При драконовски мерки: Какво ще обсъждат лидерите на НАТО във Вилнюс
Ключова среща на върха на НАТО ще се организира във Вилнюс идната седмица.
На 11 и 12 юли водачите ще разискват необятен кръг от тематики - от различията по отношение на кандидатурата за участие на Украйна и присъединението на Швеция до увеличението на запасите от муниции и преразглеждането на първите проекти за защита от десетилетия, отбелязва Reuters.
Това ще бъде четвъртата среща на върха на НАТО след съветското навлизане в Украйна, като първата се организира на 25 февруари 2022 година, единствено ден след началото на войната, последвана от срещи в Брюксел и Мадрид.
Необичайният интензитет от срещи контрастира с досегашния темп на НАТО и демонстрира по какъв начин войната на прага на Алианса го принуждава да ускори съдействието.
Мерките за сигурност във Вилнюс ще бъдат драконовски.
Три немски единици за противовъздушна защита " Пейтриът " ще бъдат ситуирани за отбрана на мястото на срещата на върха.
Допълнителни изтребители ще патрулират в небето на Литва, която е вклинена сред съветския ексклав Калининград и Беларус, и от дълго време е считана за уязвимо място на източния фланг на НАТО.
Reuters подчертава върху главните въпроси, които ще бъдат разисквани във Вилнюс:
ЧЛЕНСТВОТО НА УКРАЙНА
Изглежда, че срещата на върха ще бъде доминирана от въпроса по какъв начин НАТО ще дефинира бъдещите си връзки с Украйна на фона на многократните апели на президента Володимир Зеленски Киев да получи покана за участие в алианса във Вилнюс.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде ясно да се разбере, че Киев няма да стане член, до момента в който бушува война и че на срещата на върха във Вилнюс няма да насочи публична покана.
Въпреки това съдружниците са разграничени по въпроса какъв брой бързо би трябвало да се позволи на Украйна да се причисли след края на сраженията.
Докато източноевропейските страни споделят, че на срещата на върха би трябвало да се предложи пътна карта на Киев, Съединени американски щати и Германия са внимателни към всяка стъпка, която може да приближи алианса към война с Русия.
В навечерието на срещата във Вилнюс от ден на ден страни поддържаха английското предложение да се разреши на Киев да пропусне така наречен стратегия " План за деяние за участие " (ПДЧ), която дефинира политическите, икономическите и военните цели, които претендентите би трябвало да изпълнят, и която други източноевропейски страни трябваше да преминат, преди да се причислят към НАТО.
С сходен ход алиансът би могъл да отговори на настояванията да се отиде оттатък декларацията от срещата на върха в Букурещ през 2008 година, в която се споделя, че Украйна ще стане член, само че без да се предлага на Киев действителна покана или график.
НАТО евентуално ще откри и по-силна дефиниция от тази през 2008 година, с цел да подчертае вероятността на Киев за присъединение към алианса, позволява Reuters.
Лидерите биха могли да се спогодят за нещо от рода на " законното място на Украйна е в НАТО ", повтаряйки забележките на Столтенберг при визитата му в Киев през април или да подчертаят, че " трансатлантическата сигурност би била непълна без Украйна ".
ГАРАНЦИИ ЗА СИГУРНОСТТА НА УКРАЙНА
Очаква се водачите да обсъдят какви гаранции за сигурност би трябвало да получи Киев за времето след войната, макар че тези задължения ще бъдат двустранни и няма да бъдат издадени от самия алианс.
Те евентуално ще включват заричане за продължение на военната и финансовата помощ за Киев, с цел да се възпре Русия от ново нахлуване.
Генералният секретар Столтенберг акцентира, че НАТО, според член 5 от Вашингтонския контракт, ще дава пълноценни гаранции за сигурност единствено на пълноправни членове на алианса.
УКРЕПВАНЕ НА ИЗТОЧНИЯ ФЛАНГ НА НАТО
Лидерите ще прегледат първите отбранителни проекти на алианса от времето на Студената война насам, в които в детайли се разказва по какъв начин НАТО ще отговори на съветско нахлуване.
Възобновяването на така наречен районни проекти значи фундаментална смяна. С проектите алиансът също по този начин дава насоки на страните по какъв начин да модернизират своите сили и логистика.
