Гурбетчии излъчиха кмет, пратиха го да пази старци
Кметът на Люблен с внучка, която дружно с другите деца ще се радва на новите люлки.
Немотията прогонила доста мъже на гурбет зад граница, а вкъщи останали булките с децата и възрастните.
И кмет да си, като има работа, запретваш ръкави и бъркаш бетон, не бяга от тежкия труд управникът на Люблен. Снимки: Личен списък
Както и в тези времена, и през днешния ден вървят „ керваните “ с гурбетчии, тръгнали да си вадят хляба по непознати земи, че да има за деца и възрастни вкъщи. И както в тези времена, мъжете все треперят по какъв начин са околните им – има ли кой да ги нагледа, самун да постави на масата, помощ да извика… Все човешки паники, които не се трансформират във времето. И както в миналото, и в този момент по паланките остават най-вече дамите с децата и старците.
Затова към 50 „ германци “ от търговищкото село Люблен взели коренно решение. Събрали се, разискали кое-как е при тях, какво става в България и по какъв начин да вземат решение домашните си проблеми. Така заедно отсъдили да прекратят трудовата миграция на елтехника Кязим Алиев и да го върнат на село. Нарочили го кмет да става. Докато те строели обекти зад граница, той да поправял нещата у дома. Да има кой да се грижи за домочадието им, да следи за реда, селото да спретне. След предварителния избор „ изгнаникът “ си натоварил куфарите и се върнал в България. Отишъл на избори. Имало още един претендент, само че доверието на гурбетчиите, и тези зад граница, и тези по огромните наши градове, отсъдило той да стопанисва селото. Пък и дума му дали да оказват помощ, кой с каквото може. Така почнало кметуването на Алиев в родното му село.
Първи мандат му е и признава, че през разум не му е минавало, че с това ще се занимава. Като го върнали вкъщи, никак не му било на сърце кмет да става. На високия селски пост получавал към 750 лева Както всеки кмет и той е „ незабавна помощ “ при болежки, разносвач от врата на врата, претрупан е и да върви по аптеки, доктори и служби, да взема решение всевъзможни проблеми. Освен нормалните извънтрудови задания е и денонощен дежурен по тока в селото. Наложило се, тъй като там не останал ни един елтехник, а по къщите останали дами и старци. Така ходел от адрес на адрес я бушон да смени, я печка или котлон да поправи, гръмнала крушка да смъкне и всевъзможни такива „ жичкаджийски “ работи да оправя. Възвръщал и звука на мобилните телефони, когато се пообъркат сред „ картинките “ бабите и след това не могат да чуят децата си.
Ще кажете по този начин е на село – кметът е за всичко. За любленския ни известиха неговите хора, тези, дето го пратили да се връща у дома, че да пази булките и децата, а и старците да не осъмват в паники. Те пък разказали за избраника си на общинското управление в Опака. Споделили и с кмета на общината Лютфи Реянов какво вършат и какво възнамеряват, че и други да помислят за родния дом.
„ Никак не съм по приказките. Кой знае какво не сме създали. Нали по тази причина си пристигнах. Трудно беше, само че привикнах към този момент. То работа доста има, ма парите не стигат. Най-добре ти ме питай, пък аз да ти давам отговор с: „ да “ и „ не “, че се тормозя “, пробва се да се измъкне от диалога кметът.
Със сигурност не му е елементарно, само че пък обединението на задграничните му съселяни от Германия, Белгия, Холандия и Франция е зад него и дружно дават образец и на другите села. А обновяването на дребните обитаеми места след толкоз години съсипия по никакъв начин не е елементарно. Първо решили да облагородят градинка в центъра и да създадат детска площадка. Била тъкмо пред здравната работа, която се рутела. Така кметът решил да я измазва. После с ръководителя на земеделската кооперация Румен Русев, сякаш началници, запретнали ръкави да бъркат бетон да излеят основите на площадката. „ Германците “, отпред с бригадира, както го наричали, Ибрям Мустафов, събрали пари. Купили люлка и пързалка от там и ги транспортирали до селото. Поръчали и беседка да се създаде и сложи, че дамите и децата да има къде да присядат на сянка. Младите булки пък хванали косачките и сами подравнили тревата.
„ Нашите от Германия заръчаха и в другата махала да сложим беседка, че ще вървя в този момент да видя по какъв начин и къде да я сложим към магазина да могат и там да се събират. Имаме работа и по здравната работа. Там още сме първоначално, само че пък ни е доста нужна. Имаме пенсионирана фелдшерка, която познава всеки от селото и добре ни лекува. Трябва да спретнем там нещата “, изрежда кметът.
