Как Кипър може да провали срещата във Варна
Кипър е единствената страна, членка на Европейски Съюз в район, разполагащ с големи газови находища
Пред едно от основните достижения на премиера Борисов, а точно срещата сред ръководителите на Европейския съвет Доналд Туск и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и президентът Ердоган във Варна на 26 март, надвиснаха буреносни облаци. Председателят на Европейски Съюз Доналд Туск съобщи, че поради провокациите на Турция в Средиземно и Егейско море, идващият Европейски съвет ще реши дали въобще да се организира среща на върха Европейски Съюз – Турция. Туск сподели още, че от името на всички европейски водачи показва цялостна взаимност с Гърция и Кипър.
Кипър е в суверенното си право да експлоатира националните си запаси съгласно европейското и интернационално право, в това число и конвенцията на Организация на обединените нации за моретата. Тези дейности опонират на уговорките на Турция за добросъседски връзки и нормализирането им с всички страни – членки. Сътрудничеството с Турция ще продължи, само че на Европейския съвет през март ще се направи обзор и оценка на връзките и тогава ще се реши дали са налице условия за провеждането на срещата на върха ЕС-Турция във Варна на 26 март. По този метод разногласието Кипър – Турция и решаването на Кипърския въпрос бяха изкарани на напред във времето в връзките сред Европейски Съюз и Турция.
Поводът за този демарш на Доналд Туск беше блокирането от турски бойни фрегати на проучвателната платформа „ Saipem 12000 “ на италианската компания „ Eni “, която се беше насочил за изследване в зона три на кипърската икономическа зона. В Анкара считат, че Република Кипър няма право едностранно да създава ресурсите на целия остров и изгодите от добива на газ следва да се разделят с непризнатата Северно-кипърска турска република (СКТР). Турция също по този начин обвързва тази активност с решаването на Кипърския въпрос, като при крах заплашва да стартира независими изследвания в северната част на острова. Турция не е подписала интернационалната спогодба за разпределението на морските стопански зони и не признава делението на кипърската акватория. Турският президент насочи опасност и към интернационалните компании, участващи в плановете за разработка на газовите залежи, като непосредствено ги заплаши, че „ с безотговорните си дейности те рискуват да изгубят Турция като другар “.
Новоизбраният президент на Кипър Никос Анастасиядис отговори, че Кипър е подписал всички нужни контракти за разграничение на морското пространство, тъй че неговата страна ще продължи проучванията според графика, без значение от съпротивата на Турция. Той упрекна Турция, че е нарушила интернационалните закони, както и че се пробва да сложи на дневен ред настояванията на непризнатата СКТР и да затрудни решаването на Кипърския въпрос. Цялото това напрежение е разследване от новото разобличаване за съществуване на природен газ в блоковете 6 и 8 на кипърската зона на италианската „ Eni “ и френската „ Total “ през януари. Находището в блок 6 „ Калипсо “ е многообещаващо и може да се трансформира във второто по величина след откритото преди години „ Афродита “. Геоложки то е обвързвано с голямото находище „ Зохр “, което беше намерено в икономическата зона на Египет.
Към момента към Кипър са открити две залежи. Първото е „ Афродита “, намерено от американската компания „ Noble Energy “ през 2012 година в блок 12 с хипотетичен размер от 250-320 милиарда куб. м природен газ. Общата стойност се прави оценка на 350 милиарда евро, а чистата облага за Кипър – на 85 милиарда евро. Новооткритото находище „ Калипсо “ е с хипотетични размери от 170-230 милиарда куб. м газ. Към момента Кипър не е в положение да употребява личните си газови запаси за вътрешния пазар. Липсва газопреносна мрежа. Налага се да се построяват газопроводи до трите електростанции на Кипър, след това да се построи газопроводна мрежа за потребностите на главните промишлени предприятия и като финален стадий – газифициране на жилищата.
