Успехът може да убие човека в човека ~ Кевин СПЕЙСИ
Кевин Спейси е неповторима персона и несравним гений. Носител е на две награди „ Оскар “ – за „ най-хубава поддържаща роля “ във кино лентата „ Обичайните обвинени “ и за „ най-хубав артист “ за ролята си в „ Американски прелести “. Освен това е командор на Британската империя от 2010 година поради приноса му към драматургията.
През тийнейджърските си години Кевин Спейси бива изпъден от учебно заведение поради буйния си манталитет. Впоследствие татко му го изпраща във военно учебно заведение, от където Кевин също е изпъден след присъединяване в сборичкване. Актьорството канализира в вярната посока неспокойната му същина. Когато схваща, че сцената е неговото предопределение, младият Спейси се захваща настойчиво да работи всичко, което откри, с цел да заплати образованието си по актьорско майсторство в школата „ Джулиард “.
Започва кариерата си на театралната сцена, на която се показва толкоз ослепително, че Холивуд незабавно си го присвоява. Следват невероятните му функции в „ Обичайните обвинени “, „ Нощем в градината на положителното и злото “, „ Поверително от Ел Ей “, „ Американски прелести “, „ Кей Пакс “, „ Мъжете, които се взират в кози “ и още доста други незабравими превъплъщения.
Изявите му в киното не завършват единствено с актьорската игра. Спейси се изявява и като режисьор, сценарист и продуцент. Упорито крие персоналният си живот с претекста: „ Когато играя, се стремя да ви убедя, че съм някой различен. Ако знаете всичко за мен, по какъв начин бих могъл да ви накарам да мислите, че съм различен човек? “
Чувствам, че всеки, който успее да се изкачи нагоре, има отговорността да спусне въжен превоз надолу и да помогне и на останалите да се изкачат.
Успехът е като гибелта. Колкото по-успял ставаш, толкоз по-високо на върха е къщата ти и толкоз по-високи стават оградите.
Успехът може да убие индивида в индивида.
Важният въпрос на живота ни е: какво бихме създали, в случай че реализираме огромен триумф? Ще си купим доста къщи, доста коли, доста неща, ще сме богати, дистанцирани и самостоятелни? Или ще превърнем целия този шанс в обич, която да разпръсваме в близост.
Ако до двадесет годишната си възраст не си станал бунтовник, нямаш сърце. Ако до тридесет не си постигнал равновесие, нямаш разум.
Всички сме жертви на личната си надменност на моменти.
Понякога ставам самичък на себе си противоположен. И тогава мисля: време е да приказваш с други хора.
Хората би трябвало да почитат разликите си. Аз съм друг от това, коет на някои хора име се желае да бъда.
Хората си имат разнообразни аргументи за това по какъв начин живеят живота си. Не можеш да ги поставиш в общ шаблон.
В живота всичко е въпрос на усещания.
Свикнал съм хората да мислят, че съм вманиачен. И знаете ли? Харесва ми.
Често индивидът, който е най-логичен, е този, който всички назовават подлудял.
Винаги бъдете подготвени да поемете в нова посока.
Непрестанно съм вярвал, че тези които поемат опасности, биват възнаградени.
Ако има нещо, против което правя възражение е актьорите да се оплакват какъв брой е сложна работата им.
Много дребен разбрах, че имам способността да развеселявам майка си. Това е един от най-хубавите звуци, които съм чувал.
Вярно е, че науката е доста значима, само че дано не подценяваме детското въображение.
Разказването на истории ни оказва помощ да се разбираме, демонстрира ни проблемите на съвремието ни и инструментите, с които можем да се оправим с тях. Киното и театърът са мощни средства, посредством които може да се помогне на младите да развиват способността си за връзка и взаимоотношение. Помагат им сами да усъвършенстват личната си убеденост.
Играх в една пиеса на име „ The Ice Man Cometh’ ” в Олд Вик в Лондон и по средата на най-тихия миг от второто деяние, един телефон стартира да звъни. Почувствах, по какъв начин гневът се образува в пръстите на краката ми, надига се и излиза от устата ми, по-силно от всичко останало, което съм споделил на сцената. Погледнах към публиката и споделих: „ Кажи им, че си ангажиран! ” След което получих вълна от ръкопляскания.
Аз пребивавам в безмълвие. Никой не е в правото си да мен накара да описвам за себе си това което не смятам за нужно.
Смятам, че е тъжно, че тъй като не разправям с кого дремя, ме назовават „ тайнствен “. Имаше времена, когато щяха да ме назовават „ благородник “.
Аз съм артист и това е моята специалност. Аз не съм кинозвезда. Кинозвезда не е специалност.
Старая се да работя над това, което ме трогва, което ме интересува и което ми основава трудности, а и на публиката това наподобява й харесва.
Продължавам да работя с удвоена сила, с цел да убедя самичък себе си, че заслужавам своите награди.
Снимки: Alchetron, WallpaperSafari
