Започва ли началото на края за САЩ? Историята на други разпаднали се общества предполага това
Класическият научнофантастичен разказ на Айзък Азимов „ Фондацията “ споделя историята на математика Хари Селдън и основаването от него на психоисторията. Това е футуристична дисциплинираност, която съчетава история, социология и математика, с цел да прави прогнози за бъдещето на човечеството. В света на огромните данни, мощните компютри и несигурните времена, които предстоят, може ли сходна концепция да бъде допустима през днешния ден?
Питър Турчин, руско-американски академик в региона на комплексността и почетен професор в Университета на Кънектикът, е една от водещите фигури в нова обществена просвета, която включва проучване на големи масиви от исторически данни и статистически модели, с цел да се разбере историята на човешките цивилизации.
Бях подготвен като научен биолог. Работех на границата сред математическите модели и динамичността на популациите на животните. Започнах с инсекти, леминги и други сходни неща. След това взех решение да мина към проучване на хората. Използвам съвсем същия математически и изчерпателен уред, само че го ползвам към разнообразни въпроси.
Турчин пред IFLScience
Въпреки че споделя, че е повлиян от Азимов, той счита, че сравненията с психоисторията са лимитирани.
По думите му: „ човешките човеци не са толкоз безсилни, колкото си ги показва Азимов„. Той избира да назовава тази област на проучване клиодинамика, въодушевен от музата на историята в гръцката история – Клио.
В най-новата си книга „ Крайни времена “ Турчин преглежда рецесията, пред която е изправена американската народна власт, и твърди, че тя може би не е нещо ново. Всъщност, в случай че се вгледаме деликатно в историческите цикли, алените знамена се виждат ясно.
В последна сметка тези „ невиждани времена “ не са чак толкоз невиждани.
През последните години в Съединени американски щати се следи внезапен скок на размириците, митингите и протестите.
Независимо дали става въпрос за рухването на Римската империя или за всеобщата рецесия през XVII в., Турчин твърди, че има общи влакна, които са в основата на доста от огромните публични разтърсвания в историята.
Това е точно „ свръхпроизводството на елитите “ и спадането на виталния стандарт на болшинството.
В множеството комплицирани общества постоянно има едно малко малцинство от популацията, което концентрира властта в ръцете си, известно още като хайлайф. Те неизбежно употребяват тази власт, с цел да изтеглят повече запаси и въздействие от по-голямата част от популацията, като го оставят обедняло и яростно.
Едновременно с това то подтиква задоволително стопански напредък и софтуерни промени, с цел да насърчи повече кандидати за хайлайф да се причислят към висшите ешелони на обществото. Някои биха могли да нарекат това повишаване на образованата междинна класа. Съществуващата конструкция на властта обаче може да се простира единствено до такава степен. С течение на времето ставаме очевидци на това по какъв начин все по-голям брой хора се борят за лимитирани места в структурата на властта, което води до все по-голямо неспокойствие.
Заедно с лишените от права маси се появява и ръкав от „ контраелити “, които се пробват да употребяват остатъците си от власт, с цел да подкопаят съществуващата конструкция на властта. Оставена без надзор, структурата на властта навлиза в своето „ последно време “ и в последна сметка се разпада.
За мнозина това може да звучи извънредно сходно на обстановката, в която се намират Съединени американски щати и огромна част от Европа.
Обществото създава прекалено много висшисти и не предлага задоволително работни места за тях, което основава набъбнала класа от дисиденти в обществото. В същото време броят на милиардерите пораства, само че виталният стандарт на болшинството се е намалил. В резултат на това ставаме все по-разделени, гневни и склонни към вълнения.
Общо взето, наподобява, че „ началото на края “ може би настъпват.
Турчин и неговият екип от клиодинамични доближени са събрали над 200 образеца за сриващи се общества, някои от които наподобява следват разпознатите от него модели. Например той преди малко разгласява проучване, в което преглежда краха на династията Цин и кървавото въстание на тайпините през XIX век. Използвайки математически модели, той стига до заключението, че рецесията е била главно провокирана от недоволни искащи да се снабдят с хайлайф и икономическа тъга, тъкмо както безбройните образци в историята – а може би и през днешния ден.
И по този начин, значи ли това, че можем да предвидим краха на Съединени американски щати, като разгледаме купища данни от предишното и потърсим периодическите му цикли?
Може и да наподобява, че краят на времената наближава, само че не се знае по какъв начин ще се развие обстановката.
Макар че обществата са склонни да работят на почти 100-годишни цикли, съгласно Турчин голям брой по-широки фактори могат да повлияят на времевата рамка. Има даже образци, в които обществата могат да се измъкнат от „ началото на края “ без срив, в случай че са ръководени по подобаващ метод.
Това не са математически цикли, нали? Не е като да има някакъв галактически часовник, който ни тласка към тази рецесия. Тя се задвижва вътрешно. Тъй като се задвижва вътрешно, разнообразни събития могат да забавят или да ускорят циклите. Предполагам, че това е статистическа доктрина, а не строга честота.
Не всички обаче са уверени в позицията на Турчин.
Макар че малко на брой биха възразили против концепцията, че историята може да ни даде уроци за бъдещето, някои допускат, че региона на клиодинамиката наподобява на лъжлива просвета. Глобалните човешки общества са доста по-сложни, с безпределно доста променливи, в сравнение с скромната популация от буболечки в полето. Може би не трябва да сме толкоз наивни, с цел да мислим, че можем да разкрием дълбините му благодарение на лимитирани данни и пристрастни учебници по история.
Една унищожителна критика за новата му книга в New Statesman е озаглавена „ Празните пророчества на Питър Турчин “.
В нея се споделя:
Неведнъж се чудех дали целият този план не е машинация […] Това е TED-Talk, който по този начин мощно надвишава обещанията, че дефицитът е заложен през цялото време.
Турчин признава рестриктивните мерки на своите теории и, че предсказването на бъдещето е игра за простаци.
Както споделя доста ясно в обява в блога си от 2013 г: „ КЛИОДИНАМИКАТА НЕ съдебна експертиза ЗАНИМАВА С ПРЕДСКАЗВАНЕ НА БЪДЕЩЕТО! “ Вместо да прави пророчества, Турчин споделя, че просто се интересува от концепцията да приложи математически разбор към човешките общества и да види дали някоя от разпознатите закономерности може да ни помогне да разберем сложното състояние, което стои пред нас.
Човешките общества са доста комплицирани. Трябва да разбирате стопанската система, социологията, антропологията, климатологията и доста други неща. Именно самата трудност на тематиката попречи на простите подходи и по тази причина лиши известно време. Ние към момента сме при започване на този път в разбирането на човешките общества благодарение на математически принадлежности.
