Кинорежисьори се оплакват от липса на диалог с властта
Кинорежисьори се оплакват от липса на разговор. Това излиза наяве от писмо на група кинорежисьори до Народното събрание, Министерски съвет и министър-председателя Кирил Петков. Писмото е изпратено и с копие до министъра на културата Атанас Атанасов и е подписано от общо 38 кинорежисьор. Подписи са положили проф. Георги Дюлгеров, Стефан Командарев, Тео Ушев, проф. Иван Ничев и други.
Поводът за тяхното неприятно чувство е извършената среща сред народните представители от Парламентарната комисия по културата и медиите към Народното събрание, с представители на Асоциацията на българските продуценти, Филмаутор, Асоциацията на българските киносалони и ИА НФЦ, предава БГНЕС.
Най-успешният план на новия министър на културата Атанас Атанасов (СНИМКИ)
Село Татарево е на пет километра от Първомай, в него живеят 580 души, децата пътуват до близкия квартал Дебър на учебно заведение, а магазин дос...
Прочети повече
Кинорежисьорите описват, че на срещата са разисквани проблеми, които засягат образуването на дълготрайна държавна политика в областта на кино изкуство и задават посоката за развиване на българското кино. Те регистрират, че в това време на тази среща не са били поканени представители на едни от най-значимите креативен организации и сдружения в региона на филмовото изкуство.
" Поради това, само че освен, проблематиката беше показана извънредно едностранчиво и незадълбочено. Породи се неприятното чувство за пробутване на персонални лобистки ползи, а не за градивен разговор в търсене на решения за съществени проблеми от публично значение. Смущение буди фактът, че на тази намира се стартира едно изкуствено разделяне на българското кино на “зрителско ” и “фестивално ”. Тази нездравословна и неправилна теза, подхваната от представители на държавното управление на ГЕРБ, най-много в лицето на някогашния министър на Културата, а в следствие и ръководител на Комисията по просвета в 44-то Народно събрание – Вежди Рашидов, в този момент беше доразвита и е на път да бъде официализирана. Категорични сме, че нито една национална кинематография не може да се разделя по този метод, тъй като на всички места по света, фестивалите се вършат точно поради феновете. Фестивалът е място, където се събира извънредно доста аудитория, на която се демонстрира селекция от най-хубавите филми от целия свят. В Европа точно тези фестивални участия и награди са поръчител за фена за качеството на даден филм. Фестивалите и филмовите пазари, които се организират по време на едни от най-големите кино събития в региона на киното - КАН, БЕРЛИН, ТОРОНТО и така нататък са платформата, която дава опция на българските филми, с изключение на в страната, да бъдат публикувани и по света. За благополучие към този момент има голям брой такива образци и огромна част от българските филми, постигнали интернационален триумф и донесли неоспорим авторитет за българската просвета, се радват на положително киноразпространение и отвън България. Поради това, разделянето на “зрителско ” и “фестивално ” кино е демонстрация на липса на подготвеност и/или опит да се подмени същността на философията на киноизкуството в подтекста на европейските регламенти и разпореждания. Вярваме, че в унисон с европейските практики, българската държавна политика следва да финансира филми с високо художествено наличие, които осъществят добавена културна стойност и носят интернационално самопризнание и авторитет за българската просвета, а не филми основани само за комерсиална реализация. В единия случай се създава произведение на киноизкуството - културен артикул, а в другия случай се създава комерсиален артикул предопределен за бизнеса в областта на заниманията. Задължение на Министерството на културата и Комисията по културата и медиите в Народното събрание е да се занимават с проблемите и да пазят правата на художественото кино. Няма логичност, филми, които се оправят добре на пазара, реализират огромни търговски резултати, само че не получават висока оценка за своята художествена стойност, да бъдат подпомагани от държавните културни институции. Това са чисто търговски артикули, които, в случай че се допусне казус и Министерството на културата стартира да ги субсидира, ще се окаже, че страната обслужва не публични, а частни бизнес ползи. Ако държавните политики абдикират от задължението си да подкрепят българското изкуство и насочат директно помощите към пазара, то по-добре нормативните уредби да бъдат контролирани в министерство на стопанската система, а не в министерство на културата “, пишат още в писмото с кинорежисьорите.
Те означават, че на въпросната среща са били направени съответни оферти за смяна в правилника за използване на закона в посока цензура на създателите и неглижиране на художествените критерии, с които те изрично не са съгласни.
„ Решени сме да пазиме базисните за филмовото изкуство правила и полезности от похищението на бизнеса и пазара. Няма да допуснем държавната помощ за произвеждане на киноизкуство, по смисъла на европейските правни правила, да бъде пренасочена към обслужването на частни търговски ползи.Приветстваме организирането на срещи и полемики в необятен кръг, на които да се разискват както проблемите в киноиндустрията, по този начин и насоките за една смислена културна политика в региона на киноизкуството “, пишат още кинорежисьорите.
