Километричните опашки по границата на България и Румъния не секват
Километричните опашки по границата на България и Румъния не секват и през 2023 година Може ли влизането на двете страни в Шенгенското пространство да помогне за разрешаването на този проблем?
Замърсяването се усилва, защото опашките са и от двете страни на гранично-пропусквателния пункт. Хората в Гюргево от години считат, че въздухът, който дишат, към този момент не е толкоз чист, колкото преди. Най-лошо е ситуацията към ГКПП-то с България, където хиляди камиони чакат с часове, с цел да влязат в прилежащата страна.
Румъния и България са част от Европейски Съюз от 2007 година насам. Кандидатурата им за присъединение към Шенгенското пространство, което ще разреши свободно пътешестване на артикули и услуги сред страните-членки, без да минават граничен надзор, към момента не е утвърдена. Ако двете страни станат част от Шенген, чакането на границата, тапите и излъчванията от работещите мотори фрапантно ще намалеят.
За туристите опашките също са стеснение. Но за водачите на тежкотоварни камиони, които минават границата на Европейски Съюз всекидневно, икономическият и здравен резултат е по-голям, написа ESG News.
Бавното напредване прави въздуха " нетърпим "
" Седемкилометровият обходен път от Гюргево до границата с България е задръстен с камиони през деня и нощем ", споделя Богдан Прицепуту пред Euronews Green.
Според него, освен въздухът там е замърсен, само че и полетата към пътя са затрупани с отпадъци, защото водачите чакат с часове без улеснения и санитарни възли.
Положението в България също не е по-различно. Гражданите на Русе от години се пробват да привлекат внимание към казуса и стачкуват против мръсния въздух, надявайки се тематиката да влезе за разискване в Европейския парламент.
" Преди няколко седмици чаках повече от 24 часа на границата сред България и Румъния ", споделя пред изданието румънски водач. " Разбира се, че има замърсяване. Карам хладилен камион и той би трябвало да работи от самото начало, другояче стоката ще се скапе ", добавя той.
Какви са рисковете за здравето от замърсяването в България и Румъния?
Според данни на Евростат, в Югоизточна Европа се намират едни от градовете с най-мръсен въздух в Европейски Съюз. България и Румъния имат първа и трета най-висока стойност на фини прахови частици PM2.5 в целия съюз. Положението се утежнява още повече през зимата, като изследванията сочат, че равнищата на по-големите прахови частици PM10 порастват с понижението на температурите в България, главно поради превоза, индустрията и битовото отопление.
Фините прахови частици са изключително нездравословни, защото понижават продължителността на живота на хората и провокират хронични и остри респираторни и сърдечно-съдови болести, съгласно Европейската организация по околната среда.
" Замърсяването на въздуха е една от водещите аргументи за рак на белите дробове ", споделя онкологът Роксана Макари пред Euronews Green.
По думите ѝ то усилва и риска от рак на гърдата, черния дроб и панкреаса във всички възрастови групи.
Научно потвърдено е, че фините прахови частици PM2.5 имат дълготрайно влияние върху белодробната функционалност и развиването на децата. Те могат да доведат до респираторни и сърдечно-съдови болести, в това число и астма, която визира 9% от младежите в Европа.
Защо България и Румъния са към момента отвън Шенген?
Въпреки че към този момент извършиха нужните критерии за присъединение към Шенген, двете страни към момента нямат зелена светлина. Те се нуждаят от утвърждение от всички страни, като идващото гласоподаване ще се организира през декември.
Според KPMG, неприемането на България и Румъния води до отделянето на 46 000 тона излъчвания на CO2 годишно. Или другояче казано – единствено за последните 10 година те са близо половин милион тона. Това количество се равнява на 600 GWh електрическа енергия, създадена от въглища, която е задоволителна за отоплението на 60 000 семейства.
Замърсяването се усилва, защото опашките са и от двете страни на гранично-пропусквателния пункт. Хората в Гюргево от години считат, че въздухът, който дишат, към този момент не е толкоз чист, колкото преди. Най-лошо е ситуацията към ГКПП-то с България, където хиляди камиони чакат с часове, с цел да влязат в прилежащата страна.
Румъния и България са част от Европейски Съюз от 2007 година насам. Кандидатурата им за присъединение към Шенгенското пространство, което ще разреши свободно пътешестване на артикули и услуги сред страните-членки, без да минават граничен надзор, към момента не е утвърдена. Ако двете страни станат част от Шенген, чакането на границата, тапите и излъчванията от работещите мотори фрапантно ще намалеят.
За туристите опашките също са стеснение. Но за водачите на тежкотоварни камиони, които минават границата на Европейски Съюз всекидневно, икономическият и здравен резултат е по-голям, написа ESG News.
Бавното напредване прави въздуха " нетърпим "
" Седемкилометровият обходен път от Гюргево до границата с България е задръстен с камиони през деня и нощем ", споделя Богдан Прицепуту пред Euronews Green.
Според него, освен въздухът там е замърсен, само че и полетата към пътя са затрупани с отпадъци, защото водачите чакат с часове без улеснения и санитарни възли.
Положението в България също не е по-различно. Гражданите на Русе от години се пробват да привлекат внимание към казуса и стачкуват против мръсния въздух, надявайки се тематиката да влезе за разискване в Европейския парламент.
" Преди няколко седмици чаках повече от 24 часа на границата сред България и Румъния ", споделя пред изданието румънски водач. " Разбира се, че има замърсяване. Карам хладилен камион и той би трябвало да работи от самото начало, другояче стоката ще се скапе ", добавя той.
Какви са рисковете за здравето от замърсяването в България и Румъния?
Според данни на Евростат, в Югоизточна Европа се намират едни от градовете с най-мръсен въздух в Европейски Съюз. България и Румъния имат първа и трета най-висока стойност на фини прахови частици PM2.5 в целия съюз. Положението се утежнява още повече през зимата, като изследванията сочат, че равнищата на по-големите прахови частици PM10 порастват с понижението на температурите в България, главно поради превоза, индустрията и битовото отопление.
Фините прахови частици са изключително нездравословни, защото понижават продължителността на живота на хората и провокират хронични и остри респираторни и сърдечно-съдови болести, съгласно Европейската организация по околната среда.
" Замърсяването на въздуха е една от водещите аргументи за рак на белите дробове ", споделя онкологът Роксана Макари пред Euronews Green.
По думите ѝ то усилва и риска от рак на гърдата, черния дроб и панкреаса във всички възрастови групи.
Научно потвърдено е, че фините прахови частици PM2.5 имат дълготрайно влияние върху белодробната функционалност и развиването на децата. Те могат да доведат до респираторни и сърдечно-съдови болести, в това число и астма, която визира 9% от младежите в Европа.
Защо България и Румъния са към момента отвън Шенген?
Въпреки че към този момент извършиха нужните критерии за присъединение към Шенген, двете страни към момента нямат зелена светлина. Те се нуждаят от утвърждение от всички страни, като идващото гласоподаване ще се организира през декември.
Според KPMG, неприемането на България и Румъния води до отделянето на 46 000 тона излъчвания на CO2 годишно. Или другояче казано – единствено за последните 10 година те са близо половин милион тона. Това количество се равнява на 600 GWh електрическа енергия, създадена от въглища, която е задоволителна за отоплението на 60 000 семейства.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