Книгата отваря врати към удивителния приказен свят на скандинавските народи,

Книгата отваря порти към удивителния баснословен свят на скандинавските нации, обитаем с крале, принцове и принцеси, смели ловци, небогати дървари, съобразителни селяни, изкусни предачки, великани, положителни и зли тролове, змейове, джуджета, гноми, елфи, морски същества, вещици и магьосници.

Сред гъстите северни гори може да срещнете и горския цар Тапио, а даже и Дядо Коледа и да откриете какви дарове радват неговите деца.

Разходете се в този загадъчен и необикновено хубав свят, от който ще се върнете очаровани и помъдрели.

Разкошната корица, както и илюстрациите са дело на надарения художник Борис Стоилов.

Предлагаме ви и фрагмент от книгата, който сигурно ще разпали въображението ви!

***

Мъдрата кралица Дагмар

Живял в миналото един принц. От най-ранна възраст всички му казвали, че няма на света по-умен и хубав от него, и той дотолкоз повярвал на това, че станал доста горд. Като пристигнало време да се задоми, принцът се заклел, че ще си откри за жена госпожица, която да не му отстъпва по разум и хубост. Старият крал наредил да съберат в двореца най-разумните и хубави девойки от цялото кралство, само че синът му не харесал нито една от тях. Тогава принцът решил да тръгне да търси по света подобаваща за него жена.

Обиколил той доста кралства и видял доста девойки, само че по този начин и не си намерил булка и тръгнал да се прибира вкъщи.

Замръкнал принцът в една гъста гора. Конят му взел да плете крайници от отмалялост, а и самият той бил доста гладен и жаден. Внезапно забелязал да се вие пушек над дърветата и скоро попаднал на дребна къща. Слязъл принцът от коня, влезнал в къщата и що да види – на масата седели оскъдно облечени дъртак и бабичка и вечеряли изсъхнал самун и мляко. Той се поклонил на стопаните и споделил:

– Добър вечер, положителни хора. Ще ме пуснете ли да преспивам у вас тази нощ?

– Как да не те пуснем? – дал отговор старецът. – Макар че сме небогати хора, ние се радваме на всеки посетител.

Излязъл стопанинът от къщата, завързал коня, напоил го и му дал наръч сено. През това време старицата нагостила госта с мляко и изсъхнал самун.

ИК " Изток-Запад "

След вечерята всички легнали да спят. Ала дървената скамейка напълно не била като пухеното кралско легло, тъй че принцът се въртял цяла нощ, а призори чул в горната стая да поскърцва чекрък и някаква госпожица да пее. И тя пеела толкоз хубаво, че той напряко се захласнал!

Щом се събудили старците, той ги попитал:

– Кой пее толкоз хубаво в горната стая?

Стопаните почнали да го убеждават, че там няма никого и че просто е сънувал, но принцът не спрял да упорства, до момента в който не му споделили истината.

– Да – признали старецът и старицата, – ние имаме щерка, която се споделя Дагмар. Точно тя пееше тази заран. Само че я крием от всички, тъй като живеем сами в гората и се опасяваме да не я нарани някой неприятен човек.

– Прави сте – съгласил се момъкът. – А може ли да видя вашата щерка? Или тя е толкоз грозна, че се срами да се покаже пред хората?

Обидил се старецът от думите му и извикал щерка си, а принцът единствено това и чакал.

Слязла бегом една госпожица и попитала:

– Защо ме повика, баща?

– За да поздравиш нашия посетител – отвърнал старецът.

Погледнала девойката принца, цялата поруменяла и замръзнала на мястото си. Момъкът също не можел да откъсне очи от нея. Бил обиколил толкоз доста кралства по света, само че до момента не бил срещал такава хубавица. Двамата дълго се гледали безмълвно. После принцът се опомнил – не подобавало на кралски наследник да се захласва по някаква бедна селянка. Сбогувал се той със стопаните, обилно ги възнаградил за гостоприемството и траял пътя си.

ИК " Изток-Запад "

Прибрал се принцът вкъщи, само че не можел да откри покой. От мозъка му не излизала прелестната Дагмар. Където и да погледнел, където и да отидел, все тя му се привиждала. Най-накрая принцът решил:

– Ще я изпитам да видя дали мозъкът ѝ дава отговор на нейната хубост. Ако не е задоволително интелигентна, няма какво да мисля за нея.

