Залага ли Китай финансови капани за бедните държави?
Китай постоянно е подложен на критика за своята процедура да отпуска заеми на небогати страни. Според изказванията, тези страни в следствие срещат усложнения да погасят отговорностите си, което ги прави уязвими за напън от страна на Пекин.
Обвиненията биват отричани от Китай, който от своя страна упреква някои западни страни, че се пробват да основават отрицателен имидж на азиатската страна. Като доказателство за правотата си Китай показва, че няма нито една страна, която да е изпаднала в „ дългов капан ” вследствие на китайски заем.
Какво знаем за заемите от Китай?
Китай е един от най-големите кредитори в света. Китайските заеми за страните с ниски и междинни приходи са скочили тройно през последното десетилетие, достигайки 170 милиарда $ към края на 2020 година, написа BBC. Общата отпусната сума обаче може да се окаже много по-голяма в сравнение с формалните данни демонстрират.
Проучване на звеното AidData към щатския университет WilliamMary University разкрива, че половината от китайските заеми за разрастващите се страни не се регистрират в формалните статистики за дълга.
Често тези заеми не попадат в държавните доклади на държавните управления, като биват пренасочвани към държавни компании и банки, взаимни предприятия или частни институции, вместо да бъдат регистрирани като заеми от едно държавно управление на друго.
Понастоящем има над 40 страни с ниски и междинни приходи, съгласно данните на AidData, чиито дългови експозиции към китайски кредитори надвишават 10% от размера на брутния им вътрешен артикул вследствие на този „ прикрит дълг ”.
Джибути, Лаос, Замбия и Киргизстан имат отговорности към Китай, които се равняват на над 20% от брутния им вътрешен артикул.
Голяма част от дълга към Китай е обвързван с огромни инфраструктурни планове като пътища, железопътни връзки и пристанища. Заемите са ориентирани и към планове в минния бранш и енергетиката под самодейността на Китай за основаване на нов път на коприната, носеща името „ Един пояс, веднъж ”.
Какво е „ дългов капан ” и има ли доказателства за него?
В изявление за BBC, Ричард Мур, началник на английската секретна разуснавателна работа MI6, показва, че Китай употребява по този начин наречените „ дългови клопки ” с цел да ускорява въздействието си в други страни.
Според изказванието, Китай отпуска заеми на други страни, като в последна сметка поема контрола над основни активи, в случай че тези страни не съумеят да погасяват отговорностите си – обвинявания, която постоянно биват отхвърляни от Китай.
Пример, който постоянно бива представен от критици, е Шри Ланка, която преди години стартира огромен пристанищен план в град Хамбонтота с китайски вложения.
Защо най-богатите хора в Китай се опасяват за парите си?
Богатите също плачат. Особено тези дни в Китай. След като президентът на страната Си Дзинпин подхвана акция, целяща преразпределение...
Прочети повече
Проектът за милиарди долари разчита на заеми и реализатори от Китай, като бе обгърнат в несъгласия и не съумя да потвърди успеваемостта си, обременявайки Шри Ланка с огромен дълг.
През 2017 година Шри Ланка се съгласи да даде надзорен пакет в размер на 70% от пристанището на китайската държавна компания China Merchants за период от 99 години в подмяна на бъдещи китайски вложения.
Анализ на плана за пристанището от основаната във Англия организация Chatham House слага под въпрос дали може да е търси връзка с „ дългов капан “, защото договорката е водена от локални политически претекстове, а Китай публично в никакъв случай не е поемал собствеността върху пристанището.
Анализът показва, че огромна част от общия дълг на Шри Ланка не се държи от китайски кредитори, като няма доказателства, че Китай се е възползвал от обстановката с пристанището с цел да усили стратегическото си военно наличие.
Изглед над Пекин, столицата на Китай. Страната постоянно бива упреквана посредством дава заеми на небогати страни за усилване на въздействието си в разнообразни райони по света; Снимка: iStock
Ще удари ли Китай пазара на първокласни артикули?
Националната акция на президента на Китай Си Дзинпин за „ общо благополучие ”, която цели преразпределение на благосъстоянието...
Прочети повече
Въпреки това, няма доста разногласия дали китайското икономическо присъединяване в Шри Ланка е повишено през последното десетилетие. Това провокира терзания дали Пекин би употребяват това за налагане на политическите си упоритости в района.
Китайските заеми в други елементи на света също провокират подозрения, защото договорите още веднъж могат да дадат на страната надзор над основни активи.
Въпреки това няма доказателства измежду стотиците съглашения за заем, изследвани от AidData и други откриватели, че фактически китайски кредитори присвояват съществени активи при неспособност на страните да погасяват отговорностите си.
Китай спрямо останалите
Китай не разгласява данни за заемите, отпуснати в чужбина, като огромна част от договорите съдържат клаузи, които не разрешават на заемополучателите да разкриват елементи по тях.
