Клаус Аугенталер, световен шампион от 1990 година и легенда на „Байерн“, ексклузивно пред „Труд“ Срещу ЦСКА не знаехме къде сме
Клаус Аугенталер е едно от най-великите имена в международния футбол. Известен е като Мистър „ Байерн “ със своите 404 мача за най-големия немски тим. Легендарният бранител завоюва седем трофеи в Бундеслигата с баварците, само че не съумя да победи за КЕШ, където два пъти неговият отбор бе на край през 80-те. Избран е в идеалния отбор на „ Байерн “ за всички времена.
Аугенталер е международен първенец с Германия от 1990 година и втори на планетата от 1986-а. Няколко пъти в кариерата си игра против България.
Великият бранител е един от елитния клуб на звезди, които в никакъв случай не изневериха на родния клуб. Аугенталер даде извънредно изявление за „ Труд “.
– Здравейте, хер Аугенталер! Целият ви живот мина в „ Байерн ”. Какво значи този клуб за вас?
– Трудно ще го опиша в няколко фрази. Дойдох на 17 години в „ Байерн ” и още тогава започнах да играя. След края на кариерата ми четири-пет сезона бях помощник-треньор. След това футболът ме изпрати в Австрия, след това в „ Нюрнберг ”, обикалях Германия. Сега съм благополучен, че съм отново в тима, на който съм симпатизирал и обичал цялостен живот.
– Как се чувствате, когато обличате екипа на „ Байерн ” за мачове на ветерани?
– Голяма чест е. Играя с доста превъзходни футболисти, представлявали своята татковина по света. И освен тези на „ Байерн ”. За страдание да вземем за пример не съм играл с Пеле. Но футболът ни е направил едно семейство и се веселя, когато имам достойнството да го видя.
Имате 404 мача и 52 гола за „ Байерн ”. Впечатляваща статистика за един бранител. Помните ли всеки дуел?
Благодаря на Господ, не си ги припомням всички. Щях да се побъркам. Но има мачове, които не се не помнят. Говоря също за обстановки, за травми. Седем пъти станах първенец на „ Байерн ” и несъмнено са останали доста мемоари в главата ми.
– По време на кариерата си в „ Байерн ” четири пъти играхте в шампионата за КЕШ против българския ЦСКА. Помните ли някой от тези мачове?
– Винаги е било мъчно да се играе с българи. Но постоянно сме продължавали.
– Питам за…
Знам защо питате. За един мач, в който в 20-ата минута губехме с 0:3. Не знаехме къде сме. Накрая паднахме с 3:4. Но на реванша спечелихме с 4:0.
– Какви други мемоари имате от българския футбол?
– Трябва да съм почтен и ще ви кажа, че в този момент към този момент не го проследявам. Имаше години, когато бяхте доста мощни. Националният ви тим постоянно беше цялостен с първокласни играчи.
– „ Байерн ” бе много по-силен във финала за КЕШ против „ Астън Вила ”, откакто в профил ЦСКА. Защо загубихте?
– Не единствено бяхме по-добри, а може би изиграхме най-хубавия си мач за сезона в шампионата. Ясно е, че заслужавахме да спечелим. Но по този начин е във футбола. Два пъти англичаните пристигнаха до нашата врата и ни вкараха гол.
– Случи ви се и пет години по-късно във финала против „ Порто ”.
Не бях на терена в този мач във Виена. Изгониха ме в полуфинала против „ Реал ”. За благополучие имам толкоз доста трофеи в кариерата си, станах и международен първенец. Окей, не можах да побеждавам в евротурнирите с „ Байерн ”. Но задоволително огромно самопризнание е, че съм бил 17 години в обичания ми клуб.
– „ Байерн ” е петкратен европейски първенец. Няма ли най-малко малко злоба у вас, че вие нямате тази купа?
Имам прекомерно доста титли, за които да описвам. А не за такива, които съм пропуснал. „ Байерн ” е моето семейство.
– Знам, че не обичате съпоставяне сред поколенията. Но бихте ли пробвали да кажете кой е най-великият „ Байерн ” в историята – на Франц Бекенбауер, на Отмар Хитцфелд или на Юп Хайнкес?
– Не би трябвало да се прави това съпоставяне. Когато пристигнах в „ Байерн ”, там бяха Сеп Майер, Герд Мюлер, Франц Бекенбауер, Ули Хьонес, Паул Брайтнер… Последва нова епоха с Карл-Хайнц Румениге и доста други звезди. Следваха още мощни тимове. Как да кажа, кой е най-силният?