В изискванията на тежка икономическа рецесия и на процедура банкрут на банковата система преди няколко години, държавното управление взе решение да стартира отдаването на блоковете от икономическата си акватория на непознати компании. След три търга сега имат право да създават ресурсите следните компании независимо и в консорциуми: „ Eni “ – 2,3,6,8,9,11, „ Total “ – 6,10,11, „ ExxonMobil “ и „ Qatar Petroleum “ – 10, „ Korea Gas Corporation “ – 2,3,9, „ Nobel Energy/Shell “ – 12. Британската „ Capricorn Oil “, израелските „ Delek Drilling “ и „ Avner Oil Exploration “, както и съветските НОВАТЕКа и GPB Global Resources (структура на Газпромбанка) не получиха дялове. Логиката на кипърското държавно управление е разбираема. Кипър е единствената страна, членка на Европейски Съюз в район, разполагащ с големи газови находища. Откритото от „ Eni “ находище в зоната на Египет „ Зохр “ е с разкрити до в този момент размери от 850 милиарда куб. м, израелските „ Левиафан “ е с 620 милиарда куб.м, „ Тамар “ – 200 милиарда куб. м. Тези залежи са в една геоложка конструкция дружно с кипърските „ Афродита “ – 320 милиарда куб. м и „ Калипсо “- 230 милиарда куб. м, общо 2 трл. и 200 милиарда куб. м разкрити досега. Към тях прибавяме най-малко още толкоз от ливанските и сирийските залежи, където съветската НОВАТЕКа получи позволение от Ливан за техните блокове 4 и 9 дружно с „ Eni “ и „ Total “. За сирийските блокове единствената конспирация ще бъде по какъв начин ще се разпределят 100%-ните квоти сред съветските компании.
В това голямо газово поле Кипър е единствения челен пост на Европейски Съюз и не губи време в реализацията на това преимущество. Вече са подписани съглашения с Гърция, Израел и Египет за взаимни газопроводи. Това е Средиземноморският магистрален газопровод, който ще свърже тези залежи с Европа. Тук обаче се намесва един различен състезател. Може и да си дарен от Господ с местонахождение и естествени благосъстояния, само че да не случиш на комшия, в тази ситуация с Турция, която е подготвена на директна военна ескалация, с цел да не допусне проучвателните действия към острова. Новоизбраният кипърски президент, който се закле на 28.02. и по традиция първата му дипломатическа изява е наличието му в българското посолство по случай националния празник на България 3-ти март, ще би трябвало да преодолява деструктивното държание на Турция и да възобнови договарянията за решение на Кипърския въпрос. За това той разчита на основната помощ от Европейски Съюз.
Турският интерес е да не допусне едностранно присъединяване на гръцко-кипърската страна в този енергиен извор на пари и благополучие, тъй като по този начин тя остана изолирана. Турция не в положение независимо да създаде ресурсите в зоната на Северен Кипър, също по този начин обаче попадна в капан заради обстоятелството, че непризнатата в интернационален проект СКТР не може да подписва сама контракти с интернационалните компании, които имат технологиите и ресурсите за проучвания, по този начин както Кипърската република. Останала без присъединяване в тези печеливши планове Турция губи и ролята си на различен за Европа превозвач на енергоресурси. Източно-средиземноморките газопроводи към Европейски Съюз са директно конкурентни на турските фантазии за основен състезател за доставка на съветския газ за Южна Европа, за Транс-анатолийския газопровод и възобновяване под някаква форма на „ Набуко “ от регионите на Азербайджан и Ирак. В същото време тази турска деструктивна роля се сблъсква с ползите на Европейски Съюз за диверсификация на енергийните доставки от Русия, с тези на Съединени американски щати, които с изключение на всичко останало имат за Държавен секретар и Рекс Тилърсън, единствено допреди година изпълнителен шеф на един от главните участници в създаването на кипърските находища компанията „ ExxonMobil “.
Единственото обикновено решение на разногласията, които ще разрешат безпроблемното създаване на тези значими запаси за Европа, е възобновяването на договарянията сред Република Кипър и доминираната от Турция Северно-кипърска турска република. Поради тази причина Европейски Съюз ще продължи да обвързва подобряването на връзките си с Турция със съдействието на страната за решение на Кипърския въпрос, като може и да не тръгне на помиряване във Варна през март. Все отново когато не може да наложи своята политика със мощ в регионите с енергийни запаси, Европейски Съюз би следвало да успее да отбрани най-малко това, което се намира в нейната икономическа зона.
