Кенет Арнолд и първият доклад за `летящи чинии`
Кенет Арнолд и първият отчет за „ летящи чинии “ …На 24 юни 1947 година, Кенет Арнолд (Kenneth Arnold) вижда в небето девет обекта покрай планината Рейниър, Вашингтон (Mount Rainier,Washington). (HiddenTruth.site)По това време, Арнолд е 32-годишен водач и предприемач.Първоначално, той помислил, че обектите са самолети, само че не съумял да разграничи опашките и крилата им. Виждал единствено нещо като самолетни фюзелажи.Когато се вгледал по-внимателно, той забелязал, че всички обекти, като се изключи един, наподобяват на плоски дискове.Историята за наблюдението на Арнолд е обявена във вестникарските публикации съвсем незабавно. Терминът „ летящи чинии “ е въведен за първи път от създателите.
Кенет АрнолдВъв вторник, 24 юни 1947 година, Арнолд споделя на кореспонденти от East Oregonian, че по време на пътешестване със личния си аероплан, сред Чехалис (Chehalis) и Якима (Yakima), в региона към планината, е следил верига от девет необичайно изглеждащи самолета. Всеки с размерите на C-54.Той споделя:„ Те летяха покрай върховете на планините, по диагонална верижна линия. Сякаш бяха свързани между тях. Дисковете наподобява бяха на двадесет до двадесет и пет благи и се движеха с фантастична скорост. Може би … хиляда и двеста благи в час.Гледах ги към три минути. Бяха толкоз блестящи, че отразяваха слънцето като огледало. Никога не съм виждал нещо толкоз плоско. ”Предните им елементи били кръгли, а гърбовете им били триъгълни откъм гърба. Единият от тях изглеждал с форма на полумесец. Арнолд предположил, че летят най-малко два пъти по-бързо от скоростта на звука.В последните дни на юни 1947 година, пробивът на звуковата преграда към момента е „ фантазия “, тематика на доста спекулации и полемики измежду водачите.Първата мисъл на Арнолд била, че това са някакви нови секрети самолети или управляеми ракети. Помислил даже, че може да са руски самолети, защото 1947 година е прагова година в разрастващата се Студена война.
В Якима той разказал своята история на други водачи, които отбелязали, че летящите обекти би трябвало да са били ръководени ракети от езерото Мозес, Вашингтон (Moses Lake, Washington). Арнолд си спомня, че се е почувствал удовлетворен, че евентуално са били точно такива ракети. Но, в никакъв случай не бил чувал за ракетна база на езерото Мозес.Когато кацнал в Пендълтън (Pendleton), Арнолд научил, че историята му е „ пристигнала “ пред него. Пилотите от Якима се обадили в Пендълтън, с цел да ги уведомят за идването на Арнолд и били разказали за неговото премеждие.Междувременно, водачът срещнал в хотела, в който бил отседнал, човек от Юкая, Орегон (Ukiah, Oregon), който му споделил, че е виждал сходни обекти и там.След като обмислил случилото се, той стигнал до заключението, че тези „ ракети “ са нещо в действителност извънредно. Арнолд решил да посети локален офис на ФБР и да им опише за случая, само че намерил офиса затворен.Четете още: Загадката Валиант Тор: Извънземният, който работил с държавното управление на САЩТогава, решил да потърси публицистите от East Oregonian. Той разказал на Нолан Скиф (Nolan Skiff) и Бил Бекет (Bill Bequette) за своето премеждие. В началото, те били скептично настроени, само че бързо се убедили в честността на Арнолд. Публикували публикация за случилото се в локалните вести и изпратили известие до Associated Press.
