Единственият филм, който остана пощаден от китайската цензура
Китай постоянно показва остро мнение против Холивуд и анимационните им герои. Поради изумителната аналогия сред Мечо Пух и Си Дзинпин, страната не може да се запознае с труда на А. А. Милн и някои обичани детски герои. Забраната е единствено за анимационните серии и игралния филм, книгата въпреки всичко е пощадена.
Цензурата в страната нормално отхвърля съвсем всяко едно холивудско заглавие. Преминалите първото решето би трябвало да се приготвят за рязане на подиуми, унищожаване на разговори и още куп детайлности, до момента в който финалния резултат се отдалечи оптимално от режисьорската концепция. Много малко филми са съумели да преминат тази свирепа преграда, до момента в който не се появява анимирания филм „ Коко “.
Според статистиката на китайския бокс офис, „ Коко “ слага нов връх за гледано анимационно филмче. С близо 136 милиона $ за първите три седмици, творбата на Лий Ънкрич съумява да измести „ Търсенето на Дори “ по доходи.
Любопитните обстоятелства не свършват до тук. Историята на кино лентата наблюдава живота на малко момче, което желае да стане музикат и минава в отвъдното, където среща свои прадеди и схваща, че те също са били музиканти. Според мексиканските обичаи, един дух можел да изчезне вечно, в случай че живите спрат да си го спомнят. Тази доктрина се среща и измежду някои китайски философи като Лао Дзъ и Джуандзъ. Компанията Pixar вади сериозен шанс, тъй като нормално Китай не има вяра в духове и не разрешава и на своите жители да хранят съзнанието си с паранормални феномени. Мотивите са, че духовете най-вероятно ще оронят престижа на комунистическата партия и по тази причина е неразрешена специалността „ Екзорсист “. От друга страна, фамилният детайл е бил и повода за филмчето да обиколи кината и да се трансформира в същинска сензация. Партийната цензура има вяра, че „ Коко “ може да ускори фамилните връзки. Цифрите го потвърждават, тъй като облагите от китайските кина са съвсем идентични с тези от американския – 138 милиона $. Впрочем тъкмо затова и директорските студиа се пробват да пробият в страната. Забавното в този случай е, че това е първият
