Специална икономическа стратегия влезе в устава на Китайската комунистическа партия
Китайската комунистическа партия (ККП) публично одобри в актуализирания си правилник самодейността One Belt, One Road, съобщи ТАСС. Инициативата стана известна под името " Новият път на коприната ".
Инициативата е дело на Си Дзинпин, който съгласно английския в. Time, се превърща в най-влиятелния общоприет секретар в историята на ККП. „ Новият път на коприната “ видя бял свят като тактика през 2013 година. Основната идея в тактиката е инфраструктурната съгласуваност на Китай с Европа и Афирка. Пекин желае да се обвърже с 60 страни, като предстоящият кумулативен резултат на вложенията е сред 4 и 8 трилиона $. Пример за план от One Belt, One Road е така наречен жп линия „ Пътят на коприната “, която би трябвало да свърже Китай, Казахстан, Русия, Беларус, Полша и Германия.
„ Новият път на коприната “ има и морска част, която би трябвало да свърже посредством няколко коридора Южнокитайско море с Индийския и Тихия океан. Отделно Китай от дълго време гледа към Африка, като през 2014 година подписа контракт с Кения за градеж на жп линия сред Момбаса и Найроби на стойност 250 млн. $.
На 14 и 15 май, 2017 година в Пекин имаше специфична конференция за One Belt, One Road. Там обаче България не взе присъединяване, като вицепремиерът Томислав Дончев изясни, че не е имало време да се провежда делегация поради извършените предварителни парламентарни избори. На конференцията обаче бяха делегации от Гърция и Сърбия, отпред с Алексис Ципрас и Александър Вучич. Ципрас даже блесна с обяснението, че истинският Път на коприната е открит от свещеници, изпратени от император Юстиниян. В момента в Гърция образец за китайска инвестиция е 50-годишната концесия на пристанище Пирея, което се ръководи от китайската компания Cosco.
Редактор: Ивайло Ачев
Инициативата е дело на Си Дзинпин, който съгласно английския в. Time, се превърща в най-влиятелния общоприет секретар в историята на ККП. „ Новият път на коприната “ видя бял свят като тактика през 2013 година. Основната идея в тактиката е инфраструктурната съгласуваност на Китай с Европа и Афирка. Пекин желае да се обвърже с 60 страни, като предстоящият кумулативен резултат на вложенията е сред 4 и 8 трилиона $. Пример за план от One Belt, One Road е така наречен жп линия „ Пътят на коприната “, която би трябвало да свърже Китай, Казахстан, Русия, Беларус, Полша и Германия.
„ Новият път на коприната “ има и морска част, която би трябвало да свърже посредством няколко коридора Южнокитайско море с Индийския и Тихия океан. Отделно Китай от дълго време гледа към Африка, като през 2014 година подписа контракт с Кения за градеж на жп линия сред Момбаса и Найроби на стойност 250 млн. $.
На 14 и 15 май, 2017 година в Пекин имаше специфична конференция за One Belt, One Road. Там обаче България не взе присъединяване, като вицепремиерът Томислав Дончев изясни, че не е имало време да се провежда делегация поради извършените предварителни парламентарни избори. На конференцията обаче бяха делегации от Гърция и Сърбия, отпред с Алексис Ципрас и Александър Вучич. Ципрас даже блесна с обяснението, че истинският Път на коприната е открит от свещеници, изпратени от император Юстиниян. В момента в Гърция образец за китайска инвестиция е 50-годишната концесия на пристанище Пирея, което се ръководи от китайската компания Cosco.
Редактор: Ивайло Ачев
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