Китай обръща гръб на реформите в опит да спаси икономиката
Китай обръща тил на промените в опит да избави стопанската система
Президентът Си Цзинпин приветства "реконструктивните реформи" в Китай в новогодишната си тирада, само че на дневен ред могат да бъдат сложени извънредно нужните промени за предотвратяването на евентуално опустошителна икономическа рецесия.
Пътят напред се усложнява още повече от нестабилния търговски спор със Съединените щати, който - в случай че не бъде решен - ще усили тежестта за политиците в Пекин, стремящи се да подсилят стопанската система, която губи мощ.
От години Пекин е под напън да вкара нужните промени в инфраструктурата на страната и в държавните предприятия като част от устрема да се оправи с насъбрания дълг и да трансформира своя мотор на напредък с вложения и експорт на вътрешното ползване.
Но Джийн Фан от рейтинговата организация „ Мудис “ съобщи пред Агенция Франс Прес: "Когато зародят взаимни отстъпки сред промените и растежа, чакаме, чеще бъде предан приоритет в поддръжка на растежа."
Преди 10 години Китай отприщи цялостната мощ на своя финансов боеприпас, като вкара солидни стимулиращи ограничения, които помогнаха на Пекин да предотврати най-лошите последствия от финансовата рецесия, обхванала останалия свят.
Това обаче оказа помощ да се посеят семената на днешните стопански проблеми, като дългът в тревожни стойности, а нужните стопански промени не съумяха да подкрепят поддържането на постоянен напредък и претовареност.
Сега, когато световната стопанска система заеква, а забавянето на основните пазари за експорт редуцира и съответните приходи, страната се бори и с голям брой структурни проблеми, като застаряването на популацията – надлежно намаляването на служащи в селските региони, свръхкапацитета и замърсяването на въздуха.
В отсъствието на пробив в актуалните договаряния сред Съединени американски щати и Китай, "американско-китайският търговски спор ще се отрази на растежа в Китай и на по-широкия Азиатско-тихоокеански район, посредством закъснение на китайското търсене", съгласно анализаторите от Оксфорд Економикс.
Въздействието на комерсиалния спор се отрази образно тази седмица, когато Епъл разгласи шоков спад в прогнозите си за приходите за тримесечието през декември, обвинявайки по-рязкото от предстоящото "икономическо забавяне" в Китай и нововъзникващите пазари и цитирайки търканията Китай-САЩ.
Докато анализаторите към момента имат вяра, че Китай, който предишния месец означи 40 години от отварянето си към света, към момента може да реализира задачата си за напредък от 6,5% за 2018 година, това ще бъде най-слабият % за съвсем три десетилетия след междинен ритъм на напредък от 9,7% годишно сред 1978 и 2015 година.
Реймънд Дън, анализатор от основаната в Сингапур банка DBS, съобщи, че държавното управление би трябвало да усили вътрешното ползване и да инжектира "достатъчно" пари на пазара, до момента в който "елиминира държавните предприятия с изостанали индустриални мощности".
Но при проблемите с дълговата рецесия управляващите взеха решение, обратно на тласъците от 2008 година, да подхващат поредност от обособени ограничения, като улеснение на банките да отпускат заеми и доста понижаване на налозите.
"Ако проектът за понижаване на налозите се приложи добре, той освен ще може да форсира корпоративните облаги и потреблението на семействата в кратковременен проект, само че и да усъвършенства икономическата конструкция в дълготраен план", споделя Цу Чаопинг, пълководец на JPMorgan Asset Management.
Междувременно професорът по стопанска система в Пекинския университет Су Джиан има вяра, че поддръжката за потреблението изисква повишение и "по-добро разпределение" на приходите на семействата, както и възстановяване на здравето, образованието и обществената поддръжка.
Той показва също, че китайският Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е към 1/8 от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати.
Въпреки това, за доста икономисти генерирането на благосъстояния може да продължи да отслабва.