– Вие дойдохте тъкмо след трите следващи триумфа в КЕШ. Как започнахте в тима?
– Спомням си по какъв начин през 1974 година с детския ми тим гледахме финала против „ Атлетико ” (Мадрид) на стадиона в Брюксел. Завършихме 1:1, като изравнихме в последната минута с гол на Шварценбек. Два дни по-късно беше преиграването, спечелихме, само че не бях на стадиона. Не можех да допускам, само че година по-късно към този момент бях на подготвителния терен до славните Мюлер и Бекенбауер.
– Заиграхте либеро като Кайзера. Как „ влязохте в обувките му ”?
„ Байерн ” ме взе на 17 години като нападател. По-скоро като Герд Мюлер. Първият ми мач в Бундеслигата беше против „ Борусия ” (Дортмунд) и тогава ме сложиха като халф. И да – на терена „ Байерн ” стартира да ме дърпа все по-назад.
– И по какъв начин се наложихте като бранител?
– Заради травми на съотборници. Треньорът реши да ме опитва като либеро. Справих се добре и по този начин се стартира.
– Играл сте с може би най-хубавите футболисти на „ Байерн ”. Кой е №1?
– И на това е мъчно да се отговори. Лотар Матеус беше безспорна международна класа. Паул Брайтнер също. И Румениге, и Ули Хьонес. Имал съм достойнството да бъда дружно с Бекенбауер и Шварценбек. В „ Байерн ” постоянно е имало велики играчи.
– Герд Мюлер е прочут с прякора Бомбардира на нацията. В последните години Кристиано Роналдо и Лионел Меси счупиха върховете му, които се смятаха за недостижими. Мислите ли, че той беше по-добър от тях?
– Не мога да ги сравня. Не съм се срещал на терена с Роналдо, само че имам хиляди тренировки против Герд Мюлер, когато сме играли 10 на 10. Никой не можеше да го спре, просто беше най-бързият.
– Срещу кой нападател ви е било най-трудно?
Няколко са. Например Хорст Хрубеш е един от тях. Помня и един голям български нападател, с който постоянно имах проблеми.
– Вероятно визирате Спас Джевизов.
– Може би, не мога да си спомня името. Беше от ЦСКА.
– „ Байерн ” е един от най-стабилните финансово клубове. Ще може ли да задържи това равнище при съществуването на тимове като „ Манчестър Сити ” и ПСЖ?
– „ Байерн ” желае постоянно да бъде независим. Да работи, да се развива по проект, както стана в последните 10, 15, 20 години. Руски олигарх или арабски шейх до момента не е съумял да съблазни ни минимум клуба с милионите си. „ Байерн ” е най-правилно структурираният клуб в света. Хората работят това да се случва, а не чакат да се появи отнякъде предостатъчен спонсор.
– Проблем за Бундеслигата ли е, че „ Байерн ” съвсем непрестанно е първенец?
– Преди две-три години споделих, че става отегчително. Така е най-малкото за неутралните фенове. По мое време 2-3 кръга преди края 2-3 тима имаха шансове за купата. За страдание в този момент по-интересна е борбата за оцеляване. Също и за място в Шампионската лига, само че след „ Байерн ”. Факт е, че преди сегашния сезон липсва задоволително напрежение в Бундеслигата.
– С националния тим станахте международен първенец. Това ли е най-голямия взрив в кариерата ви?
– Това е най-голямата купа, която може да се завоюва. Играл съм доста мачове в националния тим. Заради „ Байерн ” обаче се отхвърлих от Бундестима. Малко преди международното през 1990 година Франц Бекенбауер ме помоли да се върна. И дружно станахме първенци.
– Колко мъчно е да се играе против Диего Марадона?
– Няколко пъти ми се е случвало. На финала против Аржентина и в два мача против „ Наполи ” в евротурнирите. Това беше най-силното му време. На мондиала в Мексико през 1986 година Марадона беше в своя зенит. Той е най-хубавият в света и с никого не можеш да го сравниш.
– На финала през 1990-а против Аржентина имаше ли боязън у вас поради изгубения мач за купата четири години по-рано в Мексико? Именно от отбора на Марадона.
– За страдание не играх в първия край. Контузих се. Поведоха ни с 2:0, изравнихме и най-после паднахме с драма. Аржентина стана международен първенец поради един неповторим Марадона.