В продължение на десетилетия НАТО не считаше за належащо да изготвя широкомащабни проекти за защита, само че в този момент, когато най-кръвопролитната война в Европа от 1945 година насам бушува тъкмо зад границите ѝ в Украйна, тя предизвестява, че би трябвало да разполага с всички проекти доста преди да избухне спор с равносилен съперник като Москва.
Турция блокира утвърждението на проектите поради формулировките, отнасящи се до географски обекти като Кипър. Въпросът ще бъде оставен за решение от водачите, в случай че съдружниците не реализиран единодушие преди срещата на върха.
НАТО също по този начин ще увеличи задачите за депозиране на муниции, защото Киев изгаря снаряди доста по-бързо от западните страни могат да ги произведат.
В същото време, съдружниците ще показват по какъв начин се стремят да изпълнят задачата на НАТО, контрактувана на срещата на върха в Мадрид предходната година, за слагане на над 300 000 военнослужещи в положение на нараснала подготвеност, с цел да се опълчват на Русия.
ШВЕЦИЯ
Швеция се надява да стане 32-ият член на алианса във Вилнюс.
Турция обаче продължава да блокира присъединението, каъо упреква Стокхолм, че укрива членове на терористични групировки на своя територия.
Не е ясно каква позиция ще разгласи турският президент Тайип Ердоган на срещата на върха.
2% ВОЕННИ РАЗХОДИ
Йенс Столтенберг се стреми да трансформира сегашната цел на НАТО за военни разноски от 2% от националния Брутният вътрешен продукт в минимално условие, а не в цел, към която да се стреми.
Но съгласно оценките на НАТО през 2023 година даже остарялата цел ще бъде реализирана единствено от 11 от 31-те членове на алианса.
Целта беше сложена през 2014 година, когато водачите на НАТО се споразумяха да усилят разноските за защита до 2% от своя Брутният вътрешен продукт в границите на едно десетилетие.
Въпросните 11 съдружници са Съединени американски щати, Англия, Полша, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия и Словакия. На опашката са Канада, Словения, Турция, Испания, Белгия и Люксембург, чиито разноски за защита са под 1,4% от Брутният вътрешен продукт, добавя Reuters.
На 11 и 12 юли водачите ще разискват необятен кръг от тематики - от различията по отношение на кандидатурата за участие на Украйна и присъединението на Швеция до увеличението на запасите от муниции и преразглеждането на първите проекти за защита от десетилетия, отбелязва Reuters.
Това ще бъде четвъртата среща на върха на НАТО след съветското навлизане в Украйна, като първата се организира на 25 февруари 2022 година, единствено ден след началото на войната, последвана от срещи в Брюксел и Мадрид.
Необичайният интензитет от срещи контрастира с досегашния темп на НАТО и демонстрира по какъв начин войната на прага на Алианса го принуждава да ускори съдействието.
Мерките за сигурност във Вилнюс ще бъдат драконовски.
Три немски единици за противовъздушна защита " Пейтриът " ще бъдат ситуирани за отбрана на мястото на срещата на върха.
Допълнителни изтребители ще патрулират в небето на Литва, която е вклинена сред съветския ексклав Калининград и Беларус, и от дълго време е считана за уязвимо място на източния фланг на НАТО.
Reuters подчертава върху главните въпроси, които ще бъдат разисквани във Вилнюс:
ЧЛЕНСТВОТО НА УКРАЙНА
Изглежда, че срещата на върха ще бъде доминирана от въпроса по какъв начин НАТО ще дефинира бъдещите си връзки с Украйна на фона на многократните апели на президента Володимир Зеленски Киев да получи покана за участие в алианса във Вилнюс.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде ясно да се разбере, че Киев няма да стане член, до момента в който бушува война и че на срещата на върха във Вилнюс няма да насочи публична покана.
Въпреки това съдружниците са разграничени по въпроса какъв брой бързо би трябвало да се позволи на Украйна да се причисли след края на сраженията.
Докато източноевропейските страни споделят, че на срещата на върха би трябвало да се предложи пътна карта на Киев, Съединени американски щати и Германия са внимателни към всяка стъпка, която може да приближи алианса към война с Русия.
