Кирил Аспарухов, най-известният варненски и национален шоумен навърши 70 години.

Кирил Аспарухов, най-известният варненски и народен шоумен навърши 70 години. Накратко биографията му наподобява по този начин: Роден е в Петрич – перлата на българския Юг, шлифован в Долината на огромната химия – Девня, където 18 години е архитект и основен експерт направление „ Култура ”, написа show,blitz.bg.

Строителен инженер по обучение, стихотворец по душа, публицист и ефирен водещ по наложителност, танцьор по характер, шоумен по нужда – това е той. Някои настояват, че съм се родил късно, други – доста рано, с цел да бъда такава енциклопедична персона, споделя юбилярът:

– Господин Аспарухов, 40 години сте в шоубизнеса, по кое време за първи път излязохте на сцената?
– На четири години, в родния ми град Петрич рецитирах „ Вяра ”, качен на столче. Странното е, че нямах концепция какво значи „ Вяра ” и какви са посланията на Вапцаров. А и майка не ми изясни за какво ме е предиздвикала да науча тъкмо това стихотворение.
Доста време бях конферансие на всички стратегии града, по-късно в Благовград изкарах първата в България школа за съвременни танци. Учиха ни да играем валс, танго хали-гали, и-ха-ха, джинка пиринка, всичко измислено против рокендрала, туиста и „ Бийтълс ”, които към този момент бяха доста известни. От дете съм откърмен и с македонския фолклор.

– Защо решихте да учите за строителен инженер, а не актьорско майсторство във ВИТИЗ?
– Пренебрегнах фантазията си да стана актьор, с цел да не отида в казармата. Завърших ИСИ. Станах инженер- геодезист, макар че желаех архитектура. Не пропусках лекция, с цел да потвърдя, че не съм тъп. Вечерите ми обаче, бяха ангажирани с спектакъл, кино, концерти. Не пропусках нищо, което става в зала 20 на Софийския университет. Станах танцьор в представителна състав на Студентския културен дом. Бяхме 100 души, гъмжило. Около мен се разхождаха момчета и девойки с дънки и самочувствие, само че аз имах висока танцова просвета и ме уважаваха. Бях един от първите трима, които са показали спортни танци на сцената на фешън къща „ Лада ”.

– Как стартира инженерната ви кариера?
– Влюбен във Варна, пристигнах тук. Започнах работа на автомагистрала „ Хемус ” в правата от Варна до Девня. Бях последният, който направи инспекцията и подписа протоколите за годността на асфалта на Аспарухов мост. Извършвах разбора, Тодор Живков чакаше, с цел да пререже лентата, а под моста проектантите стояха в една лодка, до момента в който от горната страна минаваха бронетранспортьори и танкове, с цел да се види дали оборудването ще издържи. Беше ужасно. После отидох в Девня. 18 години бях архитект в Азотно-торовия цех, с цел да получа варненско жителство. Винаги съм гледал съзнателно на работата си.

– Как тогава попаднахте в културата?
– Докато бях в Девня проведох срещи на трудовите колективи със златното потомство български актьори. Кралското войнство на театъра е идвало в Девня: Невена Коканова, Искра Радева, Йосиф Сърчаджиев. Това бяха събития, само че ме уволниха, тъй като не можело инженер да бъде основен експерт направление „ Култура ” в общината.

– Вие сте от Петрич, какво знаехте за Ванга като дребен?
– Само митове, които чувах от майка си. Баща ми, като шеф на „ Паспортния отдел ” в Министерство на вътрешните работи, получил задача да инсталира звънец под масата й, а тя да оповестява, когато попадне на престъпно проявен или чуе нещо неприятно за властта. Ванга обаче, го изгонила.

– А вие били ли сте при нея?
– Колкото пъти майка ми е ходила поради родственици, тя все й е казвала: „ Кирчо огромен човек ще стане, ще се изучи. Не се притеснявай за него ”. Нищо повече. Веднъж обаче, отивам, влизам в двора, прикрехвам прозореца, тя пред иконата се моли:
– Лельо Ванге, крещя.
– Кой си ти?
– Кирчо Аспарухов…
– Махай се отсам, разкарай се.

Изгони ме, по този начин й не можах да вляза. Като ме редуцираха от Девня, се върнах в Петрич да върша Културно-информационен център. Реших първият посетител да бъде Невена Коканова с пиесата „ Последните 13 дни на Цар Борис ”. Като знаех, че е близка с Ванга, взехме решение да идем, да ни благослови. Влязохме. Аз мълча, а Невена скрито включи една малко касетофонче, като го скри под огромната фруктиера с пуканки. Говорихме дълго, само че когато проверихме записа се оказа, че няма нищо. Тишина. Останахме с пръст в устата. Това те изпълва със боязън.

– Имате и поетична книга, отдадена на Невена Коканова…
– Казва се „ Кестенов бряг ” и е с нейни илюстрации. Реших да я подаря на пророчицата, без да съобразя, че тя, като незрящ човек, не може да чете. Чакам на Рупите, тя седи извън и пие чай. Поднасям книгата, а тя ми споделя: „ Убави работи праиш, само че скоро ке си бегаш ”. Така и стана. След година още веднъж се върнах във Варна.

– Разкажете за Невена Коканова?
– Когато я поканих да гостува в Девня я попитах какво би трябвало да й осигурим. „ Нищо ”, отвърна, аз пристигам на бригадирски начела. Тоест без възнаграждение. Качих я на последния етаж на административната постройка и тя погледна от горната страна комбината. После й демонстрирах банкнотата от 5 лева, на която бе изобразена Долината на огромната химия и остарял содов цех. След като направи съпоставяне с това, което вижда, огромната актриса написа в книгата за усещания „ На колене пред Девня ”. После ненадейно ми сподели: „ Когато решиш да се ожениш, ще ти стана кръстница. ” Така и стана. Но един път се случи нещо прекомерно неприятно…

– Ще кажете ли какво?
– На едно от гостуванията с Коста Цонев в „ Кошарите ” на Златни пясъци, Невена пристигна с брошка, наследена по някакви пътища от Цар Борис. Вдигнаха ги да играят хоро, брошката изчезна и не можа да се откри. Сигнализирахме Министерство на вътрешните работи, написахме във вестника, че се търси скъпо украшение, само че на вятъра.

– Съжалявате ли за нещо?
– Оприличават ме с артиста Коста Карагеоргиев. Може би, в случай че бях приключил ВИТИЗ, щях да играя в „ На всеки километър ”. Не стана. Но за сметка на това мнозина още мислят, че Аспарухов мост е кръстен на мен.