Това обаче не е рядка процедура при интернационалните съглашения за търговски заеми, изяснява професор Лий Джоунс от Queen Mary University of London.
Китай натиска компании да не работят с Литва, другояче ги реже от пазара си
Китай е сложил ултиматум на интернационалните компании да скъсат връзки с Литва или ще бъдат изключени от достъп до китайския пазар, пос...
Прочети повече
А огромна част от китайското финансиране за развиване на дадени планове е главно комерсиална интервенция, споделя той.
Голяма част от индустриализираните страни споделят информация по отношение на техните практики за разпределяне на заеми посредством участие в по този начин нареченият Парижки клуб.
Китай не е част от тази неофициална междуправителствена организация, само че на база данните на Световната банка прави усещане, че отпуснатите китайски заеми нарастват с бързи темпове по отношение на останалите страни.
Трудно ли се връщат китайските заеми?
Китай предлага финансиране с по-високи лихви по отношение на западните държавни управления. С лихви от към 4%, цената на тези заеми е близка до заемите в частния бранш и към четири пъти по-високи по отношение на общоприетите условия за заем на Световната банка или страна като Франция или Германия.
Освен това периодите за погасяване по китайските заеми също са относително къси – по-малко от 10 години по отношение на към 28 години при други кредитори, отпускащи преференциални заеми на разрастващите се страни.
Ще успее ли Европейски Съюз да наложи конкурентен проект против китайския мегапроект „ Един пояс, веднъж “?
Европейското противопоставяне на самодейността на Китай „ Един пояс, веднъж “ е безнадеждно закъсняло, съгласно мнозина разбора...
Прочети повече
Държаните кредитори в Китай нормално изискват кредитополучателите да поддържат най-малък размер пари в брой в задгранична сметка до която кредиторът има достъп.
По думите на Брад Паркс, изпълнителен шеф на AidData, в случай че кредитополучател не успее да погаси дълга си, Китай просто взима парите от сметката без да се постанова да минава през правни процеси за събиране на отговорностите.
Подобен метод е рядко срещано събитие при западните кредитори.
Инициатива на Г-20 планува отписване на дълг за най-бедните страни, посредством което да се окаже поддръжка на тези стопански системи в битката с следствията от COVID-19 пандемията. Китай също се причисли към самодейността, акцентирайки, че е отписала най-вече отговорности от всяка друга страна, взела присъединяване в проекта.
По данни на Световната банка, от май 2020 година насам, общо отговорности за над 10.3 милиарда $ са били отписани от страните от Г-20 вследствие на проекта. Данни за обособените страни обаче не са предоставени.
Още от МЕЖДУНАРОДНИ:
Обвиненията биват отричани от Китай, който от своя страна упреква някои западни страни, че се пробват да основават отрицателен имидж на азиатската страна. Като доказателство за правотата си Китай показва, че няма нито една страна, която да е изпаднала в „ дългов капан ” вследствие на китайски заем.
Какво знаем за заемите от Китай?
Китай е един от най-големите кредитори в света. Китайските заеми за страните с ниски и междинни приходи са скочили тройно през последното десетилетие, достигайки 170 милиарда $ към края на 2020 година, написа BBC. Общата отпусната сума обаче може да се окаже много по-голяма в сравнение с формалните данни демонстрират.
Проучване на звеното AidData към щатския университет WilliamMary University разкрива, че половината от китайските заеми за разрастващите се страни не се регистрират в формалните статистики за дълга.
Често тези заеми не попадат в държавните доклади на държавните управления, като биват пренасочвани към държавни компании и банки, взаимни предприятия или частни институции, вместо да бъдат регистрирани като заеми от едно държавно управление на друго.
Понастоящем има над 40 страни с ниски и междинни приходи, съгласно данните на AidData, чиито дългови експозиции към китайски кредитори надвишават 10% от размера на брутния им вътрешен артикул вследствие на този „ прикрит дълг ”.
Джибути, Лаос, Замбия и Киргизстан имат отговорности към Китай, които се равняват на над 20% от брутния им вътрешен артикул.
Голяма част от дълга към Китай е обвързван с огромни инфраструктурни планове като пътища, железопътни връзки и пристанища. Заемите са ориентирани и към планове в минния бранш и енергетиката под самодейността на Китай за основаване на нов път на коприната, носеща името „ Един пояс, веднъж ”.
Какво е „ дългов капан ” и има ли доказателства за него?
В изявление за BBC, Ричард Мур, началник на английската секретна разуснавателна работа MI6, показва, че Китай употребява по този начин наречените „ дългови клопки ” с цел да ускорява въздействието си в други страни.
Според изказванието, Китай отпуска заеми на други страни, като в последна сметка поема контрола над основни активи, в случай че тези страни не съумеят да погасяват отговорностите си – обвинявания, която постоянно биват отхвърляни от Китай.
Пример, който постоянно бива представен от критици, е Шри Ланка, която преди години стартира огромен пристанищен план в град Хамбонтота с китайски вложения.