Су чака „ нарастване на Брутният вътрешен продукт от към 5% през идващите 10 до 15 години “, до момента в който финансовата стопанска система чака темпът на напредък да спадне до 2% до 2030 година. /БГНЕС
------------------------------------------------------------------
Джоел Гарус за Агенция Франс Прес
Президентът Си Цзинпин приветства "реконструктивните реформи" в Китай в новогодишната си тирада, само че на дневен ред могат да бъдат сложени извънредно нужните промени за предотвратяването на евентуално опустошителна икономическа рецесия.
Пътят напред се усложнява още повече от нестабилния търговски спор със Съединените щати, който - в случай че не бъде решен - ще усили тежестта за политиците в Пекин, стремящи се да подсилят стопанската система, която губи мощ.
От години Пекин е под напън да вкара нужните промени в инфраструктурата на страната и в държавните предприятия като част от устрема да се оправи с насъбрания дълг и да трансформира своя мотор на напредък с вложения и експорт на вътрешното ползване.
Но Джийн Фан от рейтинговата организация „ Мудис “ съобщи пред Агенция Франс Прес: "Когато зародят взаимни отстъпки сред промените и растежа, чакаме, чеще бъде предан приоритет в поддръжка на растежа."
Преди 10 години Китай отприщи цялостната мощ на своя финансов боеприпас, като вкара солидни стимулиращи ограничения, които помогнаха на Пекин да предотврати най-лошите последствия от финансовата рецесия, обхванала останалия свят.
Това обаче оказа помощ да се посеят семената на днешните стопански проблеми, като дългът в тревожни стойности, а нужните стопански промени не съумяха да подкрепят поддържането на постоянен напредък и претовареност.
Сега, когато световната стопанска система заеква, а забавянето на основните пазари за експорт редуцира и съответните приходи, страната се бори и с голям брой структурни проблеми, като застаряването на популацията – надлежно намаляването на служащи в селските региони, свръхкапацитета и замърсяването на въздуха.
В отсъствието на пробив в актуалните договаряния сред Съединени американски щати и Китай, "американско-китайският търговски спор ще се отрази на растежа в Китай и на по-широкия Азиатско-тихоокеански район, посредством закъснение на китайското търсене", съгласно анализаторите от Оксфорд Економикс.
Въздействието на комерсиалния спор се отрази образно тази седмица, когато Епъл разгласи шоков спад в прогнозите си за приходите за тримесечието през декември, обвинявайки по-рязкото от предстоящото "икономическо забавяне" в Китай и нововъзникващите пазари и цитирайки търканията Китай-САЩ.
Докато анализаторите към момента имат вяра, че Китай, който предишния месец означи 40 години от отварянето си към света, към момента може да реализира задачата си за напредък от 6,5% за 2018 година, това ще бъде най-слабият % за съвсем три десетилетия след междинен ритъм на напредък от 9,7% годишно сред 1978 и 2015 година.
Реймънд Дън, анализатор от основаната в Сингапур банка DBS, съобщи, че държавното управление би трябвало да усили вътрешното ползване и да инжектира "достатъчно" пари на пазара, до момента в който "елиминира държавните предприятия с изостанали индустриални мощности".
Но при проблемите с дълговата рецесия управляващите взеха решение, обратно на тласъците от 2008 година, да подхващат поредност от обособени ограничения, като улеснение на банките да отпускат заеми и доста понижаване на налозите.
"Ако проектът за понижаване на налозите се приложи добре, той освен ще може да форсира корпоративните облаги и потреблението на семействата в кратковременен проект, само че и да усъвършенства икономическата конструкция в дълготраен план", споделя Цу Чаопинг, пълководец на JPMorgan Asset Management.
Междувременно професорът по стопанска система в Пекинския университет Су Джиан има вяра, че поддръжката за потреблението изисква повишение и "по-добро разпределение" на приходите на семействата, както и възстановяване на здравето, образованието и обществената поддръжка.
Той показва също, че китайският Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е към 1/8 от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати.
Въпреки това, за доста икономисти генерирането на благосъстояния може да продължи да отслабва.
Су чака „ нарастване на Брутният вътрешен продукт от към 5% през идващите 10 до 15 години “, до момента в който финансовата стопанска система чака темпът на напредък да спадне до 2% до 2030 година. /БГНЕС
------------------------------------------------------------------
Джоел Гарус за Агенция Франс Прес
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