Той е един от най-ранните пролетни зеленчуци, има го вече на всеки пазар
Киселецът (Rumex acetosa) е пренесен в Европа от Азия. Отглежда се във всички страни на Европа и Северна Америка. Има селекционирани доста сортове. Той е един от най-ранните пролетни зеленчуци. Използват се свежите листа за салати, супи, пюре, гарнитури и като фалшификация на зеленчукови консерви. Листата са богати с витамини (С, В1, В2, РР, каротин), белтъчни субстанции, минерални соли на калия, желязото и фосфора, ябълчена, лимонена и янтарна киселини.
Киселецът е многогодишно растение с меснат вретеновиден корен. Листата са цели, копиевидни и яйцевидни, светло- и тъмнозелени, с дълги дръжки, събрани в стелеща се или приповдигната розетка. Дръжките и нерватурата им са с червен пигмент под въздействие на ниските температури. Цветовете са дребни, червеникави, събрани в съцветие-метлица. Стъблото доближава височина 50-70 см. Плодът е орехче, с кафяв цвят, ослепително, тристенно, дълго към 2 мм. Семената имат кълняемост 80-90%, която се резервира 3-4 години. Теглото на 1000 семена е 0.8-1.2 гр., а в 1 кг има 1-1.5 млн. семена.
Киселецът се отглежда на едно място 3-4 години. Размножава се от семена и вегетативно. Растенията не са взискателни към почвата, само че когато се отглеждат на небогати и сухи места, листата издребняват и загрубяват. Когато неподходящите почвени условия са съчетани с висока температура, растенията доста бързо минават към генеративна фаза. При естествени условия те образуват цветоносно стъбълце през втората година. Киселецът не е придирчив към светлината и може да се отглежда като подкултура или в по-засенчени сектори. Като многогодишна просвета изисква годишно наторяване с органични минерални торове, с цел да се обезпечи по-богата и качествена годишна продукция от листна маса.
Киселецът е от род Rumex. В Европа, Азия, Америка и Африка като киселец се употребяват и други, най-вече диви форми. Сортовете киселец се разграничават най-вече по цвета на листата.
Обикновен киселец. Има копиевидни тъмнозелени листа и дръжки. Добивен и студоустойчив вид. Растенията зимуват добре без повреди.
Лионски киселец. Има едри, месести, тъмнозелени, необятно яйцевидни листа.
Майкоопски киселец. Има едри зелени листа. Добивен и зимоустойчив вид.
Местен киселец. Има копиевидни светлозелени листа, които постоянно имат червеникав пигмент под въздействие на ниските пролетял и есенни температури.
Киселецът може да се засява на полето от ранна пролет до късна есен. Пролетните посеви презимуват доста добре. Есенните се правят по-рано (септември-октомври), с цел да могат растенията до зимата да оформят по-едра розетка. Киселецът може да се отглежда на всевъзможни почви, когато са добре обработени, запасени с влага и хранителни субстанции. През есента годишно се тори с 2-3 тона на декар оборски тор, 50-60 кг суперфосфат и 40-50 кг калиев сулфат на декар, а през вегетацията растенията се подхранват с 20-25 кг амониева селитра на декар. Подхранването се прави рано през пролетта и след всяка жътва. Амониевата селитра може да се размени с оборски тор.
При редови посеви при междуредово разстояние 40-50 см подобаваща сеитбена норма е 0.5 кг семе на декар. Семената на киселеца поникват при 2-3°С за две седмици и листната розетка нараства бързо при удобни условия, които се обезпечават с постоянно поливане, плевене, окопаване, поддържане с минерални или органични торове, предава agri.bg.
Когато киселецът се развъжда вегетативно, туфите се изваждат през есента, разделят се на щеклинги с добре завършени 5-6 коренчета и се засаждат редово на 40-50 см сред редовете и на 10 см в реда.
С беритбите през втората и идващите години не би трябвало да се закъснява, тъй като растенията са склонни да образуват цветоносно стъбълце. При добре завършена розетка се изрязват всички листа на височина 4-5 см над вегетационния връх и на пазара се оферират като спанака.
Киселецът може да се отглежда и в култивационни уреди - парници, оранжерии и тунели. За задачата се употребяват растения, извадени през есента. В оборудванията щеклингите се засаждат гъсто (5x5 см) и листата се изрязват млади, с по-малки размери. Грижите за тези посеви се състоят в оптимално облекчаване на растенията с влага и хранителни субстанции в най-достъпна форма и с топлота и светлина.
