Книгата на Джак Уедърфорд е публикувана през 1997 г. и

Книгата на Джак Уедърфорд е оповестена през 1997 година и още тогава прецизира, че без значение от тревожните финансови признаци, със гибелта на тогавашния паричен ред няма да умрат нито търговията, нито самите пари. Още до момента в който остарялата система с принуда и запъване крачи към гроба, новата към този момент се надига на хоризонта, подготвена да я размени. Образът на тази нова парична система трепти в меката светлина на компютърните екрани. Парите се изобретяват за следващ път в кибернетичното пространство, трансформират се в свободно движеща се мощ, способна да се прелее в каквито и да било количества, когато и да било, където и да било по света. Новите пари са една голяма, необуздана мощност. Тази история на „ силата, която движи света " наблюдава тяхното въздействие върху развиването на човешкото общество и въздействието им върху всички страни на живота ни – икономически, политически и персонални.

Ерата на парите

Парите са зародили като елементарни парчета мед, сребро, раковини или злато. Днес те могат да бъдат монети или банкноти, чекове или банкови сметки, колонки от числа или отпечатъци от пластмасови карти, електронни импулси върху компютърния екран или нули и единици, запаметени в силициев чип. Движението на паричната маса се следи най-редовно от профилираните финансови издания, които се базират на няколко разнообразни дефиниции за това какво съставляват парите и по кое време това разбиране включва активи като облигации, банкови сметки и други изкуствени човешки творения. Финансовите специалисти не са единомислещи между тях даже и по дефиницията на модерните пари, а още по-малко по методите, с които да се мерят те.

От момента на появяването на парите преди към три хиляди години хората все спорят и се карат за пари, борят се между тях кой да се снабди с колкото може повече от разните там златни слитъци, сребърни кюлчета, медни монети, книжни банкноти или раковини каури. Парите в никакъв случай не са безмълвно, чинно оръдие; те в никакъв случай не се задържат дълго време на едно и също място или в едни и същи ръце. В продължение на епохи западната митология и литература разказва насладите и страданията на герои, спечелили или изгубили огромни суми пари, само че под тези разкази лежи доста по-важната история на несекващата битка сред велики народи, огромни институции и властни персони за надзор върху самото произвеждане и систематизиране на парите – дори за правото върху самата им формулировка. В хода на историческото развиване разнообразни групи хора и институции са владеели процесите на издаване и ръководство на парите – държавата и разните й подразделения, църквата или избрани религиозни ордени, търговски и занаятчийски гилдии, банкерски семейства и частни индустриалци, национални банки и валутни дилъри – като всеки един от тези участници е изпълнявал избрана роля в избран исторически миг. Хората са враждували за пари не просто тъй като парите са средство за придобиване на парцел и благоденствие, само че доста по-важно – защото те носят власт на този, който ги има и владее. Парите са магически ключ, с който се реалокират планини и се хвърлят армии в пердах, строят се крепости и градове; парите владеят земята, водата и небето; с пари се прекопават канали и се водят морски битки; парите дават власт на индивида над нему сходните.

Модерната система на международна търговия води началото си от пътешествията на Христофор Колумб до Новия свят и на Васко да Гама до Индия. За пръв път в историята търговски кораби запорили океаните и достигнали на практика до всяко пристанище на всеки континент. Експедициите на Колумб и Васко да Гама разкрили пътя към властта и благосъстоянието в ерата на търговията; този път минавал през морските пътища и комерсиалния продан.

След два века на световна търговия морските пътища се утвърждават и стартират да притеглят доста нови съперници в конкуренцията за преместване на по този начин мечтаните подправки и коприни от Азия в Европа, плебеи от Африка в Америка, захар и сребро от Америка в Европа. Контролът върху тази морска търговия последователно минава от ръцете на Испания и Португалия в тези на Англия, Холандия и други европейски страни. През втората половина на осемнайсети век се оформя и един нов път към благосъстоянието – индустриалното произвеждане на артикули в Англия. Фокусът на икономическа активност и най-големият източник на благосъстояние минава от търговията в производството, с цел да остане там съвсем до самия завършек на двайсети век.

Богатството минава от ръцете на търговците в тези на индустриалците, които в началото произвеждали текстил, само че скоро минали на стомана и други метали. Според Карл Маркс, гневния критик на индустриалния капитализъм, благосъстоянието и властта били в ръцете на тези, които владеели „ средствата за произвеждане “ – фабрикантите. През двайсети век производството се концентрира върху стоките за ползване – от коли при започване на века до лични компютри към неговия край, както и върху непрестанното основаване на оръжия за честите войни, които дефинират историческия пейзаж на века.

Така, както испанците и португалците не били в положение да задържат за дълго монопола си върху международната търговия през вековете след Колумб, индустриализираните страни не съумели да запазят своя монопол върху производството на артикули, което бързо се популяризирало в Северна Америка, а малко по-късно в Япония и в останалия свят. Материалното произвеждане от икономическа оригиналност се трансформирало в даденост. Не след дълго страни като Бразилия и Индия застигнали някогашните колониални метрополии по размер на производството. Компютри и текстил почнали да се създават по-евтино в Малайзия и Мексико, в сравнение с в Германия и Съединените щати.