Проводил той при девойката един делегат с две кълбета копринена прежда и заръката да изтъче балдахин за кралското легло. Дагмар отделила две дребни тресчици от една греда на стената, дала ги на пратеника и рекла:

– Кажи на принца да заповяда да измайсторят от тях стан, с цел да мога да изтъка балдахина.

Разбрал принцът, че девойката не е по-глупава от него, само че въпреки всичко решил да я изпита още един път. Проводил пратеника при нея да ѝ каже да се яви в двореца нито денем, нито през нощта, нито пешком, нито с каруца, нито гола, нито облечена. Като чула това, Дагмар се увила с рибарска мрежа, разпростряла на земята огромно парче зебло, седнала на него и споделила на татко си да я завлече с парчето зебло до кралския замък. Така тя пристигнала там на мръкване – денят отивал към края си, а нощта още не била настъпила.

Принцът я посрещнал, завел я в двореца и споделил на татко си:

– Татко, на света няма по-красива и интелигентна госпожица от Дагмар. Позволи ми да се оженя за нея, тъй като не желая да чуя за друга булка.

Намръщили се кралят и кралицата. Къде се е чуло и видяло принц да се дами за дъщерята на елементарен селяндур? Само че синът им не отстъпвал от своето и те трябвало да се съгласят. Вдигнали обилна женитба, с цел да му угодят. Точно преди сватбата остарелият крал повикал принца и му споделил:

– Синко, обещай ми, че един ден, когато се възкачиш на престола, Дагмар в никакъв случай няма да се меси в кралските каузи. Въпреки че е интелигентна, не е вярно селската щерка да афишира решенията си в тронната зала.

Макар че доста обичал Дагмар, принцът заречен да извърши заръката на татко си.

Минало време, родителите му си отишли един след различен от този свят и той се възкачил на престола дружно с жена си. Отдавна в Дания не било имало такава мъдра и обективна кралица като Дагмар. Тя помнела в каква бедност е израснала и се опитвала да помогне на бедните хора с каквото може.

Само че в мозъка на младия крал се загнездила една черна мисъл. Страхувал се да не би хората да стартират да приказват, че не той се разпорежда в кралството си, а се води по акъла на жена си. Причината за това бил един от кралските съветници, който непрекъснато му шепнел, че народът утвърждава повече решенията на Дагмар. Ядосал се кралят, извикал жена си и ѝ споделил:

– Напусни двореца. В едно кралство би трябвало да има единствено един крал, а не двама. Приготви се и се върни при татко си в горската барака.

– Добре – отвърнала Дагмар, – ще отида при татко си. Само те апелирам да изпълниш три последни мои стремежи.

– Кажи какви са желанията ти – рекъл кралят.

– Изпий чаша вино с мен, с цел да се разделим с положително. Нареди да ме откарат с огромна карета, с цел да не се постанова да ходя пешком, и ми разреши да взема от двореца това, което ми е най-скъпо, с цел да ми припомня, до момента в който съм жива, за нашия живот.

Думите ѝ трогнали краля и той заповядал да донесат вино, с цел да изпие с жена си една чаша на сбогуване. Наляла му тя чашата и неусетно сипала в нея приспивателно. Изпил кралят виното и задремал. Тогава Дагмар наредила да го отнесат в каретата и го отвела със себе си в къщата на родителите си. Там го поставили на леглото, а тя облякла елементарна селска рокля, седнала на чекръка и запяла песента, която младият принц бил чул първия път, когато пренощувал у тях.

Кралят спал дълго време, само че най-после се събудил и що да види – лежи в барака на оскъдно селско легло, а до него жена му преде на чекръка и пее.

– Пак си престъпила волята ми – извикал той. – Защо си ме довела тук?

– Не съм престъпила волята ти – отвърнала Дагмар. – Та нали ми позволи да отнеса от двореца това, което ми е най-скъпо! Нима не знаеш, че за мен ти си най-скъпото нещо на света?

– И този път ми даде добър урок – споделил с въздишка кралят. – Хайде, приготвяй се да си вървим вкъщи. Не можем да останем тук, другояче кой ще ръководи кралството?

От този ден нататък кралят отменил възбраната си и по всички въпроси се съветвал с кралицата. Той схванал, че няма нищо срамно брачната половинка му да е по-мъдра от него.