КГБ е може би една от най-мащабните разузнавателни агенции в

Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е може би една от най-мащабните разследващи организации в света и не отстъпва по нищо на други известни организации като Централно разузнавателно управление на САЩ, ФБР и Мосад. Много рядко може да бъдат открити хора, които желаят да вдигнат завесата и да разкрият някои от тайните на тази организация.

Дългата ръка на разследващата организация се разгръща в целия свят и явно може да работи без особени ограничавания даже през днешния ден. Пресен случай и проява беше казусът на Сергей и Юлия Скрипал. Макар и да липсва публична информация, публичната загадка насочва погледа точно към връзката на двете жертви и наличието им в архивите на комитета.

През годините се появяваше друга литература и разкази на някогашни сътрудници, чиято достоверност не можеше да бъде доказана, само че измежду търсещите популярност се разкриваха и имена, които не се опасява да покажат същинското си лице и да приказват искрено за протичащото се от другата страна на завесата. Животът на Безменов е извънредно пъстър и кондензиран с разнородни прекарвания, за които постоянно приказва, откакто разкрива същинската си идентичност.
Как се става сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?

Юри Безменов е роден покрай Москва в украинско семейство. Баща му е офицер на руската войска и главните му задания са да инспектира сътрудниците в непознати страни като Ангола и Никарагуа. На 17-годишна възраст Юри стартира да учи непознати езици в московския университет. По това време образователното заведение е под контрола на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и на централния комитет. В образователната стратегия на младежа се залагат и предмети като история, литература и музика, само че преподавателите му натъртват изключително на индийската просвета.

Някои професори даже подсказват каква ще бъде ориста му, споделяйки, че мнозина след завършването стават дипломати, публицисти и вероятно – шпиони. В програмата на руското образование участват и базова военна подготовка, включваща стратегически военни игри върху картите на непознати страни, както и разпити на военнопленници.

Завършва образованието си през 1963 година и получава работа като преводач в Индия за Съветски Рафинерни структури, които в този миг строят рафинерия в страната. Изкарва към две години на тази работна позиция и още веднъж е свикан да се върне назад в страната, където получава предопределение в RIA Novosti. Юри публично предстои на образование в класифицирания департамент „ Политически изявления “.

Много скоро осъзнава, че сътрудниците му до един са настоящи офицери на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В този интервал от време, журналистът се занимава най-вече с писането и редактирането на агитация. От време на време е канен да гостува на разнообразни страни като журналистически представител на руска медия. Продължава да работи за поверената мендия, само че този път издава броя в Ню Делхи. Зад цялото прикритие стои същинската поръчка – да затвърждава руско въздействие в Индия.

Същата година съвсем всички консулства на Съюз на съветските социалистически републики отварят специфичен център за „ Изследване и Контра-пропаганда “. Безменов получава тази позиция и продължава да събира информация от разнообразни сътрудници в страната, както и въздейства върху политическите настроения на страната благодарение на разнообразни значими фигури. Един от най-важните препоръки, които сътрудникът загатва е, че в никакъв случай не е трябвало да се занимава с настроенията на демократичните леви.

Според инструкцията, същите щели да се трансфорат в непокорни и кисели представители, когато схванат каква е същинската същина на руския комунизъм. Покрай цялото откриване на системата, Безменов постепенно и несъмнено почнал да се отдръпва. Осъзнавайки, че никой няма да му разреши да избяга на запад, той трябвало да намерения доста съществено за всички благоприятни условия, които предстоят.

Единственото му предпочитание е да получи политическо обежище в Канада. Учи политически науки в Торонто и по-късно работи още веднъж като публицист, виновен за представянето на руските вести в мрежата на СБС. По-късно стартира да работи на свободна процедура. През цялото време получава закани за живота си от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по най-различни способи. За разлика от своите невидими сътрудници, които избират да изчезнат от радарите, Юри е постоянно канен, с цел да приказва по отношение на живота от другата страна на желязната завеса.