През последните десетилетия на двайсети век става все по-ясно, че материалното произвеждане към този момент не владее стопанската система по този начин, както през предходното столетие. Средствата за произвеждане към този момент рядко са владеене от обособени човеци или семейства, които във всеки случай не съставляват обособена класа; фирмите са благосъстоятелност на хиляди акционери – от пенсионери, подвластни от закрепен месечен приход, до милиардери, притежаващи дялове в стотици корпорации.

При нововъзникващата система властта произтича от една нова класа финансисти, които от време на време имат, а от време на време единствено ръководят колосални суми пари чрез брокерски къщи, банки, пенсионноосигурителни фондове, застрахователни организации и взаимоспомагателни каси. Тези хора не търгуват с подправки, плебеи или коприна, нито пък владеят производството на балистични ракети, видеокасетофони или кафемашини. Те просто управляват потока на парите или по-точно, тяхната форма. С прекосяването на парите от метал и хартия в пластмаса и силициеви чипове, тези финансисти управляват превръщането им от една национална валута в друга, от акции в общински облигации, от депозитни документи в варианти на купувача, от ипотеки във взаимоспомагателни фондове, от валутни фючърси в рискови облигации.

С възходящата значимост на парите се ускорява и битката за надзор върху тях през идващото столетие. Очаква се нескончаем интервал на конкуренция сред обособени типове пари, при което всевъзможни нови форми на парите ще се появяват, популяризират и изчезват като талази, които се разрушават в прибоя. В устрема си за надзор върху тези нови форми на парите доста кандидати ще се пробват да си извоюват позиции като съществена финансова институция на новата епоха.

Историята демонстрира, че нито държавните управления, нито пазарът, оставени сами, могат да контролират парите. Много държавници и финансисти – от Нерон до Никсън – са употребявали властта си върху парите единствено за добиване на краткосрочна полза. Римските императори понижили сребърното наличие на монетите, с цел да покрият разноските за набъбналата армия и държавна бюрокрация; френските банкери и финансисти пуснали в послание книжни пари и акции без покритие измежду неподозиращата аудитория. От римския денарий при ръководството на Нерон до френския асигнат по време на Херцога на Арканзас политици и финансисти създавали нови и нови парични системи, с които в началото икономическата обстановка се подобрявала, само че последователно – когато първичният възторг започвал да минава, сметките да се натрупват, а действителността да се завръща – системата на обезценените пари рухвала като картонена кула.

Парите, сходно на календара и на системата от ограничения и теглилки, са културен конструкт, който може да наподобява случаен, само че с цел да работи добре, се нуждае от непоклатимост и предвидимост. Едно общество може да построи календара си върху слънцето, върху луната или върху някаква композиция от двете светила; само че въпреки всичко календарът има своята опорна точка някъде в действителния свят. Важното е календарът да действа като част от система, която е постоянна и се схваща от всички. По сходен метод, в случай че парите са постоянни, те могат да съставляват мъниста или раковини, злато или сребро, пластмаса или електронни импулси; значимото е да бъдат практични и предвидими.

През последните няколко века държавните управления обезпечават тази непоклатимост посредством контролиране на националната валута и управление на банките. Националните валути към този момент губят своята значимост и сега светът е изправен пред една изцяло нова система. Навлизаме в временен интервал, в който доста обособени системи на пари и стойност ще се конкурират между тях и нито една няма да реализира безусловно владичество.

В някои връзки новата парична система ще прилича системата на примитивните пари, при която голям брой типове парични знаци и артикули съжителстват в послание. И в този момент в света съществуват паралелни или отчасти припокриващи се парични системи.

Независимо че някои национални валути като $ или йената може би ще продължат да съществуват, електронните технологии създават пари в толкоз доста разнообразни форми, че – поне за известно време – държавата ще бъде безсилна да ги управлява. Веднъж освободени от контрола на страната, парите ще играят още по-голяма роля в нашия живот, в сравнение с в предишното.

Със самата си поява в историята парите основават нови институции и способи на живот, като в същото време подкопават и заменят съществувалите в миналото обществени системи. С всяка софтуерна и социална смяна във формата на парите тяхната роля в живота на хората единствено нараства. През вековете парите се обособяват като определящ фактор освен за комерсиалните взаимоотношения, само че и във все по-голяма степен за всички типове връзки сред хората – от религиозни и политически до полови и фамилни.

В световната стопанска система, която към момента е в развой на отделяне, властта на парите и на институциите, построени върху тях, ще измести властта на обособените страни, комбинации от страни и интернационалните организации, съществуващи понастоящем. Движени и охранявани от силата на електронната технология, парите основават един нов международен хайлайф, без преданост към избрана страна. Но историята демонстрира, че тези, които движат паричните революции, не са наложително тези, които извличат изгода от тях. Революцията на електронните пари през днешния ден дава обещание да ускори още повече ролята на парите в персоналния и публичния живот на индивида. Тази роля ще надмине по значимост фактори като роднински връзки, вяра, специалност и поданство като определящ детайл на публичния живот. Ние всички се намираме на прага на Ерата на парите.

„ Ното Oeconomicos е не зад нас, а пред нас. ” ~ Марсел МАУС

От „ История на парите ”, The History of Money, 1997 година

Снимка: indulge – MAGAZINE, Alchetron