Пред едно от основните достижения на премиера Борисов, а точно срещата сред ръководителите на Европейския съвет Доналд Туск и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и президентът Ердоган във Варна на 26 март, надвиснаха буреносни облаци. Председателят на Европейски Съюз Доналд Туск съобщи, че поради провокациите на Турция в Средиземно и Егейско море, идващият Европейски съвет ще реши дали въобще да се организира среща на върха Европейски Съюз – Турция. Туск сподели още, че от името на всички европейски водачи показва цялостна взаимност с Гърция и Кипър.
Кипър е в суверенното си право да експлоатира националните си запаси съгласно европейското и интернационално право, в това число и конвенцията на Организация на обединените нации за моретата. Тези дейности опонират на уговорките на Турция за добросъседски връзки и нормализирането им с всички страни – членки. Сътрудничеството с Турция ще продължи, само че на Европейския съвет през март ще се направи обзор и оценка на връзките и тогава ще се реши дали са налице условия за провеждането на срещата на върха ЕС-Турция във Варна на 26 март. По този метод разногласието Кипър – Турция и решаването на Кипърския въпрос бяха изкарани на напред във времето в връзките сред Европейски Съюз и Турция.
Поводът за този демарш на Доналд Туск беше блокирането от турски бойни фрегати на проучвателната платформа „ Saipem 12000 “ на италианската компания „ Eni “, която се беше насочил за изследване в зона три на кипърската икономическа зона. В Анкара считат, че Република Кипър няма право едностранно да създава ресурсите на целия остров и изгодите от добива на газ следва да се разделят с непризнатата Северно-кипърска турска република (СКТР). Турция също по този начин обвързва тази активност с решаването на Кипърския въпрос, като при крах заплашва да стартира независими изследвания в северната част на острова. Турция не е подписала интернационалната спогодба за разпределението на морските стопански зони и не признава делението на кипърската акватория. Турският президент насочи опасност и към интернационалните компании, участващи в плановете за разработка на газовите залежи, като непосредствено ги заплаши, че „ с безотговорните си дейности те рискуват да изгубят Турция като другар “.
Новоизбраният президент на Кипър Никос Анастасиядис отговори, че Кипър е подписал всички нужни контракти за разграничение на морското пространство, тъй че неговата страна ще продължи проучванията според графика, без значение от съпротивата на Турция. Той упрекна Турция, че е нарушила интернационалните закони, както и че се пробва да сложи на дневен ред настояванията на непризнатата СКТР и да затрудни решаването на Кипърския въпрос. Цялото това напрежение е разследване от новото разобличаване за съществуване на природен газ в блоковете 6 и 8 на кипърската зона на италианската „ Eni “ и френската „ Total “ през януари. Находището в блок 6 „ Калипсо “ е многообещаващо и може да се трансформира във второто по величина след откритото преди години „ Афродита “. Геоложки то е обвързвано с голямото находище „ Зохр “, което беше намерено в икономическата зона на Египет.
Към момента към Кипър са открити две залежи. Първото е „ Афродита “, намерено от американската компания „ Noble Energy “ през 2012 година в блок 12 с хипотетичен размер от 250-320 милиарда куб. м природен газ. Общата стойност се прави оценка на 350 милиарда евро, а чистата облага за Кипър – на 85 милиарда евро. Новооткритото находище „ Калипсо “ е с хипотетични размери от 170-230 милиарда куб. м газ. Към момента Кипър не е в положение да употребява личните си газови запаси за вътрешния пазар. Липсва газопреносна мрежа. Налага се да се построяват газопроводи до трите електростанции на Кипър, след това да се построи газопроводна мрежа за потребностите на главните промишлени предприятия и като финален стадий – газифициране на жилищата.