Веднага откакто историята на Арнолд става известна, наблюденията на летящи дискове се нараснали. На 26 юни и през идващите дни, имало стотици, може би даже хиляди публикации във вестници, отдадени на летящите дискове.През множеството време, учени и военни специалисти настояват, че „ наблюдаващите просто са си представяли, че са видели нещо, или има някакво метеорологично пояснение за явлението “. Изявленията, представени в тези истории, са изпълнени с изрази като „ всеобща внушаемост “ и „ глупави неща “. „ Летящите чинии “ са съпоставени с чудовището от Лох Нес.Манията по тях основава такава блъсканица, че в първите дни на юли, Военно-въздушните сили на американската войска стартират следствие. По искане на командването на Военновъздушни сили, Арнолд изготвя писмен отчет, в който в детайли разказва наблюдението си, и който изпраща в Райт Фийлд в Дейтън, Охайо (Dayton, Ohio).Няколко дни по-късно, Арнолд е посетен от двама военни, лейтенант Франк М. Браун (Frank M. Brown) и капитан Уилям Дейвидсън (William Davidson), които идвали от Хамилтън Фийлд в Калифорния. Целта на Браун и Дейвидсън била да научат детайлности за случая и да се срещнат персонално с Арнолд.Когато се върнали в базата си, военните показали отчет за събраното. Този отчет се състоял най-вече от детайлности за наблюдението и техните усещания от личността на очевидеца.През 1948 година, писмената история на Арнолд попада на бюрото на Дж. А. Хайнек (J. A. Hynek). Хайнек е астроном, от който Военновъздушни сили са поискали да изследва отчетите, с цел да се избегне вероятно комплициране с астрономически феномени. Заключението на Хайнек е, че “Арнолд е видял някакви самолети “.
Кенет приема покана от Рей Палмър (Ray Palmer), редактор на Amazing Stories, Чикаго, да отиде в Такома (Tacoma), Вашингтон и да проверява друго наблюдаване на НЛО. Разследваният от Арнолд случай се „ оказва груба машинация “, най-малко от позиция на проверяващите от ФБР.Арнолд се обажда на двамата военни следователи от Хамилтън Фийлд, които го били помолили да се свърже с тях, в случай че чуе „ нещо забавно “. Изненадващо, по-късно, Браун и Дейвидсън умират в самолетна злополука. От този миг нататък, историята за „ летящите чинии “ взема различен поврат.През януари 1948 година, новосформираните военновъздушни сили на Съединени американски щати започват Project Sign за следствие на наблюденията на НЛО. Този Проект, ситуиран в отдела за техническо разузнаване във военновъздушната база Райт-Патерсън (Wright-Patterson Air Force Base), е систематизиран като скришен и обществеността има достъп единствено до известията в пресата.Случаят с Кенет Арнолд е предизвикателство за обществената история и социологията. За страдание, той е проучен единствено на инцидентен принцип от историците.Повечето историографски писания за НЛО са извършени от фенове, които не са свързани с университетския свят.
Hidden truth
Кенет АрнолдВъв вторник, 24 юни 1947 година, Арнолд споделя на кореспонденти от East Oregonian, че по време на пътешестване със личния си аероплан, сред Чехалис (Chehalis) и Якима (Yakima), в региона към планината, е следил верига от девет необичайно изглеждащи самолета. Всеки с размерите на C-54.Той споделя:„ Те летяха покрай върховете на планините, по диагонална верижна линия. Сякаш бяха свързани между тях. Дисковете наподобява бяха на двадесет до двадесет и пет благи и се движеха с фантастична скорост. Може би … хиляда и двеста благи в час.Гледах ги към три минути. Бяха толкоз блестящи, че отразяваха слънцето като огледало. Никога не съм виждал нещо толкоз плоско. ”Предните им елементи били кръгли, а гърбовете им били триъгълни откъм гърба. Единият от тях изглеждал с форма на полумесец. Арнолд предположил, че летят най-малко два пъти по-бързо от скоростта на звука.В последните дни на юни 1947 година, пробивът на звуковата преграда към момента е „ фантазия “, тематика на доста спекулации и полемики измежду водачите.Първата мисъл на Арнолд била, че това са някакви нови секрети самолети или управляеми ракети. Помислил даже, че може да са руски самолети, защото 1947 година е прагова година в разрастващата се Студена война.