– Кой беше най-трудният ви мач до купата през 1990-а?
– Полуфиналът против Англия.
– Споменахте Англия и този мач. Как Германия постоянно печели на дузпи?
– И аз съм се питал. Може би англичаните не обичат да упражняват дузпи. Полуфиналът беше равносилен. Няма по какъв начин да успееш без шанс. Но също би трябвало и самонадеяност. Бодо Илгнер избави една дузпа, а при друга те не улучиха вратата.
– Вие не бихте дузпа.
– В цялата си кариера съм бил три дузпи. И всичките ги изпуснах. Най-куриозната е против ПАОК в евротурнирите. Стигнахме до дузпи. Аз трябваше да съм единият реализатор. Вратарят хвана удара ми, само че реферът подреди да изстрелвам на ново. И вратарят отново избави. Съдията обаче още веднъж видя неправда в дейностите му. И хайде отново. Не знаех къде да изстрелвам. Затворих очи и вкарах! Но тази дузпа не се брои в постоянното време.
– Как решихте Андреас Бреме да бие дузпата против Аржентина?
– Номер едно за дузпите беше Лотар Матеус. Но имаше някакъв проблем с крайници. Смени си обувките. А Анди беше един сигурен реализатор.
– По това време доста немски звезди играеха в италианската Серия А, която беше №1 в света. Защо не опитахте в чужбина?
– Интерес към мен имаше освен от Италия, само че и от Англия. Познаваха ме чудесно, тъй като с „ Байерн ” постоянно играехме на Острова. Харесвам британския футбол, тъй като за мен е най-честният. Но аз бях в един от най-големите клубове в света. Защо ми беше да го напущам?
– Бекенбауер е една от най-великите персони във футбола. Къде беше най-силен – като футболист, като треньор или като президент?
– Бил съм му и помощник-треньор. Бил ми е президент, бил ми е съотборник. Като футболист бе в действителност безподобен. По-късно ми беше треньорът, с който станах международен първенец. На Бекенбауер всичко му се отдава прекомерно елементарно. Само че за времето като състезател ще ви кажа нещо – той работеше необикновено доста на тренировки.
– Когато бяхте асистент, Емил Костадинов играеше в „ Байерн ”. Защо не съумя да се наложи повече в тима?
– Много добре се разбирах с Емил. Той имаше проблем с немския език. Често, когато един футболист идва въпреки това, да не му потръгне. И когато нещо не пасва, не играе добре.
– Тогава доста българи играеха в Бундеслигата. Помните ли някого?
– Имената постоянно са ми били огромен проблем. Разбира се, че знам вашето златно потомство.
– Като треньор на австрийския ГАК играхте против „ Литекс ” за Купата на УЕФА.
Да, тогава против нас игра един футболист, който по-късно взех в „ Нюрнберг ”. Спомням си го – Стойчо Стоилов.
– Какви са връзките ви?
И до момента се чуваме по телефона понякога. Знам, че му се случи огромна покруса, откакто напусна „ Нюрнберг ”. Простреляха го и до през днешния ден има патрон в тялото.
– Защо прекратихте треньорската си кариера през 2011 година?
– Твърде стресиращо ми е. Като футболист и асистент с „ Байерн ” изкарах доста години. Десет сезона работих в тима на тази позиция. Просто ми беше задоволително с треньорството.
– Победата със 7:1 над Бразилия ли е най-големият мач на Германия?
– Не, гледах го по малкия екран. Имах възприятието, че за Бразилия играят келнери и плажни футболисти. Но би трябвало да призная – в действителност е неповторимо е да победиш този тим в неговата татковина със седем гола на полуфинал на международно състезание.
– И най-после по кое време е по-лесно да се завоюва Шампионската лига. По ваше време с малко участници или през днешния ден?
Също е мъчно да се каже. И по мое време от Италия, Испания и Англия се изявяваха неповторими тимове в шампионата. Аз се веселя, че и тогава, и в този момент „ Байерн ” съвсем постоянно се класира измежду първите четири тима в Европа. Сега има 6-7 тима, които са съвсем на едно равнище. Между тях съвсем постоянно съдбоносен е маркираният гол на непознат терен, шанса или неналичието на шанс. Много са изравнени силите.
– Харесва ли ви системата ВАР?
