Книгата Урок за мъже на популярния тв водещ Иво Танев

Книгата „ Урок за мъже " на известния тв водещ Иво Танев стана шлагер на книжния пазар. В това увлекателно четиво с логото на издателство „ Милениум “ харизматичният шоумен споделя 39 завладяващи случки от живота си и споделя за срещите си с други известни български персони, които познаваме от сцената и екрана. А най-после са поместени неговите авторски готварски предписания, с които посреща своите другари и впечатлява гостите си и даже печели наградата в предаването „ Черешката на тортата “.

„ Урок за мъже “ не е биография и създателят непретенциозно декларира, че не е професионален публицист, а повествовател на истории. Написани извънредно увлекателно, всяка от главите в книгата съдържа освен спомените на Танев, само че и скъпи поучения и заключения, изпълнени със смисъл, написа „ Ретро “.

Публикуваме със съкращения фрагмент от четивото, в което излиза наяве, че точно изпълнителят Веселин Маринов е избавил Иво Танев от самоубийство.

Винаги съм считал за себе си, че не съм от депресивните хора. Така мисля и в този момент, макар че преди 12 години ми се случиха неща, които ме водиха надълбоко в пропастта на депресията. Някак си незабелязано влязох в интервал на неудачи. Идваха една след друга, като вълните в морето. По огромна, по-малка, след това голяма, само че всяка оставяше своя диря по пясъка. Интересното е, че преди този момент се обрисуваха чудесни благоприятни условия в идващите месеци и години и тъкмо там е коварството на такива интервали. Хвърлят те в подвеждане, че нещата се случват по проект, а в това време Онзи горе се смее на всичко, което планираш, и стартира да ти натрива носа с огромно старание и да ти демонстрира, че има напълно други хрумвания за теб. Така беше и при мен.

В деня, в който трябваше да отидем на проби за облеклата, с които щяхме да се показваме на екран в новото шоу през идващите три месеца, по телефона пристигна новината, че шоу ще има, само че ние няма да сме неговите водещи! Богатият брачен партньор на една известна актриса, с цел да откупи гузната си съвест за следващата невярност и тъпото си държане, беше решил да обезпечи място на жена си като водеща в малкия екран. Беше й поръчал и сътрудник. Неин обичан сътрудник, с цел да може още повече да я омилостиви. Така с пари и закани от високо равнище се взеха решение нещата. Нямаше по какъв начин да се усещаме удобно при по този начин стеклите се събития.

Стартирахме сполучливо есенния сезон в Рейнбоу плаза, само че напълно скоро вътрешни интриги, които хората по безразсъден метод сами си предизвикват, заложиха на карта зимния сезон, който беше пред неуспех. В последния миг съумях да спася месец декември, само че все пак нещата не вървяха безпрепятствено. През този интервал се случиха още куп дребни проблеми, които забиваха остри пирони в моето схващане.

Всъщност, най-важното беше, че бях жив, въпреки и не изцяло здрав, тъй като към този момент повече от 10 години имах сериозен проблем с гласа! Проблем, който не можех да реша по никакъв метод с десетки лекари, илачи и лечения. Именно това стана причина да приключа с оперното пеене и с фантазиите ми за оперна кариера, а след това и за кариера в поп музиката. Това беше и повода да намеря друго занятие, с което да си изкарвам прехраната.

Проблемите не спираха да прииждат един след различен. Изтекоха януари и февруари, а проблемите ми с гласа се задълбочаваха. Вече и дума не можеше да става за театрални изяви, а в някои дни мъчно намирах глас да поддържам връзка даже с околните си и да си правя работата в бизнеса. Това ме смазваше и от ден на ден ме отчайваше. Спомням си, по какъв начин една заран станах с концепцията, че това нещо би трябвало да завърши. Разочарованието ми от самия мен и положението, в което си мислех, че се намирам, беше толкоз голямо, че седнах пред компютъра и ръцете ми започнаха да пишат прощално писмо към околните ми. Пишех за всеки по нещо. Пишех и плачех. Прощавах се.

Бях си обезпечил и нужните лекарства, посредством които да сложа завършек на това неразбирателство. Определих си време и място за края в края на деня. Някъде към обяд ми се обади един човек. Мой доста добър другар, който и до през днешния ден не може да повярва, че в действителност е станал причина моят живот да продължи. Разговорът ни, за разлика от различен път, беше къс и съответен. Негов прочут, огромен предприемач, желал да чества юбилея си, както и да направи огромно фирмено събитие. Каза ми, че ще му изпрати моя телефон, с цел да влезем във връзка и да се разберем. Нищо не му споделих за моите апокалиптични проекти. Затворих телефона и още веднъж се отдадох на черногледите си мисли. Но преди да задълбая на надълбоко, телефонът още веднъж иззвъня. Беше въпросният предприемач, който звучеше много въодушевен и доброжелателен.

Сподели желанията си, а аз превключих на работно-професионална вълна и започнах да ги амбалирам в хрумвания за реализирането им. В края на диалога той въодушевено ми съобщи, че към този момент е спокоен и сигурен, че аз ще направя най-хубавото. И бил доста признателен, че общият ни другар ни е свързал.

Затворих телефона. Затворих и прощалното ми писмо, което чакаше на екрана на компютъра дотъкмяване на финалното изречение.

Отворих нова директория за двете събития и започнах работа по тях. До вечерта към този момент бях не запомнил, че би трябвало да загивам. Продължих.

След няколко години се сетих за това писмо и го изтрих. А приятелят, който ми се обади тогава, беше Веселин Маринов!