Според него обновяването, което са захванали, било общо дело. Според началниците от общината в Опака и самият кмет вложил свои пари и самичък майсторял по строителните площадки, които си отворил. Че работа има, на всички е ясно, само че помагали доста и дамите.
Макар Люблен да е 550 индивида по лист, в този сезон по улиците несъмнено ги няма повече от половината. Освен мъжете зад граница, имали няколко строителни бригади по санирането в Попово, Търговище и Русе. Други, обезпокоени, че в селото към този момент няма учебно заведение, се изнесли в градовете на квартира, с цел да не пътуват децата им. В локалната забавачка имало към 14 малчугани, споделя кметът. Пътуващите възпитаници били към 20. Жените през лятото били на полето. Най-много били ангажираните в малиновите масиви. Цял ден под жаркото слънце. Надниците били по 25 лева, което било положително възнаграждение. Която младоженка имала обучение и искания за по-лека работа, си търсела шанса в града. Така по къщите оставали от ден на ден самотни старци. Сигурно над стотина, брои кметът Алиев. Гледал постоянно да ги обикаля и чува по телефоните, че да знае кой на какъв хал е. Треперел им, тъй като и той се вайкал, до момента в който бил зад граница, за своите родители. Те и през днешния ден са в Люблен. Жена му и синовете пък са в Търговище. Съпругата на управника даже взимала по-голяма заплата от него, ма какво да се прави, смее се Кязим. Единият му наследник работел в мебелна компания и имал внучка от него. Другият в този момент приключил гимназия и се чудел дали да продължи да учи.
“Блазни ги децата чужбина. Лесни пари викат се вадят там, не е като тука да няма. Тръгват сякаш за няколко месеца, за кола да изкарат, къща да почнат, че за младоженка очи да имат, пък остават с години. Много към този момент не се и връщат. Идват си от година на година за огромни празници “, споделя кметът, тревожейки се, че и неговото дете може да не помни пътя за дома. Но пък споделя, че се радва на сплотеността на другите – на „ германците “, „ холандците “, „ белгийците “ от Люблен, които заделят пари и пращат вкъщи да разкрасяват селото. Те към този момент нямат желание да си потеглят вечно. Искат децата им в България да порастват, да им е хубаво и вършат каквото могат, че да им е по-подредено и комфортно. Така европейската коалиция за ръководство на Люблен дружно набелязвала стратегия, ограничения и ги изпълнявала.
Немотията прогонила доста мъже на гурбет зад граница, а вкъщи останали булките с децата и възрастните.
И кмет да си, като има работа, запретваш ръкави и бъркаш бетон, не бяга от тежкия труд управникът на Люблен. Снимки: Личен списък
Както и в тези времена, и през днешния ден вървят „ керваните “ с гурбетчии, тръгнали да си вадят хляба по непознати земи, че да има за деца и възрастни вкъщи. И както в тези времена, мъжете все треперят по какъв начин са околните им – има ли кой да ги нагледа, самун да постави на масата, помощ да извика… Все човешки паники, които не се трансформират във времето. И както в миналото, и в този момент по паланките остават най-вече дамите с децата и старците.
Затова към 50 „ германци “ от търговищкото село Люблен взели коренно решение. Събрали се, разискали кое-как е при тях, какво става в България и по какъв начин да вземат решение домашните си проблеми. Така заедно отсъдили да прекратят трудовата миграция на елтехника Кязим Алиев и да го върнат на село. Нарочили го кмет да става. Докато те строели обекти зад граница, той да поправял нещата у дома. Да има кой да се грижи за домочадието им, да следи за реда, селото да спретне. След предварителния избор „ изгнаникът “ си натоварил куфарите и се върнал в България. Отишъл на избори. Имало още един претендент, само че доверието на гурбетчиите, и тези зад граница, и тези по огромните наши градове, отсъдило той да стопанисва селото. Пък и дума му дали да оказват помощ, кой с каквото може. Така почнало кметуването на Алиев в родното му село.
Първи мандат му е и признава, че през разум не му е минавало, че с това ще се занимава. Като го върнали вкъщи, никак не му било на сърце кмет да става. На високия селски пост получавал към 750 лева Както всеки кмет и той е „ незабавна помощ “ при болежки, разносвач от врата на врата, претрупан е и да върви по аптеки, доктори и служби, да взема решение всевъзможни проблеми. Освен нормалните извънтрудови задания е и денонощен дежурен по тока в селото. Наложило се, тъй като там не останал ни един елтехник, а по къщите останали дами и старци. Така ходел от адрес на адрес я бушон да смени, я печка или котлон да поправи, гръмнала крушка да смъкне и всевъзможни такива „ жичкаджийски “ работи да оправя. Възвръщал и звука на мобилните телефони, когато се пообъркат сред „ картинките “ бабите и след това не могат да чуят децата си.