През втората и идващите години от секторите, избрани за произвеждане на семена, листната маса не се изрязва. Растенията образуват цветоносно стъбълце през май, а семената узряват през юли. Семенниците се изрязват едновременно във восъчна зряла възраст на семената и се досушават на сянка, след което се очукват или се вършеят. От декар се получават 30-40 кг семена.
Киселецът е многогодишно растение с меснат вретеновиден корен. Листата са цели, копиевидни и яйцевидни, светло- и тъмнозелени, с дълги дръжки, събрани в стелеща се или приповдигната розетка. Дръжките и нерватурата им са с червен пигмент под въздействие на ниските температури. Цветовете са дребни, червеникави, събрани в съцветие-метлица. Стъблото доближава височина 50-70 см. Плодът е орехче, с кафяв цвят, ослепително, тристенно, дълго към 2 мм. Семената имат кълняемост 80-90%, която се резервира 3-4 години. Теглото на 1000 семена е 0.8-1.2 гр., а в 1 кг има 1-1.5 млн. семена.
Киселецът се отглежда на едно място 3-4 години. Размножава се от семена и вегетативно. Растенията не са взискателни към почвата, само че когато се отглеждат на небогати и сухи места, листата издребняват и загрубяват. Когато неподходящите почвени условия са съчетани с висока температура, растенията доста бързо минават към генеративна фаза. При естествени условия те образуват цветоносно стъбълце през втората година. Киселецът не е придирчив към светлината и може да се отглежда като подкултура или в по-засенчени сектори. Като многогодишна просвета изисква годишно наторяване с органични минерални торове, с цел да се обезпечи по-богата и качествена годишна продукция от листна маса.
Киселецът е от род Rumex. В Европа, Азия, Америка и Африка като киселец се употребяват и други, най-вече диви форми. Сортовете киселец се разграничават най-вече по цвета на листата.
Обикновен киселец. Има копиевидни тъмнозелени листа и дръжки. Добивен и студоустойчив вид. Растенията зимуват добре без повреди.
Лионски киселец. Има едри, месести, тъмнозелени, необятно яйцевидни листа.
Майкоопски киселец. Има едри зелени листа. Добивен и зимоустойчив вид.
Местен киселец. Има копиевидни светлозелени листа, които постоянно имат червеникав пигмент под въздействие на ниските пролетял и есенни температури.
Киселецът може да се засява на полето от ранна пролет до късна есен. Пролетните посеви презимуват доста добре. Есенните се правят по-рано (септември-октомври), с цел да могат растенията до зимата да оформят по-едра розетка. Киселецът може да се отглежда на всевъзможни почви, когато са добре обработени, запасени с влага и хранителни субстанции. През есента годишно се тори с 2-3 тона на декар оборски тор, 50-60 кг суперфосфат и 40-50 кг калиев сулфат на декар, а през вегетацията растенията се подхранват с 20-25 кг амониева селитра на декар. Подхранването се прави рано през пролетта и след всяка жътва. Амониевата селитра може да се размени с оборски тор.
При редови посеви при междуредово разстояние 40-50 см подобаваща сеитбена норма е 0.5 кг семе на декар. Семената на киселеца поникват при 2-3°С за две седмици и листната розетка нараства бързо при удобни условия, които се обезпечават с постоянно поливане, плевене, окопаване, поддържане с минерални или органични торове, предава agri.bg.
Когато киселецът се развъжда вегетативно, туфите се изваждат през есента, разделят се на щеклинги с добре завършени 5-6 коренчета и се засаждат редово на 40-50 см сред редовете и на 10 см в реда.
С беритбите през втората и идващите години не би трябвало да се закъснява, тъй като растенията са склонни да образуват цветоносно стъбълце. При добре завършена розетка се изрязват всички листа на височина 4-5 см над вегетационния връх и на пазара се оферират като спанака.
Киселецът може да се отглежда и в култивационни уреди - парници, оранжерии и тунели. За задачата се употребяват растения, извадени през есента. В оборудванията щеклингите се засаждат гъсто (5x5 см) и листата се изрязват млади, с по-малки размери. Грижите за тези посеви се състоят в оптимално облекчаване на растенията с влага и хранителни субстанции в най-достъпна форма и с топлота и светлина.
През втората и идващите години от секторите, избрани за произвеждане на семена, листната маса не се изрязва. Растенията образуват цветоносно стъбълце през май, а семената узряват през юли. Семенниците се изрязват едновременно във восъчна зряла възраст на семената и се досушават на сянка, след което се очукват или се вършеят. От декар се получават 30-40 кг семена.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