Ако се успокои полемиката към нея, тя ще е доста рационална. В днешния футбол съдбовно се оказва даже единствено едно неверно решение на рефера. Изключително незаслужено е да загубиш край в Шампионската лига с гол от засада да вземем за пример. Или даже полуфинал. Това са мачове за милиони евро. Аз съм за това всичко да бъде заслужено.
Аугенталер е международен първенец с Германия от 1990 година и втори на планетата от 1986-а. Няколко пъти в кариерата си игра против България.
Великият бранител е един от елитния клуб на звезди, които в никакъв случай не изневериха на родния клуб. Аугенталер даде извънредно изявление за „ Труд “.
– Здравейте, хер Аугенталер! Целият ви живот мина в „ Байерн ”. Какво значи този клуб за вас?
– Трудно ще го опиша в няколко фрази. Дойдох на 17 години в „ Байерн ” и още тогава започнах да играя. След края на кариерата ми четири-пет сезона бях помощник-треньор. След това футболът ме изпрати в Австрия, след това в „ Нюрнберг ”, обикалях Германия. Сега съм благополучен, че съм отново в тима, на който съм симпатизирал и обичал цялостен живот.
– Как се чувствате, когато обличате екипа на „ Байерн ” за мачове на ветерани?
– Голяма чест е. Играя с доста превъзходни футболисти, представлявали своята татковина по света. И освен тези на „ Байерн ”. За страдание да вземем за пример не съм играл с Пеле. Но футболът ни е направил едно семейство и се веселя, когато имам достойнството да го видя.
Имате 404 мача и 52 гола за „ Байерн ”. Впечатляваща статистика за един бранител. Помните ли всеки дуел?
Благодаря на Господ, не си ги припомням всички. Щях да се побъркам. Но има мачове, които не се не помнят. Говоря също за обстановки, за травми. Седем пъти станах първенец на „ Байерн ” и несъмнено са останали доста мемоари в главата ми.
– По време на кариерата си в „ Байерн ” четири пъти играхте в шампионата за КЕШ против българския ЦСКА. Помните ли някой от тези мачове?
– Винаги е било мъчно да се играе с българи. Но постоянно сме продължавали.
– Питам за…
Знам защо питате. За един мач, в който в 20-ата минута губехме с 0:3. Не знаехме къде сме. Накрая паднахме с 3:4. Но на реванша спечелихме с 4:0.
– Какви други мемоари имате от българския футбол?
– Трябва да съм почтен и ще ви кажа, че в този момент към този момент не го проследявам. Имаше години, когато бяхте доста мощни. Националният ви тим постоянно беше цялостен с първокласни играчи.
– „ Байерн ” бе много по-силен във финала за КЕШ против „ Астън Вила ”, откакто в профил ЦСКА. Защо загубихте?
– Не единствено бяхме по-добри, а може би изиграхме най-хубавия си мач за сезона в шампионата. Ясно е, че заслужавахме да спечелим. Но по този начин е във футбола. Два пъти англичаните пристигнаха до нашата врата и ни вкараха гол.
– Случи ви се и пет години по-късно във финала против „ Порто ”.
Не бях на терена в този мач във Виена. Изгониха ме в полуфинала против „ Реал ”. За благополучие имам толкоз доста трофеи в кариерата си, станах и международен първенец. Окей, не можах да побеждавам в евротурнирите с „ Байерн ”. Но задоволително огромно самопризнание е, че съм бил 17 години в обичания ми клуб.
– „ Байерн ” е петкратен европейски първенец. Няма ли най-малко малко злоба у вас, че вие нямате тази купа?
Имам прекомерно доста титли, за които да описвам. А не за такива, които съм пропуснал. „ Байерн ” е моето семейство.
– Знам, че не обичате съпоставяне сред поколенията. Но бихте ли пробвали да кажете кой е най-великият „ Байерн ” в историята – на Франц Бекенбауер, на Отмар Хитцфелд или на Юп Хайнкес?
– Не би трябвало да се прави това съпоставяне. Когато пристигнах в „ Байерн ”, там бяха Сеп Майер, Герд Мюлер, Франц Бекенбауер, Ули Хьонес, Паул Брайтнер… Последва нова епоха с Карл-Хайнц Румениге и доста други звезди. Следваха още мощни тимове. Как да кажа, кой е най-силният?
– Вие дойдохте тъкмо след трите следващи триумфа в КЕШ. Как започнахте в тима?
