Кирил Петков и баща му Петко Петков – по-известен с

Кирил Петков и татко му Петко Петков – по-известен с биографията си на безконечен еколог и по-малко с действителни достижения в интерес на обществото – още веднъж влязоха в светлините на прожекторите. Този път не с изявления или промени, а със... билборд на автомагистрала „ Струма “, посочващ ги непосредствено като виновници за десетилетното закъснение на плана през Кресненското дефиле, съобщава safenews.bg.

На въпросния билборд, с много красноречиво обръщение – „ Татко не дава, той е еколог “ – са изобразени татко и наследник Петкови. Причината? Известната фраза на Кирил Петков от 2022 година, когато, като министър-председател, той разгласи, че няма да строи автомагистралата, тъй като „ баща не дава “. Аргументът: природата. По-конкретно – няколко типа земноводни, ужким застрашени от трасето. И един вълк, който съгласно някои е умрял много преди да стартират разногласията за градежа, само че това не попречи на „ зелените “ да го вдигнат от гроба и да го включат в екозащитна тактика.

От другата страна на билборда – в дословен и политически смисъл – са добре познатите лица на екоактивистите Тома Белев, Борислав Сандов и Андрей Ковачев. Триото, известно с воденето на каузи, обжалвания и безкрайни административни хватки, с които не просто забавят, а на процедура блокират завършването на стратегическата за страната автомагистрала.

През 2022 година, до момента в който Сандов бе министър на околната среда в държавното управление на Петков, а Тома Белев – негов заместител, вместо да се търсят уравновесени решения, се подаваха сигнали против страната, спираха се оценки за влияние и се говореше за жаби с национално значение.

Днес, близо 20 години след първите опити за градеж в дефилето, хората не престават да минават по стеснен, рисков път с десетки произшествия годишно. А виновниците, с помощта на сходни билбордове, най-накрая получават лице и име.

Идеята не е инцидентна – тя се заражда в разнообразни елементи на страната, в това число в Банско и Гълъбово, където блокажът на значими планове към този момент не се търпи тихомълком. Обществото стартира да пита: кой спря Автомагистрала „ Хемус “? Кой пречи на втората кабинка в Банско? Защо „ Петрохан “, „ Шипка “ и ПАВЕЦ „ Чаира “ стоят на чертожна хартия, до момента в който хората чакат вложения и развиване?

Зад всяко „ няма да стане “ има съответно име. Зад всяко „ да се спре “ – автограф. И постоянно това са все същите хора – политически деятели, партийни номади и „ зелени “ лица, чиито хрумвания постоянно идват не от жителите, а от добре финансирани непознати фондации.

Билбордът в Кресненското дефиле не е просто жест – той е предизвестие. Че обществото към този момент няма желание да търпи саботажи, облечени в морал и угриженост. Че всяко прекъсване на народен план ще бъде посрещано с въпрос: „ Кой? “. И че времето, когато зад думите „ екологичен митинг “ се криеха политически сметки, е към края си.

Защото няма по-голямо безучастие от това, което вреди под предлог, че пази. И няма по-лоша политика от тази, която обрича цялостен район на изолираност, произшествия и беднотия – в името на няколко досиечета и един вълк, починал преди десетилетие.