Класираха 10 хиляди храни по риска за диабет и болести

Класираха 10 хиляди храни по риска за диабет и заболявания на сърцето
Кога сладкото горчи – по този начин по-свободно може да се преведе усилието на учени от университета „ Бригъм Йънг “ в щата Юта в Съединени американски щати да разбият въглехидратния код на храните до просто и разбираемо обръщение за резултата им върху здравето.
В амбициозно изследване за гликемичния показател и гликемичния товар
на близо 10 хиляди храни те са си помогнали с изкуствен интелект в събирането на данни. Крайният резултат е немислимо досега категоризиране на качеството на въглехидратите.
Масовата асоциация за въглехидрати, несъмнено, са сладките храни.
Но не всички сладки храни са еднообразно греховни даже в пуританския прочит на науката за храненето. Най-малкото тъй като организмът се нуждае от глюкозата, до която в последна сметка се разграждат въглехидратите. Когато в тялото не постъпва такава сила, то се мъчи да си я сътвори от мазнини, само че кето диетите са друга тематика.
Глюкозата е комфортният за организма тип източник на сила,
без която няма да могат да работят органите, камо ли да правим каквато и да било физическа активност. Но същата глюкоза в несъответствуващи количества и тип може да бъде почва за диабет, свързаните с него сърдечни проблеми и дори някои типове рак.
Публикацията в American Journal of Clinical Nutrition в детайли стимулира
рейтингите на всеобщите храни като повече или по-малко рискови за диабет вид 2 и неговите болести спътници. Голямо достолепие на класацията на храните по техния въглехидратен код е анализирането им по два признака – гликемичен показател и гликемичен товар.
Това е най-точният метод да се реши дали една храна е рискова освен по принцип, а съгласно това какъв брой постоянно я употребяваме в нормалното си хранене.
Например даже хипотетичната торта с най-голямо количество бяла захар, блатове от бяло брашно, крем от млечен шоколад и сиропирана с шербет няма да ни усили риска за диабет, в случай че изядем едно парче през годината. Това са създали учените – „ превели “ са риска към житейски условия.
Така са се получили на практика ориентири за най-рисковите и минимум натоварващите за диабет храни по принцип.
Звучат сходно, само че има разлика сред гликемичен показател и гликемичен товар. Общото е, че и двете ограничения са свързани с риска от диабет. Както и това, че не са константи, а варират във времето заради промени в питателните технологии, рецептите на индустриалните хранителни артикули, даже и навлизането на нови сортове.
Гликемичният индекс изразява потенциала на дадена храна да ни повиши кръвната захар.
Храните с висок показател бързо подвигат кръвната захар и водят до по-бързо лъжливо огладняване, а оттова и до вдишване на повече от нужните калории и дебелеене. Логично храните с висок показател като
да вземем за пример бяло брашно, бял ориз и храни със захар предизвикват прилив на глюкоза в кръвта,
който е неподходящ за метаболитното здраве. Технически гликемичният показател е условна канара, употребена за улеснение в медицината и науката въобще за категоризиране на качеството на въглехидратите. Но тя е и благонадежден асистент в напъните за по-информиран избор на здравословна диета.
Гликемичният товар отразява какъв брой често и в какви количества
се яде определена въглехидратна храна и съответстващото отражение върху кръвната захар. Дори при естествените самостоятелни разлики поради пол, възраст, привички на всеки човек има подобие според от националната кухня,
традициите, особеностите на пазара съгласно страната и в прочут смисъл от цената.
Проучването е открило също ясни зависимости в избора на храни като съотношения на гликемичен показател и гликемичен товар според от етническата принадлежност, образованието и приходите,
наблягайки смисъла на качеството на въглехидратите за здравните резултати.
Така наречените въглехидратни храни с празни калории – те дават доста сила, само че без значими градивни субстанции за организма, по предписание са с висок гликемичен показател. По-лошото е, че в последните години пораства и гликемичният им товар, т.е. тяхната консумация изключително при младежите.
На тази база не е изненадващо, споделят откривателите,
че с възрастта хората са склонни да вършат по-здравословен избор на въглехидрати и надлежно да имат диета с по-нисък гликемичен товар. Изборът се подобрява с всеки 10 година живот.
Друг логически извод, подсилен с данни от разбор на диетите на хиляди мъже и дами,
е, че хората с по-високо обучение и приходи без значение от пола са по-склонни да ядат храни с по-нисък гликемичен показател.