– Спомням си по какъв начин през 1974 година с детския ми тим гледахме финала против „ Атлетико ” (Мадрид) на стадиона в Брюксел. Завършихме 1:1, като изравнихме в последната минута с гол на Шварценбек. Два дни по-късно беше преиграването, спечелихме, само че не бях на стадиона. Не можех да допускам, само че година по-късно към този момент бях на подготвителния терен до славните Мюлер и Бекенбауер.
– Заиграхте либеро като Кайзера. Как „ влязохте в обувките му ”?
„ Байерн ” ме взе на 17 години като нападател. По-скоро като Герд Мюлер. Първият ми мач в Бундеслигата беше против „ Борусия ” (Дортмунд) и тогава ме сложиха като халф. И да – на терена „ Байерн ” стартира да ме дърпа все по-назад.
– И по какъв начин се наложихте като бранител?
– Заради травми на съотборници. Треньорът реши да ме опитва като либеро. Справих се добре и по този начин се стартира.
– Играл сте с може би най-хубавите футболисти на „ Байерн ”. Кой е №1?
– И на това е мъчно да се отговори. Лотар Матеус беше безспорна международна класа. Паул Брайтнер също. И Румениге, и Ули Хьонес. Имал съм достойнството да бъда дружно с Бекенбауер и Шварценбек. В „ Байерн ” постоянно е имало велики играчи.
– Герд Мюлер е прочут с прякора Бомбардира на нацията. В последните години Кристиано Роналдо и Лионел Меси счупиха върховете му, които се смятаха за недостижими. Мислите ли, че той беше по-добър от тях?
– Не мога да ги сравня. Не съм се срещал на терена с Роналдо, само че имам хиляди тренировки против Герд Мюлер, когато сме играли 10 на 10. Никой не можеше да го спре, просто беше най-бързият.
– Срещу кой нападател ви е било най-трудно?
Няколко са. Например Хорст Хрубеш е един от тях. Помня и един голям български нападател, с който постоянно имах проблеми.
– Вероятно визирате Спас Джевизов.
– Може би, не мога да си спомня името. Беше от ЦСКА.
– „ Байерн ” е един от най-стабилните финансово клубове. Ще може ли да задържи това равнище при съществуването на тимове като „ Манчестър Сити ” и ПСЖ?
– „ Байерн ” желае постоянно да бъде независим. Да работи, да се развива по проект, както стана в последните 10, 15, 20 години. Руски олигарх или арабски шейх до момента не е съумял да съблазни ни минимум клуба с милионите си. „ Байерн ” е най-правилно структурираният клуб в света. Хората работят това да се случва, а не чакат да се появи отнякъде предостатъчен спонсор.
– Проблем за Бундеслигата ли е, че „ Байерн ” съвсем непрестанно е първенец?
– Преди две-три години споделих, че става отегчително. Така е най-малкото за неутралните фенове. По мое време 2-3 кръга преди края 2-3 тима имаха шансове за купата. За страдание в този момент по-интересна е борбата за оцеляване. Също и за място в Шампионската лига, само че след „ Байерн ”. Факт е, че преди сегашния сезон липсва задоволително напрежение в Бундеслигата.
– С националния тим станахте международен първенец. Това ли е най-голямия взрив в кариерата ви?
– Това е най-голямата купа, която може да се завоюва. Играл съм доста мачове в националния тим. Заради „ Байерн ” обаче се отхвърлих от Бундестима. Малко преди международното през 1990 година Франц Бекенбауер ме помоли да се върна. И дружно станахме първенци.
– Колко мъчно е да се играе против Диего Марадона?
– Няколко пъти ми се е случвало. На финала против Аржентина и в два мача против „ Наполи ” в евротурнирите. Това беше най-силното му време. На мондиала в Мексико през 1986 година Марадона беше в своя зенит. Той е най-хубавият в света и с никого не можеш да го сравниш.
– На финала през 1990-а против Аржентина имаше ли боязън у вас поради изгубения мач за купата четири години по-рано в Мексико? Именно от отбора на Марадона.
– За страдание не играх в първия край. Контузих се. Поведоха ни с 2:0, изравнихме и най-после паднахме с драма. Аржентина стана международен първенец поради един неповторим Марадона.
– Кой беше най-трудният ви мач до купата през 1990-а?
– Полуфиналът против Англия.
– Споменахте Англия и този мач. Как Германия постоянно печели на дузпи?