Журналистът няма нищо срещу да зададе неуместните въпроси на своя събеседник и за първи път в историята получава доста съответни отговори. Ето какво споделя, когато го питат по какъв начин работи руската агитация:

„ Има два вида хора, с които работим. Първите постоянно са съгласни да оказват помощ на идеята и посредством натиска на медии и политици, те получават опция да израснат. Останалите по същите канали се заличават или злепоставят, а в случай че това не помогне, просто ги убиваме. Всичко това може да се покрие благодарение на революцията. В едно малко градче в Южен Виетнам за една вечер бяха екзекутирани стотица виетнамци.

Градът беше високомерен от виетконгците единствено за два дни. Американското разузнаване не можеше да разбере по какъв начин съумяваме да намерим тези хора. За няколко часа можеха да бъдат открити, изведени от града и екзекутирани. Отговорът е обикновен, доста преди бойците да стигнат до въпросната точка има мрежа от информатори, които набелязват задачите. Това са локални хора, които знаеха кои са авторитетните фигури. Най-често получавахме информация от бръснарите и таксиметровите водачи. Всеки симпатизант на Съединени американски щати беше екзекутиран. Същото се прилагаше от руското консулство в Ханой и това беше моята задача в Ню Делхи.

Сред картотеката с рискови имена съм намирал даже публицисти, които бяха с топли настроения към Съюз на съветските социалистически републики, това бяха мои другари, с които имах положителни връзки. При фрапантни безредици в Индия, те щяха да бъдат първите за екзекутиране. Техните познания подписхва смъртната им присъда. Причината е, че левите идиоти, когато развенчаят триумфа и мистиката на една система, бързо могат да се трансфорат в най-големите врагове на системата.

По тази причина ограниченията за битка с тях бяха постоянно съществени. Ето за какво и моите учители постоянно ми споделяха „ Никога не се занимавай с левите, не помни за тези политически проститутки. Цели се по-високо. Опитай се да бъдеш част от по-висшото консервативно общество. Опитай се да влезеш в университетските кръгове, търси тези цинични егоисти, които могат да те погледнат в очите и да те излъжат. Това са най-хубавите хора за вербуване, хора без морални правила, с изявена лакомия или страдащи от своята особена значимост. “.

Това са хората, които Комитет за Държавна сигурност (на СССР) искаше в своите редици. Левите служат единствено досега, в който се работи върху дестабилизацията на една страна. За образец може да дам всички леви безредици и професори, които пазят разнообразни дела и цели.

Те са единствено инструмент в процеса, когато работата им е завършена, повече не са нужни. Обикновено имат вяра, че когато пристигна новият режим, те ще получат властта, а вместо това идва някой различен и тъкмо това ги наскърбява и трансформира във врагове. Така се случив Никарагуа, някогашните фенове на Ленин и Маркс бяха изпратени в пандиза или екзекутирани. Политическата картина в Гренада също не беше по-различна.

Афганистан и Бангладеш също претърпяха сходни земетресения и постоянно един болшевик беше убиван от различен по-голям болшевик. Много от хората, които помагаха на руските посолства към този момент бяха в листа за екзекутиране. Когато разбрах всичко това, изпаднах в шок, бях погнусен и ужасяващ. Притеснявах се, че по време на някой брифинг на посланика щях да стана и да кажа нещо, което да подпечата и моята смъртна присъда. Разбирах доста добре, че ние сме тайфа убийци, която няма нищо общо с разбирането или толкоз великото другарство.

Тогава още не се пробвах да избягам, пробвах се да предам известието на по-близките до мен, само че за моя изненада, те отказваха да слушат и да повярват. Когато се пробвах да кажа истината под формата на изгубени документи или анонимни писма, консервативната медия не ги публикуваше, като че ли в никакъв случай не са откривали сходна информация. Реших да избягам след бангладешката гражданска война, която беше описвана от американските репортери като ислямска гражданска война.
Техните думи бяха цялостна нелепост.

Революцията нямаше нищо общо с исляма или с жителите, които се опитваха да създадат гражданска война. Няма гражданска гражданска война, това е непряк артикул на доста по-сериозна организация, зад която стоят експерти и специалисти. В Бангладеш, водачите на тази гражданска гражданска война бяха тренирани и подготвени в Москва. Повечето мирни организации, които също се включиха, те бяха тренирани в индийски университети, освен това от разнообразни сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Някои даже пътуваха до Ташкент. Когато забелязах, че избрани зони от Индия се трансформират в агресори с единствената цел – да бъде обиден Източен Пакистан.

