Превземането на Исландия – каква ще е стратегията на СССР и какво предприемаше НАТО
Книгата на Том Кланси „ Операция „ Червена стихия “ “ споделя за една стандартна война сред НАТО и Варшавския контракт. Знаем, че Кланси постоянно е подготвен да измисли най-различни военни сюжети, които включват другите велики сили. Това продължава да е и една от най-любимите и четени книги на Кланси, изключително откакто тук даже не се приказва за нуклеарен апокалипсис, въпреки и той постоянно да се интересува от тъкмо този край на човечеството.
Кланси разказва историята на наземна война в Германия, борба по вода и въздух в Северния Атлантически океан и инвазия на Исландия от страна на съветските бойци. Авторът умира през 2013 година и остава един от най-обичаните майстори на военния натурализъм и рисковите механически данни, които могат да посочат какво в действителност се предлага на всеки един клиент.
В тази книга ще открием, че историята ни връща обратно във времето, в което алената войска съумява да навлезе в северния остров, откакто се промъква на борда на граждански транспортен съд. Преди да се стигне до амбициозния десант, руските ракети са се стоварили върху натовските F-15 в северната база в Кефлавик.
Том Кланси Исландия постоянно е обсъждана като сериозна стратегическа точка по време на Студената война. Съюз на съветските социалистически републики постоянно е бил близо с нападателни подводници, пробвайки се да преминат границите и да навлязат в територията на НАТО. По това време Исландия остава неутрална, само че това не значи, че се включва във всяка една военна задача.
Описанието на Кланси наподобява извънредно действително, само че можем ли да приемем, че този човек в действителност е предсказал бъдещето.
Отговорите можем да открием при консултантите на Съветското Оперативно-Стратегическо обмисляне – доклад от 2014 година от Филип Петерсън – специалист по руски и към този момент съветски военни формирования. Преди няколко години Пентагона най-сетне разсекрети този проект и го пусна като обществена информация непосредствено в техния уебсайт. Анализът на Петерсън разкрива проектите за отбрана на Скандинавия от възможна съветска офанзива. По-голямата част от отчета е напълно с военно насочване и най-вероятно ще бъде по прочут и явен на офицер, в сравнение с граждански, само че виждаме, че са разказани с елементи всички реки, всички долини и са добавени фотоси с много подробни описания. Те са непокътнати в резултат на възможна Трета Световна война.
Скандинавия ще бъде напълно една водна борба, където обединението на НАТО ще зависи напълно от милостта на солената вода, както и връзката. Няма никакво подозрение, че Исландия ще бъде една от значимите точки, която ще би трябвало да бъде завладяна от Руската федерация, а тогава от Съюз на съветските социалистически републики.
Руските сили ще би трябвало да се разпрострат, с цел да покрият голяма територия и да покрият небето, както и да употребяват всички налични територии с ракетни офанзиви. Едва по-късно ще тръгнат и сухоземните сили. Да имаме вяра, че Съюз на съветските социалистически републики е имал голямо предпочитание да съблюдава теорията на Кланси за изненадваща офанзива, може да не е толкоз надалеч от истината. По-важното е, че съветските сили би трябвало да изпълнят това нахлуване, без да употребяват услугите на по-сериозно и огромно пристанище.
Истината е, че съветските сили са упражнявали тъкмо такива офанзиви благодарение на по-бързи лодки, които могат да се приближат оптимално покрай сушата или непосредствено да стигнат до нея. НАТО поддържа своето военно наличие на най-малко, с цел да не повдига в допълнение напрежението и да не разрешава на никого да стартира да накланя везните политически. Исландия няма войска от 1869 година
В случай на война, НАТО би трябвало да изпрати войска и да пази позицията, до момента в който не дойдат повече подкрепления. Суровият климат може да открие слабостите на руската флота, само че не отстранява по никакъв метод опцията за изненада. По време на Втората Световна война са изпълнени тъкмо такива десанти, с цел да се шпионира немското придвижване в Норвегия. През 2014 година Русия извърши същата тактика, нападайки изненадващо Крим и окупирайки бързо територии на Украйна.
Плаването не е изненада и не е нещо мъчно като начална позиция, казусът обаче е, че Исландия пази своите изненади. Един проблем ще е дистанцията, а мощните ветрове ще накарат безусловно всеки водач да се замисли, преди да направи своя военен заход. Правенето на десант ще е още по-трудно, откакто скокът с парашут може да е изцяло неосъществим и да коства повече животи, в сравнение с е належащо. При опит за воден десант, би трябвало да разберем ясно, че Съюз на съветските социалистически републики ще би трябвало да се надява на прелестно време и допустимо най-хубавите навигатори, с цел да се избегнат отвесните фьордове, чийто брой въобще не е за подценяване.
Опитът за приближаване на Исландия с подводници към този момент ще би трябвало да се парира от натовската база в Кевлавик, която е профилирана за противопоставяне против този тип кораби. При възможна офанзива ще се изисква от същата база да се насочи и да пази точки на интерес като Хофн. Това е остаряла радарна станция, която стартира да следи самолетите на юг от Исландия. Заключението на военния специалист е, че Съюз на съветските социалистически републики и Руската федерация през днешния ден ще могат да се опитат да вземат Исландия или най-малко да се опитат, само че на първо място ще основат повече безпорядък, в сравнение с да съумеят да се възползват от територията като стратегическа точка.
При съществуването на руски сили в Исландия, предстоящо е да има и контра-атаки. Ще бъдат нужни много самолети, с цел да може да се поддържат сухопътните съветски сили. В книгата на Том Кланси ще открием, че НАТО печели по този сюжет, употребявайки времето в своя изгода, само че нищо повече от това. Обърнете внимание, че приказваме за теорията, само че практиката е напълно друга история.