– И аз съм се питал. Може би англичаните не обичат да упражняват дузпи. Полуфиналът беше равносилен. Няма по какъв начин да успееш без шанс. Но също би трябвало и самонадеяност. Бодо Илгнер избави една дузпа, а при друга те не улучиха вратата.
– Вие не бихте дузпа.
– В цялата си кариера съм бил три дузпи. И всичките ги изпуснах. Най-куриозната е против ПАОК в евротурнирите. Стигнахме до дузпи. Аз трябваше да съм единият реализатор. Вратарят хвана удара ми, само че реферът подреди да изстрелвам на ново. И вратарят отново избави. Съдията обаче още веднъж видя неправда в дейностите му. И хайде отново. Не знаех къде да изстрелвам. Затворих очи и вкарах! Но тази дузпа не се брои в постоянното време.
– Как решихте Андреас Бреме да бие дузпата против Аржентина?
– Номер едно за дузпите беше Лотар Матеус. Но имаше някакъв проблем с крайници. Смени си обувките. А Анди беше един сигурен реализатор.
– По това време доста немски звезди играеха в италианската Серия А, която беше №1 в света. Защо не опитахте в чужбина?
– Интерес към мен имаше освен от Италия, само че и от Англия. Познаваха ме чудесно, тъй като с „ Байерн ” постоянно играехме на Острова. Харесвам британския футбол, тъй като за мен е най-честният. Но аз бях в един от най-големите клубове в света. Защо ми беше да го напущам?
– Бекенбауер е една от най-великите персони във футбола. Къде беше най-силен – като футболист, като треньор или като президент?
– Бил съм му и помощник-треньор. Бил ми е президент, бил ми е съотборник. Като футболист бе в действителност безподобен. По-късно ми беше треньорът, с който станах международен първенец. На Бекенбауер всичко му се отдава прекомерно елементарно. Само че за времето като състезател ще ви кажа нещо – той работеше необикновено доста на тренировки.
– Когато бяхте асистент, Емил Костадинов играеше в „ Байерн ”. Защо не съумя да се наложи повече в тима?
– Много добре се разбирах с Емил. Той имаше проблем с немския език. Често, когато един футболист идва въпреки това, да не му потръгне. И когато нещо не пасва, не играе добре.
– Тогава доста българи играеха в Бундеслигата. Помните ли някого?
– Имената постоянно са ми били огромен проблем. Разбира се, че знам вашето златно потомство.
– Като треньор на австрийския ГАК играхте против „ Литекс ” за Купата на УЕФА.
Да, тогава против нас игра един футболист, който по-късно взех в „ Нюрнберг ”. Спомням си го – Стойчо Стоилов.
– Какви са връзките ви?
И до момента се чуваме по телефона понякога. Знам, че му се случи огромна покруса, откакто напусна „ Нюрнберг ”. Простреляха го и до през днешния ден има патрон в тялото.
– Защо прекратихте треньорската си кариера през 2011 година?
– Твърде стресиращо ми е. Като футболист и асистент с „ Байерн ” изкарах доста години. Десет сезона работих в тима на тази позиция. Просто ми беше задоволително с треньорството.
– Победата със 7:1 над Бразилия ли е най-големият мач на Германия?
– Не, гледах го по малкия екран. Имах възприятието, че за Бразилия играят келнери и плажни футболисти. Но би трябвало да призная – в действителност е неповторимо е да победиш този тим в неговата татковина със седем гола на полуфинал на международно състезание.
– И най-после по кое време е по-лесно да се завоюва Шампионската лига. По ваше време с малко участници или през днешния ден?
Също е мъчно да се каже. И по мое време от Италия, Испания и Англия се изявяваха неповторими тимове в шампионата. Аз се веселя, че и тогава, и в този момент „ Байерн ” съвсем постоянно се класира измежду първите четири тима в Европа. Сега има 6-7 тима, които са съвсем на едно равнище. Между тях съвсем постоянно съдбоносен е маркираният гол на непознат терен, шанса или неналичието на шанс. Много са изравнени силите.
– Харесва ли ви системата ВАР?
Ако се успокои полемиката към нея, тя ще е доста рационална. В днешния футбол съдбовно се оказва даже единствено едно неверно решение на рефера. Изключително незаслужено е да загубиш край в Шампионската лига с гол от засада да вземем за пример. Или даже полуфинал. Това са мачове за милиони евро. Аз съм за това всичко да бъде заслужено.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