Защо най-богатите хора в Китай се опасяват за парите си?
Богатите също плачат. Особено тези дни в Китай. След като президентът на страната Си Дзинпин подхвана акция, целяща преразпределение...
Прочети повече
Проектът за милиарди долари разчита на заеми и реализатори от Китай, като бе обгърнат в несъгласия и не съумя да потвърди успеваемостта си, обременявайки Шри Ланка с огромен дълг.
През 2017 година Шри Ланка се съгласи да даде надзорен пакет в размер на 70% от пристанището на китайската държавна компания China Merchants за период от 99 години в подмяна на бъдещи китайски вложения.
Анализ на плана за пристанището от основаната във Англия организация Chatham House слага под въпрос дали може да е търси връзка с „ дългов капан “, защото договорката е водена от локални политически претекстове, а Китай публично в никакъв случай не е поемал собствеността върху пристанището.
Анализът показва, че огромна част от общия дълг на Шри Ланка не се държи от китайски кредитори, като няма доказателства, че Китай се е възползвал от обстановката с пристанището с цел да усили стратегическото си военно наличие.
Изглед над Пекин, столицата на Китай. Страната постоянно бива упреквана посредством дава заеми на небогати страни за усилване на въздействието си в разнообразни райони по света; Снимка: iStock
Ще удари ли Китай пазара на първокласни артикули?
Националната акция на президента на Китай Си Дзинпин за „ общо благополучие ”, която цели преразпределение на благосъстоянието...
Прочети повече
Въпреки това, няма доста разногласия дали китайското икономическо присъединяване в Шри Ланка е повишено през последното десетилетие. Това провокира терзания дали Пекин би употребяват това за налагане на политическите си упоритости в района.
Китайските заеми в други елементи на света също провокират подозрения, защото договорите още веднъж могат да дадат на страната надзор над основни активи.
Въпреки това няма доказателства измежду стотиците съглашения за заем, изследвани от AidData и други откриватели, че фактически китайски кредитори присвояват съществени активи при неспособност на страните да погасяват отговорностите си.
Китай спрямо останалите
Китай не разгласява данни за заемите, отпуснати в чужбина, като огромна част от договорите съдържат клаузи, които не разрешават на заемополучателите да разкриват елементи по тях.
Това обаче не е рядка процедура при интернационалните съглашения за търговски заеми, изяснява професор Лий Джоунс от Queen Mary University of London.
Китай натиска компании да не работят с Литва, другояче ги реже от пазара си
Китай е сложил ултиматум на интернационалните компании да скъсат връзки с Литва или ще бъдат изключени от достъп до китайския пазар, пос...
Прочети повече
А огромна част от китайското финансиране за развиване на дадени планове е главно комерсиална интервенция, споделя той.
Голяма част от индустриализираните страни споделят информация по отношение на техните практики за разпределяне на заеми посредством участие в по този начин нареченият Парижки клуб.
Китай не е част от тази неофициална междуправителствена организация, само че на база данните на Световната банка прави усещане, че отпуснатите китайски заеми нарастват с бързи темпове по отношение на останалите страни.
Трудно ли се връщат китайските заеми?
Китай предлага финансиране с по-високи лихви по отношение на западните държавни управления. С лихви от към 4%, цената на тези заеми е близка до заемите в частния бранш и към четири пъти по-високи по отношение на общоприетите условия за заем на Световната банка или страна като Франция или Германия.
Освен това периодите за погасяване по китайските заеми също са относително къси – по-малко от 10 години по отношение на към 28 години при други кредитори, отпускащи преференциални заеми на разрастващите се страни.
Ще успее ли Европейски Съюз да наложи конкурентен проект против китайския мегапроект „ Един пояс, веднъж “?
Европейското противопоставяне на самодейността на Китай „ Един пояс, веднъж “ е безнадеждно закъсняло, съгласно мнозина разбора...
Прочети повече
Държаните кредитори в Китай нормално изискват кредитополучателите да поддържат най-малък размер пари в брой в задгранична сметка до която кредиторът има достъп.
По думите на Брад Паркс, изпълнителен шеф на AidData, в случай че кредитополучател не успее да погаси дълга си, Китай просто взима парите от сметката без да се постанова да минава през правни процеси за събиране на отговорностите.
Подобен метод е рядко срещано събитие при западните кредитори.
Инициатива на Г-20 планува отписване на дълг за най-бедните страни, посредством което да се окаже поддръжка на тези стопански системи в битката с следствията от COVID-19 пандемията. Китай също се причисли към самодейността, акцентирайки, че е отписала най-вече отговорности от всяка друга страна, взела присъединяване в проекта.
По данни на Световната банка, от май 2020 година насам, общо отговорности за над 10.3 милиарда $ са били отписани от страните от Г-20 вследствие на проекта. Данни за обособените страни обаче не са предоставени.
Още от МЕЖДУНАРОДНИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