Проблемът на българската просвета не е в министъра
Битките на културния фронт у нас са нещо непрестанно и са по-стабилни от самата културна сфера. Било към министъра, било към администр...
Прочети повече
Още от ОБЩЕСТВО:
Поводът за тяхното неприятно чувство е извършената среща сред народните представители от Парламентарната комисия по културата и медиите към Народното събрание, с представители на Асоциацията на българските продуценти, Филмаутор, Асоциацията на българските киносалони и ИА НФЦ, предава БГНЕС.
Най-успешният план на новия министър на културата Атанас Атанасов (СНИМКИ)
Село Татарево е на пет километра от Първомай, в него живеят 580 души, децата пътуват до близкия квартал Дебър на учебно заведение, а магазин дос...
Прочети повече
Кинорежисьорите описват, че на срещата са разисквани проблеми, които засягат образуването на дълготрайна държавна политика в областта на кино изкуство и задават посоката за развиване на българското кино. Те регистрират, че в това време на тази среща не са били поканени представители на едни от най-значимите креативен организации и сдружения в региона на филмовото изкуство.
" Поради това, само че освен, проблематиката беше показана извънредно едностранчиво и незадълбочено. Породи се неприятното чувство за пробутване на персонални лобистки ползи, а не за градивен разговор в търсене на решения за съществени проблеми от публично значение. Смущение буди фактът, че на тази намира се стартира едно изкуствено разделяне на българското кино на “зрителско ” и “фестивално ”. Тази нездравословна и неправилна теза, подхваната от представители на държавното управление на ГЕРБ, най-много в лицето на някогашния министър на Културата, а в следствие и ръководител на Комисията по просвета в 44-то Народно събрание – Вежди Рашидов, в този момент беше доразвита и е на път да бъде официализирана. Категорични сме, че нито една национална кинематография не може да се разделя по този метод, тъй като на всички места по света, фестивалите се вършат точно поради феновете. Фестивалът е място, където се събира извънредно доста аудитория, на която се демонстрира селекция от най-хубавите филми от целия свят. В Европа точно тези фестивални участия и награди са поръчител за фена за качеството на даден филм. Фестивалите и филмовите пазари, които се организират по време на едни от най-големите кино събития в региона на киното - КАН, БЕРЛИН, ТОРОНТО и така нататък са платформата, която дава опция на българските филми, с изключение на в страната, да бъдат публикувани и по света. За благополучие към този момент има голям брой такива образци и огромна част от българските филми, постигнали интернационален триумф и донесли неоспорим авторитет за българската просвета, се радват на положително киноразпространение и отвън България. Поради това, разделянето на “зрителско ” и “фестивално ” кино е демонстрация на липса на подготвеност и/или опит да се подмени същността на философията на киноизкуството в подтекста на европейските регламенти и разпореждания. Вярваме, че в унисон с европейските практики, българската държавна политика следва да финансира филми с високо художествено наличие, които осъществят добавена културна стойност и носят интернационално самопризнание и авторитет за българската просвета, а не филми основани само за комерсиална реализация. В единия случай се създава произведение на киноизкуството - културен артикул, а в другия случай се създава комерсиален артикул предопределен за бизнеса в областта на заниманията. Задължение на Министерството на културата и Комисията по културата и медиите в Народното събрание е да се занимават с проблемите и да пазят правата на художественото кино. Няма логичност, филми, които се оправят добре на пазара, реализират огромни търговски резултати, само че не получават висока оценка за своята художествена стойност, да бъдат подпомагани от държавните културни институции. Това са чисто търговски артикули, които, в случай че се допусне казус и Министерството на културата стартира да ги субсидира, ще се окаже, че страната обслужва не публични, а частни бизнес ползи. Ако държавните политики абдикират от задължението си да подкрепят българското изкуство и насочат директно помощите към пазара, то по-добре нормативните уредби да бъдат контролирани в министерство на стопанската система, а не в министерство на културата “, пишат още в писмото с кинорежисьорите.
Те означават, че на въпросната среща са били направени съответни оферти за смяна в правилника за използване на закона в посока цензура на създателите и неглижиране на художествените критерии, с които те изрично не са съгласни.
„ Решени сме да пазиме базисните за филмовото изкуство правила и полезности от похищението на бизнеса и пазара. Няма да допуснем държавната помощ за произвеждане на киноизкуство, по смисъла на европейските правни правила, да бъде пренасочена към обслужването на частни търговски ползи.Приветстваме организирането на срещи и полемики в необятен кръг, на които да се разискват както проблемите в киноиндустрията, по този начин и насоките за една смислена културна политика в региона на киноизкуството “, пишат още кинорежисьорите.
Проблемът на българската просвета не е в министъра
Битките на културния фронт у нас са нещо непрестанно и са по-стабилни от самата културна сфера. Било към министъра, било към администр...
Прочети повече
Още от ОБЩЕСТВО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