В навечерието на срещата във Вилнюс от ден на ден страни поддържаха английското предложение да се разреши на Киев да пропусне така наречен стратегия " План за деяние за участие " (ПДЧ), която дефинира политическите, икономическите и военните цели, които претендентите би трябвало да изпълнят, и която други източноевропейски страни трябваше да преминат, преди да се причислят към НАТО.
С сходен ход алиансът би могъл да отговори на настояванията да се отиде оттатък декларацията от срещата на върха в Букурещ през 2008 година, в която се споделя, че Украйна ще стане член, само че без да се предлага на Киев действителна покана или график.
НАТО евентуално ще откри и по-силна дефиниция от тази през 2008 година, с цел да подчертае вероятността на Киев за присъединение към алианса, позволява Reuters.
Лидерите биха могли да се спогодят за нещо от рода на " законното място на Украйна е в НАТО ", повтаряйки забележките на Столтенберг при визитата му в Киев през април или да подчертаят, че " трансатлантическата сигурност би била непълна без Украйна ".
ГАРАНЦИИ ЗА СИГУРНОСТТА НА УКРАЙНА
Очаква се водачите да обсъдят какви гаранции за сигурност би трябвало да получи Киев за времето след войната, макар че тези задължения ще бъдат двустранни и няма да бъдат издадени от самия алианс.
Те евентуално ще включват заричане за продължение на военната и финансовата помощ за Киев, с цел да се възпре Русия от ново нахлуване.
Генералният секретар Столтенберг акцентира, че НАТО, според член 5 от Вашингтонския контракт, ще дава пълноценни гаранции за сигурност единствено на пълноправни членове на алианса.
УКРЕПВАНЕ НА ИЗТОЧНИЯ ФЛАНГ НА НАТО
Лидерите ще прегледат първите отбранителни проекти на алианса от времето на Студената война насам, в които в детайли се разказва по какъв начин НАТО ще отговори на съветско нахлуване.
Възобновяването на така наречен районни проекти значи фундаментална смяна. С проектите алиансът също по този начин дава насоки на страните по какъв начин да модернизират своите сили и логистика.
В продължение на десетилетия НАТО не считаше за належащо да изготвя широкомащабни проекти за защита, само че в този момент, когато най-кръвопролитната война в Европа от 1945 година насам бушува тъкмо зад границите ѝ в Украйна, тя предизвестява, че би трябвало да разполага с всички проекти доста преди да избухне спор с равносилен съперник като Москва.
Турция блокира утвърждението на проектите поради формулировките, отнасящи се до географски обекти като Кипър. Въпросът ще бъде оставен за решение от водачите, в случай че съдружниците не реализиран единодушие преди срещата на върха.
НАТО също по този начин ще увеличи задачите за депозиране на муниции, защото Киев изгаря снаряди доста по-бързо от западните страни могат да ги произведат.
В същото време, съдружниците ще показват по какъв начин се стремят да изпълнят задачата на НАТО, контрактувана на срещата на върха в Мадрид предходната година, за слагане на над 300 000 военнослужещи в положение на нараснала подготвеност, с цел да се опълчват на Русия.
ШВЕЦИЯ
Швеция се надява да стане 32-ият член на алианса във Вилнюс.
Турция обаче продължава да блокира присъединението, каъо упреква Стокхолм, че укрива членове на терористични групировки на своя територия.
Не е ясно каква позиция ще разгласи турският президент Тайип Ердоган на срещата на върха.
2% ВОЕННИ РАЗХОДИ
Йенс Столтенберг се стреми да трансформира сегашната цел на НАТО за военни разноски от 2% от националния Брутният вътрешен продукт в минимално условие, а не в цел, към която да се стреми.
Но съгласно оценките на НАТО през 2023 година даже остарялата цел ще бъде реализирана единствено от 11 от 31-те членове на алианса.
Целта беше сложена през 2014 година, когато водачите на НАТО се споразумяха да усилят разноските за защита до 2% от своя Брутният вътрешен продукт в границите на едно десетилетие.
Въпросните 11 съдружници са Съединени американски щати, Англия, Полша, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия и Словакия. На опашката са Канада, Словения, Турция, Испания, Белгия и Люксембург, чиито разноски за защита са под 1,4% от Брутният вътрешен продукт, добавя Reuters.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