Ще кажете по този начин е на село – кметът е за всичко. За любленския ни известиха неговите хора, тези, дето го пратили да се връща у дома, че да пази булките и децата, а и старците да не осъмват в паники. Те пък разказали за избраника си на общинското управление в Опака. Споделили и с кмета на общината Лютфи Реянов какво вършат и какво възнамеряват, че и други да помислят за родния дом.
„ Никак не съм по приказките. Кой знае какво не сме създали. Нали по тази причина си пристигнах. Трудно беше, само че привикнах към този момент. То работа доста има, ма парите не стигат. Най-добре ти ме питай, пък аз да ти давам отговор с: „ да “ и „ не “, че се тормозя “, пробва се да се измъкне от диалога кметът.
Със сигурност не му е елементарно, само че пък обединението на задграничните му съселяни от Германия, Белгия, Холандия и Франция е зад него и дружно дават образец и на другите села. А обновяването на дребните обитаеми места след толкоз години съсипия по никакъв начин не е елементарно. Първо решили да облагородят градинка в центъра и да създадат детска площадка. Била тъкмо пред здравната работа, която се рутела. Така кметът решил да я измазва. После с ръководителя на земеделската кооперация Румен Русев, сякаш началници, запретнали ръкави да бъркат бетон да излеят основите на площадката. „ Германците “, отпред с бригадира, както го наричали, Ибрям Мустафов, събрали пари. Купили люлка и пързалка от там и ги транспортирали до селото. Поръчали и беседка да се създаде и сложи, че дамите и децата да има къде да присядат на сянка. Младите булки пък хванали косачките и сами подравнили тревата.
„ Нашите от Германия заръчаха и в другата махала да сложим беседка, че ще вървя в този момент да видя по какъв начин и къде да я сложим към магазина да могат и там да се събират. Имаме работа и по здравната работа. Там още сме първоначално, само че пък ни е доста нужна. Имаме пенсионирана фелдшерка, която познава всеки от селото и добре ни лекува. Трябва да спретнем там нещата “, изрежда кметът.
Според него обновяването, което са захванали, било общо дело. Според началниците от общината в Опака и самият кмет вложил свои пари и самичък майсторял по строителните площадки, които си отворил. Че работа има, на всички е ясно, само че помагали доста и дамите.
Макар Люблен да е 550 индивида по лист, в този сезон по улиците несъмнено ги няма повече от половината. Освен мъжете зад граница, имали няколко строителни бригади по санирането в Попово, Търговище и Русе. Други, обезпокоени, че в селото към този момент няма учебно заведение, се изнесли в градовете на квартира, с цел да не пътуват децата им. В локалната забавачка имало към 14 малчугани, споделя кметът. Пътуващите възпитаници били към 20. Жените през лятото били на полето. Най-много били ангажираните в малиновите масиви. Цял ден под жаркото слънце. Надниците били по 25 лева, което било положително възнаграждение. Която младоженка имала обучение и искания за по-лека работа, си търсела шанса в града. Така по къщите оставали от ден на ден самотни старци. Сигурно над стотина, брои кметът Алиев. Гледал постоянно да ги обикаля и чува по телефоните, че да знае кой на какъв хал е. Треперел им, тъй като и той се вайкал, до момента в който бил зад граница, за своите родители. Те и през днешния ден са в Люблен. Жена му и синовете пък са в Търговище. Съпругата на управника даже взимала по-голяма заплата от него, ма какво да се прави, смее се Кязим. Единият му наследник работел в мебелна компания и имал внучка от него. Другият в този момент приключил гимназия и се чудел дали да продължи да учи.
“Блазни ги децата чужбина. Лесни пари викат се вадят там, не е като тука да няма. Тръгват сякаш за няколко месеца, за кола да изкарат, къща да почнат, че за младоженка очи да имат, пък остават с години. Много към този момент не се и връщат. Идват си от година на година за огромни празници “, споделя кметът, тревожейки се, че и неговото дете може да не помни пътя за дома. Но пък споделя, че се радва на сплотеността на другите – на „ германците “, „ холандците “, „ белгийците “ от Люблен, които заделят пари и пращат вкъщи да разкрасяват селото. Те към този момент нямат желание да си потеглят вечно. Искат децата им в България да порастват, да им е хубаво и вършат каквото могат, че да им е по-подредено и комфортно. Така европейската коалиция за ръководство на Люблен дружно набелязвала стратегия, ограничения и ги изпълнявала.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