Тогава следих по какъв начин моите студенти пътуваха от разнообразни точки на Индия, с цел да стигнат до горещата точка и да вземат участие във въпросната гражданска война, никой не разгласява нищо. Едва по-късно разбрах, че индийските секрети служби са го знаели, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са знаели и още по-забавното – Централно разузнавателно управление на САЩ също са били осведомени със тактиката. Всички са знаели, че скоро напрежението в Пакистан ще докара до нов спор. Когато ме разпитваха сътрудниците на Централно разузнавателно управление на САЩ и им споделих тези проекти, те ми дадоха отговор, че съм прекалил с романите за Джеймс Бонд.

Така или другояче Източен Пакистан трябваше да се трансформира в гореща точка доста скоро. Един от моите сътрудници в консулството на Съюз на съветските социалистически републики една вечер беше прекалил с пиенето. Понеже бил мъртво пийнал, решил да се облекчи в мазето. Там разкрил и доста кашони с „ документи за принтиране “ с адрес университет Дака (столицата на Източен Пакистан).

Колегата ми, пийнал и любопитен, решил да види какво има в кутиите. Вместо документи, той открива голямо количество калашници. Когато знаех, че доста скоро се приготвя прелом в тази страна, аз към този момент бях подготвен да се махна и да избягам. Аз обичах Индия, говорех езика и не желаех повече да подкрепям разрушаването на тази прелестна страна. Никой не очакваше аз да избягам. Къде щях да отида?

Да карам такси в Ню Йорк, да се трансформира във зложелател на руските медии? Аз бях доста добре заплатен специалист, който живееше на най-високо равнище в Индия. Единственият ми потребен ход, в случай че не желаех да ме върнат на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) или да гръмнат мен и жена ми, която даже не подозираше с какво се занимавам, беше да изчезна. “

Цялото изявление на Юри Безменов е оповестено под този текст, само че желаеме да обърнем внимание на още един специфичен феномен. Един от въпросите към събеседника е: какво тъкмо съставлява идеологическата подривна активност? И отговорът е тъкмо толкоз сладкодумен, колкото допускате:

„ Това е отворен законен развой. Това е нещо, което може да видите със личните си очи. Американците просто би трябвало да извадят бананите от ушите си и да стартират да следят. Това не е тайнственост, няма нищо общо с шпионажа. Разбирам, че доста холивудски продуценти се прехласват по шпионите, тъй като са по-романтични и най-вероятно продават повече дезедоранти с реклами, само че действителността е, че главната активност на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не е обвързвана с разузнаването въобще.

Според мен и други мои сътрудници, които във времето съумяха да избягат, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отделя едвам 15% от времето, парите и човешките запаси за разузнаване. Останалите 85% се влагат в такава подривна активност или дейна активност. В общи линии това е опит да се смени вероятността на действителността дотам, че даже и при съществуването на толкоз доста информация, никой да не може да стигне до съответно умозаключение в ползите на самоотбрана на себе си, фамилията си, обществото си и страната си. Това е един голям развой за промиване на мозъци и работи доста постепенно и методично.

Разделя се на няколко базови стъпки. Първата фаза е безнравственост и лишава сред 15 и 20 години. Периодът е толкоз дълъг, тъй като това е нужното време за проучването на едно потомство. Следващата фаза е да стартираме да представяме непознатата идеология. Това става с помощта на нежните ръце на предходните три генерации. Това несъмнено става без съпротивата на външни и вътрешни сили.

Резултатът е занимателен. Онези, които изпаднаха от учебните заведения и в никакъв случай не приключиха през 60-те години, през днешния ден заемат управителни постове и имат политическо въздействие. Те към този момент са заземени и не може да бъдат отстранени. Те към този момент са готови да реагират по избран метод в избрана обстановка. Дори и да ги изправите пред неуспорими доказателства, те няма да повярват. Тогава към този момент можем да кажем, че процесът на безнравственост е приключен и необратим. За да премахнете към този момент деморализираните, би трябвало да се запасите с самообладание и още 15-20 години за обучаването на ново потомство. Тогава може да имате хора със самозъзнание, които биха работили в интерес на обществото и страната си. “

Безменов умира през 1993 година и формалната версия е сърдечен удар.