренасяне на друга работа. Клиентите са знаели за следствията, до които може докара едно недоволство, и при зародил проблем напълно целеустремено са желали книгата и, в случай че това към момента не е пособие, започвали са да пишат недоволство. Интересен образец идва от книгата на магазина за кожени произведения, в която клиент се оплаква, че, първо, поправката на двете му чанти не била изпълнена в уречения период, второ, това налагало да си губи времето за наново идване в магазина и, трето, магазинерката проявявала индиферентност към казуса. След това е задраскал недоволството си и под него е написал хвалба. Очевидно написаното недоволство е трансформирало държанието на продавачката в мечтаната от клиента посока и той е получил чантите си.
© Авторът
От недоволство
От своя страна магазинерите също създават и ползват тактики – за отбягване на наказания. Търсят способи по какъв начин при поискване да откажат даването на книгата, която нормално държат на прикрито вместо на очевидно място. Всъщност в част от недоволствата с изключение на по основния проблем клиентите се оплакват и от първичния отвод да им бъде дадена книгата. " С огромен напън ми се даде книгата ", написа клиентка на габровската сладкарница. Друга тактичност е набирането на очевидец, който под недоволството да напише опровергаване или да показа друга версия за случката. В едно недоволство магазинерът си е намерил много влиятелен очевидец, добавил пред името си " доцент " и след него – " консултант към Столичния градски национален съвет ", и отбелязал в текста: " Оплакването на жителя по мое надълбоко разбиране не е основателно. "
Прочетено в книгите
(запазен е достоверният правопис):
Нареждаме Ви да държите на видно място в магазина книгата за похвали и недоволства, както и да я представяте на ръководителя на кооперацията, най-късно на идващия ден след всяко регистриране в нея. За неспазване на горното ще Ви държим виновна.
София, 23 септември 1958 година
Влезнах да си купя шлифер и един жител ми направи неприятно усещане. Закани се на продавачката че ще изхвърчи от магазина и то нямаше никакви особени аргументи от страна на продавачката.
София, 21 октомври 1961 година
Табакова се държи вулгарно, което не подобява на един продавач при социалистическото общество.
София, 22 юни 1961 година
Нема питки на сладкарницата тук е централен пунт или алените книжки ви са в жоба и не мислите понататак БУКЛУК ръководители
Габрово, 15 юли 1971 година
Господа ръководители II ра заран немала питки вие сте некадърници.
Габрово, 16 юли 1971
всека заран баници нема. поиска(м) халва – неме. изобщо закуските от 6:30 като идем, нема. тук 11 влака идват и отпътуват. извънредно време е държавните органи да прочистат тая организация, тъй като тя гнила и некадърна. томозят хората и скапват настроението за работа. молим градски и областен комитет да извърнат внимание. въпроса че отнесеме до Централен комитет НаБКП. нема време да кажа повече, ходя на работа, Без закуска. (с добавени препинателни знаци)
Габрово, 1971 година
Аз съм ученичка. Почти постоянна клиентка на тази сладкарница. Нахално ми беше отнета пастата и бозата от които бях изяла доста малко и бях наругана с доста обидни думи, защото времето е минало и трябвало да си върви. А за какво тогава ми продава, като няма време.
Габрово, 16 февруари 1973 година
Система е в магазина да не се приема амбалажа. Налага се възрастни хора и деца да разнасят празни стъкла от магазин на магазин. Моля стопанското управление да вземе нужните ограничения за подсигуряване на касети и други мероприятия за премахване на установеното.
Габрово, 23 ноември 1973 година
Авторът е етнолог, показа тематиката на интернационалната конференция " (Пре)осмисляйки социализма. Знание, памет и давност за социалистическото минало " /7-9 ноември 2019 г./
Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (47)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