В Якима той разказал своята история на други водачи, които отбелязали, че летящите обекти би трябвало да са били ръководени ракети от езерото Мозес, Вашингтон (Moses Lake, Washington). Арнолд си спомня, че се е почувствал удовлетворен, че евентуално са били точно такива ракети. Но, в никакъв случай не бил чувал за ракетна база на езерото Мозес.Когато кацнал в Пендълтън (Pendleton), Арнолд научил, че историята му е „ пристигнала “ пред него. Пилотите от Якима се обадили в Пендълтън, с цел да ги уведомят за идването на Арнолд и били разказали за неговото премеждие.Междувременно, водачът срещнал в хотела, в който бил отседнал, човек от Юкая, Орегон (Ukiah, Oregon), който му споделил, че е виждал сходни обекти и там.След като обмислил случилото се, той стигнал до заключението, че тези „ ракети “ са нещо в действителност извънредно. Арнолд решил да посети локален офис на ФБР и да им опише за случая, само че намерил офиса затворен.Четете още: Загадката Валиант Тор: Извънземният, който работил с държавното управление на САЩТогава, решил да потърси публицистите от East Oregonian. Той разказал на Нолан Скиф (Nolan Skiff) и Бил Бекет (Bill Bequette) за своето премеждие. В началото, те били скептично настроени, само че бързо се убедили в честността на Арнолд. Публикували публикация за случилото се в локалните вести и изпратили известие до Associated Press.
Веднага откакто историята на Арнолд става известна, наблюденията на летящи дискове се нараснали. На 26 юни и през идващите дни, имало стотици, може би даже хиляди публикации във вестници, отдадени на летящите дискове.През множеството време, учени и военни специалисти настояват, че „ наблюдаващите просто са си представяли, че са видели нещо, или има някакво метеорологично пояснение за явлението “. Изявленията, представени в тези истории, са изпълнени с изрази като „ всеобща внушаемост “ и „ глупави неща “. „ Летящите чинии “ са съпоставени с чудовището от Лох Нес.Манията по тях основава такава блъсканица, че в първите дни на юли, Военно-въздушните сили на американската войска стартират следствие. По искане на командването на Военновъздушни сили, Арнолд изготвя писмен отчет, в който в детайли разказва наблюдението си, и който изпраща в Райт Фийлд в Дейтън, Охайо (Dayton, Ohio).Няколко дни по-късно, Арнолд е посетен от двама военни, лейтенант Франк М. Браун (Frank M. Brown) и капитан Уилям Дейвидсън (William Davidson), които идвали от Хамилтън Фийлд в Калифорния. Целта на Браун и Дейвидсън била да научат детайлности за случая и да се срещнат персонално с Арнолд.Когато се върнали в базата си, военните показали отчет за събраното. Този отчет се състоял най-вече от детайлности за наблюдението и техните усещания от личността на очевидеца.През 1948 година, писмената история на Арнолд попада на бюрото на Дж. А. Хайнек (J. A. Hynek). Хайнек е астроном, от който Военновъздушни сили са поискали да изследва отчетите, с цел да се избегне вероятно комплициране с астрономически феномени. Заключението на Хайнек е, че “Арнолд е видял някакви самолети “.
Кенет приема покана от Рей Палмър (Ray Palmer), редактор на Amazing Stories, Чикаго, да отиде в Такома (Tacoma), Вашингтон и да проверява друго наблюдаване на НЛО. Разследваният от Арнолд случай се „ оказва груба машинация “, най-малко от позиция на проверяващите от ФБР.Арнолд се обажда на двамата военни следователи от Хамилтън Фийлд, които го били помолили да се свърже с тях, в случай че чуе „ нещо забавно “. Изненадващо, по-късно, Браун и Дейвидсън умират в самолетна злополука. От този миг нататък, историята за „ летящите чинии “ взема различен поврат.През януари 1948 година, новосформираните военновъздушни сили на Съединени американски щати започват Project Sign за следствие на наблюденията на НЛО. Този Проект, ситуиран в отдела за техническо разузнаване във военновъздушната база Райт-Патерсън (Wright-Patterson Air Force Base), е систематизиран като скришен и обществеността има достъп единствено до известията в пресата.Случаят с Кенет Арнолд е предизвикателство за обществената история и социологията. За страдание, той е проучен единствено на инцидентен принцип от историците.Повечето историографски писания за НЛО са извършени от фенове, които не са свързани с университетския свят.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