В изискванията на тежка икономическа рецесия и на процедура банкрут на банковата система преди няколко години, държавното управление взе решение да стартира отдаването на блоковете от икономическата си акватория на непознати компании. След три търга сега имат право да създават ресурсите следните компании независимо и в консорциуми: „ Eni “ – 2,3,6,8,9,11, „ Total “ – 6,10,11, „ ExxonMobil “ и „ Qatar Petroleum “ – 10, „ Korea Gas Corporation “ – 2,3,9, „ Nobel Energy/Shell “ – 12. Британската „ Capricorn Oil “, израелските „ Delek Drilling “ и „ Avner Oil Exploration “, както и съветските НОВАТЕКа и GPB Global Resources (структура на Газпромбанка) не получиха дялове. Логиката на кипърското държавно управление е разбираема. Кипър е единствената страна, членка на Европейски Съюз в район, разполагащ с големи газови находища. Откритото от „ Eni “ находище в зоната на Египет „ Зохр “ е с разкрити до в този момент размери от 850 милиарда куб. м, израелските „ Левиафан “ е с 620 милиарда куб.м, „ Тамар “ – 200 милиарда куб. м. Тези залежи са в една геоложка конструкция дружно с кипърските „ Афродита “ – 320 милиарда куб. м и „ Калипсо “- 230 милиарда куб. м, общо 2 трл. и 200 милиарда куб. м разкрити досега. Към тях прибавяме най-малко още толкоз от ливанските и сирийските залежи, където съветската НОВАТЕКа получи позволение от Ливан за техните блокове 4 и 9 дружно с „ Eni “ и „ Total “. За сирийските блокове единствената конспирация ще бъде по какъв начин ще се разпределят 100%-ните квоти сред съветските компании.
В това голямо газово поле Кипър е единствения челен пост на Европейски Съюз и не губи време в реализацията на това преимущество. Вече са подписани съглашения с Гърция, Израел и Египет за взаимни газопроводи. Това е Средиземноморският магистрален газопровод, който ще свърже тези залежи с Европа. Тук обаче се намесва един различен състезател. Може и да си дарен от Господ с местонахождение и естествени благосъстояния, само че да не случиш на комшия, в тази ситуация с Турция, която е подготвена на директна военна ескалация, с цел да не допусне проучвателните действия към острова. Новоизбраният кипърски президент, който се закле на 28.02. и по традиция първата му дипломатическа изява е наличието му в българското посолство по случай националния празник на България 3-ти март, ще би трябвало да преодолява деструктивното държание на Турция и да възобнови договарянията за решение на Кипърския въпрос. За това той разчита на основната помощ от Европейски Съюз.
Турският интерес е да не допусне едностранно присъединяване на гръцко-кипърската страна в този енергиен извор на пари и благополучие, тъй като по този начин тя остана изолирана. Турция не в положение независимо да създаде ресурсите в зоната на Северен Кипър, също по този начин обаче попадна в капан заради обстоятелството, че непризнатата в интернационален проект СКТР не може да подписва сама контракти с интернационалните компании, които имат технологиите и ресурсите за проучвания, по този начин както Кипърската република. Останала без присъединяване в тези печеливши планове Турция губи и ролята си на различен за Европа превозвач на енергоресурси. Източно-средиземноморките газопроводи към Европейски Съюз са директно конкурентни на турските фантазии за основен състезател за доставка на съветския газ за Южна Европа, за Транс-анатолийския газопровод и възобновяване под някаква форма на „ Набуко “ от регионите на Азербайджан и Ирак. В същото време тази турска деструктивна роля се сблъсква с ползите на Европейски Съюз за диверсификация на енергийните доставки от Русия, с тези на Съединени американски щати, които с изключение на всичко останало имат за Държавен секретар и Рекс Тилърсън, единствено допреди година изпълнителен шеф на един от главните участници в създаването на кипърските находища компанията „ ExxonMobil “.
Единственото обикновено решение на разногласията, които ще разрешат безпроблемното създаване на тези значими запаси за Европа, е възобновяването на договарянията сред Република Кипър и доминираната от Турция Северно-кипърска турска република. Поради тази причина Европейски Съюз ще продължи да обвързва подобряването на връзките си с Турция със съдействието на страната за решение на Кипърския въпрос, като може и да не тръгне на помиряване във Варна през март. Все отново когато не може да наложи своята политика със мощ в регионите с енергийни запаси, Европейски Съюз би следвало да успее да отбрани най-малко това, което се намира в нейната икономическа зона.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ




