Класическият роман не е този, писан преди сто години, а

Класическият разказ не е този, писан преди 100 години, а този, чиито истини са универсални и неподвластни на времето. Ще остане ли това произведение настоящо с течение на времето? Може ли читателят да научи нещо ново от историята? Разказът тече ли красиво? Ако на тези въпроси може да се отговори с „ да ”, тогава книгата в действителност е класика. Днес ще ви дадем 15 хрумвания за тъкмо такива книги – изменящи, каращи ни да се замислим и на процедура безконечни.
1. Исмаил, Даниел Куин
Умишлено дидактична, тази книга ни принуждава да преразгледаме това, което считаме за истина, подсилвайки обстоятелството, че мъдростта може да идва от минимум евентуалните източници.
2. Алхимикът, Пауло Коелю
Понякога, когато следваме фантазиите си, се озоваваме там, където би трябвало да бъдем, а не там, където мислим, че желаеме да бъдем.
3. Повелителят на мухите, Уилям Голдинг
Нашите диви същности в никакъв случай не са доста надалеч от повърхността. Това илюстрира и създателят, когато група от сякаш добре възпитани млади мъже корабокрушират на тропически остров.
4. 1984, Джордж Оруел
Мнозина биха споделили, че въпросите, адресирани в тази съвсем пророческа книга, стартират да добиват смисъл едвам в този момент.
5. Когато светът ни се разпада, Пема Чодрьон
Болката е неизбежна, само че страданието не е наложително. Тибетската будистка монахиня и преподавател, Пема Чодрьон, превежда читателя през другите стадии на тъга, когато животът ни хвърли „ крива топка ”, давайки състрадателни препоръки по какъв начин да приемеш, признаеш и да се преместиш отвън „ лапите ” на компликацията.
6. Тибетска книга за живота и гибелта, Согиал Ринпоче
Една от най-силните книги от будистката житейска философия. Този том води хората през превъзходното странствуване, което е техният личен живот. В нашия съвременен свят, където остаряването и гибелта са комплицирани тематики, които ужасяват елементарния човек, това е опресняваща вероятност, която омекотява аспекти от житейското пътешестване.